№ 1574
гр. София , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002204 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 606 ГПК вр. чл. 15 и сл. от Закона за
вероизповеданията (ЗВ).
Образувано е по частна жалба вх. № 71243/17.07.2020 г., подадена от „Една свята съборна и
апостолска църква“ чрез адвокат И. Д. от САК срещу решение от 02.07.2020 г., постановено по
фирм. дело № 17/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отказано вписване на
вероизповедание „Една свята съборна и апостолска църква“ в публичния регистър на
вероизповеданията със статут на юридически лица, воден от Софийски градски съд, поискано със
заявление с вх. № 54099/16.06.2020 г.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради
което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което регистрира
вероизповеданието.
Твърди, че в устава на религиозната институция нямало понятие „православна/ен“ и не
ставало ясно как съдът направил извод, че тя имала близка богослужебна практика до Българската
православна църква – в мотивите не били посочени конкретни принципи или действия в устава на
двете религиозни институции, които да били еднакви или сходни, поради което изводите на съда
били бланкетни и неаргументирани.
Неправилни били изводите на съда и относно това, че заявеното за вписване
вероизповедание не представлявало „религиозна общност“ по смисъла на закона. Това че
1
учредителите били трима души (каквото било изискването на закона) не означавало, че липсвали и
други последователи, споделящи техните вярвания и убеждения и обединени от принципите,
посочени в устава на вероизповеданието.
Излага съображения, че решението било в противоречие със следните принципи:
„Религиозните институции са отделени от държавата; Вероизповеданията са свободни и
равноправни; Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от
различните вероизповедания; Държавата не може да оценява легитимността на религиозните
вярвания“, които принципи са залегнали в Конституцията на Република България, Европейската
конвенция за правата на човека, Закона за вероизповеданията и практиката на Европейския съд по
правата на човека (чл. 5, ал. 4 и чл. 13, ал. 2 от КРБ; решение № 12/15.07.2003 г. по конст. дело №
3/2003 г. на Конституционния съд на РБ; чл. 15, ал. 2 определение от ЗВ; решение на ЕСПЧ от
22.01.2009 г. по делото Свети Синод на Българската православна църква; чл. 9 от ЕКПЧ). Съдът не
направил анализ на посочените принципи, на практиката на ЕСПЧ, както и отчитането на
необходимостта от баланс между индивидуалното право на свобода на религия и обществения
интерес при регистрация на религиозните институции в страната.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите по жалбата и доказателствата
по делото по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 606 ГПК вр. чл. 15 и сл. от ЗВ, намира частната жалба за
процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните
съображения от фактическа и правна страна:
Софийски градски съд е сезиран със заявление вх. 54099/16.06.2020 г., подадено от
митрополит Й. (Б. В.), като генерален секретар на Синода на вероизповедание „Една свята съборна
и апостолска църква“, с което се иска вписване на вероизповеданието в публичния регистър на
вероизповеданията със статут на юридически лица, воден от Софийски градски съд.
От приложените към заявлението документи – протокол от учредително събрание от
05.12.2019 г., на което присъстват трима учредители, устав на религиозна организация и
нотариално заверен образец от подписа на генералния секретар на синода, се установява, че на
05.12.2019 г. в гр. София е проведено учредително събрание за учредяване на вероизповедание, на
което са присъствали трима учредители, които единодушно са взели решение за учредяване на
религиозна организация „Една свята съборна и апостолска църква“ с органи Общо събрание и
Синод (с членове митрополит К. – първойерарх и митрополит Й. – главен секретар), приели са
устав на организацията и са избрали неин представляващ – митрополит Й. - Б. В. В..
На основание чл. 16 ЗВ градският съд е изискал експертно становище във връзка с
поисканата регистрация на религиозна общност от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския
съвет, каквото е представено на 01.07.2020 г. По изложените в него съображения не се препоръчва
на съда да извърши регистрацията на новоучредената религиозна институция „Една свята съборна
и апостолска църква“. Посочено е, че в представения устав верските убеждения и богослужебна
практика определят тази религиозна институция като претендираща да представлява
православното вероизповедание. Изразител на източноправославното вероизповедание, което е
2
традиционното вероизповедание в Република България, съгласно чл. 13, ал. 3 КРБ, е
самоуправляваващата се Българска православна църква. Българската православна църква, под
името Патриаршия, е правоприемник на Българската екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна
и Апостолска църква, която се ръководи от Светия синод и се представлява от Българския
Патриарх, който е и Митрополит Софийски (чл. 10, ал. 1 ЗВ). Затова експертното мнение на
Дирекция „Вероизповедания“ е, че представеният устав за регистрация на „Една свята съборна и
апостолска църква“ е в пълно противоречие с гореописаните принципи и разпоредби. Българската
православна църква е давала негативно становище от канонична гледна точка на подобни искания
за регистрация (например по отношение исканията за регистрация на „Българска православна
старостилна църква“, „Българска източноправославна църква“ и „Православна църква в
България“).
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира за
неоснователно искането за вписване на горепосоченото вероизповедание в публичния регистър на
вероизповеданията със статут на юридически лица. На първо място, от вписаните в устава
особености на вярата и богослужебната практика се налага извод, в какъвто смисъл е и
експертното становище на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, че доктриналната
система на вероизповеданието не се отличава съществено от тази на източноправославното
вероизповедание, чийто изразител е Българска православна църква – правоприемник на
Българската екзархия и член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква, поради което е
недопустимо да бъде регистрирано ново вероизповедание, характеризиращо се със същите верски
убеждения на физическите лица, съставляващи религиозната му общност. На второ място,
съгласно чл. 15, ал. 1 ЗВ на регистрация като юридическо лице подлежи религиозна общност, а в
настоящия случай не се установява от представените със заявлението документи заявеното за
вписване вероизповедание да съставлява именно такава общност съобразно дадените с § 1, т. 1-3
от ДР на ЗВ легални дефиниции на понятията „вероизповедание“, „религиозна общност“ и
„религиозна институция“.
Изложените в този смисъл от първоинстанционния съд изводи от правна страна са правилни
и законосъобразни, съобразени са със събраните по делото доказателства и установените с тях
факти и обстоятелства, поради което и на основание чл. 272 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 вр. чл. 273 ГПК
въззивният съд препраща изцяло към тях, а предвид горепосочените възражения по жалбата, които
счита за неоснователни, приема и следното:
Видно от приложения по делото устав на религиозната институция в него е използвано
понятието „православна“ (чл. 1, т. 1.4), а не както необосновано твърди жалбоподателя, че не било
използвано такова понятие, но най-вече следва да се има предвид, че независимо дали е използван
такъв израз в устава или не, сходството на процесното вероизповедание (чието вписване се иска) с
това на източноправославното, чийто изразител е Българската православна църква –
правоприемник на Българската екзархия и член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква,
се установява от вписаните в представения устав основни принципи на верските убеждения,
богослужебната практика, органите на управление, структурата на религиозната институция,
начините на финансиране и прекратяване, както и от самото наименование: „Една свята съборна и
апостолска църква“. Този извод съответства на представеното експертно становище на Дирекция
„Вероизповедания“ на Министерския съвет, което следва да бъде споделено от съда, преценявайки
3
изложените в него доводи от гледна точка на тяхната законосъобразност и имайки предвид, че за
представянето му и ползването му от съда изрично е предвидена такава възможност в закона (чл.
16 ЗВ) и което становище по своята същност представлява мнение на законово регламентирана
администрация с правомощия по чл. 35, т. 4 ЗВ, като същото е на експертно ниво, т.е. включително
съдържа специални знания, с каквито регистърният съд не разполага. Поради това, макар и
първоинстанционният съд да не е изложил конкретни мотиви (което само по себе си не е
процесуално основание за отмяна на решението му), то крайният му извод за сходство на
процесното вероизповедание (чието вписване се иска) с това на източноправославното се явява
правилен и обоснован като съответстващ на представеното експертно становище.
Неоснователно е и възражението по жалбата за неправилност извода на градския съд за
липсата на „религиозна общност“, която да бъде регистрирана на основание чл. 15 ЗВ. Нито в
първоинстанционното производство, нито пред въззивния съд са представени доказателства, от
които да се направи извод за съществуването на такава по смисъла на легалната дефиниция по § 1,
т. 2 от ДР на ЗВ - доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия,
извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии. Наличието на трима учредители на
заявеното за вписване вероизповедание, един от които избран за първойерарх, а друг за генерален
секретар на Синода и представляващ вероизповеданието, не може да наложи такъв извод.
Не е налице твърдяното в жалбата противоречие на обжалваното решение с посочените в нея
основни принципи, залегнали в КРБ, ЕКПЧ, ЗВ и практиката на ЕСПЧ („Религиозните институции
са отделени от държавата; Вероизповеданията са свободни и равноправни; Държавата съдейства за
поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания;
Държавата не може да оценява легитимността на религиозните вярвания“). Основанията на
градския съд за постановяване на отказа за регистриране на процесното вероизповедание,
възприети и от настоящия съдебен състав, са неотносими към тези принципи и следователно няма
и как да ги нарушават – в случая въобще не е установено съществуването на религиозна общност,
каквато се претендира със заявлението да бъде регистрирана като юридическо лице, още повече да
се касае за такава, която да е изразител на такива верски убеждения и принципи, които да са
различни от тези на вече регистрираните вероизповедания.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
На основание чл. 606 ГПК, настоящото решение не подлежи на обжалване (определение №
307/04.06.2015 г. по ч. т. д. № 586/2015 г., I т. о. на ВКС).
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение от 02.07.2020 г., постановено по фирм. дело № 17/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, с което е отказано вписване на вероизповедание „Една свята съборна и
апостолска църква“ в публичния регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица,
воден от Софийски градски съд, поискано със заявление с вх. № 54099/16.06.2020 г.
4
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5