Определение по дело №1550/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.225, ал.1 вр. ал.2 от ЗУТ вр. чл. 159, т.1 от АПК.

Образувано е по подадена жалба на И.К.К., чрез адв. С.С. срещу Отказа на Началника на РДНСК – Варна в писмо с изх.№ РС-ВН2273-00-508 от 09.06.2023г. за издаване на заповед по чл.225, ал.1 от ЗУТ.

Съгласно съдържанието на писмо на Началника на РДНСК – Варна с изх.№ РС-ВН2273-00-508 от 09.06.2023г. за издаване на заповеди на основание чл.225, ал.2, т.1, т.3 и т.6 от ЗУТ за премахване на извършено незаконно строителство в ПИ ***и ***гр. Варна и за последващо възстановяване на имотите в предходното им състояние, след извършената проверка е констатирано, че не е налице нито едно от условията по чл.225, ал.2, т.1, т.3 и т.6 от ЗУТ определящи строежа като незаконен, поради което липсват основания за образуване на административно производство по реда на ЗУТ.

За резултатите от извършената проверка на строежите, за които жалбоподателката е посочила, че са незаконни е представен констативен протокол.

Допълнително след разпореждане на съда са представени разрешения за строеж за посочените имоти.

Като съобрази съдържанието на писмо на Началника на РДНСК – Варна с изх.№ РС-ВН2273-00-508 от 09.06.2023г., факта че е издадено след извършване на проверка от контролните органи, обективирана в констативен протокол, доводите в жалбата, относимата нормативна уредба и тълкуването и дадено в Определение № 8575 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9053/2022 г., II о., докладчик съдията С.В. (съгласно което „Отказ по смисъла на АПК е налице при неизпълнение в законоустановените срокове на нормативно скрепено задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Не всяко негативно произнасяне от сезирания с искане/сигнал административен орган, обаче, представлява индивидуален административен акт, а само това, за което органа е не само оправомощен, но и задължен да се произнесе. В процесния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че тъй като не е налице нормативно уредено задължение за началника/заместник - началника на ДНСК /при делегиране или предоставяне на такива правомощия/ да издаде по искане на трето лице административен акт по чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, касаещ извършването на строителство от други лица без влязло в сила разрешение за строеж, то и обективираното изявление в оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на закона. Правомощията на началника на ДНСК или на упълномощено от него длъжностно лице за спиране на изпълнението на строежи от първа до трета категория, поради нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ, са регламентирани в разпоредбите на чл. 224 от ЗУТ. В тези хипотези органът действа служебно, като при констатиране на незаконно строителство или на строителство, извършено в нарушение на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ издава заповеди за спиране на строежите, които според чл. 214, т. 3 от ЗУТ представляват индивидуални административни актове. Отказът /мълчалив или изричен/ за спиране изпълнението на строеж, не представлява такъв акт /арг. чл. 214, т. 3 от ЗУТ/, поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е налице индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. В случая частните жалбоподатели са лица, подали сигнал за незаконно строителство до органа, компетентен да спре изпълнението на незаконен строеж на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, и като такива те претендират неблагоприятни последици за трето лице, а не осъществяват защита на собствени права, тъй като спорът за собствеността върху имота, в който се извършва строителството, е извън предмета на административното производство и следва да бъде решен по общия исков ред. Това, както и обстоятелството, че ЗУТ не предвижда задължение на компетентните органи за произнасяне по искания на граждани за спиране изпълнението на незаконни строежи, е още един аргумент в подкрепа на извода, че за оправомощения орган не възниква задължение за произнасяне по искането, поради което отказът на органа да уважи подаденото искане не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК, според която решението на административен орган в производство по сигнал, какъвто е настоящият случай, не подлежи на съдебен контрол.“); Определение № 7981 от 21.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8240/2022 г., II о., докладчик съдията М.М.(съгласно което „Като податели на сигнал с искане за издаване на заповед по чл. 223, ал. 1, т. 1 и т. 2 или по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ жалбоподателите претендират неблагоприятни последици за трето лице, а не осъществяват защита на собствени права, тъй като спорът за собствеността върху имота, в който се извършва строителството, е извън предмета на административното производство и следва да бъде решен по общия исков ред. Това, както и обстоятелството, че ЗУТ не предвижда задължение на компетентните органи за произнасяне по искания на граждани за спиране изпълнението на незаконни строежи, е още един аргумент в подкрепа на извода, че за оправомощения орган не възниква задължение за произнасяне по искането, поради което отказът на органа да уважи подаденото заявление не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 АПК, според която решението на административен орган в производство по сигнал, какъвто е настоящият случай, не подлежи на съдебен контрол.“) и Определение № 8076 от 26.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2022 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева, Съдът намира, че жалбата не е допустима на следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.1 вр. ал.2, т.1, т.3 и т.6 от ЗУТ в приложимата към периода на извършване на проверката редакция „Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.“

Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че органите на строителния контрол имат разписана компетентност да правят преценка за законност на строеж и да издадат заповед за премахването му, като на съдебен контрол подлежи заповедта за премахването на строежа, но не и отказът да бъде издадена такава.

В компетентността на началника на ДНСК, е да издаде заповед по 225 ЗУТ, при наличие на изискуемите фактически основания, като отказът да се приложи материалния закон по искането, с което е сигнализиран, не представлява индивидуален административен акт. Отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато хипотезата на правната норма свързва с настъпването на определени факти задължението на административния орган да издаде акт с определено от нормата съдържание, на основанието заявено от жалбоподателката. В ЗУТ не е разписана норма, която да задължава оправомощените органи да се произнасят със заповеди за премахване на незаконни строежи по всички искания за издаването на актове с такова съдържание отправени до тях. При упражняване на правомощията си, административните органи не са обвързани от наличието или липсата на сигнал за незаконно строителство, а действат въз основа на разписаните им в закона правомощия.

При липсата на възможност началника на ДНСК да бъде правно задължен да издаде заповед за премахване на строеж по искане на жалбоподателката, не е налице подлежащ на обжалване отказ. Такъв няма нито по критериите на общата клауза на чл. 21, ал. 4 от АПК, нито по тези на специалната - чл. 214 ЗУТ, който в т. 3 сочи като индивидуални административни актове само заповедите за спиране или премахване на строежи, но не и отказите за издаване на такива.

Предвид цитираните разпоредби от ЗУТ, искането на жалбоподателката да бъде издаден акт за премахването на строеж като незаконен, по правната си същност представлява сигнал по чл. 119 АПК. При постъпил сигнал до него, административният орган има задължението да извърши проверка и да се произнесе (чл.121 от АПК) в двумесечен срок. Не е предвидено задължение на административния орган да се произнесе с акт, който удовлетворява направеното до него искане. В случая се констатира, че административният орган е извършил проверка и е постановил акт в законоустановения срок (жалбата на г-жа К. до РДНСК е постъпила на 10.05.2023г., а отговорът по нея е издаден на 09.06.2023г.).

Решението по сигнала, каквото по правната си същност е писмо с изх.№ РС-ВН2273-00-508 от 09.06.2023г. на Началника на РДНСК - Варна по арг. чл. 124, ал. 2 АПК не подлежи на обжалване.

С оглед горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.К.К., чрез адв. С.С. срещу Отказа на Началника на РДНСК – Варна в писмо с изх.№ РС-ВН2273-00-508 от 09.06.2023г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д № 1550/2023 г. по описа на Административен съд Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: