Мотиви към решение по НЧД № 1543/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, Наказателно отделение, 4-ти
състав
Производството е по чл. 44 и следващите ЗЕЕЗА.
Софийската градска прокуратура е
внесла искане с правно основание чл. 44, ал. 1 ЗЕЕЗА, за образуване на съдебно
производство по разглеждане и допускане изпълнението на Европейска заповед за
арест (ЕЗА) от 04.03.2019
г., издадена от Зам. Главен Прокурор при Главна Прокуратура на Република Италия
към Апелативен Съд – Генуа, Република Италия, по дело № № 20/2019 Е.З.А. – №
709/2018 г. на Главна Прокуратура на Републиката към Апелативен съд в Генуа,
Република Италия, по отношение на българският гражданин Н.В.Н. – роден на *** г. в гр. Враца, ЕГН – **********, българин,
неженен /по негови данни живущ на семейни начала/, осъждан, със средно
образование, професия – шофьор на репатрак във фирма
„ММ Груп“, жител и живущ ***9 – във
връзка с изпълнение на наложено му наказание в размер на 4 /четири/ години
„Лишаване от свобода“, по присъда № 3292/17 г., постановена на 29.11.2017 г. от
Апелативен съд в Генуа, Р Италия, 3–то отделение, влязла в сила като
окончателна на 30.11.2018 г., с която българският гражданин Н.В.Н. е осъден за
престъпление по чл.110 НК, чл.12, ал.1 от Зак. Пост.
286/98, отежнено по силата на чл.12, ал.3, буква а) и в), ал.3 бис и ал.3 тер, буква б) от Зак. Пост.
286/98., извършено на 29.06.2016 г., във Ветимилия, и
в тази връзка за предаване на българския гражданин на издаващата ЕЗА държава – Република
Италия.
В хода на съдебните прения,
представителят на Софийската градска прокуратура посочва, че ЕЗА е издадена от
Главната прокуратура на Република Италия към Апелативен съд на гр. Генуа, срещу
Н.В.Н., който е обявен за международно издирване във връзка с подпомагане на
нелегалното влизане на емигранти. Сочи, че Н. е търсен за доизтърпяване
на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години,
от което се е отклонил, като при същия е налице остатък за доизтърпяване
от 3 (три) години, 9 (девет) месеца и 7 (седем) дни. Намира, че ЕЗА е издадена
от компетентен орган, притежава необходимите реквизити, придружена е с превод
на български език, с което са изпълнени формалните изисквания на чл. 36, ал. 2
от ЗЕЕЗА. Посочва, също така, че е безспорно установена самоличността на
исканото лице, както и данни за правната квалификация на извършеното
престъпление, поради което са изпълнени изискванията на чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА.
Излага аргументи, че не са налице основанията по чл. 39 или чл.. 40 от Закона да
се откаже изпълнението на заповедта, нито тези по чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА за
отлагане изпълнението на заповедта. Предлага съдът да постанови решение, с
което търсеното лице Н.В.Н., да бъде предадено на издаващата държава в
изпълнение на издадената ЕЗА.
Защитникът на исканото лице – адв. Б. – от АК – Благоевград, моли съда да откаже
изпълнението на ЕЗА, по съображения, че в същата не е изрично отбелязано по
какъв начин се е осъществявала комуникацията по отношение на задържаното лице
на територията на Р Италия, поради което намира, че е налице основание да се
откаже изпълнението на ЕЗА, на основание чл. 40, ал. 2, т. 1 – 3 от закона.
Посочва, че са били нарушени основни права на осъденото лице, а именно – да
разбере в какво е обвинен и какви са причините за задържането му под стража,
тъй като цялата кореспонденция между осъдения и молещата държава е била
провеждана на италиански език, без да е осигурен преводач и превод на връчените
му документи, в нарушение на изискванията на Директива № 2010/64 на ЕП и Съвета
на Европа от 20.10.2010 г. Заявява, че Н. желае да бъде приведен на територията
на Р България, за изпълнение на наложеното му от молещата държава наказание,
тъй като е трайно свързан с българската държава.
Исканото
лице – Н.В.Н., моли да изтърпи присъдата си в Р България. В последната си дума отново
заявява, че желае да изтърпи присъдата си в Р България.
СГС, като
съобрази становищата на страните и доказателствените
материали, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
На 04.03.2019 г. от Зам. Главен
Прокурор при Главна Прокуратура на Република Италия към Апелативен Съд – Генуа,
Република Италия, е издадена ЕЗА по дело №
20/2019 Е.З.А. – № 709/2018 г. на Главна Прокуратура на Републиката към
Апелативен съд в Генуа, Република Италия, по отношение на българският гражданин
Н.В.Н. – роден на *** г. в гр. Враца, ЕГН – **********, българин, неженен /по
негови данни живущ на семейни начала/, осъждан, със средно образование,
професия – шофьор на репатрак във фирма „ММ Груп“,
жител и живущ ***9 – във връзка с изпълнение на наложено му наказание в размер
на 4 /четири/ години „Лишаване от свобода“, по присъда № 3292/17 г.,
постановена на 29.11.2017 г. от Апелативен съд в Генуа, Р Италия, 3–то
отделение, влязла в сила като окончателна на 30.11.2018 г., с която българският
гражданин Н.В.Н. е осъден за престъпление по чл.110 НК, чл.12, ал.1 от Зак. Пост. 286/98, отежнено по силата на чл.12, ал.3, буква
а) и в), ал.3 бис и ал.3 тер, буква б) от Зак. Пост. 286/98., извършено на 29.06.2016 г., във Ветимилия, и за предаване в тази връзка на българският
гражданин на издаващата ЕЗА държава – Република Италия.
Въз основа на така издадената ЕЗА, Н.
е обявен за международно издирване и на 08.05.2020 г. е задържан за срок от 24
часа, по реда на ЗМВР, със заповед на полицейски орган към 03 РУ – СДВР. С
постановление на СГП от 08.05.2020 г., Н. е задържана за срок до 72 часа по
реда на чл. 42, ал. 2 ЗЕЕЗА и приведен в Ареста
на ОСИН – гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ 42. По отношение на същия е
взета мярка за процесуална принуда “Забрана за напускане пределите на Р
България“.
С протоколно определение на СГС, НО,
21-ви състав от 09.05.2020 г., постановено по НЧД № 1533/2020 г. по описа на
същия съд, по отношение на Н. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
на основание чл. 43, ал. 1 ЗЕЕЗА и чл. 64 НПК. Определението на СГС, НО, 21-ви
състав от 09.05.2020 г., е потвърдено с протоколно определение на САС, НО от
14.05.2020 г., постановено по ВНЧД № 464/2020 г. по описа на същия съд и е
влязло в сила.
На 12.05.2015 г., СГП е внесла в СГС
искане, с правно основание чл. 44, ал. 1 ЗЕЕЗА, за образуване на съдебно
производство по разглеждане и допускане на изпълнение на издадената ЕЗА.
Въз основа на искането е образувано
настоящото производство.
Производството,
инициирано от СГП, се провежда по реда на глава V – „Предаване въз основа на
европейска заповед за арест” на Закона за екстрадицията и европейската заповед
за арест (ЗЕЕЗА). Предпоставките за допустимостта му са обусловени от избора на
исканото лице да даде или да не даде съгласие за предаване на искащата държава,
както и да откаже или да се ползва от принципа на особеността по чл. 61 ЗЕЕЗА.
В конкретния
случай, исканото лице Н.В.Н. не дава съгласие за предаване на издалата ЕЗА
държава – Република Италия, както и не се отказва от принципа на особеността,
поради което производството по делото се провежда в хипотезата на чл. 44 ЗЕЕЗА.
Параметрите
на съдебния контрол в това производство са изрично посочени в разпоредбата на
чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА – съдът следва да прецени налице ли са условията за
предаване по чл. 36 и 41, и има ли основания за отказ по чл. 39 и 40, както и
за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52 от
закона.
При отговорите на горните въпроси, съдът
упражнява и косвен контрол относно задължителните форма за валидност и
минимално съдържание на ЕЗА.
Съобразявайки
горното, настоящият състав на първо място, се занима с валидността на
издадената ЕЗА и прецени, че издадената на 04.03.2019 г., по дело № № 20/2019
Е.З.А. – № 709/2018 г. на Главна Прокуратура на Републиката към Апелативен съд
в Генуа, Република Италия, от Зам. Главен Прокурор при Главна Прокуратура на
Република Италия към Апелативен Съд – Генуа, Република Италия, ЕЗА по отношение на българският
гражданин Н.В.Н. – във връзка с изпълнение на наложено му наказание в размер на
4 /четири/ години „Лишаване от свобода“, по присъда № 3292/17 г., постановена
на 29.11.2017 г. от Апелативен съд в Генуа, Р Италия, 3–то отделение, влязла в
сила като окончателна на 30.11.2018 г., с която Н. е осъден за престъпление по
чл.110 НК, чл.12, ал.1 от Зак. Пост. 286/98, отежнено
по силата на чл.12, ал.3, буква а) и в), ал.3 бис и ал.3 тер,
буква б) от Зак. Пост. 286/98., извършено на
29.06.2016 г., във Ветимилия, е правно валидна, доколкото съответства от формална гледна точка на
изискванията на чл. 37 ЗЕЕЗА, съдържайки необходимата информация по т. 1 до
7, както и утвърдената форма – Приложение към чл. 37, ал. 1 от закона. Заповедта е издадена в писмена форма
и е изпратена с надлежно извършен превод на български език.
От
съдържанието й е видно, че са посочени ясно и недвусмислено данни относно
самоличността и гражданството на исканото лице. Посочените в ЕЗА данни – дата
на раждане, място на раждане, собствено и фамилно име, напълно съвпадат с
данните за участващия в производството пред настоящия съд Н.В.Н.,
индивидуализиран по този начин в искането на СГП, вкл. в приложеното
свидетелство за съдимост.
Настоящият
състав на СГС намира, че исканото за предаване в изпълнение на ЕЗА лице – български
гражданин, е индивидуализирано в необходимата степен и, че не е налице никакво
съмнение относно идентичността на неговата самоличност с тази на исканото лице.
В издадената ЕЗА са посочени, съобразно
изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗЕЕЗА, наименованието, адреса, телефон,
факс и електронен адрес на издаващият орган.
В раздел „б“
на заповедта е посочен актът, въз основа на който е издадена ЕЗА – заповед
за изпълнение на наказание в затвор № 709/2018 SIEP,
издадена на 19.12.2018 г. от Главна прокуратура в Генуа, Република Италия. В
тази връзка настоящият състав намира, че издадената ЕЗА отговаря на
изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА, в който се визира, че ЕЗА в съответните си
части следва да съдържа „данни” относно съответните обстоятелства, което
изискване се осъществява чрез декларативното им вписване във всеки от разделите
на заповедта.
В процесната ЕЗА са
посочени характерът и правната квалификация на деянието, както и
обстоятелствата при които е извършено престъплението, за което Н. е осъден, вкл.
време, място и степен на участие на исканото лице. Така в раздел „д” е
посочено, че заповедта е издадена във връзка с изпълнение на наложено на Н.
наказание в размер на 4 /четири/ години „Лишаване от свобода“, по присъда №
3292/17 г., постановена на 29.11.2017 г. от Апелативен съд в Генуа, Р Италия,
3–то отделение, влязла в сила като окончателна на 30.11.2018 г., с която е
осъден за престъпление по чл.110 НК, чл.12, ал.1 от Зак.
Пост. 286/98, отежнено по силата на чл.12, ал.3, буква а) и в), ал.3 бис и ал.3
тер, буква б) от Зак. Пост.
286/98. Според ЕЗА, деянието е извършено на 29.06.2016 г., във Ветимилия, Р Италия и се изразява в улесняване незаконното
влизане на чужди граждани на територията на молещата държава.
При това
следва да се приеме, че в ЕЗА са описани достатъчно подробно обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, както и конкретното участие на исканото лице при извършването му.
Престъпната дейност на българския гражданин в нейната конкретика,
степента и формата на участие в престъпната група, са очертани с необходимата
пълнота. Уточнен е и времевия интервал на осъществяване на тази престъпна деятелност.
От формална страна, така очертаното деяние съответства на правната му
квалификация, посочена в ЕЗА.
Предвиденото наказание за престъплението, за което
Н. е предаден на съд в Република Италия, е повече от една година „лишаване от
свобода”; не се налага проверка на двойната наказуемост, доколкото отбелязаното
„незаконното влизане на чужди граждани на територията на държавата“, попада в
нарочния списък на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, транспониран буквално от рамковото
решение за ЕЗА – по т. 13 от същия.
Налице са предвидените в разпоредбите на чл. 39 и 40 ЗЕЕЗА условия за
предаване: престъплението, за което е издадена заповедта не е амнистирано в
Република България и не попада под нейната наказателна юрисдикция; липсват
данни, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена
заповедта с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета
държава членка, и изтърпява или е изтърпяло наказанието, или присъдата не може
да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е
осъдено; исканото лице не е малолетно съгласно българското законодателство.
Настоящият състав намира, че в случая не са
налице основанията за отказ да се изпълни ЕЗА, визирани в разпоредбите на чл.
39 и 40 от ЗЕЕЗА. За част от тези основания (чл. 39, т. 1 и 3, чл. 40, т. 2 и
5), съдът прави изводи при нализа на реквизитите на конкретната ЕЗА, а за
останалите не са представени доказателства относно наличието им. Закона
използва израза „уведомление”. Граматическото тълкуване на всяка от хипотезите предпоставя извода, че в случая служебното начало в процеса
е заменено с оглед бързината на производството, със правото на страните да
представят доказателства относно основания за отказ в конкретните фактически
състави на чл. 39, т. 2 и чл. 40, т. 1, 1а, 3, 4 ЗЕЕЗА. Подобна логика относно
тежестта на доказване на съответните законови основания, съда намира и в
разпоредбата на чл. 52 ЗЕЕЗА, наличието на чиито хипотези е длъжен да обсъди
съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА. По делото не са постъпили доказателства за висящо
наказателно производство спрямо Н., различно от посоченото в ЕЗА, поради което не следва да се постановява
отлагане на предаването или временно предаване по изпълнението на ЕЗА.
Като съобрази горните обстоятелства, СГС в настоящият си състав намери,
че на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА следва да откаже изпълнението
на конкретната ЕЗА от 04.03.2019 г., издадена от Зам. Главен Прокурор при
Главна Прокуратура на Република Италия към Апелативен Съд – Генуа, Република
Италия, по дело № № 20/2019 Е.З.А. – № 709/2018 г. на Главна Прокуратура на
Републиката към Апелативен съд в Генуа, Република Италия, по отношение на
българският гражданин Н.В.Н. – роден на *** г. в гр. Враца, ЕГН – **********,
българин, неженен /по негови данни живущ на семейни начала/, осъждан, със
средно образование, професия – шофьор на репатрак във
фирма „ММ Груп“, жител и живущ ***9 – във връзка с изпълнение на наложено му
наказание в размер на 4 /четири/ години „Лишаване от свобода“, по присъда №
3292/17 г., постановена на 29.11.2017 г. от Апелативен съд в Генуа, Р Италия,
3–то отделение, влязла в сила като окончателна на 30.11.2018 г., с която
българският гражданин Н.В.Н. е осъден за престъпление по чл.110 НК, чл.12, ал.1
от Зак. Пост. 286/98, отежнено по силата на чл.12,
ал.3, буква а) и в), ал.3 бис и ал.3 тер, буква б) от
Зак. Пост. 286/98., извършено на 29.06.2016 г., във Ветимилия, и в тази връзка за предаване на българския гражданин на издаващата ЕЗА
държава – Република Италия, като прие да
се приведе в изпълнение от прокурора така наложеното от съдебните власти на
Република Италия по отношение на българският гражданин Н.В.Н. наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ години.
При този изход на делото съдът счете, че са
налице предпоставки да потвърди взетата по отношение на исканото лице Н.В.Н. мярка
за неотклонение „Задържане под стража”, по съображения, че до настоящия момент
така посочената мярка максимална степен
е обезпечавала хода на образуваното производство и следва да бъде потвърдена и
изпълнявана до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на
приетото за изпълнение от прокурора и следващо да бъде приведено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 4 години, по отношение на поисканото за
предаване лице.
Така мотивиран, съда постанови
своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.