№ 22
гр. К., 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500028 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от АЛ. К. УЗ. от гр. К. чрез адв. Ив. Б.,
АК-К. – представител по пълномощие, против действията на ЧСИ Р.С. с рег.
№ ***, с район на действие Окръжен съд – К. по изп. дело № 1364/2021 г. по
неговия опис, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и личната пенсия на жалбодателя-длъжник.
В жалбата се сочи, че наложеният запор върху трудовото възнаграждение
и личната пенсия на длъжника е в противоречие с разпоредбата на чл. 446,
ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като тези доходи попадат в категорията
„несеквестируем доход“. Предвид изложеното моли съда да отмени
действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в в налагане на запор
върху трудовото й възнаграждение и налагане на запор върху обезщетение,
което получава по болест с призната от органите на ТЕЛК 50%
неработоспособност.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК от взискателя „Банка ***“ АД не са
подадени писмени възражения.
Частният съдебен изпълнител Р.С. е изложил мотиви, съгласно
разпоредбата на чл. 436, ал.3 от ГПК, в които изразява становище за
неоснователност на жалбата поради липса на предприето принудително
изпълнение, а само за налагане на обезпечителна мярка.
Окръжен съд – К., за да се произнесе по жалбата, взе предвид следното:
1
Жалбата е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Видно от материалите, съдържащи се в копието на изп.дело № 1364/2021
г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – К.,
делото е образувано въз основа на молба, подадена от „Банка ***“ ЕАД, гр. С.
в качеството й на правоприемник на „С.Ж.Ек.“ и приложен изпълнителен лист
от 01.02.2013г., издаден от Район съд – К. по ч.гр.д. № 174/2013 г., с който
„Ал.“ ООД и АЛ. К. УЗ. са осъдени да заплатят солидарно на взискателя
сумата от 14 197,27 лв., представляваща главница по неплатен кредит в
размер на 12 072,08 лв., договорна лихва за забава в размер на 2 104,58 лв. за
периода от 10.10.2010г. до 30.01.2013г., дължими такси и застраховки в
размер на 20,61 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.01.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни
разноски в размер на 283,95 лв. – внесена държавна държавна такса.
След образуване на делото са предприети действия по проучване на
имущественото състояния на длъжниците. Установени са банковите им
сметки, регистриран трудов договор, както и получаване на суми от пенсия и
надбавки от длъжника-жалбоподател.
След извършеното проучване е изпратено запорно съобщение с изх.
№778/0601.2022г. до директора на РУСО – К. за наложен запор върху личната
пенсия на длъжника при спазване правилата на чл. 446, ал. 1 ГПК. Във връзка
с това съобщение, с писмо изх. № 3010-08-ДА1 от 13.01.2022 г. на Началник
на Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – К., ЧСИ е уведомен, че вземането по
наложения запор се признава на основание чл. 508, ал. 1, т. 1 ГПК, но на
основание чл. 446, ал. 1 ГПК от пенсията/добавката на АЛ. К. УЗ. не могат да
се правят удръжки по наложения запор, тъй като пенсията/добавката е под
размера на минималната работна заплата.
Аналогично, запорно съобщение изх. № 776/06.01.2022 г. е изпратено и
на работодателя ЕТ „Р.-Р.Ов.“, гр. К., с което е наложен запор на всяко
възнаграждение за труд на длъжника при спазване на правилата по чл. 446
ГПК.
Запор до размера на дълга по изпълнителното дело е наложен и на
банковите сметки на длъжника-жалбоподател в „Банка ***“ ЕАД и „П**“ АД.
При така установените обстоятелства, от правна страна се приема
следното: съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът в
изпълнителното производство може да обжалва насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо. Отговорът на въпроса
представлява ли налагането на запор насочване на изпълнение, който е
обуславящ за произнасянето по жалбата, се съдържа в т. 1 и т. 3 на ТР №
2
2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК. Посочено е в
решението, че съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК
трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и
пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор
обхваща само секвестируемата част. Посочено е също така, че запорът и
възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На
обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е
с) несеквестируемостта. Или, въз основа на това, дори да се приеме, че
наложеният запор нарушава несеквестируемостта на вземане на длъжника за
трудово възнаграждение или за пенсия, то самото налагане на запор не
представлява насочване на изпълнението, респ. обжалваемо изпълнително
действие по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Това е така, тъй като длъжникът може да
се разпорежда с възнаграждението, респ. личната си пенсия/добавка в
несеквестируемия им размер, независимо от наложения запор. В този случай,
ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е
длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. Още
повече, че се установява от материалите по изпълнителното дело, че третото
задължено лице ТП на НОИ – К. е уведомило съдебния изпълнител по реда на
чл. 508 ГПК, че признава запора, но от личната пенсия/добавки на длъжника-
жалбодател не могат да се правят удръжки, тъй като е под минималната за
страната работна заплата, т.е. представлява несеквестируем доход по
аргумент от чл. 446, ал. 1 ГПК. Никаква угроза от нарушаване правата на
длъжника-жалбоподател не представлява и наложеният запор върху
вземането за трудово възнаграждение, тъй като в запорното съобщение до
работодателя достатъчно ясно и по достъпен начин са указани ограниченията
по чл. 446 ГПК и ако такива са налице, то същият не би следвало да ги
съобрази.
По изложените съображения жалбата срещу действията на съдебния
изпълнител по налагане на запор върху вземанията на длъжника в
изпълнителното производство за пенсия и трудово възнаграждение, като
несеквестириуми, е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на АЛ. К. УЗ., ЕГН **********,
от гр. К., ул. „Г.Б.“ № 8, ап. 5, подадена чрез представител по пълномощие
против действията на ЧСИ Р. Сираков, рег. № ***, с район на действие ОС –
К. по изп. дело № 1364/2021 г. по неговия опис, изразяващи се в налагане на
запор на трудово възнаграждение и лична пенсия, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4