Решение по дело №688/2020 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1511

 

гр. Пловдив, 11 август 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и първи юли, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Д.К., като разгледа административно дело №688 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.78 от Закона за водите (ЗВ).

            “ВИЛМАР 11” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от адвокат Р.Д.- пълномощник, обжалва Решение №267 от 16.12.2019г. на Министъра на околната среда и водите (МинОСВ), с което на дружеството жалбоподател е отказано продължаване срока на действие на Разрешително №02470010 от 25.06.2012г. за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжения в язовир “Въча“ – несамоходна плаваща база Б-114 “Чичо Манчо“; определен е срок от шест месеца от влизане в сила на решението за отстраняване на плаващата база от язовир “Въча“, като премахването ѝ да се извърши по начин, който не създава опасност от увреждане на водния обект, качеството на водата и околната среда.

            Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък с разноски (лист 32). На 03.08.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№12111 (лист 41) от адвокат Д., в която се излагат допълнителни съображения в посочения смисъл.

Ответникът- Министър на околната среда и водите- не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт Ц.Т.- пълномощник (лист 19, 29), по делото постъпват молба по електронна поща с Вх.№8042 от 09.06.2020г. (лист 18а), същата молба с Вх.№8216 от 11.06.2020г. (лист 28); молба по електронна поща с Вх.№11227 от 20.07.2020г. (лист 30) и същата молба с Вх.№11323 от 21.07.2020г. (лист 35), в които молби изразява становище за неоснователност на жалбата; прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ако претендираните от жалбоподателя разноски за адвокат са над минималните по чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ ЗПП), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). На 29.07.2020г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№11813 (листи 37-39), в които се излагат подробни съображения, подкрепящи изразените становища.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Първоначално по жалбата на “ВИЛМАР 11“ ЕООД е образувано административно дело №2547 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2020г., Трето отделение. С Определение №3582 от 09.03.2020г. производството по дело №2547/2020г. на ВАС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд- Пловдив.

Оспореното решение (листи 16-18, дело №2547/2020г.) е изпратено до жалбоподателя като приложение към писмо с Изх.№ПВ-36 от 16.12.2019г. (лист 19, дело №2547/2020г.), получено на 06.01.2020г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 20, дело №2547/2020г.), а жалбата (листи 3-5, дело №2547/2020г.) е подадена чрез ответника на 20.01.2020г. или в рамките на законоустановения срок.

Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ЗВ, според която норма, органът по чл.52, ал.1 продължава срока на действие на разрешителното, следва да се приеме за установено, че същият орган отказва продължаването на срока на действие на разрешителното.

От своя страна, разпоредбата на чл.52, ал.1, т.1, б.“в“-“аа“ от ЗВ предвижда, че Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешително за ползване на воден обект- язовирите по приложение №1 (Списък на комплексни и значими язовири, под №9 от който списък е язовир “Въча“), включително за заустване на отпадъчни води.

В случая, на жалбоподателя е издадено Разрешително за ползване на повърхностен воден обект №02470010 от 25.06.2012г. (листи 52-57, дело №2547/2020г.) от МинОСВ, с цел на ползването- изграждане на плаващо съоръжение в язовир “Въча“ – несамоходна плаваща база Б-114 “Чичо Манчо“, с код на водното тяло BG3MA600L133, с място на ползване – акватория на язовир “Въча“, на разстояние 1700 м от язовирната стена в залив “Винище“, община Брацигово, област Пазарджик. Разрешителното е с краен срок на действие- 31.12.2015г.

Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда намира оспореното решение за издадено от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

На 26.06.2015г. в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) постъпва заявление с Вх.№ПВ-36 (листи 58-59, дело №2547/2020г.), адресирано до ответника по делото, за изменение и/или продължаване срока на действия на разрешително за водовземане и/или ползване на повърхностен воден обект- язовир по Приложение №1 към ЗВ, на основание чл.72, ал.1, т.2 и/или чл.78 от ЗВ и чл.57, т.2 от Наредба за ползването на повърхностни води (НППВ, отм.).

С писмо Изх.№ПВ-36 от 07.08.2015г. (лист 52, дело №2547/2020г.) на директора на Дирекция “Управление на водите“ (Д“УВ“) в МОСВ, на основание чл.60, ал.2 от НППВ, отм., е изискана от директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив (БДУВИБР- Пловдив) информация за изпълнение на условията, поставени в административния акт (Разрешително №02470010 от 25.06.2012г.).

На 28.08.2015г. в МОСВ постъпва писмо с Изх.№РМ-270 от 26.08.2015г. (листи 40-41, дело №2547/2020г.) на директора на БДУВИБР- Пловдив, (Вх.№ПВ-36 от 28.08.2015г.) адресирано до директора на Дирекция “Управление на водите“ в МОСВ, относно изпълнение на условията и задълженията, поставени в Разрешително №02470010 от 25.06.2012г. Според посоченото писмо, “ВИЛМАР 11“ ЕООД изпълнява условията и задълженията по издаденото му разрешително. Като приложение към посоченото писмо на директора на БДУВИБР- Пловдив в МОСВ постъпват множество документи (листи 42-51, дело №2547/2020г.).

На 09.10.2015г. в МОСВ постъпва Заявление с Вх.№ПВ-36 (листи 37-38, дело №2547/2020г.), представляващо допълнение към заявление с входящ номер: ПВ 36 (от 26.05.2015г.). Вероятно като приложение към допълнителното заявление е представена декларация от 06.10.2015г. от управителя на “ВИЛМАР 11“ ЕООД (лист 39, дело №2547/2020г.), Образец №1 по чл.71, ал.2 от ЗООС (Закон за опазване на околната среда).

С Решение №14 от 19.01.2016г. (листи 33-35, дело №2547/2020г.) на МинОСВ, на основание чл.54, ал.5 от АПК, производството по заявление с Вх.№ПВ-36 от 26.06.2015г. на “ВИЛМАР 11“ ЕООД е спряно до приемането на общ административен акт- актуализиран ПУРБ (план за управление на речните басейни) за Източнобеломорски район (ИБР).

Като приложение към писмо с Изх.№ПВ-36 от 19.01.2016г. (лист 36, дело №2547/2020г.) на заместник-министър на МОСВ, Решение №14 от 19.01.2016г. е изпратено до жалбоподателя.

С Решение №1106 от 29.12.2016г., на основание чл.151, ал.2, т.1, б.“к“ от ЗВ, Министерският съвет (МС)[1] приема Плана за управление на речните басейни[2] в Източнобеломорския район за басейново управление за периода 2016-2021 и националната програма за изпълнението му.

С писмо Изх.№ПВ-36 от 18.11.2019г. (лист 23, дело №2547/2020г.) на директора на Д“УВ“ при МОСВ е изискано от директора на БДУВИБР- Пловдив да предостави необходимата информация по чл.78, ал.2, т.2 и т.3 от ЗВ, необходима за продължаване срока на действие на процесното разрешително.

С писмо Изх.№ОРМ-270(2)/2015 от 06.12.2019г. (листи 21-22, дело №2547/2020г.) на директора на БДУВИБР- Пловдив се предоставя изисканата информация на директора на Д“УВ“ при МОСВ. Вероятно като приложение към посоченото писмо в МОСВ постъпва и множество документи (листи 5-14, дело №2547/2020г.), както и извадки (разпечатки) от ПУРБ-ИБР-2016-2021. Според посоченото писмо, експерти в БДУВИБР- Пловдив извършват проверка на място на 10.10.2019г. и констатират, че несамоходна плаваща база Б-114 “Чичо Манчо“ е изпълнила условията и задълженията по Разрешително №02470010 от 25.06.2012г. Базата попада в повърхностно водно тяло “Язовер Въча“ с код BG3MA600L133. В Приложение №1, към раздел 7 на ПУРБ-ИБР-2016-2021 за водно тяло с код BG3MA600L133 е предвидена мярка с наименование “Опазване на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване“ (лист 31, дело №2547/2020г.), код на мярката DW_4; действие за изпълнение на мярката “3. Прекратяване, след изтичане на срока на действие, на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно-битово водоснабдяване“; код на действие DW_4_3. Съответно, продължаването на срока на действие на процесното разрешително е недопустимо, съгласно ПУРБ-ИБР-2016-2021.

Според поставения Вх.№ПВ-36, последно посоченото писмо постъпва в МОСВ на 06.12.2019г., след което е издадено оспореното по делото решение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на направеното от жалбоподателя възражение в този смисъл.

На следващо място, по аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.2, т.2 от ЗВ (посочена като едно от основанията за издаване на оспореното по делото решение), компетентният орган отказва продължаване на срока на действие на разрешителното, ако се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси.

В случая, оспореното по делото решение е мотивирано на първо място с обстоятелството, че в ПУРБ-ИБР-2016-2021 язовир “Въча“ е определен като зона за защита на водите по смисъла на чл.119, ал.4, т.1 от ЗВ, а именно за питейно-битово водоснабдяване, съгласно Раздел 3 Актуализация на регистъра на зоните за защита на водите (лист 24, дело №2547/2020г.).

В ПУРБ-ИБР-2016-2021 язовир “Въча“ е определен като самостоятелно силно модифицирано повърхностно водно тяло с код BG3MA600L133 с умерен екологичен потенциал и в добро химично състояние /Приложение 11, Раздел 1/. Също така, водно тяло “Язовир Въча“ е включено в регистъра на зоните за защита на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, с код на зоната за защита BG3DSWMA600L133 /Приложения №№1 и 10 към Раздел 3 от ПУРБ-ИБР-2016-2021/. За язовир “Въча“ в ПУРБ-ИБР-2016-2021 е поставена екологична цел “постигане на добро състояние по амониеви йони, опазване на доброто химично състояние и предотвратяване на влошаването му“ /Приложение 1 към Раздел 5/.

Освен това, в Програмата от мерки на ПУРБ-ИБР-2016-2021 /Раздел 7 от ПУРБ-ИБР-2016-2021/ за водното тяло “Язовир Въча“ са предвидени следните мерки и действия, имащи отношение към настоящото ползване, а именно: Мярката “Опазване на повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване (код DW_4), с действия за изпълнение на мярката: „3. Прекратяване, след изтичане на срока на действие, на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване“ (код DW_4_3); 4. Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване (код DW_4_4).

Предвид предвидените в ПУРБ-ИБР-2016-2021 мерки и действия за изпълнението им, по отношение на язовир “Въча“, както и обстоятелството, че плаващите бази са потенциален източник на замърсяване на водите, то дейността е несъвместима с ползването на язовира за питейно-битово водоснабдяване, поради което искането на жалбоподателя за продължаване на срока на действие на процесното разрешителното е недопустимо спрямо мерките и предвижданията на ПУРБ-ИБР-2016-2021 и противоречи на чл.49, ал.1, т.т.3 и 4 от ЗВ, според които норми, обществените интереси се нарушават, когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от нарушаване условията на ПУРБ или от негативни въздействия върху бреговете, върху съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии или при разхищение на води.

Предвид посочената законодателна уредба, то в настоящия случай продължаването на срока на действие на процесното разрешително очевидно би довело до нарушаване на обществените интереси.

Изрично в оспореното решение е посочено, че плаващите бази са потенциален източник на замърсяване на водите и дейността им е несъвместима с ползването на язовира за питейно-битово водоснабдяване. Потенциалната опасност не подлежи на доказване и това е едно предположение, базирано на обективни и безспорно установени факти- ползването на несамоходна плаваща база Б-114 “Чичо Манчо“ за “отдих, спорт и туризъм“, съгласно Протокол №05 от 20.10.2019г. за преглед на неконвенционален кораб (лист 14, дело №2547/2020г.), което е свързано с достъп на хора, генериране на голямо количество отпадъци (5 780,00 кг. утайки, според Протокол от 30.08.2019г. (лист 9, дело №2547/2020г.) и кантарна бележка от 30.08.2019г. (лист 10, дело №2547/2020г.)) и отпадни води (септична яма с обем от 13,00 куб.м., според Договор от 26.08.2019г. (листи 7-8, дело №2547/2020г.), както и според Договор от 29.09.2014г. (листи 50-51, дело №2547/2020г.).

Съгласно легалното определение на §1, т.25 от ДР на ЗВ, “ползване” на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му,  притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. И след като дейността на несамоходна плаваща база Б-114 “Чичо Манчо“ (отдих, спорт, туризъм) предполага посещаването на плаващата база от неограничен брой хора, то несъмнено дейността на базата притежава потенциал за неблагоприятно въздействие върху качеството на водата в язовир “Въча”.

Тук е нужно да се посочи, че по жалба на множество лица против ПУРБ-ИБР-2016-2021 и Националната програма за изпълнението му, ведно с Решение 1106/29.12.2016г. на МС, в частта относно предвиждането на водно тяло язовир Въча за питейни нужди, както и включването му в регистъра на повърхностните питейни водни тела, както и в частта относно предвидените мерки по отношение на водно тяло – Язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно – битово водоснабдяване, чрез предприемане на действия по „Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване“ и „Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване“ е образувано административно дело №1752 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2017г., Трето отделение.

С протоколно определение от 10.04.2017г. по дело №1752/2017г. на ВАС, Трето отделение[3], е оставено без уважение искане на жалбоподателите по дело да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ПУРБ-ИБР-2016-2021 и Националната програма за изпълнението му, ведно с Решение 1106/29.12.2016г. на МС, в частта относно предвиждането на водно тяло язовир Въча за питейни нужди, както и включването му в регистъра на повърхностните питейни водни тела, както и в частта относно предвидените мерки по отношение на водно тяло – Язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно – битово водоснабдяване, чрез предприемане на действия по „Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване“ и „Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване“.

С Решение №12483 от 20.09.2019г. по дело №1752/2017г. на ВАС, Трето отделение[4] е отменен ПУРБ-ИБР-2016-2021 и Националната програма за изпълнението му, приет с Решение №1106/29.12.2016г. на МС, в частта, относно предвидени мерки по отношение на водно тяло - Язовир „Въча“ за опазване на повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване, чрез предприемане на следните мерки: Мярка „Опазване на повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие „3. Прекратяване, след изтичане на срока на действие, на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване" (код DW_4_3) и Мярка „Опазване на повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие „4. Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване" (код DW_4_4).

            По касационна жалба против Решение №12483 от 20.09.2019г. е образувано административно дело №924 по описа на ВАС за 2020г., Петчленен състав, I-ва колегия.

            С протоколно определение от 07.02.2020г. по дело №924/2020г. на ВАС, Петчленен състав, I-ва колегия[5] е оставено без уважение искане да бъде спряно изпълнението на приетия с Решение №1106/29.12.2016г. на МС ПУРБ-ИБР-2016-2021 и Националната програма за изпълнението му, в частта относно приемане на Програма от мерки в ПУРБ по отношение на язовир „Въча“, предмет на обжалваното съдебно решение.

            С протоколно определение от 13.02.2020г. е даден ход по същество на административно дело №924/2020г. на ВАС, Петчленен състав, I-ва колегия, като до днес (11.08.2020г.) няма информация за постановено решение.

            Следователно, ПУРБ-ИБР-2016-2021 е общ административен акт, който не е отменен и чието допуснато от закона предварително изпълнение не е спряно, поради което постановяването на оспореното по делото решение, при спазване на изискванията на ПУРБ-ИБР-2016-2021, се явява направено при наличието на фактическо основание за целта и съответно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.

            Настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение е издадено в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното в същото посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване. Съответно, направеното в тази насока възражение от жалбоподателя е неоснователно.

            Настоящият състав на съда намира оспореното решение за издадено и в съответствие с целта на закона, а именно да бъде осигурено интегрирано управление на водите в интерес на обществото и да създаде условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води, намаляване на замърсяването на водите и предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите.

            Най-сетне, оспореното по делото решение се явява издадено при спазване на принципа за съразмерност, нормативен израз на който е разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, според която норма, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Освен, че лишава жалбоподателя от възможността да ползва язовир “Въча“ за отдих, спорт и туризъм, посредством несамоходна плаваща база Б-114 “Чичо Манчо“, оспореното решение не засяга други права и законни интереси на жалбоподателя, нито пък го лишава от възможността да осъществява стопанска дейност по начин, какъвто намери за добре.

Ето защо, като издаден от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспореното в настоящето производство решение е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация, юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява МОСВ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП, във връзка с чл.144 от АПК.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ВИЛМАР 11” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, против Решение №267 от 16.12.2019г. на Министъра на околната среда и водите, с което на дружеството жалбоподател е отказано продължаване срока на действие на Разрешително №02470010 от 25.06.2012г. за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжения в язовир “Въча“ – несамоходна плаваща база Б-114 “Чичо Манчо“; определен е срок от шест месеца от влизане в сила на решението за отстраняване на плаващата база от язовир “Въча“, като премахването ѝ да се извърши по начин, който не създава опасност от увреждане на водния обект, качеството на водата и околната среда.

ОСЪЖДА “ВИЛМАР 11” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, да заплати на Министерството на околната среда и водите, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/