Решение по дело №11/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба вх. № 47/ 09.01.2025 г. от К. Т. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. Й. А., АК-Варна, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24 – 0460 – 000516/ 25.12.2024 г. на ВПД Н. Г. към ОД МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и неправилна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Не оспорва, че е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, но твърди, че отказът му е поради това, че било ноторно известно, че полевите тестове давали грешки, поради което посетил МБАЛ – Варна към ВМА и предоставил там проба за химико – токсикологично изследване. Разбрал, че резултатите се бавят с месеци и посетил друга лаборатория за клинични изследвания, резултатът от която бил отрицателен. В този смисъл претендира, че не е налице едно от условията за налагане на принудителната мярка – лицето да управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Навежда довод, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което води до материална незаконосъобразност на ЗППАМ. Възразява срещу съдържащото се в оспорения акт описание на нарушението като: „отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози“.

Посочва, че това описание възпроизвежда нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и не почива върху конкретно извършеното нарушение с неговите релевантни факти. Излага съображения, че правната квалификация на деянието е формулирана общо, а нормата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП съдържа няколко хипотези и не става ясно коя се има предвид от административния орган в случая.

Излага съображения, че издателят не е приложил принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК. Прави искане за отмяна на оспорената Заповед и за присъждане на съдебните разноски.

С Молба вх. № 333/ 03.02.2025 г. адв. А., като пълномощник на жалбоподателя, заявява, че поддържа жалбата и иска да бъде отменена обжалваната заповед. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на евентуално искане за разноски от ответника във вид на юрисконсултско възнаграждение (л. 32).

Ответникът по жалбата, И. Р. А. – ВПД Н. Г. към ОД МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. С писмо вх. № 300/ 30.01.2025 г. (л. 19) Началникът на Пето РУ – Златни пясъци при ОДМВР – Варна изпраща преписката и обяснява, че процесната ЗППАМ № 24 – 0460 – 000516/ 25.12.2024 г. е препратена до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич (л. 24) за надлежно връчване, но към 21.01.2025 г. няма данни за такова.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г., който настоява жалбата да бъде оставена без уважение, а ЗППАМ да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Според него при отказ от тестване с дрегер административният орган правилно е наложил принудителната мярка, докато се реши въпросът с отговорността. Продължава, че дадената биологична проба не е предмет на спор по делото, още повече, че по предварителни данни от оторизираната лаборатория същата дава неокончателен положителен резултат. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява против размера на адвокатския хонорар като прекомерен.

Административен съд – Добрич, III състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приета като доказателство административната преписка (л. 20-29). Допълнително е представено лабораторно изследване от К. К., изготвено в МДЛ Л. ЕООД на 27.12.2024 г. (л. 5).

С оспорената заповед, издадена на 25.12.2024 г., на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца“, за това, че на 25.12.2024 г. около 11.20 часа, в [населено място], [улица], като водач на МПС, [Марка] Х5, с рег. № [рег. номер], при движение в [населено място], [жк], по [улица]посока [улица]срещу № 15 (до бензиностанция П. О.), управлява собствения си лек автомобил с посочения регистрационен номер, като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническото средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фабричен № ARJF – 0034.

За проверката контролният орган е съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3375564/ 25.12.2024 г. (л. 22), в който е отразено издаването на Талон за изследване № 0172481/ 25.12.2024 г. Като доказателства са иззети СУМПС [номер], 2 бр. регистрационни табели с номер [рег. номер] и СРМПС № *********. АУАН е подписан от актосъставителя А. М., от свидетеля П. Б. – очевидец и от нарушителя К. К., като е отразено, че водачът няма възражения.

Талонът за изследване № 0172481/ 25.12.2024 г. е връчен на водача в 12.30 ч. със задължение да се яви до 45 мин. във ВМА – [населено място] (л. 23).

С писмо рег. № В-изх-35 от 06.01.2025 г. Началникът на МБАЛ – Варна към ВМА – София уведомява, че К. Т. К., [ЕГН] на 25.12.2024 г. в 13:15 ч. е дал проби лаб. № 14870 и № 14871 с предварителен положителен резултат за наркотични вещества, но с изрично уточнение под формата на забележка, че предварителните резултати не могат да се тълкуват като окончателни, докато не бъдат потвърдени по надлежния ред с газ-хроматографски анализ (л. 27).

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите от вида на процесната, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресат на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт. Няма данни за връчването ѝ, за което не се спори между страните, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.

С оглед изложеното, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, за което спор между страните няма, а и на съда е служебно известно, че със Заповед № 8121К-12067/ 20.08.2024 г. И. Р. А. е преназначен временно за срок от една година на длъжност Началник на група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци при ОДМВР – Варна, упълномощен съгласно т. 1.7 от цитираната в ЗППАМ Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г. на Директора на ОДМВР – Варна да прилага принудителни административни мерки.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Мотивирана е в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната законосъобразност.

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Неоснователно е възражението в жалбата, че не са налице фактическите и правни основания за издаването ѝ с довода, че водачът е посетил МБАЛ – Варна и е дал проба там. В случая, в словесното изписване на нарушението ясно е посочено, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотици. Това действие е достатъчно за налагане на конкретната ПАМ. Административният орган е посочил като нарушение това по разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, но същата не изисква кумулативното наличие на две хипотези - отказ за проверка с тест и отказ да се извърши химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ. За какво точно е наложена мярката, става ясно от обстоятелствената част на заповедта, поради което изписването за кумулативно наличие на отказ от проверка и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично изследване не опорочава заповедта, доколкото, както беше посочено, законът не изисква кумулативна връзка, а от обстоятелствената част на заповедта се установява, че в случая е налице отказ от тест за употреба на наркотици. Фактът, че лицето е отишло и дало впоследствие проба в МБАЛ – Варна при ВМА, не променя това, че преди даването ѝ е отказало проверка с тест. Този факт би бил от значение, ако беше дало възможност за проверка с тест и оспорваше резултата от теста. За налагането на ПАМ е достатъчно констатирането от контролните органи на наличието на само един от двата отказа за проверка употребата на наркотични вещества и е ирелевантно обстоятелството дали в действителност водачът е употребил или не е употребил наркотични вещества. Управлението на МПС е високо рискова дейност, при която водачите следва да спазват строго правилата, с оглед избягването на произшествия. При поискване от контролните органи водачът на МПС е длъжен да съдейства, за да му бъде извършена проверка и по двата, предвидени в закона, начина на проверка на употребата на наркотични вещества. В настоящия случай се установява безспорно основният значим за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техните аналози с тест, което е достатъчно условие за приложението на процесната принудителна административна мярка. Самият водач сам признава своя отказ, като обяснението му е ирелевантно за спора.

Заповедта е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от закона, а тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, при която административният орган действа при обвързана компетентност и при наличие на визираните в закона предпоставки не разполага с възможност за преценка дали да приложи или не ПАМ, а е длъжен да приложи такава.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение на водача, отказал да бъде тестван за употреба на наркотици, а така и да се осигури безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на процесната ПАМ и ограничаването правата на жалбоподателя като водач на МПС в допустимите от закона граници. ПАМ е наложена именно в границите, предвидени в закона, поради което и с оглед горното, е неоснователно възражението за несъразмерност. В тази връзка следва да се има предвид и, че законодателят е предвидил, че ПАМ от процесния вид се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б" ЗДвП не предвижда определяне на конкретен срок от административния орган. Следователно при посочването на срока, за който е приложена принудителната административна мярка, административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя такъв от органа.

По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на материалния закон, в съответствие с целта му и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на на процесуалните правила.

При този изход от спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

С оглед изрично стореното от ответника искане и упражнената защита на последния следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто лева) съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, III състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К. Т. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24 – 0460 – 000516/ 25.12.2024 г. на ВПД Н. Г. към ОД МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА К. Т. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата от 100.00 лв. (сто лева) за съдебно – деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно.