Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261592
08.12.2020 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7582 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба на С.Б. против „Изи Асет Мениджмънт” АД, с която
е предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът
твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем 29.12.2017 г., в
който било уговорено плащането на неустойка по чл. 4, ал. 2 при непредставяне
на обезпечение. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
В исковата молба се излагат съображения за нарушаване на разпоредбите на чл.
11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, както и за нарушаване на добрите нрави.
Счита, че
нищожността на клаузата за неустойка произтича, както от недействителността на
целия договор, ката и на самостоятелно основание поради нарушаването на добрите
нрави и противоречие на материалния закон.
Иска се
установяването на нищожността на клаузата и присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва иска. Твърди, че изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК
не било приложимо, т.к. се прилагал фиксиран годишен лихвен процент.
Изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК било спазено– размерите на ГЛП и ГПР
били изрично посочени в договора. Общият размер на плащанията, изчислен към
момента на сключване на договора, бил посочен. Клаузата за неустойка не
противоречала на добрите нрави, като целта и била да обезщети вреди на кредитора.
Изтъква, че преценката следва да се направи при съобразяване на свободата на
договаряне, равнопоставеност на страните, функциите на неустойката и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението.
Счита, че предоставеното време за осигуряване на обезпечението е достатъчно,
както и че сумата не следва да се включва в ГПР. Не била нарушена и
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, защото неустойката се отнасяла до
неизпълнение на едно допълнително задължение. Иска се отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада на делото, обективиран в определение от 21.08.2020 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за заем от 29.12.2017
г., както и че е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 4,
ал. 2
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото
се установява, че на 29.12.2017 г. са сключили договор за паричен заем № ****
по който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на кредитор, е предоставило
на С.Б.Б., в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 1500 лева,
който е следвало да бъде върнат в срок до 27.10.2018 г. с плащането на 10 месечни
погасителни вноски. Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова
институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Дружеството е вписано в регистъра на финансовите
институции съгласно чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните институции. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл.
9, ал. 4 ЗПК.
Страната не е определила реда за разглеждане на основанията
за недействителност на клаузата, поради което на първо място следва да бъде
обсъдено нарушаването на добрите нрави, защото е въведено конкретно по
отношение на неустойката.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава
е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните
неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са
уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидели неустойка в размер, който е по-голям заемната сума,
при срок за връщане от 10 месеца.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на паричния заем, съобразно договореното. От съдържанието на чл. 4,
ал. 2 от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка
представлява 111% от заемната сума ((1668.60/1500)*100). Предвидено е още предварително, че неустойката ще се
заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора, както вноските
нарастват с 166.86 лева. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на
неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма
адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че
процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за
обезпечаване на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на
клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната
цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе
до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в контраст с всякакви разумни
граници на добрите нрави и не се толерира от закона.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът
изобщо не е породил правно действие.
Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да бъде присъдена сумата 66.74 лева за платена държавна такса.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адвокат Б. следва да бъде присъдена сумата от 346.80
лева за адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С.Б.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, че клаузата на чл. 4, ал. 2
от сключеният между тях договор за паричен заем № **** г. е нищожна поради противоречие на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46,
да заплати на С.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 66.74 лева- разноски за държавна
такса по делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46,
да заплати на *****, със **** № 1, сумата от 346.80 лева– адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ С.Б.Б. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.