О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр. Габрово, 26.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание
от двадесет и шести март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 146 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Адм. дело № 146 от 2020 г. по описа на АСГ е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-696 от 3.04.2020 г., подадена от „***“ ООД, против Акт за установяване на задължения А000217 от 2.03.2020 г., за установени задължения от дължими ДНИ и ТБО, издаден от старши експерт при Община Габрово, при дирекция „Местни данъци и такси“ с искане за неговата отмяна.
Делото е приключило на първа съдебна инстанция с Решение № 12 от 26.02.2021 г., с което жалбата е отхвърлена изцяло като неоснователна и жалбоподателят е осъден да заплати на Община Габрово разноски в производството на стойност 896.50 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ответната страна – Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при същата община. Сумата е изчислена на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, т.к. производството е по чл. 4 от ЗМДТ, препращащ по отношение на процесуалните правила именно към ДОПК, който Кодекс регламентира и деловодните разноски, вкл. юрисконсултското възнаграждение и се явява специален по отношение на АПК, съответно– приложим за случая.
С Молба от 15.03.2021 г., в срока за обжалване на Решението, жалбоподателят моли съдът да измени същото в частта му за разноските, като намира, че е приложима разпоредбата на чл. 143 от АПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ досежно определяне размера на юрисконсултското възнаграждение, което става по реда на Наредба за заплащането на правната помощ от 2006 г.
Ответната страна е депозирала Възражение по така подадената Молба, с което оспорва същата и моли съдът да я остави без уважение.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ обжалването на свързаните с местните данъци и такси актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Законът е специален по отношение на АПК. Както бе посочено и по-горе - специален се явява спрямо него и ДОПК. Съгласно наличното специално правило на чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение „в размера на минималното възнаграждение за един адвокат“.
„Съдът правилно е определил основанието за присъждането на юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 1 от ДОПК, който е приложим на основание чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ. Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По чл. 9б от ЗМДТ установяването на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – ал. 5 от ЗМДТ. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение съдът е спазил чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.“ - Решение № 13845 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6276/2018 г., VIII о.
Аналогични са и: Решение № 11085 от 14.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3881/2020 г., VIII о.; Решение № 5517 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14434/2019 г., VIII о.; Решение № 16265 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12297/2017 г., VII о.; Решение № 675 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2017 г., I о.; Решение № 2532 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2016 г., VII о. и др.
Въпросът е конкретно разгледан и решаването му в такава насока е подробно обосновано, напр., в Определение № 10172 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8117/2017 г., VII о.:
„ Решение № … е постановено в производство по реда на чл. 156 - 161, вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) ... В съдебните производства пред АС - П. и пред ВАС Началник отдел ПМДТ при О. П. е бил представляван от процесуален представител - юрк. Петкова, която е претендирала юрисконсултско възнаграждение по адм. д. № 337/2015 г. на АС - П. за двете инстанции в размер на 600 лв…
Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По силата на тази разпоредба и на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в процесния случай следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за една инстанция в размер на 428 лв., определено при интерес 2 828,76 лв., но предвид направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 600 лв., то следва да се присъди претендираният размер.“
С оглед на гореизложеното съдът намира молбата на жалбоподателя за изменение на процесното Решение в частта му досежно деловодните разноски за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.
В тази връзка, воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 161 от ДОПК, във вр. с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх. № СДА-01-448 от 15.03.2021 г. по описа на същия съд, на „***“ ЕООД, Габрово, ЕИК: *********, подадена на основание чл. 284 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, за изменение на съдебно Решение № 12 от 26.02.2021 г. по адм. д. № 146 от 2020 г. по описа на същия съд, в частта му, касаеща деловодните разноски, като неоснователна.
Препис от Определението да се изпрати на страните в едно с призовките.
Определението подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване Решението, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК и според дадените в него в тази насока указания.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/