№ 353
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:М. Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от М. Яначкова Въззивно гражданско дело №
20221000501194 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260009 от 16 февруари 2022г. по т. д. № 53/2021г.
Окръжен съд - София, е отхвърлил предявените от Р. З. Б. срещу ЗК „Лев инс“
АД обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от
КЗ :1. за заплащане на обезщетение в размер на 35 000 лева /тридесет и пет
хиляди лв./ за причинени й неимуществени вреди – физически болки и
страдания, вследствие нанесени й телесни увреждания – прорезна рана на
главата и шията, мозъчно сътресение, екстракраниален хематом фронтално
вляво, птоза на горен клепач на лявото око и фрактура на лява ключица,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 05.09.2020 год. около 12.30 часа
на АМ „Тракия“, в района на 335+500 км /посока от гр. София към гр.
Бургас/, по вина на Н. Ж. Б. – водач на лек автомобил марка „Киа”, модел
„Сиид“, с ДК № ********, със застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника,
валидна от 09.09.2019 год. до 08.09.2020 год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.09.2020 год. до окончателното й заплащане и 2.
за заплащане на обезщетение в общ размер на 48 лева /четиридесет и осем лв./
1
за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за
диагностика и лечение на причинените й при горното ПТП телесни
увреждания – за заплатена рентгенография на раменна става и закупени
лекарства, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2020
год., до окончателното й заплащане; осъдил на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата
да заплати на ответника сумата от 350 лева /триста и петдесет лв./,
съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ищцата Р. З. Б. срещу решението по т. д. № 53/2021г. на СОС. С доводи за
неправилност на решението, концентрирани върху неправилни изводи на съда
за недоказаност на механизма на ПТП и процесуални нарушения при
произнасяне по доказателствените искания на жалбоподателката, се иска
отмяна на решението и вместо това уважаване на исковете.
ЗК „Лев инс“ АД е оспорил въззивната жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
по делото не е установен от ищцата механизмът на ПТП, от което твърди, че
е пострадала, като отразеното в представения констативен протокол за ПТП,
което не е било запазено според протокола за оглед, почива на
предположения, съответно не е доказано, че вина за настъпването на ПТП има
соченият за негов причинител Н. Ж. Б.. Съдът е изтъкнал различната
фактическа обстановка за настъпване на ПТП, възприета в констативния
протокол и в постановлението на прокуратурата за спиране на наказателното
производство, и, че заключението на изслушаната по делото експертиза е
изготвено само въз основа на документи, които не обвързват съда, поради
което не може да бъде кредитирано в частта му относно механизма на ПТП.
По тези съображения е приел и,че отговорността на застрахователя не може
да бъде ангажирана.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита същото и за правилно.
Предявен е иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за
2
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането
срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което
застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу
риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на
застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща
дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.
В случая, с оглед спорния предмет на делото във въззивното
производство, очертан от оплакванията във въззивната жалба и насрещните
доводи в отговора на жалбата и в приложение на императивните норми на
материалния закон, за които съдът следи служебно, въззивният съд, за да
разреши спора по същество, приема за установено на първо място следното
във връзка с механизма на ПТП:
Ищцата основава исковете си за заплащане на обезщетения за вреди
като пострадало лице, предявен срещу застраховалия гражданската
отговорност на застрахования при ответника делинквент – водач на
автомобил, - на увреждане, настъпило в резултат от ПТП, станало на
05.09.2020г. на АМ Тракия в посока към гр.Бургас. Посочила е, че ПТП е
причинено от Н. Б. (не се спори, че той е син на ищцата), който е блъснал
движещия се пред него автомобил, а тя е пострадала в областта на главата с
мозъчно сътресение и е получила фрактура на лявата ключица като пътник на
задната лява седалка. Иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата 35
000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 48 лв. –
3
разходи за лечение ведно със законната лихва от 28.09.2020г., когато е
предявила претенцията си пред застрахователя, до окончателното им
изплащане.
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, е оспорил
причиняването на непозволено увреждане от застрахован при него водач,
съответно причиняването в резултат на такова на твърдените болки и
страдания, евентуално е възразил, че пострадалата не е била с правилно
поставен колан, както твърди. Оспорил е и размера на търсеното обезщетение
за неимуществени вреди, а това за имуществени вреди е оспорено и в своето
основание. Оспорена е и дължимостта на лихва за забава от посочения от
ищцата момент. С тези възражения от защитата си по същество е обосновал и
своите доводи срещу въззивната жалба, основавайки ги на събраните по
делото доказателства, като никое от които според него не удостоверява
обстоятелствата и причините за ПТП.
В констативния протокол, съставен по повод процесното ПТП, в
графа „обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено от съставителя на
протокола, че на 05.09.2020г. около 12.30 ч. л. а. „Киа“ с ДК № ********,
управляван от Н. Ж. П., се е движил по АМ Тракия в посока гр. Бургас и на
км 335 + 500 е блъснал движещия се пред него л. а. „Тойота Корола“ с ДК
******** поради неспазване на дистанция. Протоколът е съставен в 15ч. на
същия ден, като е отразено, че преди това пострадалата пътничка в л. а. Киа
Р. Б. е откарана в болница в Бургас. В докладна записка от 05.09.2020г. до
Началника на РУ Камено като причини за ПТП са посочени, че поради
неспазване на дистанция от водача на л.а. Киа същият е блъснал движещия се
пред него л.а. Тойота. В телеграма до ОДМВР Бургас от Началника на РУ –
Камено са посочени същите обстоятелства по настъпване на ПТП. На Н. Ж.
П., поради неспазване на дистанция и допускане на ПТП, е съставен акт за
установяване на административно нарушение на 05.09.2020г. Огледът на
произшествието е започнал в 16.30 ч., както е удостоверено в протокола за
оглед, в който е записано, че двата автомобила са намеР. в ускорителната
лента и, че лекият автомобил Тойота се намира върху репатриращ автомобил.
В постановлението на прокуратурата от 29.04.2021г. за спиране на
наказателното производство поради това, че престъплението, заради което е
образувано, се преследва по тъжба на пострадалия (в случая ищцата като
майка на Н. Б.) е прието, че по пътя на Н. Б. на АМ Тракия и в двете ленти е
4
имало колони със спрели автомобили поради настъпила катастрофа и за да
избегне удар в лявата лента за движение той е предприел маневра и е завил
към дясната лента, където също имало спрял автомобил – „Тойота Корола
Версо“ с рег. № ********, вследствие на което настъпило ПТП. От приетото
във въззивното производство постановление на прокуратурата от 07.09.2022г.
се установява, че наказателното производство по образуваното по случая
досъдебно производство е било прекратено поради неподаване на тъжба от Р.
Б. – майка на Н. Б..
Вещото лице по назначената комплексна експертиза в авто-
техническата й част, във връзка с отговор на задачи, свързани с механизма на
ПТП, е посочило, че не може да се извършат точни изчисления на скоростта
на процесния автомобил, което е потвърдило и в съдебно заседание. Вещото
лице е приело, че като се изхожда от посоченото в постановлението на
прокуратурата за спиране на производството, - че Н. П. е предприел маневра и
е завил към дясната лента, където също имало спрял автомобил – л.а. Тойота,
- от техническа гледна точка причина за възникване на ПТП са субективните
действия на водача на л.а. Киа, който в зоната непосредствено преди ПТП не
е контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство и
независимо, че е имал видимост пред фронта на автомобила, не е предприел
своевременно действия за намаляване или спиране при възникналата
опасност за движението и в средната част на дясната пътна лента с лявата си
челна част е ударил в задната централна и задна дясна част спрелия
автомобил. Вещото лице е уточнило още, че по технически път не може да се
изясни дали към момента на удара л.а. Тойота се е движил или е бил в
статично положение, като в констативния протокол за ПТП е отразено, че се е
движил, а в постановлението на прокуратурата е отразено, че е бил на място.
Във въззивната си жалба ищцата поддържа, че поради спрелите поради пътен
инцидент автомобили водачът Н. Б. е предприел маневра навлизане в дясната
пътна лента, където се е ударил в спрелия автомобил Тойота. Същевременно
по-нататък в жалбата се твърди, че водачът Б. се е ударил в движещото се
пред него МПС (така, както се поддържа в исковата молба). В съдебно
заседание жалбоподателката е посочила, че л.а. Тойота се е движил в съседна
лента и е бил почти спрял към момента на удара.
За търпените от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни
5
доказателства чрез разпита на св. Т. – съседка на ищцата, прието е и
заключение на съдебно–медицинска експертиза - част от назначената в
първоинстанционното производство комплексна експертиза.
За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 ЗЗД, съотв.
отговорността на застраховалия гражданската отговорност на делинквента, е
необходимо да се установи наличието освен на вреда, така и на
противоправно поведение и причинна връзка - вредата да е последица от
деянието, като това са елементите от обективното основание на
отговорността, а субективното й основание е вината, която се презумира (чл.
45, ал. 2 ЗЗД). Ето защо и предпоставките на презумпцията – елементите на
обективното основание на отговорността - се доказват от ищеца, а
делинквентът (в случая застраховалият отговорността му) може да обори
презумпцията за вина. При липса на писмени доказателства, ползващи се с
обвързваща съда доказателствена сила относно механизма на ПТП (чл. 179,
ал. 1 ГПК), основният източник по делото на тази информация принципно са
гласните доказателства (каквито ищцата, въпреки указанията, че не сочи, не е
поискала своевременно) и протокола за ПТП, в който са отразени факти,
относими за определяне на механизма на ПТП, - местоположението на
участниците в ПТП и мястото на произшествието, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото и др.
Действително констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице
в кръга на служебните му задължения, е официален документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК. Като такъв официален свидетелстващ документ той има
материална доказателствена сила и съставлява доказателство за факта на
направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред
него действия. Следователно, когато фактите, вписани в протокола, относно
механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя, този
протокол не съставлява доказателство за механизма на ПТП, невъзприет от
съставителя. Това като резултат е прието и в обжалваното решение.
Изложеното означава, че посоченото в процесния констативен протокол за
ПТП (не е съставен такъв с пострадали лица), съставен от длъжностно лице,
неочевидец на ПТП няколко часа след настъпването му, като обстоятелства и
причини за ПТП не обвързва съда да приеме същите за осъществили се -
съобразно посоченото по-горе принципно положение, като невъзприети от
автора на протокола, те не се считат за удостовеР. с обвързваща съда
6
доказателствена сила. Безспорно с такава доказателствена сила не се ползват
и обсъдената докладна записка и телеграма, съставени по повод процесното
ПТП. Обстоятелствата в протокола за ПТП и съдържанието на протокола за
оглед са счетени за недостатъчни от вещото да определи механизма за
възникване и развитие на ПТП, за което е необходимо да се установи
скоростта на движение на автомобила, опасната му зона за спиране и
конкретните пътни условия, поради което действително няма основание,
както е приел и СОС, за възприемане на заключението на АТЕ, което се явява
изцяло хипотетично. Постановленията на прокуратурата, както и съставения
АУАН, също не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила и от
съдържанието им спорният механизъм на ПТП не може да бъде изяснен (вж.
чл. 300 ГПК;чл. 413, ал. 2 и 3 НПК). Поради неустановяването на конкретен
механизъм на ПТП, чието установяване е в тежест на ищцата, която следва да
проведе главно и пълно доказване (чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 153 вр. чл. 154,
ал. 1 ГПК), както й е указано, е безпредметно ответникът от своя страна да
провежда насрещно доказване относно механизма на ПТП, разколебаващо
доказването, в доказателствена тежест на ищцата. В разглеждания случай
съвкупният анализ на събраните доказателства налага именно извод за
недоказаност на начина на настъпване на ПТП, за което свидетелстват и
различията във фактическата обстановка, описана в обсъдените документи,
съставени по повод процесното ПТП, както и противоречията в твърденията
на самата ищца в хода на производството. Това означава, във връзка с
основните доводи на жалбоподателката срещу правилността на обжалваното
решение, релевирани в срока на въззивно обжалване, че и въззивният съд
намира, че по делото не е установено при условията на главно и пълно
доказване, изключващо всякакво съмнение, противоправно поведение от
страна на сина й Н. Б. (което подлежи на изследване само откъм установяване
на конкретен механизъм на ПТП), осъществено при твърдения в исковата
молба механизъм на непозволено увреждане (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). Отделен е
въпросът, че, както се подчерта, в хода на производството ищцата променя
твърденията си за начина на настъпване на ПТП, в частност за
местоположението и движението на удаР.я автомобил.По делото може да се
приеме за безспорно установено настъпването на ПТП с посоченото в
исковата молба МПС, както и получени травматични увреждания на ищцата
по повод на това ПТП, които, с оглед недоказаността на механизма на ПТП,
7
въззивният съд не обсъжда в детайли. За да се приеме обаче, че заради
противоправно поведение на водача на автомобила, застрахован при
ответника, са причинени вреди на ищцата, по делото следва да е доказано
(като съдът подчертава, че на първо място в случая противопправното
поведение не е установено), че негови действия/бездействия като водач са
предизвикали травматичните й увреди.
С оглед изложеното, при положение, че и въззивният съд не формира
категоричен несъмненен извод за конкретен механизъм на ПТП с
осъществено противоправно поведение от страна на соченото като
делинквент лице, чиято отговорност покрива ответният застраховател, което
в приложение на последиците от доказателствената тежест отнася във вреда
на носещата тежестта на доказване ищца (чл. 154, ал. 1 ГПК), искът по чл.
432, ал. 1 КЗ е неустановен по основание и подлежи на отхвърляне. Тъй като
не е възникнала отговорността на причинителя на основание деликт, не е
възникнала и отговорността на застрахователя на основание
застрахователното правоотношение по застраховка срещу гражданска
отговорност. Субективното основание за отговорността по чл. 45 ЗЗД се
презумира само, ако се установи, че някой е причинил вредата, като в този
случай законът заключава, че съответно лице е действало и виновно, т. е., за
да се приложи презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на първо място
следва да се установи противоправно поведение, което както се посочи, е
елемент от обективното основание на отговорността за непозволено
увреждане. Извънсъдебните преговори между страните по повод предявената
застрахователна претенция при наличен спор в съдебното производство нямат
решаващо значение за горните изводи на съда за недоказаност на механизма
на ПТП, оспорен изрично от ответника. С оглед формирания извод за
недоказаност на противоправно поведение, което да се отнесе към правната
сфера на застрахования при ответника, не подлежи на обсъждане и
евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от действията на самата
пострадала.
По горните съображения правните изводи на въззивния съд
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението му като
правилно подлежи на потвърждаване. При този изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на ответника по жалбата се присъждат, както е
поискал, разноски по делото в размер на 100 – възнаграждение за
8
юрисконсулт.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009 от 16 февруари 2022г. по т. д. №
53/2021г. на Окръжен съд – София.
ОСЪЖДА Р. З. Б., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев инс“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата 100 лв. –
разноски.
Решението в частта по иска с размер на търсената сума от 35 000 лв.
може да се обжалва пред ВКС на РБ, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му, а в останалата част не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9