РЕШЕНИЕ№
260983
гр. Пловдив,
26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и шести февруари
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14902 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявен от
„Кондютрийс“ ЕООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД осъдителен иск с
правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5 226 лв. –
обезщетение за пропуснати ползи от неполучено наемно възнаграждение, вследствие
на неизпълнение на задължението на ответника да предостави електрическа енергия
до имот, представляващ магазин № **, находящ се в к.к. С.Б. на партера на ****,
за периода от 27.07.2019 г. до 30.08.2019 г., което вземане възникнало в полза
на С.И.Т. в качеството й на собственик на обекта и е прехвърлено на ищеца по
силата на договор за цесия от 16.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2019 г. до
окончателното й изплащане.
При условията
на евентуалност е предявен осъдителен иск за заплащане на посочената сума и
против “Електроразпределение Юг” ЕАД.
Ищецът
твърди, че С.И.Т. – в качеството й на собственик на магазин № ** с идентификатор
№ ****, находящ се в к.к. С.Б. на партера на ****, сключила договор за
отдаването му под наем от 01.06.2019 г. с наемателя „Найс Спайс Сторс“ ЕООД за
периода от 01.06.2019 г. до 31.08.2019 г. Наемателят поел задължение за
заплащане на наемно възнаграждение в размер на 3 000 лв. за месец юни,
4 500 лв. за месец юли и 4 500 лв. за месец август, което било
определено с оглед сезона и активността на търговската дейност. Сочи, че С.Т.,
като собственик на имота, сключила договор за доставка на електрическа енергия
с ответника, за което й бил открит клиентски номер ****. Твърди, че
електрозахранването на магазина било прекъснато на 27.07.2019 г., за което С.Т.
била уведомена от наемателя, който твърдял, че заплаща всички сметки по
издадените от ответното дружество фактури. Впоследствие се оказало, че
електрозахранването било преустановено и в други магазини, поради неуредени
взаимоотношения на дружеството с хотел „Хевън“. Дружеството – наемател
заплатило сумата от 3 774 лв. – наем за периода от 01.07.2019 г. до
26.07.2019 г., като заявило, че няма да заплаща останалото дължимо наемно
възнаграждение докато не бъде възстановено електрозахранването в магазина.
Последното било възстановено едва на 30.08.2019 г. Поради липсата на
електроснабдяване наемателят отказал да заплаща уговорения наем на магазина,
поради което и собственикът на магазина получил като наемно възнаграждение
сумата от 6 6774 лв. от общо дължимото за срока на договора от 12 000 лв.
Счита, че разликата между полученото от наемодателката наемно възнаграждение и
уговореното такова, която била в размер от 5 226 лв., представлявала
пропусната полза за последната, която била в пряка причинно-следствена връзка с
неизпълнението на задължението на ответника да доставя електрическа енергия до
обекта на потребителя. Това вземане било прехвърлено на ищеца по силата на
договор за цесия от 16.09.2019 г., за което прехвърляне длъжникът не е
уведомен. Счита, че с получаване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията, длъжникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето на
вземането. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения
иск. Претендира разноски, като при условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на разноските, претендирани от ответника.
Третото лице помагач
на страната на ищеца – С.Т., моли за уважаване на предявените искове, като с
депозираната молба уведомява ответника за осъщественото прехвърляне на
вземането.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, е депозирал отговор на исковата молба, в който се
излагат доводи за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че С.Т.
е потребител на електрическа енергия с кл. № **** за обект в к.к. С.Б. с ИТН
****. Оспорват обстоятелството електроснабдяването в магазина да е било
прекъснато на 27.07.2019 г. от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД или от
мрежовия оператор за период до 30.08.2019 г. Оспорват твърденията, изложени в
исковата молба за наличие на сочените вреди, както и причинно-следствената
връзка между вредата и твърдяното преустановяване на снабдяването на обекта с
електрическа енергия. Оспорва представените към исковата молба договор за наем
от 01.06.2019 г. и договор за цесия от 16.09.2019 г., автентичността на
подписите, достоверността на датите и верността на съдържанието им. Твърди се,
че ответното дружество не е преустановявало снабдяването с електрическа енергия
на процесния обект, като не е изпращало до оператора на
електроразпределителната мрежа искане за преустановяване на снабдяването,
поради което и не се е наложило да предприема действията, предвидени в чл. 38 з
ЗЕ, изискуеми когато снабдяването се преустановява по инициатива на крайния
снабдител. Сочи, че ако причината за прекъсване на електроснабдяването се дължи
на причина, находяща се след границата на собствеността, до която ответникът
дължи изпълнение по договора за продажба, не следва да се счита, че е налице
договорно неизпълнение. По така изложените съображения моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски, като при условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищцовото дружество.
Третото лице – помагач - ЗК „Уника“ АД, на страната на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, е
депозирал становище, в което излага доводи за неоснователност на исковата
молба.
В исковата
молба се твърди, че отговорността на евентуалният ответник произтича от
обстоятелството, че съгласно чл. 6 от Общите условия на дружеството, именно
“Електроразпределение Юг” ЕАД е правно задължен да осигури непрекъснатата
доставка и качество на електрическа енергия. Сочи, че съгласно чл. 89 от Закона
за енергетиката непрекъснатостта на електроснабдяването представлява задължение
на оператора на електроразпределителната мрежа.
В законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът “Електроразпределение Юг” ЕАД, е
депозирал отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за нейната
неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че С.Т. е потребител на
електрическа енергия с кл. № **** за обект в к.к. С.Б. с ИТН ****. Оспорва
обстоятелството електроснабдяването в магазина да е било прекъснато за периода
от 27.07.2019 г. до 30.08.2019 г., като твърди, че за този период е предоставил
мрежови услуги в обекта, а крайният снабдител е извършвал продажби на
електрическа енергия. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба за наличие
на сочените вреди, както и причинно-следствената връзка между вредата и
твърдяното преустановяване на снабдяването на обекта с електрическа енергия. Оспорва
представените към исковата молба договор за наем от 01.06.2019 г. и договор за
цесия от 16.09.2019 г. - по съдържание. Сочи, че ответникът предоставя мрежови
услуги до границата на собственост между електрическите съоръжения на
съответния мрежови оператор и тези на клиента, като при предоставяне на
електрическа енергия на ниво ниско напрежение, границата на собственост е
изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на
разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. По така
изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на разноските, претендирани от ищцовото дружество.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
82 ЗЗД.
При неизпълнение на задължения, произтичащи от договор, кредиторът има
право да иска от длъжника изпълнението на задължението, заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнението му. Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а
ако длъжникът е недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди. Следователно
обезщетението при неизпълнение на договорно задължение обхваща само онези
вреди, които намаляват имуществото на кредитора или не го увеличават, т.е
имуществените вреди.
Възникването
на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от
положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на
основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1. наличие на действително правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия; 2. неизпълнение на задължението на
доставчика (продавач) да доставя до обекта непрекъснато електроснабдяване; 3.
вреда, изразяваща се в пропусната за потребителя на електрическа енергия полза
да реализира доход, изразяващ се в получаване на наемно възнаграждение от
отдаване на обекта под наем; 4. причинно-следствена връзка между неизпълнението
на ответника и настъпилата вреда.
Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от
29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС се приема, че отговорността
на обществения снабдител - енергийно предприятие, когато неправомерно - в
нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора - е
прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна.
Наличието на действително договорно
правоотношение е безспорно между страните. То е възникнало от договор за
продажба на електрическа енергия, по силата на който „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД се е задължило да доставя електричество на ищцата въз
основа предварително установени от ответника Общи условия – арг. чл. 98а, ал. 4
ЗЕ, чиито клаузи са обвързали всички абонати на енергийния снабдител, без да е
било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
По
делото е представен договор за наем от 01.06.2019 г., сключен между С.И.Т. и
„Найс Спайс Сторс“ ЕООД, по силата на който С.И.Т. е поела задължение да
предостави на „Найс Спайс Сторс“ ЕООД за временно и възмездно ползване следния
недвижим имот – магазин № **, с идентификатор № ****., находящ се в к.к. С.Б.,
в партера на ****. Уговорено е, че договорът се сключва за период от 01.06.2019
г. до 31.08.2019 г., с установена наемна цена от 12 000 лв., както следва:
за месец юни – 3 000 лв., за месец юли 4 500 лв. и за месец август
4 500 лв. В договора е установено, че с подписване на договора декларира,
че е получил сумата от 3 000 лв., представляваща наемната цена за месец
юни. Върху договора за наем е обективирано изявлението на наемодателката, че е
получила сумата от 3 774 лв. – представляваща наемната цена за периода от
01.07.2019 г. до 26.07.2019 г.
С
договор за цесия от 16.09.2019 г. ищцата е прехвърлила в полза на ищеца
„Кондютрийс“ ЕООД вземането си против длъжника „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД – за сумата в размер от 5 226 лв. – разликата между уговорения и
получения наем на магазин № *, с идентификатор № ****., находящ се в к.к. С.Б.,
в партера на ****, която вреда е вследствие от неизпълнение на задължението на
длъжника да осигури непрекъснато електроснабдяване.
В
производството по делото е оспорена автентичността на тези частни документи,
като е открито производство по чл. 193 ГПК, в което е установено, че подписите
на лицата, сочени като автор на документите, принадлежат на тези лица. В този
смисъл съдът цени изслушаната по делото съдебно-графологична експертиза, която
е установила посочените обстоятелства, поради което и приложените по делото
частни диспозитивни документи се ползват с формална доказателствена сила по
смисъла на чл. 180 ГПК.
Към
исковата молба е приложено уведомление от цедента до длъжника „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, за което се твърди, че не е изпратено до длъжника преди
образуване на производството по делото.
Следва обаче да се приеме, че приложеното към
исковата молба уведомление, изхождащо от цедента, и достигнало до длъжника - „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД,
представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния
касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
В
производството по делото, чрез съдебна делегация, са изслушани показанията на
свидетеля С. Ж. Ш.– управител на „Найс Спайс Сторс“. Последният свидетелства,
че познава С.Т., която е негов наемодател, а той е дългогодишен неин наемател и
имал сключен договор за наем от 01.06.2019 г. на магазин в Хотел „Хевън“ на
крайбрежната алея в С.Б.. Твърди, че лично подписал договора за наем на
01.06.2019 г. и на тази дата получил фактическото влaдение на магазина.
Размерът на наема бил 12 000 лв. за летния сезон, като при подписването му
заплатил 3 000 лв. Свидетелства, че на 27.07.2019 г. електрическото
захранване било прекъснато, и тъй като магазинът работил с неонови реклами, се
разбрал с наемодателката да му приспадне парите за времето, в което магазинът
не е работил, като заплатил сумата от още 3 774 лв. Захранването било
прекъснато във всички магазини на партера, като той и другите магазина подали
сигнали. Носело се слух, че причината за прекъсването на тока е поради факта,
че собственикът на хотела имал проблеми с ЕВН. Поради липсата на електричество
магазинът не работил нормално, поради което загубили ползите от туристическия
сезон. Разбрал, че електричеството било възстановено на 30.08.2019 г. със
съдействието на полицията.
Изслушани са и показанията на свидетеля М. К. К., за
което е приложен протокол от делегирания съд. Съдът е констатирал, че е
направено искане за предявяване на договора за наем на свидетеля, но последният
не е изпратен от делегиращия съд. Свидетелят е посочил, че е получил препис от
договора по електронна поща, изпратена от С. Ш., като е посочил, че е запознат
с договора с предмет наем на магазин в С.Б.с наемодател С.Т. и наемател „Найс
Сапйс Торс“ ООД с управител С. Ш.. Сочи, че С.е наемател от 10 години, като
договорът се изготвя всяка година от ответника. Твърди, че познава С.Т. от
много години, а С. Ш.от 10 години, като последните три му е счетоводител.
Договорът за наем на магазина в С.Б. бил подписан на 01.06.2019 г., в който ден
били предадени и ключовете на магазина. Наемът бил в размер от 12 000 лв.,
като през месец юни е от 3 000 лв. а през юли и август – 4 500 лв.
Свидетелства, че тази година не бил заплатен целият наем, тъй като имало
проблем с електрозахранването в магазина, което спряло на 28.07.2019 г. Нямало
ток и през месец август, а основната дейност на магазина била свързана със
светещи реклами, поради което магазина не е работил нормално за периода от
27.07.2019 г. до 30.08.2019 г. Свидетелства, че всички магазини на първия етаж
били без ток, като се говорило, че са налице неуредени отношения между
собственика на хотел „Хевън“ и електроразпределителното дружество. Не се е
разбрало. Счита, че може и собственика на хотела да е прекъснал
електрозахранването. За спирането на тока били уведомени „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, но от там не направили нищо. Спирането на
електрозахранването причинило вреди на самата фирма, тъй като магазинът не
можел да работи нормално без тока. Бил направен опит да се захранва с
генератор, за което също били сторени разходи. Свидетелства, че
електрозахранването било възстановено на 30.08.2019 г. – едва в края на сезона,
като тогава на място пред хотела, било пълно с полиция, жандармерия и
представители на електроразпределителното дружество.
По
делото е приложена справка от “Електроразпределение
Юг” ЕАД за регистрирани сигнали за прекъснато електрозахранване за обекти в
Хотел „Хевън“ в к.к. С.Б., от която се установява, че по отношение на процесния
обект, собственост на С.Т., са депозирани сигнали за прекъснато
електроснабдяване на 29.07.2019 г. и на 31.07.2019 г. Сигнали са депозирани и
пред „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, но последните са пренасочени към
“Електроразпределение Юг” ЕАД.
Изслушано
е заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
което е установило, че доставената до обект с ИТН **** на клиент С.Т.,
електрическа енергия се отчита със статичен монофазен електромер, който е двутарифен
и се отчита на 22-ро число на месеца. При проверка в паметта на електромер с №
***е установено, че в периода от 03:00 часа на 28.07.2019 г. до 13:00 часа на
30.08.2019 г. не е имало доставка на електроенергия. Експертизата е установила,
при запознаване с данните от сигнали на клиенти и постъпилите отговори, че
причината за прекъсване на електрозахранването е в съоръжение на клиента, след
търговското измерване, установено от проверяващи техници на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Съдът
цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено,
като възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е
достигнало.
В
практиката на Върховния касационен съд - Решение
№ 9/20.02.2014 г. по гр. д. № 4605/2013 г., III г.о. на ВКС и Решение № 366/30.12.2015 г. по гр.
д. № 2874/2015 г., IV г.о. на ВКС, се приема, че ако бъде установено, че е
налице неправомерно спиране на електроподаването, то доставчикът отговаря за
вредите и дължи обезщетение на общо основание съобразно чл. 82 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 ЗЗД
може да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди, доколкото те са пряка
и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението.
В
случая в производството по делото безспорно е установено, че цедентът С. Т. e потребител на
електрическа енергия в качеството си на собственик на магазин № 2, с
идентификатор № ****., находящ се в к.к. С.Б., в партера на ****, който обект
отдала под наем за периода от 01.06.2019 г. до 31.08.2019 г. в полза на „Найс
Спайс Сторс“ ЕООД, с установена наемна цена от 12 000 лв., както следва:
за месец юни – 3 000 лв., за месец юли 4 500 лв. и за месец август
4 500 лв.
По
делото са налице данни, че от така уговореното възнаграждение е заплатена
сумата от общо 6 774 лв., като останало неполучено наемно възнаграждение
от 5 226 лв. В този смисъл са приложени писмени доказателства за заплащане
на част от наемното възнаграждение, и са изслушани показанията на свидетеля Ш..
Установява
се, че за периода от 28.07.2019 г. до 30.08.2019 г. обектът е бил с прекъснато
електрозахранване. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е установило,
че електрозахранването е преустановено за периода от 03:00 часа на 28.07.2019
г. до 13:00 часа на 30.08.2019 г., като прекъсването не е по инициатива на
оператора на електроразпределителната мрежа, като проверяващите техници са
отразили, че причината е в съоръжението на клиента, след търговското измерване.
Енергийните
дружества осъществяват дейността си по силата на предоставена лицензия, важаща
за определена територия, като потребителят на електрическа енергия няма право
на свободен избор на доставчик, а е обвързан от местожителството си.
Законодателят разграничава дейностите по пренос, по разпределение и по
снабдяване с електрическа енергия, съответно – и по тяхното лицензиране, тъй
като установеният режим е разрешителен. Съгласно чл. 44, ал. 3 от Закона за
енергетиката - на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа
енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по
ЗЕ. Субект на договорното задължение по чл. 94 а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал.
1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване (доставяне, продажба) на електрическа
енергия на (до) обект (имот) на потребител – краен клиент по смисъла на т. 27 г
от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие – краен снабдител по
смисъла на т. 28 а, б. „а” от ДР на ЗЕ. Субект на договорното задължение по чл.
117 ал.1 от ЗЕ за присъединаване на обекта (имота) към електроразпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение може да бъде само енергийно предприятие –
оператор на електропреносната мрежа по смисъла на т. 34а, б. „а” от ДР на ЗЕ
или оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на т. 34 б, б. „а” от
ДР на ЗЕ.
Разпределителното
предприятие, като собственик на разпределителната мрежа на обособената
територия, има задължение за осигуряване на непрекъснатост на
електроснабдяването (чл. 89 ЗЕ), но операторите на разпределителните мрежи, като
специализирани звена на разпределителните предприятия, са длъжни да осигурят
надлежно функциониране на мрежата (чл. 108 ЗЕ), включително да преустановят
временно преноса на електрическа енергия (чл. 122 ЗЕ).
В
този смисъл и като съобрази разпоредбите на Закона за енергетиката съдът
намира, че материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск е
разпределителното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД, тъй като негово е
задължението за осигуряване на непрекъснатост на електрозахранването – арг. чл.
89 ЗЕ, поради което предявеният против главният ответник „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД следва да бъде отхвърлен.
Следва
да се пристъпи към разглеждане на предявения против евентуалния ответник
„Електроразпределение Юг“ ЕАД иск, доколкото се сбъдна вътрешната
процесуалноправна предпоставка за неговото разглеждане.
Електроразпределителното
дружество е длъжно да осигурява надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване
на потребителите с изключение на определени случаи, като при осъществяване на
тези дейности последното трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец.
В чл.
122 ЗЕ е уредена възможност за операторите на електропреносната и
електроразпределителна мрежи да преустановят електрозахранването без
предварително уведомление при необходимост от предотвратяване на непосредствена
опасност за здравето и сигурността на хора или съоръжения; при повреди в
електрическите мрежи и съоръжения по независещи от електроенергийното
предприятие причини; при ползване на електрическа енергия, без да се измерва
или ако неправилно се измерва със средства за търговско измерване; при
установяване на несъгласувана промяна на схемата за свързване на клиента; на
лица, които са се присъединили към мрежата без право на това и пр. нарушения на
клиенти на дружеството, свързани с ползване на мрежата.
В
настоящия случай не се установи да е налице някоя от посочените хипотези.
Отговорността
на ответното електроразпределително дружество обаче не следва да бъде
ангажирана в настоящото производство, доколкото ищецът – цесионер не е
материалноправно легитимиран да предяви иск против евентуалния ответник, тъй
като вземане на цедента против посочения длъжник не е прехвърлено в полза на
цесионера – ищец. В договора за цесия изрично е посочено, че се прехвърля
вземане против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, а не против евентуалния
ответник „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Вземането
като относително материално право се характеризира с неговите страни, основание
и размер, като по отношение на посочените юридически факти следва да е налице
надлежна индивидуализация в договора на цесия. В случая с договора за цесия,
сключен между С.Т. и ищеца е прехвърлено вземането, предмет на настоящия спор,
доколкото е налице идентитет по отношение на неговото основание и размер, но
като носител на това задължение е посочен главния ответник, против който иска е
неоснователен по вече изложените от съда съображения.
Следователно и доколкото в производството по
делото не се установява при условията на пълното и главно доказване, че в полза
на ищеца е прехвърлено вземане и против електроразпределителното дружество,
ищецът не установява, че е материалноправно легитимиран да предяви процесния
иск срещу длъжника в качеството му на цесионер. Материалноправната легитимация
на страната е свързана с принадлежността на субективното право, като нейната
липса представлява основание за отхвърляне на предявените искове. По така
изложените съображение предявения иск следва да бъде отхвърлен и против
евентуалния ответник „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
без да се пристъпва към обсъждане на останалите предпоставки за ангажиране на
договорната отговорност на последния по реда на чл. 82, ал. 1 ЗЗД.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от правилата
на нормалната житейска логика следва, че при положение, че е преустановено
електрозахранването на търговски обекти, същите не могат да функционират като
такива за периода, докато е преустановено електрозахранването, в резултат на
което не могат да реализират паричен оборот (печалба), поради което и не могат
да бъдат отдавани под наем за осъществяване на предназначените им търговски
цели.
В
правната доктрина и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като
неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако
не е било осуетено от поведението на друго лице. За да бъде присъдено
обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното настъпване. С
Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден принципен
отговор на въпроса за пропуснатите ползи, в което е прието, че установяването
на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът бе изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението;
тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото (печалба) и не може да почива на логическо допускане
за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване
на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при
обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай,
може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца
действително е могла да настъпи положителна промяна.
В
случая наличието на вреда под формата на пропусната полза – лишаване на
собственика от възможността да получава граждански плодове от вещта, е
доказано, тъй като по делото е установено, че обектът е отдаден под наем, но за
периода на прекъснато електрозахранване, наемателят не е заплатил наема за
търговския обект.
Не се
установи обаче, че вредата е в причинно-следствена връзка с неизпълнение на
договорно задължение на електроразпределителното дружество, тъй като вещото
лице по съдебно-техническата експертиза е установило, че проверяващите техници
са отразили, че причината е в съоръжението на клиента, след търговското измерване.
Съгласно чл. 120, ал. 2 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 29, ал. 1 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, издадена от ДКЕВР, когато електрическата енергия се доставя на клиента
от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение,
границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско
измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях
предпазители или прекъсвачи. Следователно установява се, че вероятната причина
за прекъсване на електрозахранването е настъпила след границата на
собствеността, след която отговорността е
на собственика на съответния обект, а не на електроразпределителното
предприятие.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
С
оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, определи в размер от 100 лв.
В
полза на евентуалния ответник следва да бъдат присъдени, сторените в
производството по делото разноски в общ размер от 360 лв., от които сумата от
120 лв. - депозит за изслушване на съдебно-техническа експертиза, сумата от 140
лв. – депозит за изслушване на съдебно-графологична експертиза и сумата от 100
лв. - юрисконсултско възнаграждение, което съдът при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото, определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Кондютрийс“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес ***, пл. „Освобождение“ № 1, офис 111, ет. 1 – адв.
Т., против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 осъдителен иск с
правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5 226 лв. –
обезщетение за пропуснати ползи от неполучено наемно възнаграждение, вследствие
на неизпълнение на задължението на ответника да предостави електрическа енергия
до имот, представляващ магазин № **, находящ се в к.к. С.Б. на партера на ****,
за периода от 27.07.2019 г. до 30.08.2019 г., което вземане възникнало в полза
на С.И.Т. в качеството й на собственик на обекта и е прехвърлено на ищеца по
силата на договор за цесия от 16.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2019 г. до
окончателното й изплащане. При условията на евентуалност е предявен осъдителен
иск за заплащане на посочената сума и против “Електроразпределение Юг” ЕАД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Кондютрийс“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес ***, пл. „Освобождение“ № 1, офис 111, ет. 1 –
адв. Т., против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, евентуален осъдителен иск
с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5 226 лв. –
обезщетение за пропуснати ползи от неполучено наемно възнаграждение, вследствие
на неизпълнение на задължението на ответника да предостави електрическа енергия
до имот, представляващ магазин № **, находящ се в к.к. С.Б. на партера на ****,
за периода от 27.07.2019 г. до 30.08.2019 г., което вземане възникнало в полза
на С.И.Т. в качеството й на собственик на обекта и е прехвърлено на ищеца по
силата на договор за цесия от 16.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Кондютрийс“ ЕООД да
заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 100 лв. – съдебно-деловодни
разноски в производството по гр.д. № 14902/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Кондютрийс“ ЕООД да
заплати на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД сумата от 360 лв. – съдебно-деловодни
разноски в производството по гр.д. № 14902/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
Решението е постановено при участието на С.И.Т. -
трето лице – помагач на страната на ищеца
„Кондютрийс“ ЕООД.
Решението е постановено при участието на ЗК „Уника“
АД - трето лице – помагач на страната на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Решението е постановено при участието на ЗК „Уника“
АД - трето лице – помагач на страната на евентуалния ответник „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/ п/
Вярно
с оригинала! ПК