Р Е Ш
Е Н И Е № 43/10.3.2022
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти състав, в публично
заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 308 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по Жалба вх. № 11-00-444 от 17.11.2021 г. по описа на община
Тополовград, подадена от Т.Д.И. ***, чрез адвокат И.Х. ***, със съдебен адрес:***,
*, против Заповед № 631 от 01.11.2021 г., издадена от кмета на община
Тополовград, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка със съставен Констативен акт № 1/20.10.2021 г. на назначена със
Заповед № 592/15.10.2021 г. комисия, е разпоредено
оспорващата, в качеството ѝ на собственик на ПИ с административен адрес:
с. Орлов дол, община Тополовград, област Хасково, *, с *** в кв. 19 по ПУП на с
.Орлов дол, да събори (демонтира) изградения в имота дървен навес –
слънцезащитно съоръжение, от южната и източна страна на жилищната сграда, тъй
като същият е незаконно изграден по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.Твърдят се като основания за отмяна
на заповедта допуснати от органа нарушение на материалния закон и на
административно-производствените правила, както и несъответствие с целта на
закона. По същество се обосновава, че съоръжението представлява преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ.
В съдебно
заседание жалбоподателят Т.Д.И. се представлява от адв.
И.Х. ***. Моли съдът да уважи жалбата по изложените съображения в нея. Счита за
доказано, че обектът е преместваем, а не строеж,
поради което обжалваната заповед страда от порок материална незаконосъобразност,
като не е посочено действителното правно основание в нея. Нареденият за
премахване обект не представлява строеж, а преместваемо
съоръжение, поради което административният орган неправилно е упражнил
компетентността си и в тази връзка неправилно е приложил закона.Претендира
направените разноски по делото, за което представям списък с разноски за
адвокатски хонорар, депозит за вещо лице и държавна такса.
Ответната
страна, кмета на община Тополовград, се представлява от адв.Х.
от *.Моли съдът да отхвърли жалбата като неправилна и незаконосъобразна. Счита,
че процесният обект не е преместваем,
а е строеж дървен навес – слънцезащитно съоръжение, и представлява строеж шеста
категория по чл. 147, ал. 1, т. 1 и чл. 137, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, поради което
следва да бъде премахнат.
Предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Заповед №
631 от 01.11.2021 г., издадена от кмета на община Тополовград, е връчена на
05.11.2021г. лично на Т. Д.И. с известие
за доставяне. Жалба до съда от името на Т.
И. И. чрез административния орган е подадена на 17.11.2021г., поради което е
спазен 14-дневния срок за оспорване пред съд. Заповедта засяга неблагоприятно
жалбоподателя И..Спорът е родово и местно подсъден за разглеждане от настоящия
съд по местонахождението на строежа, съобразно разпоредбата на чл.215, ал.1 от ЗУТ.С оглед на изложеното съдът приема жалбата за допустима като депозирана от
надлежна страна с правен интерес, в рамките на срока за обжалване и срещу
подлежащ на съдебен контрол административен акт.
По същество
съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:
Със Заповед
№ 631 от 01.11.2021 г., издадена от кмета на община Тополовград, на основание
чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка със съставен
Констативен акт № 1/20.10.2021 г. на назначена със Заповед № 592/15.10.2021 г.
комисия, е разпоредено оспорващата, в качеството
ѝ на собственик на ПИ с административен адрес: с. Орлов дол, община
Тополовград, област Хасково, *, с *** в кв. 19 по ПУП на с .Орлов дол, да
събори (демонтира) изградения в имота дървен навес – слънцезащитно съоръжение,
от южната и източна страна на жилищната сграда, тъй като същият е незаконно
изграден по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Имотът е
собственост на Т.Д.И., придобит чрез покупко-продажба, за което е съставен
Нотариален акт № *, том ІV, рег.№ 822, дело № 676/2005 г., вписан с вх.рег.№
822, Акт № *, том ІV, дело № 676, партидна книга № 7525, 7526 на
СВ-Тополовград.
Страните по
делото не спорят, че за изградения в имота на жалбоподателя Т. Д.И.
навес няма издадени строителни книжа. Спорят дали това е необходимо, за
да се приеме, че е наредено премахване на незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ.
С жалбата се
твърди, че административният орган не е обследвал годината на построяване на
съоръжението и начина му на закрепване.
В
производството пред съда се ангажират свидетелски показания на лицата Д. Г. И.(син
на жалбоподателя Т.Д.И.) и Е.К.Е. (съселянин Т.Д.И.). Свидетелят Д. Г. И. дава
показания, че дървеното навесче в имота, който е
собственост на майка му съществувал там в същите размери, в каквито е към
момента, когато майка му купи къщата. Зимата там се слагат обувки да не се
мокрят от дъжд, сняг. Неговото семейство ползва навеса.
Свидетелят Е.К.Е.
дава показания, че той ремонтирал навеса, през 2010 и оттогава нищо не е правил
по него.Навесът бил подновен, защото бил изгнил.Не е навес за живеене, в с.
Орлов дол го водят нещо като хая, да не се мокрят
обувките.Подновили някои материали, които били изгнили, покривът е правен с ондулин. Влизал
е в къщата преди Т. да я купи и тогава имало навес, само го закрепили.
По искане на
жалбоподателя по делото се назначи съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещо лице строителен инженер.
Вещото лице
дава заключение за следното:
Процесният обект,
описан в Констативен акт № 1 и в Заповед № 631/1.11.2021 г. като „дървен навес
– слънцезащитно съоръжение“, попада в УПИ *, кв.19 по плана на с.Орлов дол,
община Тополовград, с административен адрес ***.
Съгласно Нотариален акт № *, том ІV, рег.№ 822, дело №
676/2005 г., УПИ ІІ-445, кв.19 е с площ 2210 кв.м., при граници и съседи на
имота: ПИ ІІІ-446, ПИ ІV-447, УПИ VІІ-451, УПИ VІІІ-452, улица.Съгласно
вписването в НА, застрояването в имота включва двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 63 кв.м. и РЗП 126 кв.м., лятна кухня със застроена площ 12
кв.м. и навес със застроена площ 80 кв.м.
При извършения на място оглед вещото лице установява
следното:
Основното застрояване в поземления
имот включва двуетажна жилищна сграда.Жилищната сграда е разположена в
североизточната част на поземления имот. Като пристройка от изток, между
жилищната сграда и източната регулационна линия е изградена лятната кухня. Навесът
е разположен западно от жилищната сграда, на северната регулационна линия на
имота.Достъпът до първия етаж на жилищната сграда се осъществява през вход на
южната фасада. Достъпът до втория етаж е чрез външно открито стълбище, развито
в югозападния ъгъл на жилищната сграда. Южно, западно и източно от жилищната
сграда има изградена бетонова настилка. По част от източната граница на имота,
в частта до съществуващ стар плевник, има изградена плътна тухлена ограда. Тази
ограда е част от ограждането на описаната в Нот.акт лятна кухня с площ 12 кв.м.
Процесният обект –
слънцезащитно съоръжение включва две части, разположени съответно пред южната и
пред част от източната фасада на жилищната сграда.
Частта от навеса, изградена пред южната фасада на
жилищната сграда е с размери в план 11,50/3,50 м. До второто стъпало на
откритото стълбище е монтирана дървена подпора с височина 2,80 м. Над дървената
подпора, на височина 2,80 м са монтирани 3 бр. надлъжни греди, от които първата
греда стъпва в единия край върху подпората, а останалата част от първата
греда, втората и третата греда са
закрепени за фасадната стена на жилищната сграда, чрез стоманени анкери. От изток третата греда стъпва на дървена подпора,
която пък е закрепена върху оградата-стена.
На разстояние 3,10 м от южната стена на жилищната
сграда са монтирани общо 6 дървени подпори, всяка с височина 2,15 м. Подпорите
са закрепени за съществуваща бетонова настилка, чрез стоманени скоби. Върху
подпорите са монтирани подложки със сечение 10/10
см., а върху тях – надлъжни греди. Подпорите и надлъжните греди са със сечение
10/10 см. Напречно на гредите, през 50 см са
монтирани ребра със сечение 5/10 см. Върху ребрата е изпълнена обшивка от иглолистна
ламперия, а върху обшивката е изпълнена изолация от битумна хартия. По стрехите
от юг и запад са монтирани челни дъски.
Процесният навес –
слънцезащитно съоръжение, изграден до източната фасада на жилищната сграда, е с
размери в план 3,00/2,00 м, височина при билото 2,60 м, височина при стрехата
2,20 м.
До източната фасадна стена на жилищната сграда са
изправени две стоманени тръби, на които в надлъжна посока е закрепена греда със
сечение 8/8 см. Втора надлъжна греда е монтирана
върху тухлената стена - ограда, част от лятната кухня. Напречно върху двете
греди, през разстояние 50 см са монтирани ребра със сечение 5/10 см. Върху
ребрата е поставена плоскост UBS, а върху нея е изпълнена изолация от битуминизирана хартия.
На поставените въпроси дава следния отговор:
1.От какви материали и по какъв начин е изграден?
Двете части на процесния
обект – слънцезащитно съоръжение са изградени изцяло от дърво – подпори, главни
греди, напречно разположени ребра, обшивка от иглолистна ламперия от юг и
обшивка от UBS плоскости от изток. Главните греди до южната фасада на жилищната
сграда са закрепени върху стената на жилищната сграда посредством стоманени анкери. Гредите по южния ръб на навеса са монтирани върху
дървени подпори. Дървените подпори са закрепени за бетоновата настилка чрез
стоманени скоби. Главната билна греда от изток е
закрепена върху две стоманени тръби до стената на жилищната сграда, а от изток
– върху съществуваща тухлена стена. Двете части на навеса са покрити с
битумизирана хартия.
2. Възможно ли е демонтиране на покривните елементи по
начин, позволяващ тяхното използване и чрез какъв технологичен метод и каква е
тяхната тежест?
Демонтирането на двата навеса – слънцезащитни
съоръжения е възможно, в следната последователност:
За южната част от навеса:
1. Пространствено укрепване на елементите, чрез
приковаване по долния ръб на ребрата на летви;
2. Прорязване на обшивката в напречна посока,
съобразно дължината на надлъжните греди;
3. Освобождаване на надлъжните греди от юг, чрез
разковаване от подложките;
4. Освобождаване на надлъжните греди до стената чрез
развиване на закрепващите гайки на анкерите;
5. Преместване на покривната конструкция – ръчно или с
лек кран;
6. Освобождаване на подпорите от стоманените скоби и
преместването им.
За източната част от навеса:
1. Пространствено укрепване на елементите, чрез
приковаване по долния ръб на ребрата на летви;
2. Освобождаване на надлъжните греди до стената чрез
разковаване на гвоздеите, с които е закрепена;
3. Преместване на покривната конструкция.
Подробно, теглото на южния навес е определено в
Таблица № 1, теглото на източния навес е определено в Таблица № 2.Теглото на
южния навес е общо 976 кг, в т.ч.
покривни елементи (надлъжни греди, ребра, обшивки) 868 кг, подпори с подложки 108 кг.
При възприемане на предложения начин за демонтиране
(на три части според дължините на главните греди), частите на покрива ще бъдат
с тегла:
Част 1: 306 кг;
Част 2: 301 кг;
Част 3: 261 кг;
Подпори 7 бр. х 15 кг
всяка една
Теглото на източния навес е общо 174 кг.
3. Налице ли са връзки между покривните елементи,
съществуващата масивна ограда със съседния *** и двуетажната масивна жилищна
сграда в *** по плана на с.Орлов дол?
При огледа на място вещото лице не констатира връзки
между процесните елементи, съществуващата масивна
ограда със съседния от изток *** и двуетажната жилищна сграда в ***.
Източната греда от източния навес е монтирана върху
съществуваща тухлена стена (част от описаната в НА лятна кухня). Границата от
изток със съседния имот *** е оформена от стара ограда под нивото на тази
стена.Между оградата и двуетажната жилищна сграда в *** има отстояние
около 10 м (измерено от приложената към делото скица).
Няма връзка между жилищната сграда в *** и навесът,
изграден до южната фасада на сградата в ***.
4.Налице ли са връзки между съществуващия под и
разположения такъв под покривните елементи?
Подовата настилка под покривните елементи е изградена
в периода 2013-2014 г., преди изграждането на двата навеса около 2019 г. Настилката
е от монолитен бетон.
При огледа не констатирах връзка между бетоновата
настилка под покривните елементи, настилката на първия етаж в жилищната сграда
в ***, както и с настилки в съседния от изток ***.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице
потвърждава дадените отговори и пояснява следното:
По точка 1 - двете части на процесния
обект са изработени изцяло от дърво.
По точка 2 – възможно е демонтиране при спазване на
определени технологични и конструктивни изисквания, които най-общо се отнасят
до осигуряване пространствената устойчивост на процесните
елементи в момента на демонтирането им.
По точка 3 – няма връзка между елементите на процесното слънцезащитно съоръжение със съседния поземлен
имот, както и с жилищната сграда в съседния поземлен имот.
По точка 4 – няма връзка между бетоновата настилка под
навеса и подовата настилка на жилищната сграда. Настилките в съседния имот са
достатъчно отдалечени от процесния и там няма връзка.
Жилищната сграда и лятната кухня съществуват в тези
размери, както са посочени в нотариалния акт за собственост на Т.Д.И.. Процесното слънцезащитно съоръжение е разположено южно от
жилищната сграда едната му част, а втората част източно от жилищната сграда,
между жилищната сграда и лятната кухня. То не представлява част от тези
постройки, които са част от нотариалния акт. Било е изградено след придобиването
на имота. На базата на сателитните снимки в Гугъл вещото
лице установява, че този навес е изграден около 2019 г.. Връщайки назад във
времето изображенията, много добре се вижда, че около 2008 г. – 2009 г. тогава
се появява изображението на бетоновата настилка, а около 2019 г. изображението
на навеса южно от жилищната сграда.
На въпроса възможен ли е демонтаж на елементите без
това да доведе до погиване на вещта и последващото им
използване на друго място отговаря, че е възможно. Къде и как ще ги използва
собственика е негова работа, технологично няма пречка.
Представил е снимки за закрепването на елементите към
жилищната сграда и към бетоновата настилка. Това закрепване дава възможност
сравнително лесно да бъдат отделени основните елементи на навеса от жилищната
сграда и от бетоновата настилка и да бъдат преместени. Чисто като технология в
поземления имот има място да влезе и подемна машина, автокар с някаква товароносимост и да ги демонтира.
На въпроса към бетоновата настилка как са закрепени
дървените съоръжения отговаря, че от снимките е видно закрепването на подпорите
към настилката – скобата е захваната към бетоновата настилка с два анкера, в скобата се вкарва подпората дървената, а тя пък
се хваща с винтове.
На снимката, озаглавена „Навес до източната стена на
сградата“, има бяла стена, която се пада източно от жилищната сграда, счита, че
е много възможно тази стена да е част от съществувал по-рано навес.
Този съществувал по-рано навес не е навеса, описан в
нотариалния акт. Навесът е означен на скицата от ЗРП, представена по делото,
описаният в нотариалния акт навес второстепенна сграда с площ от 80 кв. м. е
означен и тази бяла стена, за която говори(на снимката), не е част от този
навес. Важното е, че тази стена не е оградата на имота, на по-ниско ниво от
тази стена съществува стара ограда от кирпич и всъщност дървените елементи са
закрепени за тухлената стена, която е показана на снимката, бялата стена, която
попада изцяло в очертанията на поземления имот, а не върху оградата между двата
поземлени имота.
Предназначението на този навес е чисто да запазва от
атмосферни въздействия, и за тази част към лятната кухня. Бялата врата, която
се вижда в дъното, е вратата на лятната кухня. Вратата, която се вижда на
снимката „Навес до източната стена на сградата“ на север е врата към лятната
кухня.
Заключението на вещото лице не оспорено от
страните.Съдът го намира за обективно, компетентно и безпристрастно изготвено.
В представения по делото Констативен акт
№1/20.10.2021г., съставен от служители в община Тополовград, строежът е описан
с местоположение в ПИ с пл.№*, кв.19 по
ПУП на с.Орлов дол, община Тополовград; като дървен навес-слънцезащитно
съоръжение; на площ от 46 кв.м., размери 11.5х3.5м и 3х2м и височина 2.7м.;
конструкция – дървена; строеж шеста категория по чл.147, ал.1 т.1, съгласно
чл.137, ал.1, т.1 ЗУТ
Описанието в констативния акт не е достатъчно за да е
възможно разграничаване дали изграденото в имота представлява строеж или преместваемо съоръжение, а мотиви не могат да бъдат
допълвани в съдебната фаза на спора. С оглед на това съдът приема, че заповедта
не е мотивирана от фактическа страна и не изпълнява изискванията на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК.В констативния акт и в заповедта за премахване липсват мотиви
защо контролните органи приемат, че се касае за строеж шеста категория.Такива
са постройките на допълващото застрояване, според посочената в КА и заповедта
разпоредба на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и съответстващата й чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.В нито един от двата акта не е отразено, че изграденото представлява
допълващо застрояване към сгради от основното застрояване според предвиденото в
чл.41 от ЗУТ, а съдът не може да предполага нито констатациите, нито волята на
органа.
На второ място, съобразно описанието и начина на
изграждане, възможностите за преместване и предназначението, дадени от
съдебно-техническата експертиза, съдът счита, че изграденият „дървен навес –
слънцезащитно съоръжение“, в УПИ *, кв.19 по плана на с.Орлов дол, община
Тополовград, представлява преместваем обект по
смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.Съгласно тази разпоредба, "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките
на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на
техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със
същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от
което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Преместваемият
обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се
допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен
конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия
обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена
устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Видно от заключението на вещото лице, двете части на процесния
обект са изработени изцяло от дърво; възможно е демонтиране при спазване на
определени технологични и конструктивни изисквания, които най-общо се отнасят
до осигуряване пространствената устойчивост на процесните
елементи в момента на демонтирането им; няма връзка между елементите на процесното слънцезащитно съоръжение със съседния поземлен
имот, както и с жилищната сграда в съседния поземлен имот;няма връзка между
бетоновата настилка под навеса и подовата настилка на жилищната сграда; настилките
в съседния имот са достатъчно отдалечени от процесния
и там няма връзка; възможен е демонтаж на елементите без това да доведе до погиване
на вещта и последващото им използване на друго място;
дървените елементи(подпорите) са закрепени към настилката със скоба, захваната
към бетоновата настилка с два анкера, в скобата се
вкарва дървената подпорат, а тя се хваща с винтове; двете
части на навеса са покрити с битумизирана хартия. Описаното не сочи за сграда,
представляваща строеж, каквито са надземните постройки и пристройки, изграждани
чрез строителни монтажни работи, не е трайно прикрепено към бетоновата настилка
в имота, нито към сграда от основното застрояване, още повече че и по
предназначението си е слънцезащитно съоръжение, което вещото лице определя като
изградено с цел предпазване от атмосферни въздействия. За поставяне на такова
съоръжение не са необходими строителни книжа – разрешение за строеж и
конструктивно становище, както се сочи в констативния акт от проверката.
В заключение съдът приема жалбата за основателна по
съображенията в нея за неправилно упражнена компетентност от кмета на община
Тополовград по чл.225, а, ал.1 от ЗУТ,
която разпоредба го оправомощава да издаде заповед за
премахване на незаконен строеж, в тази връзка и за неправилно приложение на
закона, тъй като нареденото за премахване не е незаконен строеж.Заповедта не
отговаря и на изискването за форма на административния акт, тъй като не съдържа
мотивите, фактическите основания, които да сочат за вписаните в нея като
приложими правни норми. Допуснато е и съществено процесуално нарушение, като
описанието на нареденото за премахване не съдържа всички основни характеристики,
че да е достатъчно, за да е възможна въобще преценка за това дали изграденото е
строеж или преместваемо съоръжение.
Поради изложеното обжалваната Заповед № 631 от
01.11.2021 г. от кмета на община Тополовград следва да се отмени.Изходът на
спора обуславя и основателност на претенцията за разноски на жалбоподателя,
съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК.В производството такива са
направени и доказани до размера от 610 лева, от които 300 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, 10 лв. заплатена държавна такса и 300 лв заплатен депозит за вещо лице.
Водим от горното и на осн.
чл.172, ал.2 вр. с чл.215, ал.1 от ЗУТ, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 631 от 01.11.2021 г. от кмета на
община Тополовград, с която е задължена Т.Д.И., като собственик на ПИ с
административен адрес: с. Орлов дол, община Тополовград, област Хасково, *, с ***
в кв. 19 по ПУП на с .Орлов дол, да събори (демонтира) изградения в имота
дървен навес – слънцезащитно съоръжение, от южната и източна страна на
жилищната сграда, тъй като същият е незаконно изграден по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Община Тополовград, гр.Тополовград,
пл.“Освобождение“ №1, да заплати на Т.Д.И., с ЕГН **********,***, разноски по
делото в размер на 610(шестстотин и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/
не се чете