Р Е Ш Е
Н И Е № 671/28.9.2021г.
Гр.Пазарджик, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
септември, две хиляди двадесет и първа
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
При
секретаря А. Метанова и с участието на прокурора …………………….. като разгледа
докладваното от съдия Попова административно дело номер № 957
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 256 от Административно процесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по искова молба подадена от Б.С.С. ЕТВ ********** с
адрес *** представляван от адв. Л.К. , със съдебен
адрес *** , оф.13
с правно основание чл. 256 ал.1 от АПК и искане да се осъди Сектор Пътна полиция към ОД
на МВР Пазарджик чрез неговия началник да извърши действието, изразяващо се в
прилагане на давността по чл. 82 от ЗАНН и връщане
на ищеца на отнето СУМПС.
В искането
са изложени твърдения, че с НП № 18-1030-011062/20.12.2018 г. , издадено от
Началник Сектор КАТ „ПП“ при ОДМВР гр. Пловдив на ищеца са му наложени глоба в размер на 2000,00
лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като същото било
влязло в законна сила на 13.12.2019 г. ,
а лишаването от право е започнало да
тече от 23.11.2020 г. Твърди се , че
отнемането на СУМПС е станало още със съставянето на АУАН , като изпълнението на наложеното му с две влезли в сила НП административно
наказание , следва да се извърши по реда на ЗАНН. Твърди се , че съгласно чл.
81 ЗАНН , компетентен да извършва изпълнението на наложеното административно
наказание е органът , който признава
това право и контролира упражняването му , а в случая този орган бил Сектор КАТ
–ПП-Пазарджик при ОДМВР – Пазарджик.
Твърди се , че отправил писмено искане до Началника на Сектор КАТ – ПП Пазарджик да му бъде върнато отнето СУМПС ,
като се позовал на абсолютна давност, по отношение на наложеното му наказание с
влязло в сила НП №
18-1030-01106/20.12.2018 г. , но с писмо с рег. № 100600-19679/27.11.2020 г.
това му било отказано. Поддържа се , че към 15.09.2020 г. изпълнението на
наложеното му наказание е недопустимо, тъй като е изтекла както предвидената в
нормата на чл. 82 ал.1 б“б“ ЗАНН давност, така и
абсолютната давност по чл. 82 ал.3 ЗАНН. При това положение административният
орган бил длъжен да му върне СУМПС и неизвършването на това фактическо
действие е неизпълнение на задължение
произтичащо пряко от нормативен акт.
В съдебно
заседание, ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържат исковата
претенция и молят същата да бъде уважена. Представят се писмени доказателства.
Ответникът
- редовно призован – не изпраща
представител и не взема становище по основателността на исковата претенция. Не
се представят доказателства.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорт относно фактите, а същите се установяват и от представени по делото
писмени доказателства / писмо рег. № 100600-19679/27.11.2020 г. на Началник
Сектор ПП при ОДМВР гр. Пазарджик и молба вх. № 100600-1927/24.11.2020 г. / ,
че на 22.11.2018 г. е било отнето СУМПС
на жалбоподателя Б.С. при съставянето на
АУАН от служители на СПП ОДМВР –Пловдив.
По
съставени на жалбоподателя АУАН са били издадени две наказателни постановления : НП
18-1030-010132/11.12.2018 г. по чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП с наложена глоба от
2000,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца,
обжалвано и потвърдено от Адм. съд – Пловдив , влязло
в законна сила на 11.10.2019 г. , като лишаването от право е започнало да тече
от 22.11.2018 г. и изтича на 22.11.2020 г. и НП № НП 18-1030-011062/20.12.2018
г. по чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП с наложена глоба от 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца, обжалвано и потвърдено от Адм. съд – Пловдив , влязло в законна сила на 13.12.2019 г.
, като лишаването от право е започнало да тече от 23.11.2020 г. и изтича на 23.11.2020
г.
Жалбоподателят
отправил писмено искане до Началника на Сектор КАТ – ПП Пазарджик да му бъде върнато отнето СУМПС ,
като се позовал на абсолютна давност, по отношение на наложеното му наказание с
влязло в сила НП №
18-1030-01106/20.12.2018 г. , но с писмо с рег. № 100600-19679/27.11.2020 г.
това му било отказано, тъй като срокът на наказанието не е бил изтекъл .
При така безспорно
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Искането е
процесуално допустимо.Наличието или липсата на пряко произтичащо от нормативен
акт задължение за действие е елемент на фактическия състав на иска по чл. 256 ал.1 АПК, а не е въпрос на
допустимост на иска. Именно това трябва да докаже ищеца в хода на съдебното
производство - че нормативен акт задължава ответника да извърши претендираното фактическо действие, което той не извършва.
В този смисъл Решение № 3797 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 11101/2013 г., VII о., Определение №
13556 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11080/2016
г., VII о.,; Определение № 9983/03.10.2008 г. по адм.дело
№ 9807/2008 г., ВАС, 5- чл. с-в; Определение № 5019/05.04.2012 г. по адм. дело № 4173/2012 г. на ВАС, ІІІ отделение. Според
цитираната практика, в производството по чл.256 ал.1 / чл. 257, ал. 1 АПК отм. / съдът
не би могъл на основание чл. 159, т. 1 АПК да
прекрати съдебното производство. Предмет на съдебното производство е претендирано изискуемо притезание
за дължимото от органа, по силата на нормативен акт, фактическо действие.
Процесуалните предпоставки за съществуване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК са
надлежна страна - всеки, който твърди, че е адресат на фактическо действие, за
което административният орган е задължен по закон и което не е извършил към
датата на подаване на исковата молба; интерес от търсената защита, който трябва
да бъде prima facie
установим; процесуална правоспособност и подведомственост на делото на съда.
Процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК са
процесуална дееспособност, представителна власт, когато процесуалните действия
се извършват от пълномощник, и редовност на искането. Наличието или не на задължение
за действие произтичащо пряко от нормативен акт е материалноправна
предпоставка за основателност на иска.
Преценката
дали за органа е налице задължение по силата на закон за извършване на
определени фактически действия, представлява една от предпоставките за защита
против неоснователни бездействия, поради което касае основателността на
искането за отмяна на неоснователно бездействие и съдът следва да даде обоснован
отговор на този въпрос като евентуално отхвърли искането, ако приеме, че не е
налице такова задължение или че поради други обстоятелства не е налице
неоснователно бездействие.
Разгледано
по същество искането е неоснователно.
Предмет на
защита в производството по чл. 256, ал. 1 АПК е
бездействието на административния орган, когато последният е задължен да
извърши определени фактически действия пряко произтичащи от нормативен акт.
Разпоредбата на чл. 256 не дава определение на понятието
"бездействие", поради което съдържанието му следва да бъде изведено
по тълкувателен път. Не всяко неизпълнение на задължение на административен
орган представлява бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК, а само
неизвършването на фактически действия, при наличие на нормативноустановено
задължение за извършване на такива. Прякото произтичане означава, че връзката
между правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредено
от властническо волеизявление.
Ищецът
е оспорил бездействието на началник
сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Пазарджик , изразяващо се в
отказ да приложи давността по чл. 82, ал. 1, б. "б" от ЗАНН и абсолютната по чл. 82 ал.3 ЗАНН за изпълнение на административното
наказание лишаване от право да управлява МПС
, ведно с всички законови последици от това, включително връщането на
иззетото СУМПС.
В
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗАНН законодателят
се е ограничил да посочи кой изпълнява наказанието, но не и да създаде ред за
защита на административнонаказаното лице в хода на
изпълнението на наказанието лишаване от права. Наказателните постановления,
макар и правораздавателни актове, се налагат от административен орган и
подлежат на съдебен контрол, като касационната проверка е по реда на АПК и
последната съдебна инстанция е административният съд. От изложеното следва, че
изпълнението на влезли в сила наказателни постановления, при липса на друг
изрично посочен ред в ЗАНН, следва
да се извърши по реда на Дял пети от АПК. Съгласно чл. 285, ал. 2 от АПК давността
в изпълнителното производство не се прилага служебно, поради което е нужно
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата
давност. При изтекла погасителна давност и след позоваване на този юридически
факт, е налице основание за извършване на правни / а не фактически действия / за прекратяване на
изпълнението от страна на компетентния орган. По делото са налице безспорни данни,
че ищецът в настоящото производство е направил пред
органа по изпълнение възражение за изтекла погасителна давност. Не е налице
бездействие на административен орган в случаите на неизпълнение на задължение
за произнасяне с правно действие, т. е.
за предприемане на действия по прилагането на давността за неизпълнение на
наложено административно наказание.
Наказанието
"лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от
датата на изземването на свидетелството за управление / чл. 190 ал.2 ЗДвП. То
обаче не се изпълнява, ако е изтекъл предвидения в ЗАНН давностен
срок, който за този вид наказание е 6 месечен. Давността започва да тече от
влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното
наказание "временно лишаване от право да се упражнява определена
дейност" не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
шестмесечния срок арг. чл. 82, ал. 1, б. "б", във вр. чл. 82, ал. 3 от ЗАНН.
Следователно
погасителната давност за изпълнение на наложеното наказание се свързва с неоснователно бездействие на
надлежните органи по отношение правото да осъществят изпълнение на наложено
административно наказание и съставлява изтичане на определен от закона период
от време /съобразно с вида и размера на наказанието/, в който тези органи
проявяват пасивност. В настоящия случай безспорно се установява, че лишаването
от право да управлява МПС по второто / по време / НП е започнало да тече след изтичане на първото
наложено наказание – т.е. от 23.11.2020 г.
Предвид невъзможността наложените еднакви по
вид наказания да бъдат обединени по какъвто и да е начин / чл. 18 от ЗАНН/, е налице
съотношение на поредност /изчакване/ между двете
наказания. Давността е време на бездействие на компетентния орган и за да не настъпят правните й последици, в
случая той е продължил задържането на СУМПС , които действия сами по себе си
прекъсват давността. С факта на изпълнение на едно от наложените наказания и с
оглед невъзможността те да бъдат кумулирани,
компетентният орган предотвратява изтичането както на обикновената, така и на
абсолютната давност за тези санкции. В този смисъл Решение № 9395 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 3575/2018 г., VII о., Решение №
7371 от 10.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1197/2007 г.,
V о./.Тълкуване различно от това , би довело до обезмисляне
на нормата на чл.18 ЗАНН, тъй като това
би означавало , че докато наказаното
лице изтърпява първото си наказание,
второто наказание по тази единствена причина се погасява по давност, т.е. изтърпяването на
първото наказание да погасява второто – но това не е смисъла на посочената
норма.
Предвид
гореизложеното настоящият състав намира, че не е било налице задължение за
ответника да приема за изтекла давността, както по чл. 82, ал. 1, б. "б", така и
твърдяната по чл. 82 ал.3 ЗАНН и да
върне СУМПС на Б.С.С., нито обстоятелства сочещи на неоснователно
бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт.
Водим от
изложеното и на основание чл. 256, ал. 1 АПК,
Административен съд Пазарджик , девети състав :
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Б.С.С. ЕТВ ********** с адрес *** представляван от адв. Л.К. , със съдебен адрес *** , оф.13 с правно основание чл. 256 от АПК да
се осъди Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик чрез неговия началник да извърши действието, изразяващо се в
прилагане на давността по чл. 82 от ЗАНН и връщане
на ищеца на отнето СУМПС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/