№ 259
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100901347 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР.
Образувано е по предявен е иск от ПЛ. ОРЛ. Р., от гр. Варна, чрез пълномощника
адв. З.Й., срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, с правно основание чл. 405, ал.1 от
КЗ, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 89 783.81 лева, след
допуснато изменение на иска чрез неговото увеличение, представляваща неоснователно /над
вече изплатеното в размер на 19 944.19 лева/ отказано от застрахователя застрахователно
обезщетение по застраховка „Моят дом“, застрахователен пакет „Макс“, по застрахователна
полица № 08100190393000938/16.11.2019 год. със срок на покритие 16.11.2019 год. –
15.11.2020 год., за настъпил на 15.01.2020 год. покрит застрахователен риск „Пожар“, при
който е напълно опожарена собствената на ищеца къща, находяща се в УПИ V-290, от
квартал 25 по плана на с. Б., общ. Аврен, обл. Варна, с обща застроена площ от 135.73 кв.м., ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е собственик на недвижим
имот, придобит по наследство от неговата баба А.А., починала на 10.07.2019 год. и
представляващ къща със застроена площ от 135.73 кв.м., находяща се в собствения му УПИ
– 290, от квартал 25 по плана на с. Б., общ. Аврен, обл. Варна, състояща се от входно антре,
баня и тоалет, четири стаи, кухня, складово помещение с предверие и отделен вход от двора.
1
След смъртта на баба му ищецът посещава къщата основно през почивните дни, като
твърди, че сградата е поддържана в добър вид с извършен през 2017 год. основен ремонт.
Описва следните характеристики: подови настилки от ламиниран паркет и теракот, а в
санитарните помещения – теракот и фаянс по стените; латексова мазилка на стаите и
таваните; гипсокартон на конструкцията в две от помещенията; външна мазилка и
топлоизолация на сградата.
Излага, че за описаната сграда е сключен договор за застраховка с ответното
дружество – „Моят дом“, застрахователен пакет „Макс“ със срок на застрахователното
покритие 16.11.2019 год.- 15.11.2020 год. съгласно полица 08100190393000938/16.11.2019
год. Сочи, че застрахователната премия, ведно с данъка върху нея, е заплатена още при
сключване на договора, а застрахователната сума за риска „пожар“ е определена на 105 000
лева. Твърди, че при сключване на договора оглед на имота не е извършван от представител
на застрахователя. Сочи, че на 15.01.2020 год. в застрахования обект е възникнал пожар, за
което е подаден сигнал в 05.00 часа, като на място пристигнал екип на РСПБЗН, но въпреки
предприетото гасене на пожара, къщата е изгоряла в значителна степен. Образуваното
досъдебно производство по случая е прекратено, поради липса на доказателства за виновно
причиняване на пожара.
Сочи се, че още в деня на пожара застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие във връзка с което е образувана щета № 0810-20-777-000-017. За
извършения от застрахователната комисия оглед е съставен констативен протокол, в който е
установено, че се касае за тотално опожарена жилищна сграда, съотв. щетата е определена
като „тотална загуба“, като този протокол не е връчван на застрахования. Твърди се още, че
на 13.05.2020 год. застрахователят изплатил обезщетение в размер на 19 944.19 лева, което
ищецът счита за несъразмерно с оглед настъпилата вреда и неотговарящо на дължимото
съобразно действителната стойност на изцяло погиналото имущество. Тъй като не му е
предоставена информация за начина на ликвидация на щетата, ищецът възложил за своя
сметка частна експертиза за проверка стойността на вредата, заключението по която
установило възстановителна стойност на застрахованата вещ в размер на 60 936.79 лева. В
тази връзка ищецът сочи, че на 25.11.2020 год. е подал искане до застрахователя за
преизчисляване на обезщетението, по което застрахователят се е произнесъл с отказ от
03.12.2020 год. с мотив за липсата на представени документи за собственост за разликата
над 80 кв.м. РЗП до 150 кв.м. на къщата.
Ищецът оспорва отказа на застрахователя като незаконосъобразен предвид
предоставянето на всички необходими документи за уважаване пълния размер на
претенцията. Сочи, че след като обект на застраховката е вещ с площ от 150 кв.м., то тази
квадратура следва да се съобрази при изчисляване на дължимото обезщетение. Вещото лице
по изготвената частна експертиза изчислява общата застроена площ на сградата в размер на
135.73 кв.м., но дори и изчислено само на базата от 80 кв.м. ищецът намира изплатеното
обезщетение за несъответно на реалния размер на вредата.
В срока по чл.367 от ГПК, ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ , депозира
2
писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
страните по силата на сключения на 16.11.2019 год. договор за застраховка „Моят дом“,
пакет „Макс“ с обект собствената на ищеца „едно/двуфамилна къща“ с площ от 150 кв.м.,
находяща се на ул. „Арда“ № 7 в с. „Б.“, общ. Аврен, обл. Варна, както и че в срока на
застрахователното покритие е настъпил покрит от застраховката риск – пожар, на 15.01.2020
год., за което е уведомен на 17.01.2020 год.
За посоченото събитие застрахователят е образувал щета № 0810/20/777/00017 от
17.01.2020 год., по която е извършен оглед на 18.01.2020 год. и изготвен снимков материал,
както и е съставен констативен протокол,подписан от ищеца. Ответникът твърди, че огледът
на застрахования обект е извършен в присъствието на ищеца, представител на ответника и
вещо лице от Варненски окръжен съд, на когото застрахователят възложил изготвянето на
пожаро-техническа експертиза. На 20.01.2020 год. застрахователят приел експертизата,
според която пожарът е възникнал от високо преходно съпротивление в инсталацията на
пералнята, намираща се в кухнята зад къщата. Ответникът се позовава на дадената от
вещото лице строителна характеристика на сградата, според която същата първоначално е
построена с площ от 80 кв.м.,а впоследствие пространството зад къщата е застроено с
входно антре от горна страна на къщата, за влизане откъм улицата, в което са изградени
тоалети кухненски бокс с трапезария. Твърди се, че в последващ трети етап на
строителството, от долната страна на къщата (откъм двора) са пристроени помещения за
зимнина, външен тоалет с баня, коридор към двора под къщата и една спалня,като всички
пристройки са под покрива на първоначално построената наследствена къща на ищеца.
Във връзка с горното ответникът е възложил и определянето на действителната
(възстановителната) стойност на къщата след пожара, но на база площта на обекта до
първоначално построените 80 кв.м. площ, без пристройките, като съгласно изготвената на
29.04.2020 год. количествено-стойностна сметка за ремонтно-възстановителни работи,
действителната стойност на опожарената едноетажна жилищна сграда – къща с площ 80
кв.м. е в размер на 19 944.19 лева. Поради това с писмо от 30.04.2020 год. ответникът е
уведомил ищеца, че съгласно ОУ към договора и оценката на вещото лице одобреният
разход за възстановяване на увреденото имущество възлиза на 19 944.19 лева, изчислен на
база РЗП на къщата от 80 кв.м. предвид липсата на представени доказателства за
законността на пристройките, представляващи останалата част от общата площ на
застрахования обект. Твърди се, че във връзка с молба от 30.04.2020 г. на ищеца
застрахователят му е заплатил посочената сума с платежно нареждане от 12.05.2020 год.
Сочи, че с молба от 18.05.2020 год. представителят на ищеца е изложил, че изплатеното
обезщетение е несъразмерно на вредата и поискал справка за начина на формирането му. С
последваща молба от 25.11.2020 год. и във връзка с отделно проведена от ищеца техническа
експертиза последният е претендирал от застрахователя допълнително възнаграждение в
размер на 40 992.60 лева. В подадения на 03.12.2020 год. отговор на искането
застрахователят е повторил вече изложените си аргументи досежно липсата на документи за
3
собственост относно пристройките към застрахования имот, както и за установяване
законността им.
Като се позовава на разпоредбите на т. 2.1.1 и т. 2.4.1 от ОУ към застрахователния
договор ответникът претендира, че обект на застраховане могат да бъдат само законно
изградени недвижими имоти, както и че за изплащане на обезщетение е необходимо
застрахованият да докаже правата си върху застрахованото имущество. Именно поради това
изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 19 944.19 лева съответства на тази част от
застрахованото имущество/обект (80 кв.м.), за която по преписката и образуваната щета са
представени доказателства за право на собственост. Що се отнася до уговорената
застрахователна сума в размер на 105 000 лева, ответникът твърди, че същата представлява
само горна граница за дължимото обезщетение, което в конкретния случай е редуцирано до
размера на възстановителната стойност на щетата. С твърдения за незаконност на
пристройките към процесната сграда, покриващи разликата в площта й от 80 кв.м. до 150
кв.м. обща застроена площ, застрахователят обосновава становището си за неоснователност
на предявения иск и акцесорната претенция за лихва и моли за тяхното отхвърляне, както и
за присъждане на разноски.
В срока по чл.372 от ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
оспорва направените от ответника възражения, като твърди, че видно от сключената
застрахователна полица и изложеното в отговора на исковата молба, ответникът не оспорва
факта, че застрахованият обект е с площ от 150 кв.м. Сочи, че при липса на направен оглед и
заснемане към момента на застраховане на вещта, недопустимо застрахователят се позовава
на „дефект“ в обекта на застраховката, съществувал преди нейното сключване като се
позовава на конкретни разпоредби от КЗ. Претендира, че облигационната връзка между
страните се определя именно от сключения между тях договор, а не от административно-
техническите процедури, съпътстващи правото на собственост. Отново оспорва изводите на
вещото лице по експертизата, въз основа на която е изчислено и изплатено обезщетението от
застрахователя по отношение на формирания размер, който намира за несъответен на
възстановителната стойност на застрахования обект.
В срока по чл.373 от ГПК, ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ е подал
допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа въведените с
първоначалния отговор възражения. Сочи, че по силата на т. 2.4.1. от ОУ застрахованият
следва да докаже правата си върху застрахованото имущество, а обемът на
застрахователната отговорност се определя от закона, съдържанието на конкретния
застрахователен договор и ОУ към него. Твърди, че изявлението му за сключена застраховка
по отношение на обект, описан в договора с площ от 150 кв.м., не е равнозначно на
признание, че дължимото за увреждането му обезщетение следва да се изчислява на базата
на тази площ, след като за разликата над 80 кв.м. до 150 кв.м. ищецът не е представил
доказателства за правата си. С твърдения за обективност, независимост и безпристрастност
при изготвянето на заключението по проведената по щетата пожаро-техническа експертиза,
както и за базиране на количествено стойностната сметка на изчерпателно изследвани
4
ремонтно-възстановителни работи от независимия оценител, ответникът обосновава
освобождаването си от отговорност за по-нататъшно обезщетяване на процесната щета.
В открито съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения
иск и моли за уважаването му, ведно с присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорват иска и молят същият да бъде отхвърлен, в евентуалност уважен до размера на
15 819.01 лева при отчитане на вече извършеното плащане от 19 944.19 лева, като му се
присъдят и сторените разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 508/05.05.2021 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск черпи правно си основание чл. 405 от КЗ.
Естеството му възлага в тежест на ищцовата страна, главно и пълно, да докаже факта
на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с
характера на договор за застраховка, изпълнение на поетите от ищеца задължения по
договора, настъпване на покрит от застрахователното правоотношение между страните риск
и осъществяването на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало
правото му да претендира застрахователно обезщетение и неговия размер.
В тежест на ответника, при положително доказване на горното, е да докаже, че е
изпълнил поетите с договора задължения, респективно изправността си по него,
включително наличие на предпоставките за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение.
Между страните не е спорно наличието на сключен между ищеца ПЛ. ОРЛ. Р. и ЗАД
„Алианц България“ договор за застраховка „Моят дом“, пакет „Макс“ със срок на покритие
16.11.2019 год. – 15.11.2020 год. Видно от представената застрахователна полица №
08100190393000938, обект на застраховане е собствената на ищеца къща, находяща се на ул.
„Арда“ № 7 в с. „Б.“, общ. Аврен, обл. Варна, представляваща еднофамилна/двуфамилна
къща, с площ 150 кв.м., като определената застрахователна сума за същата е 105 000 лева, а
общият лимит на отговорност – 115 275 лева, с приложение на договорените отделни
рискове и обекти на застраховане. Според общите договорености между страните,
неразделна част от застрахователната полица са Наръчник за ползите „Моят дом“,
обективиращи Общите условия на застрахователя, Въпросник за сключване на
застраховката и други договорености между страните, ако има такива, като в случай на
несъответствие между Наръчника за ползите и застрахователната полица, приоритет имат
5
текстовете на полицата.
Не е спорно и настъпване на застрахователното събитие в срока на покритие на
застраховката - пожар на 15.01.2020 год., за което е представено и удостоверение рег.№
716901-9 на МВР, РД“ПБЗН“, Втора РСПБЗИ – Варна, както и уведомяването на
застрахователя за събитието на 17.01.2021 год. съставен между страните е и констативен
протокол ***@*******.**, в който след описание на обстоятелствата преди възникване на
събитието е констатирано наличието на тотална щета и посочена от експертното лице при
застрахователя необходимост от представянето на допълнителни документи /документ за
собственост на обекта и скица, служебна бележка от пожарната, постановление за спиране
на наказателното производство, банкова сметка и разходни документи за строеж /ако има/.
Установява се от Постановление за прекратяване на наказателното производство, че
образуваното и водено наказателно производство по ДП № 2021/2020 год. по описа на
Четвърто РУ-ОД-МВР-Варна, водено за престъпление по чл.303, ал.1 от НК, е прекратено.
Безспорен факт е и изплащането на застрахователно обезщетение на ищеца в размер
на 19 944.19 лева по щета № 081020777000017 /л.76/, като с писмо изх.№ 2-101-4101-
5627/2020 год. застрахователят е отказал преразглеждане на определения размер на
обезщетение поради недоказаност на законността на разликата от 80 кв.м. РЗП до останалата
част на къщата от 150 кв.м., каквото е изискването съгласно инкорпорираните в Наръчника
за ползите „Моят дом“ Общи условия на застрахователя. В изпратеното до ищеца писмо
изх.№ 250-02-3814/30.04.2020 год. е обективирано позоваване от страна на застрахователя
на т.2.1.1 от Наръчника за ползване, съгласно който “обект на застраховане са законно
изградени недвижими имоти на територията на Република България … „ поради което и се
отказва изплащане на обезщетение до представяне на официална документация за законност
на пристройките към основната къща, доказваща разгърната застроена площ над 80 кв.м. до
150 кв.м. Последните са представени и приобщени като доказателства по делото /л.40-61/.
От проведената по делото СТЕ, изготвената от вещото лице К., която съдът
кредитира изцяло като обективна, отговаряща на поставените й задачи, компетентно и
безпристрастно дадена, се установява, че застрахованото имущество е представлявало
едноетажна монолитна сграда с масивни носещи зидове. Била е изградена бетонова основа и
настилка, върху които са били положени финишни облицовъчни покрития – теракота и
ламиниран паркет. Покривът е бил изграден от дървена покривна конструкция с покритие
от керамични керемиди. Сградата е била разделена на три основни типа: масивна стопанска
(МС) от две части; полумасивна жилищна (пМЖ) и навес (Х). В по-голямата си част
зидовете били изпълнени от керамични и бетонови тухли, като имало изградени бетонови
колони и иззидани камински тела.
Според заключението, причинените щети от пожара се равняват на тотално погиване
на дървената покривна конструкция заедно с покритията. Изгорели са таваните, вътрешната
и външната дограма на зданието; частично е изгоряла и топлоизолационната система,
облицовала сградата. Изцяло са обгорени мазилките, шпакловките и финишните покрития
на стените в помещенията. Въз основа на констатациите си, вещото лице е достигнало до
6
извода, че обособените помещения са непригодни за обичайно ползване, като за
възстановяването на сградата е необходимо пълно разчистване на отломките от пожара,
както и разрушаване на вертикалните елементи (стени, комини, колони и др.), останали след
пожара. Според извършените изчисления, вещото лице посочва като крайна цена за
възстановяване на изгорялата сграда с разгърната застроена площ от 135 кв. м. сумата от
109 728.00 лв.
По искане на ответното дружество по делото е проведена повторна комплексна
съдебно техническа и оценителна експертиза само по въпрос № 2= Заключението по
повторната експертиза съдът също кредитира изцяло като обективно, компетентно и
безпристрастно дадено и отговарящо на поставената му задача. Вещото лице Й.
хронологично описва, че в плана за улична и дворищна регулация на с. Б., община Аврен
одобрен със Заповед № 100/18.01.1935 г. процесната сграда не съществувала, но според
кадастралния и регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 169/14.06.1991 г. на
Председателя на изпълнителния комитет на Общински народен съвет – Аврен, в
северозападната част на процесния поземлен имот до 10.12.2021 г. фигурирали сгради,
които обаче били заличени съгласно удостоверение с изх. № ГП-820/10.12.2021 г. на кмета
на община Аврен. От направената в системата на Google Earth проверка ставало ясно, че
първите ясни снимки на процесната сграда са от 2003 год., от което можело да се направи
извод, че същата е била построена преди това. Позовавайки се на събраните по делото
доказателства вещото лице приема, че процесната сграда била със застроена площ, равна на
разгънатата застроена площ от 135.73 кв. м. и че същата отговаряла на действащото
законодателство по отношение на озеленяването плътността и интензивността на
застрояването. Съобразно приобщената частна експертиза, изготвена по искане на ищеца и
съобразно заснемането на съществуващото положение на сгради в процесния УПИ III-290,
от квартал 25 по плана на с. Б., вещото лице достига до извод, че сградата била в
съответствие с изискванията на чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 год. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Така в
обобщение се отчита, че процесната сграда е отговаряла на строителните изисквания и
норми за застрояване, приложими за населеното място.
Доброто състояние на къщата преди пожара се потвърждава от показанията на
свидетелката Р.а – съпруга на ищеца, с когото към датата на разпита - 22.06.2021 год. били в
процес на развод. В изложението си пред съда тя споделя, че къщата е била построена преди
2000 год., състояла се е от четири стаи, кухня, складово помещение, баня и тоалет заедно и
допълнителна бяна и тоалетна, които били към складовото помещение от долната страна на
сградата. Последната имала и два входа. Заявява, че бил извършен основен ремонт на
зданието, който въпреки противоречието между данните в исковата молба и показанията на
свидетелката по отношение на годината, в която това се случило, съдът приема, че е бил
осъществен преди 2021 год. Сочи се, че ремонтът на покрива бил извършен от ищеца; в
банята, тоалета и кухнята били поставени фаянс и теракот, а в другите стаи подовото
покритие било от ламиниран паркет; стените на вътрешните стаи били боядисани с латекс.
7
В две от стаите имало конструкция с гипсокартон, а дограмата на сградата била от PVC и
алуминий. Свидетелката препотвърждава, че къщата била с площ от над 100 кв. м., като
заявява, че познава сградата в състоянието, в което е била преди пожара и не знае кога са
били изградени допълнителните помещения.
Изложеното по-горе сочи, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
страните са били обвързани от влязъл в сила и действащ застрахователен договор, който
поражда за застрахователя задължение по чл. 343, ал. 1 във вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ да
изплати на застрахования обезщетение за претърпените от настъпило застрахователно
събитие вреди.
Така спорен в производството се явява въпросът, свързан с дължимостта на
застрахователното обезщетение за покриването на имуществени вреди, настъпили спрямо
незаконно изградени постройки, въпреки съществуването на последните към момента на
сключване на застрахователния договор, както и въпросът, отнасящ се до изискването на
застрахователя за доказване на правата на застрахования върху увреденото имущество.
Видно е както от съдържанието на застрахователната полица, така и от ОУ към нея,
че застрахователят е поел задължението да застрахова процесния недвижим имот по
застраховка „Моят дом”, при застрахователен пакет „Макс”, включващ и застрахователния
риск „пожар”. Доколкото, в своя отговор по жалба с изх. № 2-101-4101-5627/03.12.20 год.
една от причините, с които ответното дружество е обосновало отказа си да заплати
обезщетението в претендирания пълен размер, е била необходимостта от представяне на
документ за собственост относно пристройките на имота и доколкото в отговора на
исковата молба отново се реферира към т. 2.4.1 от ОУ следва да бъде анализирана именно
последната посочена клауза. Според същата за установяване на настъпването на
застрахователно събитие и размера на вредата застрахованият следва да представи
документи, издадени от компетентните органи (например, служба за пожарна безопасност и
защита на населението, хидрометеорологична служба, сеизмологичен институт, МВР,
разследващи органи, заключително постановление, обвинителен акт, постановление за
спиране или прекратяване на наказателното производство, съдебно решение), чертежи,
фотоснимки, анализи, експертизи, протоколи, справки, списъци с липсващо имущество и
т.н.
По аргумент от горното съдът приема, че застрахователят не може да се освободи от
отговорност за плащане на обезщетение като се позове на необходимостта от други,
неконкретизирани по естество и вид, доказателства за настъпване на покрития от него риск.
С подписването на полицата, при горните ОУ, същият е изразил съгласие настъпването на
застрахователното събитие „пожар“ да бъде удостоверявано пред него по посочения начин,
поради което и е недопустимо в последващ момент да сочи документите като недостатъчни
с оглед обективирания отказ от изпълнение на задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ. Същото
се отнася и до документите, удостоверяващи правото на застрахования върху имуществото,
тъй като те е следвало да бъдат изискани и представени при сключване на договора, а не при
настъпване на застрахователно събитие.
8
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че с представянето на Удостоверение
с рег. № 716901-9 от 22.01.2020 год. на Втора РС „ПБЗН“ - Варна и Постановление за
прекратяване на наказателно производство рег. № 866/2020 год. от 09.03.2020 год. на ВРП,
ищецът, в качеството му на застраховано лице, е удостоверил настъпването на покрито от
застрахователния договор застрахователно събитие и за застрахователя е възникнало
задължението да заплати застрахователно обезщетение.
КЗ, в разпоредбите на чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 2, чл. 403 ал. 4, чл. 395, ал. 3 и чл.
408, визира основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Общото между тях е, че правото на
отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на
застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна
точка на интереса на застрахователя, защото имат отношение към настъпването на
застрахователното събитие и/или към вредите от него. Конкретните проявни форми на
основанията за отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор и в общите
условия, в които следва да е установено и дължимото от застрахования поведение -
задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане
на обезщетение. Въпреки договорната си свобода, страните са ограничени от разпоредбата
на чл. 408 КЗ. Доколкото в кориците на настоящото дело не се откриват данни за умишлено
причинено застрахователно събитие от страна на застрахования или от трето ползващо се
лице, то преимуществено следва да бъде разгледана хипотезата на чл. 408, т. 3 от КЗ.
Както е обобщено в решение № 86 от 18.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2230/2013 г., II
т. о., ТК, за да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на основание чл.
211, т. 2 от КЗ (отм.), съответен на чл. 408, т. 3 от КЗ, от страна на застрахователя, е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на задължение по
застрахователния договор; 2/ неизпълнението на задължението да е значително с оглед
интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/
настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това
задължение, т.е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното
събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
В конкретния случай, обуславяща отказа на ответника за изплащане на
застрахователното обезщетение, видно от извънсъдебния му отказ и доводите, наведени в
отговора на първоначалната и допълнителната искова молба, е клаузата на т. 2.1.1 от ОУ,
предвиждаща, че обект на застрахователното правоотношение могат да бъдат само законно
изградени недвижими имоти.
Тази клауза обаче се свърза с поведението на застрахования преди сключването на
договора за застраховка. С решение № 173 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 727/2012 г., II
т. о., ТК, е прието, че правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования,
което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и
съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия
9
изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на
вредите или към ограничаването им. Разяснено е, че поведението на застрахования преди
сключване на застрахователния договор е от значение за други права на застрахователя, като
напр. правото да откаже да сключи договора при наличие на обстоятелства от съществено
значение за поемането и носенето на риска и правата по чл.189, ал.1 и ал.3 КЗ /отм./
съответен на чл. 363, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, да прекрати или измени договора при узнаване на
такива обстоятелства, които застрахованият е премълчал съзнателно, но не и към правото на
отказ от изплащане на обезщетение.
В договора и ОУ към него не е предвидено задължение на застрахования да
представи доказателства за законното изграждане на недвижимия имот, който ще бъде
застрахован. Напротив, съгласно чл. 2.3 от ОУ, ответното дружество е имало право да
извърши оглед на имуществото, подлежащо на застраховане, като съвместно със
застраховащия да състави протокол за състоянието му. В този смисъл, основателен се явява
доводът на ищеца, че след като не се е възползвал от възможността си за оглед, ответникът
– застраховател не може да се позовава на собственото си бездействие, за да обоснове
правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение /в този смисъл и Решение
№ 77/16.07.2015 год. по т. д. № 1048/2014 г. по описа на ВКС, II т.о./. Освен това, в
заключението си по допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза, вещото лице
сочи, че процесната сграда е отговаряла на строителните изисквания и норми за застрояване,
приложими за с. Бенковкси, община Аврен.
За пълнота, следва да бъде отбелязано, че доколкото отказът за плащане на
застрахователно обезщетение е предвиден само като правна възможност, а не безусловно,
всякога трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и
настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило конкретното събитие. Тази причинна връзка следва
да е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение, произтича не от закона, а от
договора и същата не може да бъде презюмирана по договорен път. Тя следва да се докаже в
процеса, съгласно общите правила за доказване по чл. 154 от ГПК, от застрахователя, което
в конкретния случай не е сторено. Наред с това, независимо от спецификата на основанията,
застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл. 343, ал. 1 във вр. с чл.
405, ал. 1 КЗ, ако поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху
проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите
или върху техния обем.
Съвкупно от изложеното, съдът приема предявеният иск за доказан по основание.
За да се произнесе по неговия размер, съдът съобрази следното: Застрахователното
обезщетение следва да възстанови всички преки и непосредствени вреди, възникнали в
резултат на събитието. В конкретния случай, обезщетението се равнява на действителната
стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не може да надвишава
уговорената застрахователна сума. Действителна стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ е
тази, срещу която може да се купи идентично на застрахованото имущество, т. е. за
10
обезщетяването е релевантна пазарната стойност на имуществото към посочения по-горе
момент /в този смисъл, решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, както и решение № 79/02.07.2009 год. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС/. Ако е уговорена
по-голяма застрахователна сума от действителната стойност, то тя се редуцира до
съответния размер. За установяване на последната по делото са ангажирани специални
познания на вещо лице, което сочи, че сумата с ДДС, необходима към 15.01.2020 г. за
възстановяване на имота, включително с всички присъщи операции за разчистване на
останки, извозване, изготвяне на проекти, план за безопасност и здраве и пр. дейности,
необходими за възстановяването на застрахованата вещ възлиза на 109 728 лв. Имайки
предвид, че съгласно полицата, застрахователната сума за риска пожар е в размера посочен
в секция „Обект на застраховката“, а именно 105 000 лв., то искът се явява основателен до
тази стойност. Следва обаче да бъде взето предвид извънсъдебното заплащане от
застрахователя на сумата от 19 944.19 лв., което води до извод за основателност на исковата
претенция за размера от 85 055.81 лв. Това налага отхвърлянето на главния иск за горницата
над тази сума до претендираните 89 783.81 лв.
В тази връзка, основателността на главния иск обуславя и основателността на
акцесорната претенция за заплащане на законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 14.12.2020 год. до окончателното изплащане на обезщетението, изчислявана върху
сумата от 85 055.81 лв.
По разноските:
Сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни се свеждат до платена държавна
такса в общ размер от 3591.35 лв., депозит за вещо лице от 300 лева и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., което съдът определя в минимален размер от
3081.67 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 за минималните адвокатски
възнаграждения. Ответното дружество е сторило разноски в общ размер на 1730 лв., от
които 1280 лв. за адвокатско възнаграждение, 100 лв. за комплексна съдебно-техническа и
оценителна експертиза и 350 лв. за повторна експертиза. Така, с оглед изхода на спора, на
ищеца се следват разноски в общ размер на 6 605.82 лв., а на ответника – 91.10 лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, ул. „ Сребърна“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. ОРЛ. Р. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Тодор Димов“ № 5 сумата от 85 055.81 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по щета № 081020777000017 по сключен
договор № 08100190393000938/16.11.2019 год. за застраховка „Моят дом“, за настъпил на
15.01.2020 год. застрахователен риск – „Пожар“, при който напълно е изгоряла собствената
на ищеца ПЛ. ОРЛ. Р. къща, находяща се в УПИ V-290 , от квартал 25 по плана на с. Б.,
11
общ. Аврен, обл. Варна, с обща застроена площ от 135.73 кв. м., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на исковата молба 14.12.2020 год. до окончателното плащане, с
правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ така предявените
искове за сумата над 85 055.81 лв. до претендираните 89 783.81 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на исковата молба 14.12.2020 год. до окончателното
плащане, претендирани на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, ул. „ Сребърна“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. ОРЛ. Р. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Тодор Димов“ № 5 сумата от сумата от 6 605.82
лв., представляваща сторените по делото разноски съразмерно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. ОРЛ. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Тодор Димов“ № 5
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, ул. „ Сребърна“ № 16 сумата от 91.10 лв.,
представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12