Разпореждане по дело №40/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с В. №3192/08.11.2010г. от С. Д. М. и М. Д. М. Ч. А.Д. А. против решение №82/21.10.2010г. по гр.д. №111/2010г. по описа на районен съд гр.Ч.,с което са отхвърлени предявените искове и са осъдени да заплатят разноски 900 лева. Счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Твърди ,че от районен съд гр.Ч. ищците са поискали да приеме, че административният акт-Протокол №12/24.12.1974г. е недействителен, без да го отменя изрично ,но това не е направено от първоинстанционният съд. Към момента на издаване на това решение на ИК на ГПС гр.Ч., ответникът Е. Д. е бил непълнолетен и съгласно чл.4 ЗЛС той би могъл да формира воля да закупи недвижим имот ,но само със съгласието на своите родители и то при положение, че последните не притежават друго жилище.Липсват доказателства по делото да е давано такова съгласие. Твърди,че производството по закупуване на недвижимият имот е по време на действието на ЗСГ.И тъй като ЗСГ не уржда цялата процедура по сделката,споровете относно недействителността на сделките се разрешават като намират приложение разпоредбите на ГПК и ЗЗД. Поради това намира ,че нот.акт. №6,т.І,н.д. №14/1975г. на районен съд гр.Ч. е нищожен. Счита ,че първостепенния съд не е направил разграничение на сделките, извършени при условията на чл.4,ал.2 ЗЛС от една страна и сделките,извършени при условията на чл.5,ал.1 ЗЛС Намира ,че районният съд не се е съобразил със задължителната съдебна практика в ППВС №5/13.02.1980г.Твърди ,че пред районен съд гр.Ч. ищците са се позовали алтернативно и на второ основание за нищожност на сделката -чл.26,ал.1,предложение първо ЗЗД-противоречие със закона ,което въобще не е обсъдено от районният съд.След като нормата на чл.4, ал.2 ЗЛС е императивна,от публичен характер,ако сделката е сключена в противоречие с нея, то сделката е нищожна. При условията на алтернативност ищците са се позовали на нищожност на нот.акт. №.75 г. на основание чл.472 ГПК /отм/ във вр. с чл.470 ГПК /отм/във вр. с чл.20 ал.4 и чл.27 ЗСГ/отм/.Първоинстанционният съд и по това алтернативно искане не се е произнесъл. Моли съда да приеме ,че първият ответник Е. Д. Д. не е станал собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот.Твърди ,че на покойният им наследодател Д. Д. и на Митко Терзийски,купувач по нот.акт.№ 6/1975г. са одобрени от главният архитект на гр.Ч. строителни книжа за построяването на двуетажна, с висок призем и таван за изолация,на калкан ,четирифамилна жилищна сграда.Счита ,че Д. Д. и съпругата му К. Д. са отпочнали давностно владение върху 1/2 идеална част от процесният поземлен имот именно с намерение да го своят. Първоинстанционният съд не е изключил от доказателствения материал нот.акт от 1975 г. и административният акт ,който предхожда сделката,но е приел че учредената по реда на чл.5.ал.2 ЗТСУ /отм/ от 1978г. е валидна, след като един от учредителите -Е. Д. не е собственик,тъй като е бил непълнолетен.Счита че сделката е следвало да стане по реда на чл.18 ЗС като нотариалната форма е била задължителна за валидност,а не само за доказването и.Освен това суперфицията е била учредена през 1978г.,след построяването на сградата през 1976г.,поради което самата суперфиция прави възражение ,че не е имала предмет и на това основание е нищожна.Прави възражение ,че договора за групов строеж от 27.11.1979г. е нищожен ,тъй като Е. Д. и Д. Д. не са собственици на имота и не могат да бъдат страна по този договор Освен това подписите на четиримата участници не са положени едновременно.Твърди в жалбата ,че в последно съдебно заседание са представили седем документа ,които са били приети от първоинстанционния съд и не са били оспорени.В този смисъл счита ,че свидетелските показания са недопустими,тъй като ищците не са давали изрично съгласие за водене на свидетели.Въпреки направеното възражение първоинстанционният съд не е изложил съображения и не е отговорил на направените от ищците доводи

Моли съда да приеме ,че първоинстанционното решение е незаконосъобразно необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила като въззивният съд приеме ,че Е. Д. не е станал собственик на идеална част от описания в нотариалният акт недвижим имот,респективно процесния ПИ както и че общият наследодател Д. Д. също не е станал собственик,тъй като в негова полза не е изповядана транслативна сделка.Непълнолетният ответник Е. Д. е могъл да придобие по давност недвижим имот и давност в негова полза е започнала да тече от датата на нот. акт.№6/1975г.,но паралелно с давностното двладение на неговите родители,като давността е по отношение на поземления имот,за отделните апартаменти с припадащите им се части в този имот счита че е текла давност общо за Е. Д. и неговите родители.Прави възражение ,че процесния гараж е построен и владян непрекъснато от Д. Д. и съпругата му Кина Д..Поради това моли съда да отмени обжалваното решение и да да постанови друго ,с което да уважи изцяло предявените искове, като отмени нотариалните актове на ответниците в частта им, касаеща идеалните части от спорните имоти ,предмет на исковете,ведно с всички законни последици.

В законният срок е постъпил писмен отговор от Е. Д. Д. ,С. С. Д. , Д. Д. Д. Ч. А.Ж. Ч. като поддържа становище ,че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното решение Счита ,че е налице изтекла тригодишна давност по смисъла на чл.32,ал.2 ЗЗД.Твърди ,че доверителите му владеят имота повече от тридесет години спокойно и непрекъснато.Прави възражение ,че неоснователно ищците твърдят ,че процесните имоти са в режим на съпружеска имуществена общност ,тъй като въпросните имоти са придобити 1974 г. и 1975 г., а бракът между ищците е сключен през 1985г.Ищците претендират право на собственост върху обект ,който не съществува-1/2 идеална част от тавана , и покривната конструкция на двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда. Претендира за направените от доверителите му разноски по водене на делото във въззивната инстанция съгласно списък за разноски по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание пред окръжен съд Г. жалбоподателят М. М. се явява лично , а жалбоподателката С. М. редовно призована , не се явява.За двамата се явява процесуалният представител А.А. ,който поддържа жалбата изцяло ,ведно с всички законни последици. Чл.27 ЗЗД разглежда унищожаемост на договорите,сключени от недееспособни лица,но е имал предвид само и единствено недееспособни лица по смисъла на чл.5 ЗЛС/отм/.Счита ,че първоинстанционния съд е смесил разпоредбите на чл.4 ,ал.2 и чл. 5 ЗЛС/отм/.Моли съда да постанови решение ,с което изцяло да отмени обжалваното решение и постанови друго ,с което да уважи предявените искове. Претендира за разноски.

От въззиваемите се явява лично Д. Д. и Д.,а въззиваемата С. Сашева Д. ,редовно призована не се явява.За всички процесуалният им представител А.Ж.Ч. поддържа становище,че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното решение.Претендира за разноски по представият списък по реда на чл.80 ГПК.

Съдът след като прецени изложеното във въззивната жалба , представеният писмен отговор ,обсъди поотделно и съвкупно всички доказателства по делото,намира, че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок, с внесена държавна такса, срещу валиден и допустим съдебен акт и П. наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От С. Д. М. и М. Д. М. от гр.Ч., е предявен положителен установителен иск за собственост против Е. Д. Д., С. С. Д. и Д. Е. Д. от гр.Ч. с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, с искане съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците като съпрузи са собственици в режим на СИО на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 120, том І, дело № 131/2006 г., на съдията по вписвания при ЧРС, на ¼ ид.ч. от ПИ № 80371.241.709 по кадастралната карта на гр.Ч., одобрена през 2006 година, представляващ дворно място, на ½ ид.ч. от приземен етаж от източната реална половина на сграда с идентификатор № 80371.241.709.2, находяща се в гореописаното дворно място, който приземен етаж представлява самостоятелен обект с идентификатор № 80371.241.709.2.3; на ½ ид.ч. от тавана и покривната конструкция на двуетажната, двуфамилна масивна жилищна сграда, посочена по-горе.Молят съда да отмени нотариалните актове на ответниците в частта им ,касаеща идеалните части на спорните имоти ,предмет на настоящия иск.

Ищцата С. Д. М. е предявила втори, самостоятелен положителен установителен иск по чл.124 ГПК ,да бъде признато за установено по отношение на ответниците ,че тя е индивидуален собственик по наследство от баща й Д. Е. Д. на 1/8 ид.ч. от гараж с площ от 16 кв.м., находящ се в обема на приземния етаж с идентификатор №80371.241.709.2.3,целият призем със застроена площ от 90 кв.м. от жилищнта сграда с идентификатор №80371.241.709.2,построена в поземлен имот с идентификатор №80371.241.709 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ч..На основание чл.537,ал.2 ГПК моли съда да отмени нотариален акт №46,т.ІІІ,н.д. №495/2005 г. по описа на съдията по вписвания при районен съд гр.Ч. до размер на 1/8 идеална част от процесния гараж.

Исковата молба е вписана по надлежния ред.

Не се спори ,че ищците са законни съпрузи,сключили граждански брак на 29.08.1985г.Ищцата С. М. и ответника Е. Д. Д. са брат и сестра, чийто родители са Д. Е. Д., починал на 12.02.2010г. и К. С. Д. .

По делото е приложен,неоспорен /стр.15/ протокол №12/24.12.1974г., на ОБНС гр.Ч., с който на основание чл.40,ал.2 ЗС е взето решение и са определени за купувачи на парцел V-960,кв.60 по плана на гр.Ч.,собственост на Е. Г. Е.,Е. Е. и Т. Д. , М. В. Т. и Е. Д. Д.,жители на гр.Ч..Парцелът се състои от 950 кв.м.

Производството по закупуване на недвижим имот е извършено по време на действието на Закона за собствеността на гражданите и самата сделка се състои от сложен фактически състав. След взетото решение с Протокол № 12/24.12.1974г. е издаден нотариален акт на основание чл.20 ЗСГ /отм/ №6/,т.І ,н.д. №14/1975г.по описа на районен съд гр.Ч..

Прави се възражение от пълномощника на ищците ,че както административният акт-Протокол №12/24.12.1974г. така и този нотариален акт са нищожни поради противериче със закона и поради липса на съгласие -чл.26,ал.1,предложение първо и ал.2 предложение второ от ЗЗД,тъй като купувачът Е. Д. Д.,роден на 09.06.1958г. , към момента на извършване на сделката е бил непълнолетен ,навршил е 16 години.

Съдът намира ,че и двете възражения са неоснователни по следните съображения:

Дееспособността е посочена като изискване в чл.27 ЗЗД,съгласно който "унищожаеми са договорите,сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване на изискванията ,установени за тях.От това следва ,че не нищожни ,а унищожаеми са всички сделки,сключени от недееспособни.Но недееспособността по нашето право е два вида-пълна и ограничена.И не е еднакъв режима по двата вида на недееспособност.

Съгласно чл.27 във вр. с чл.26,ал.2 ЗЗД във връзка с чл.4 и 5 ЗЛС/отм/ П. пълна недееспособност,т.е. малолетни лица ,до навършване на 14 години и такива поставени под пълно запрещение изобщо не могат да сключват сами сделки,защото те не могат по необорима презумпция на закона да имат зряла воля за участие в гражданският оборот. И поради това сключените с тях сделки са нищожни.

Друго е положението с частично недееспособните-непълнолетните,който могат да сключват сами редица сделки,а с участие на родителите или попечителите-всички сделки. Такива случаи има предвид чл.27 ЗЗД и тези сделки не са нищожни ,а унищожаеми,след като безспорно е налице липса на съгласие на родителите,както е в конкретният случай.

Унищожаемата ,за разлика от нищожната сделка е валидна,защото по силата на чл.4 ЗЛС/отм/ непълнолетните извършват валидни правни действия със съгласието на своите родители или попечители.До унищожаването на сделката,същата поражда своето правно действие.Унищожаемият договор може да бъде оспорен само от страната ,която е засегната от порока и това оспорване може да стане до изтичане на определен в закона срок.Съдът не следи служебно за унищожаемостта и ако страната пропусне срока по чл.32,ал.2 ЗЗД ,правото и за оспорване се погасява окончателно.

Процесуалният представител на ответниците е направил възражение ,че са изтекли три години от навършване на пълнолетие на Е. Д. Д.,а настоящото исково производство е образувано на 17.05.2010г.,т.е. след повече от 30 години.В този случай съдът е длъжен да зачете нотариален акт №6,т.І,н.д. №14/1975г. за покупка на недвижим имот Ч. ГНС гр.Ч.,за действителен,както правилно е разсъждавал и районен съд гр.Ч..В този смисъл е неоснователно възражението на пълномощника на ищците ,че нотариален акт №6,т.І,н.д. №14/1975г. е нищожен на основание чл.472 във вр. с чл.470 ГПК /отм/ във вр. с чл.20,ал.4 и чл.27 ЗСГ. Участието на административния орган в сделката по прехвмърлянето и придобиването на недвижими имоти от граждани по редана глава втора от ЗСГ е ограничено в рамките на чл.16,чл.17 ЗСГ /отм / и чл.34 ППЗСГ /отм/То не променя характера на създадените между страните правоотношения-касае се до сделки с недвижими имоти и свързаните с това облигационни отношения по ЗЗД.Поради доколкото в ЗСГ и ППЗСГ не са предвидени отклонения се прилагат правилата на ЗЗД.

Направено е възражение ,от пълномощника на ищците ,че давност в полза на непълнолетният Е. Д. би могла да тече от навършване на пълнолетието му 09.06.1976г.,но към тази дата давността е била изтекла в полза на родителите му,които са владяли имота за себе си.Това възражение е неоснователно.По въпроса за придобиване на недвижим имот по давност от непълнолетно лице са налице ясни законови текстове-чл.86,ал.1 ЗС,който изисква първо- упражняване на фактическа власт върху имота ,като няма пречка да бъде осъществена и от непълнолетно лице и второ-намерение за своене ,като за втоирият елемент намират приложение ясните разпоредби на чл-.3,ал.2 и чл.4,ал.2 ЗЛС /отм/В случая обаче след като в законният тригодишен срок от навършване на пълнолетие на Е. Д. не е оспорен този нотариален акт,сделката се санира и в полза на Е. Д. е изтекла 10 годишната придобивна давност,каквото възражение е направено от пълномощника на ответниците още в писменият отговор към исковата молба.Освен това липсват доказателства по делото,от които да е видно , родителите на Е. Д. Д.-Д. Д. и Кина Д. да са демонстрирали явно несъгласие с обстоятелството че сина им е собственик на 1/4 идеална част от дворното място в процесния поземлен имот.В този смисъл е без значение обстоятелството ,че строителното разрешение е издадено на името на бащата на Е. Д.-.Д. Д..

Неоснователно е възражението на пълномощника на ищците ,че сключеният договор за отстъпено право на строеж по реда на чл.56 ,ал.2т.2 ЗСТСУ/отм/ ,като административен акт е нищожен ,тъй като лицето Е. Д. не бил собственик на 1/2 идеална част от поземления имот към момента на подписването му и този договор не бил подписан едновременно от четиримата собственици.Няма изискване всички съсобственици да се явят едновременно П. нотариуса ,за да подпишат този договор за групов строеж.Според чл.63 ЗС собственикът може да отстъпи на други лица правото да построят сграда върху негова земя и да станат собственици на построеното|С чл.5.ал.2т.2 ЗТСУ/отм/ е създадена облекчена форма за учредяване на право на строеж в полза на роднини по права и по съребрена линия на собствениците ,в писмена форма с нотариална заверка на подписите.Правото на строеж следователно може да се учреди не само с нотариален акт както това се изисква в чл.18 ЗЗД , но и с посочената форма /В този смисъл е решение 1197/03.11.2008г. на ВКС по гр.д. №3338/2007г. ІVг.о./

Е. Д. Д. е станал собственик на основание нотариален акт №6,т.І,н.д. №14/1975г. по описа на районен съд гр.Ч. на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор №80371.241.709 по кадастралната карта на гр.Ч. от 2006г.

Видно от назначената изслушана и неоспорена СТЕ ,вещото лице установява ,че всички приложени по делото документи за собственост-нотариални актове и договор за групов строеж от октомври 1979г.,одобрени строителни книжа ,строително разрешение от 21.VІ.1975г. и Протокол №15/21.VІ.1975г. се отнасят до обектите,които са предмет на спора по делото.Вещото лице установява ,че съгласно одобреният архитектурен проект приземният етаж не е самостоятелен обект в сградата.Той не е проектиран като етаж с жилищно предназначение..В жилищната сграда източна реална половина вещото лице установява ,че не е правено обособяване на самостоятелни обекти в призема и тавана и не е учредявана етажна собственост.

Първоинстанционният съд правилно е приел като доказателства по делото седем документа ,описани и приложени към писмена молба от 21.09.2010г.,като е приел ,че са новооткрити доказателства и по отношение на тях не е действувала преклузията.Възражението на пълномощника на ищците ,че в тези доказаталества се прави признание за съсобственост между Д. Д. ,Е. Д. ,В. Т. и М. В. Т. и че има влязло в сила решение №243/06.07.1993г. по гр.д. №762/1992г. по описа на окръжен съд Г. е неоснователно,тъй като не в административното ,а в общото исково производство се установяват спорните въпроси относно собствеността на процесния поземлен имот.

Поради това съдът намира ,че законосъобразно и обосновано районният съд ,обсъждайки всички писмени и гласни доказателства е направил извод ,че .предявеният положителен установителен иск за собственост от С. М. и М. М. против Е. Д. Д., С. С. Д. и Д. Е. Д. от гр.Ч. да се признаее за установено по отношение на ответниците, че ищците като съпрузи са собственици в режим на СИО на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 120, том І, дело № 131/2006 г., на съдията по вписвания при ЧРС, на ¼ ид.ч. от ПИ № 80371.241.709 по кадастралната карта на гр.Ч., одобрена през 2006 година, представляващ дворно място, на ½ ид.ч. от приземен етаж от източната реална половина на сграда с идентификатор № 80371.241.709.2, находяща се в гореописаното дворно място, който приземен етаж представлява самостоятелен обект с идентификатор № 80371.241.709.2.3; на ½ ид.ч. от тавана и покривната конструкция на двуетажната, двуфамилна масивна жилищна сграда, посочена по-горе, е неоснователен и го е отхвърлил.След като главният иск е отхвърлен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по чл.537 ,ал.2 ГПК за отмяна на нотариалните актове на ответниците ,в частта им касаеща идеалните части от спорните имоти предмет на иска.В тази част съдът е пропуснал да се произнесе в диспозитива на решението ,но във въззивната жалба няма искане за допълване на решението и съдът не може служебно да се произнесе.

По отношение на вторият ,предявен от С. М. самостоятелен положителен установителен иск по чл.124 ГПК ,да бъде признато за установено по отношение на ответниците ,че тя е индивидуален собственик по наследство от баща й Д. Е. Д. на 1/8 ид.ч. от гараж с площ от 16 кв.м., находящ се в обема на приземния етаж с идентификатор №80371.241.709.2.3, целият призем със застроена площ от 90 кв.м. от жилищнта сграда с идентификатор №80371.241.709.2,построена в поземлен имот с идентификатор №80371.241.709 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ч. съдът намира ,че е неоснователен и недоказан.

Договорът за учредяване право на строеж е придобивно основание за суперфициаря да стане собственик на построеното в рамките на учредената суперфиция и до обема на притежаваните вещни права.Видно от представеният по делото договор за групов строеж от октомври 1979г.е вписано ,че Е. Д. става собственик на целият втори етаж от източното крило,двете изби под това източно крило на сградата , гаража в източното крило и 1/4 идеална част от общите части на сградата.

Видно от нотариален акт №46,т.ІІІ,н.д. №495/2005г. върху недвижим имот придобит по давностно владение, Е. Д. Д. е признат за собственик върху втори жилищен етаж ,представляващ самостоятелно жилище, въдно с 1/2 идеална част от приземния избен етаж и 1/2 идеална част от другите общи части на двуетажната жилищна сграда ,както и гараж върху 16 кв.м.,находящ се в приземния етаж на същата жилищна сграда,която представлява източна реална половина със застроена площ от 90 кв.м. от четирифамилна жилищна сграда ,цялата върху 180 кв.м.,построена в поземлен имот №709 с площ от 950 кв.м. От всички доазателства приложени по делото не се установява родителите на Е. Д.-Д. Д. и Кина Д. да са били собственици на гаража,за да претендира ищцата С. М. ,че по силата на наследство от своя баща е станала собственик на 1/8 идеална част от този гараж.Поради това законосъобразно и обосновано районният съд е отхвърлил този иск и решението в тази част също сдледва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора ще следва да бъдат осъдени С. Д. М. и М. Д. М. да заплатят на основание чл.78,ал.3 ГПК на Е. Д. Д. ,С. С. Д. и Д. Е. Д. направените и поискани разноски във въззивната инстанция представляващи А.възнаграждение за А.Ч. в размер на 900 лева.

Водим от гореизложеното Смлянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №82/21.10.2010г. по гр.д. №111/2010г. по описа на районен съд гр.Ч.,като законосъобразно и обосновано.

ОСЪЖДА С. Д. М. и М. Д. М. да заплатят на основание чл.78,ал.3 ГПК на Е. Д. Д. ,С. С. Д. и Д. Е. Д. разноски за въззивната инстанция в размер на 900/деветстотин / лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :