№ 210
гр. Велико Търново, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234000500150 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 516/ 23.12.2022г. по гр. д. №430/2022 год. ОС- Велико
Търново е отхвърлил предявения по чл. 439 ГПК иск от Н. В. Н. ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Велико Търново, **************, чрез
адвокат Г. Г., да се приеме за установено по отношение на „ЛИНЕКС-2001“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Оборище“ № 4, ап. 49, че не му дължи сумата 100 278,51 лева,
ведно със законната лихва от 24.12.2010г. до окончателното изплащане, ведно
с 2 045,57 лева разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
5859/2010г. по описа на ВТРС и е образувано изпълнително дело №
20167260400024 по описа на ЧСИ Д. Б., поради погасяване на вземанията по
давност, като неоснователен и недоказан.
Решението е обжалвано от Н. В. Н., чрез адвокат Г. Г., като
незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
Изложени са възражения, че първоинстанционният съд не съобразил т. 10 и
т.14 от TP № 2/ 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК- нова
погасителна давност започвала да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Давността не
можело да се прекъсне, без длъжника да узнае за това. В случая
изпълнителното производство било водено без участието на Н. Н., който
макар и конституран като длъжник, не бил уведомен за него. Не било
извършено надлежно връчване до края на срока, в който изтекла
1
погасителната давност. Процесната сума не била дължима предвид
нарушените правила на чл. 99 от ЗЗД и едновременно с това поради
настъпила погаситена давност по см. на чл. 110 от ЗЗД.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени, със законните
последици. Претендират се разноски.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и
възраженията във въззивната жалба, съобразно правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да постанови съдебният акт ОС- Велико Търново е изложил
съображения, че предявеният иск по чл. 439 ГПК е неоснователен, тъй като:
Уведомяването на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за
извършената цесия, не рефлектира върху дължимостта на вземането-
доколкото то съществува, следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител и това не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му. Вземанията, събирани в процесното изпълнително дело, са
установени с влязла в сила заповед за изпълнение, същата се приравнява на
влязло в сила съдебно решение, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а давността за
всички установени с нея вземания е петгодишна. Същата не е изтекла, тъй
като на 20.03.2018г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД е подал
молба до ЧСИ за извършване на опис на недвижими имоти, собственост на
ищеца, които са ипотекирани в полза на взискателя, опис е бил насрочен за
три отделни дати, като същият не се е състоял поради нередовно уведомяване
на длъжника. Доколкото искането на кредитора „Първа инвестиционна
банка“ АД е направено своевременно и надлежно, но изпълнителното
действие не е предприето от съдебния изпълнител по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
Последващият взискател „С.Г.Груп“ ЕАД е подал молба с вх. №
01719/02.07.2021г., в която възлага на съдебния изпълнител да извърши
проверка за наличие на банкови сметки на длъжника и при наличието на
такива, да наложи запор на вземанията по тях, като запорно съобщение е
изпратено до „Първа инвестиционна банка“ АД за налагане на запор върху
банкови сметки на Н. Н.. На адв. T., назначен за особен представител на
длъжника в изпълнителното производство и ищец в настоящото, е връчена
призовка за принудително изпълнение спрямо длъжника, като е посочено, че
е насрочен опис на недвижим имот, състоял се на 25.03.2022г. Така
посочените действия отговорят на възприетото в практиката понятие за
прекъсващи давността изпълнителни действия, поради което не може да се
приемат твърденията на ищеца за недължимост на процесните задължения
поради погасяването им по давност.
Изводите на първата инстанция се споделят от въззивният съд,
постановени са въз основа данните по делото и съдебната практика на ВКС.
Задължението на длъжника Н. В. Н. произтича от изпълнителния лист
от 28.12.2010г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. №5850/2010г. по описа на
ВТРС. Образувано е изпълнително дело №20167260400024 по описа на ЧСИ
Д. Б., след като предходно образуваното изпълнително дело №
20117260400047 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по
което ищецът е длъжник, а ответникът- взискател, придобил вземанията с
2
договор за цесия: „С.Г. Груп“ ЕАД е получил вземането от „Първа
инвестиционна банка“ АД с договор от 19.12.2019г., а ответникът по
настоящото дело- „Линекс-2001“ЕООД, е получило от „С.Г. Груп“ ЕАД
вземането на основание Договор за цесия от 29.04.2022г.
Ищецът оспорва правото на принудително изпълнение за паричните
вземания, предмет на изпълнителния лист и изпълнителното дело,
позовавайки се: 1. на липса на уведомление от страна на банката за цедиране
на сумите, каквото не бил получавал, както и уведомление за последващо
цедиране в полза на ответното дружество; 2. изтекла погасителна давност за
главницата от 01.04.2016г. /налагане на запор върху МПС/ до 01.04.2021г.,
съгласно чл. 110 ЗЗД и от 01.04.2016г. до 01.04.2019г. по отношение на лихви
и разноски, съгласно чл. 111 б. „в" ЗЗД по образуваното изп. дело 24/2016г.
по описа на ЧСИ Д. Б., по което не били извършвани изпълнителни действия,
водещи до прекъсване на погасителната давност /т. 10 от TP No 2/26.06.2015г.
по т.д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС/.
Във въззивната жалба отново се твърди, че погасителната давност е
изтекла, а нова погасителна давност започвала да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие;
давността не можело да се прекъсне, без длъжника да узнае за това; длъжника
не бил уведомен за изпълнителното дело и не било извършено надлежно
връчване до края на срока, в който изтекла погасителната давност- т.е., че
процесната сума не била дължима предвид нарушените правила на чл. 99 от
ЗЗД и едновременно с това поради настъпила погаситена давност по см. на чл.
110 от ЗЗД.
Въззивната инстанция счита за неоснователни горепосочените
твърдения за изтекла погасителна давност и споделя становището, че:
процесните вземания се погасяват с предвидената в чл.117 ал.2 ЗЗД
петгодишна погасителна давност, тъй като те произтичат от влязла в сила
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК последиците й следва да
бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение; по образуваното
през 2016г. изпълнително дело давността не е изтекла, тъй като съобразно т.
10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на
ОСГТК, давността се прекъсва с всяко действие за принудително изпълнение,
като новата давност тече от момента на прекъсването, а не от изтичане на
двугодишния срок на перемирането.
В случая последното изпълнително действие по изпълнителното дело №
20167260400024 от 2016г. не е извършено на 01.04.2016г., както твърди
длъжника, за да изтече погасителната давност на 01.04.2021г. по отношение
на главницата и на 01.04.2019г. по отношение на лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 116 б."в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая давността е
била прекъсната още на 20.03.2018г. с искане за извършване на опис на
недвижими имоти, собственост на ищеца в настоящото производство, които
са ипотекирани в полза на взискателя, като описът е бил насрочен за
27.04.2018г., 06.11.2018г., а след това за 26.08.2019г. След като взискателят
вече е поискал опис на недвижими имоти на длъжника, с което е посочил
способ за изпълнение по висящото изпълнително дело, предвид т. 10 от ТР 2/
26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, е прекъснал
3
погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнението спрямо Н. Н..
Същинското действие за принудително изпълнение, което да прекъсне
давността, може да се предприеме само от съдебния изпълнител, но
погасителната давност е свързана с поведението на кредитора- тя не се влияе
от поведението на други лица. Затова доколкото искането на кредитора
„Първа инвестиционна банка“ АД е направено своевременно и надлежно, но
изпълнителното действие не е предприето от съдебния изпълнител като
надлежен орган по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането.
Неоснователни са и възраженията, че давността не можело да се
прекъсне без длъжника да узнае за това, същият не бил уведомен за
изпълнителното дело и били нарушени правила на чл. 99 от ЗЗД:
В случая не се оспорва съществуването на изискуемо вземане по
процесния договор в претендирания размер, възникнало на предявеното
основание, нито кредитополучателя твърди, че е върнал полученият кредит.
Както е посочил и първоинстанционният съд уведомяването на длъжника по
смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за извършената цесия, не рефлектира върху
дължимостта на вземането- доколкото то съществува, следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител и това не освобождава
длъжника от отговорност за погасяването му.
Не бездействието на длъжника, а на кредитора може да доведе до
изтичане на давността, която отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Поради това, дори да се приемат за доказани
твърденията на длъжника, че след като е изтеглил кредита /2010г./ заминал в
чужбина и не бил уведомен за изпълнителното дело, същите не водят до
освобождаването му от задължението за изпълнение, нито доказват изтекла
погасителна давност. Прекъсването на давността е свързано с предприемане
на изпълнителни действия от самия кредитор за реализиране на вземането, а
не с бездействието на длъжника да изпълни договорните си задължения, или
дали е узнал, че давността е прекъсната.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат
разноски. Другата страна не претендира разноски.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 516/ 23.12.2022г. по гр. д. №430/2022
год. на ОС- Велико Търново.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5