Р Е Ш Е Н И Е №260030
25.02.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на двадесет и пети януари през
две хиляди двадесет и първа година, в
открито заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Борислав Илиев
Секретар:
Г.Младенова
като
разгледа докладваното от съдия Б.Илиев т.д.№ 280 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
по искова молба от С.Н.П., ЕГН **********,***, срещу „ФИДА“ АД (н), ЕИК
*********, за установяване на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ съществуване на
вземане в размер на 23 369,28 леваи в р-р на 2631,40лв. представляващи
предоставена на ответното дружество временна финансова помощ и
с участието на „Булгарконф“АД гр.П. в качеството й на подпомагаща страна на
ответника.
Претенцията на ищеца с правно
основание чл. 694 ал.2 т.1 от ТЗ е да се установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане от несъстоятелния търговец „Фида „АД /н/ в р-р на
23 369,28лв. и вземане в р-р на 2 631,40лв. Претендират се
направените по делото разноски.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърдят следните факти и
обстоятелства: Твърди се, че
вземанията са възникнали след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност/06.08.18г./ като синдикът е съставил
допълнителен списък на непреиети вземания в който са включени двете предявени
от ищцата вземания/обяв. На 29.07.19г. ищцата е подала възражение срещу
обявения допълнителен списък на неприетите вземания в който са включени
предявените от нея вземания.С определение от 04.12.2019г. постановено по реда
на чл.692,ал.3 от ТЗ съдът се е произнесъл по възражението на С.П. като е
оставил същото без уважение.
Ответното дружество „ФИДА“ е в открито
производство по несъстоятелност, видно от решение № 217 от 06.08.2018 г. по т.
д. № 201/2017 г. ОС – Пазарджик.
С Определение
№773 /04.12.2019 г. по т. д. № 201/2017 г. ОС – Пазарджик е оставил без
уважение възражението на ищеца срещу неприемането на предявеното от него
вземане срещу „ФИДА“ АД (н) в размер на 23 369,28лева и 2631,40лева като неоснователно. Това определение е
публикувано в ТР по партидата на дружеството на 05.12.2018 г.
Предпоставките за допустимост на установителния иск с правно
основание чл. 694 от ТЗ са: 1/ вземането, ако е възникнало преди
откриване на производството по несъстоятелност, да е предявено в срока по чл.
685 и чл. 688 от ТЗ в производството по
несъстоятелност (освен ако не е служебно прието); 2/ по отношение на вземането да е направено възражение по чл. 690,
ал. 1 от ТЗ в 7-дневен срок от обявяване на
списъците в регистъра; 3/ искът
да е предявен в 14-дневен преклузивен срок от обявяване на определението по чл.
692 ТЗ в ТР или РЮЛНЦ (чл. 694, ал. 6 от ТЗ), с което е разгледано
възражението (така Решение № 149 от 08.02.2009 г. по т. д. № 341/2009 г. на I т. о. на ВКС). В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК не е
подаден отговор на исковата молба от „ФИДА“ –АД /н/ В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от синдика на „ФИДА“ АД /н/–Д.С., с който оспорва предявения иск тъй
като липсвал сключен договор за заем-поради липса на съгласие на синдика.Освен
това твърди,че нито той ,нито временния синдик са уведомявани за съществуването на рамков договор за финансова
помощ от 21.10.2016г. и такъв не е предаван от длъжника на синдика в нарушение
на чл.640 от ТЗ.Твърди също,че чл.636,ал.2 от ТЗ обявява за недействително
изпълнение към длъжника ,извършено след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност.С.П. твърдяла,че е предоставила сумите на
03.01.2019г. –далеч след вписване на решението по ОПН -/09.08.2018г. т.е
ако е направила това преди 08.08.2018г.
можела да твърди,че изпълнението и е действително.Не възразява по приемане на
представитните доказателства и искането за допускане на ССч.Е.,но се
противопоставя по искането за допускане 5-ма свидетели. В срок е
постъпила и допълнителна искова молба от С.Н.П. с която пояснява и допълва
първоначалната такава с оглед отговора на синдика.Счита ,че е неправилно твърдението на синдика за
сключени сделки на 03.01.2019г. ,тъй като на тази дата е престирано
изпълнението на договора,сключен на 21.10.2016г. ,а не са сключени нови
сделки,поради което е неоснователно
твърдението,че са налице нищожни сделки сключени в противоречие с чл.625 ,ал.1
от ТЗ във вр. с чл.26 от ЗЗД.Потдържа,че дали синдикът е уведомен или не за
сключения договор за финансова
помощ няма никакво отношение към съществуването на вземането,тъй като
синдикът е разполагал с документите на дружеството и е могъл при полагане на
дължимата грижа да узнае за съществуването на договора.Освен това счита,че
вземането на С.П. е валидно възникнало
,тъй като дори да не е престирано на
синдика ,платеното е влязло в масата на несъстоятелността и с внесените пари са платени
тр.възнаграждения на персонала и ел.енергия на дружеството.Поддържа направените
доказателствени искания като прави искане за допускане на още 1 свидетел за
установяване на обстоятелствата дали С.П.
е внесла ефективно предоставените
от нея суми в касата на дружеството. По
делото е постъпил и допълнителен отговор на исковата молба с който се оспорват
изложените твърдения в допълнителната искова молба.Оспорват се и направените
доказателствени искания за допускане на 5 свидетели за установяване на факта
дали са платени техните свидетели за м.декември 2018г.,което обстояттелство не
се оспорва от синдика. Като
трето лице помагач на страната на ответника на осн.чл.218 от ГПК е
конституирано „Булгарконф“АД гр.П..В срок е постъпил отговор на исковата молба с
които изразява становище по допустимоста и основателността на иска оспорват
изложените твърдения в допълнителната искова молба.Оспорва се приложения
договор за финансова помощ от 21.10.2016г. ии приложения журнал-сч.сметка
501.Оспорва искането за допускане на гласни доказателствени средства. Така предявеният положителен установителен иск е с правно
основание чл. 694, ал. 2 т. 1 във вр. с чл.694,ал. 6 от ТЗ. Искът е
процесуално допустим, предявен от процесуално легитимирана страна – кредитор на
дружеството в несъстоятелност по т. д. 201/17 г. по описа на Окръжен съд
Пазарджик С.Н.П. *** е придобила вземанията включени в списъка на неприетите от
синдика вземания от С.Н.П. и е подадено възражение от същата . С
решение от 06.08.2018 г. по т. д. 201/17 г. по описа на ПОС е обявена
неплатежоспособността на "ФИДА" АД, ЕИК112077920, със седалище и
адрес на управление гр. Б., обл. Пазарджик, ул. "Трети март" № 77
представлявано от изпълнителния директор Н. Г. П., открито е производство по
несъстоятелност на търговеца назначен е временен синдик. Определена е начална
дата на неплатежоспособността - 31.07.2009 година. В срока по чл.688,ал.3 от ТЗ ищцата е предявила пред съда по несъстоятелността горепосочените свои
вземания,възниклани след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност. На 23.07.2019г.
синдикът е съставил допълнителен списък на неприетите вземания ,предявени в
срока по чл.688,ал.3 в който е включил двете предявени вземания от С.П. ,обявен
в т.р. на 29.07.2019г. В законоустановения срок по чл.690 от ТЗ ищцата е подала
възражение срещу обявения допълнителен списък на непреиети вземания в който са
включени предявените от нея две вземания. С определение от 04.12.2019г. по реда на чл.692,ал.3 от ТЗ съдът по
несъстоятелността ,е оставил без
уважение възражението,като в законоустановения 14 дневен преклузивен срок на 19.12.2019г. ищцата е предявила настоящия
иск. При така изложената фактическа обстановка
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна: Не се спори между страните ,установи се от
събрания по делото доказателствен материал,че след постановяване на решението
за откриване на производството по несъстоятелност срещу „Фида“АД с решение от
06.08.2018г. дружеството е продължило дейността си под надзора на
синдика,съгласно разпоредблите на чл.635,ал.1 от ТЗ.В тази насока следва да се
отбележи,че предявените от ищцата вземания не са свързани със сключени нови
сделки от страна на несъстоятелния търговец.Вземанията произтичат от направени
от ищцата плащания в изпълнение на сключен на 21.10.2016г. рамков договор ,по
силата на който ищцата чрез извършване на двете плащания в касата на
дружеството е изпълнила свое задължение,като в случая синдикът не се е
възползвал от правото по чл.644 от ТЗ да прекрати така сключения договор в
резултат на което същият е останал в сила
и е продължил своето действие в отшоенията между страните-С. Н.П. и
„Фида“АД гр.Б. – в несъстоятелност.
Прекратяването на договор, по който страна е длъжникът, спрямо който е открито
производство по несъстоятелност, може да бъде осъществено от синдика по реда,
предвиден в чл. 644 от ТЗ, доказателства за което липсват
по делото .От събраните по делото
писмени доказателства и заключение на
в.л. се установи,че парите внесени от ищцата са постъпили ефективно в касата на
дружеството ,т.е в масата на несъстоятелността. В тази насока от заключението
на в.л. се установи,че на 03.01.2019г. е
съставен приходен касов ордер №1 за внесена в брой в касата на „Фида“АД сума в
р-р на 23 369,28лв. с основание „заплати за м.декември 2018г.“ ,за получател е подписал изп.дир-р Н. П. , а
за вносител е записана С.П.. На 3.01.2019г.
е съставен приходен касов ордер №2 за внесена в брой в касата на
„Фида“АД сума в р-р на 2 631,40лв.
с основание „електроенергия за м.декември 2019г.“ ,вносител е С.П. , а
получател е подписал Н. П.Постъпилите 2 са намерили отражение като период по
счетоводна сметка „501-каса“ и при взеите счетоводни операции е кредитирана
сч.сметка 499Други дебитори и кредитори“ аналитична партида на С.П..От
заключението на в.л. се установи,че с
внесените от ищцата суми са платени
заплатите на работниците и служителите за м.декември 2018г. и електроенергия за м.декември 2018г.,когато
дружеството е продължило своята дейност в условията на вече открито производсттво
по несъстоятелност от 06.08.2018г. която дейност е прекратена с обявяване на
търговеца в несъстоятелност по силата на решение по чл.632от ТЗ ,постановено на
04.01.2019г. т.е сумите представляват разноски по несъстоятелността , които са
разход за управление на масата на
несъстоятелността.В такава насока е и установената съдебна практика с която се приема,че сумите за разноски по
несъстоятелността са безспорно постъпили в масата на несъстоятелността и
подлежат на удовлетворяване по ред.3 на чл.722 ТЗ. Установи
се,че плащанията направени от С. Н.П. в изпълнение на задължението по рамков
договор са извършени валидно в полза на несъстоятелния търговец и са приети
валидно от представляващия го Н. П. ,тъй като не се касае за нова сделка за
която се изисква съгласието на синдика , а касае изпълнение на задължение по
договор от 2016г. ,освен това
правомощията на представляващия
дружеството към датата на получаване на плащанията 03.01.2019г. не са
прекратени и наред с това полученото
плащане е влязло в масата на несъстоятелността по смисъла на чл.636,ал.2 от ТЗ.В
тази насока се установи,че към датата на плащане заплатите 03.01.2021г. в касата на
дружеството са налични 3,34лв. С оглед
установения факт ,че всички работници и служители са получили своите тр.възнаграждения ,без
дружеството да разполага с достатъчно парични средства преди внасянето на
сумите от С.П. установява,че тези суми
са постъпили ефективно в масата на несъстоятелността .Освен това с оглед на
установения факт,че на 17.01.2019г. са заплатени задълженията за изразходвана
ел.енергия ,при недостатъчна наличност на парични средства в касата на
дружеството съгласно заключението по допуснатата ССч.Е ,установяват по безспорен начин факта,че
именно тези суми са постъпили в масата на несъстоятелността при хипотезата на чл.636,ал.2
от ТЗ. Предаването на заемната сума и получаването й от дружеството
заемополучател подлежи на установяване с надлежни доказателства, между които са
тези за внасянето й по банкова сметка, *** записвания./ Решение № 57 от
29.04.2013 година на ВКС, по търг.д.№ 354/2012 година, ІV г.о., ГК/. В тази
насока в.л. установява,че в счетоводните регистри на дружеството за м.януари
2019г. са взети счетоводни операции за
отразяване на изплащането на тр.възнаграждения на работниците в брой възлизащ
на 23 389,28лв. ,като е дебитирана сч.сметка 421“Персонал“ срещу кредитиране
на сч.сметка „каса“.Същото установява,че през м.януари 2019г. е взета счетоводна операция за отразяване на
плащане на консумирана ел.енергия общо в р-р на 2 631,40лв. Предвидената забрана по чл.636,ал.1 ТЗ за
търговеца да получава парични плащания и задължението на третите лица да
извършват плащания на синдика има за цел да осигури включването на получените
суми в масата на несъстоятелсонстта.Текстът на чл.636,ал.2 ТЗ предвижда
изключение от правилото , а именно ,че направените плащания на длъжника са
действителни по отношение на кредиторите ,когато платеното е влязло в масата на
несъстоятелността т.е целта на закона е постигната. В тази насока е
неоснователно възражение на Синдика Д.С.,че ищцата не би могла да се позове на чл.636,ал.2 ТЗ който текст „дава
защита на изпълнилия към несъстоятелния търговец само в периода от датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност до вписване на
последното в ТР.В настоящия случай е от съществено значение факта,че получените
суми са влезли в масата на несъстоятелността и предвидената в чл.636,ал.1 от ТЗ
забрана за търговеца да получава изпълнение на задължение от трети лица цели да
осигури включването на получените суми в масата на несъстоятелността ,като ал.2
от същия текст предвижда изключение от това правило,т.е че направените плащания
на длъжника са действителни по отношение на кредиторите,когато платеното е
влязло в масата. Фактическия състав на вземането е завършен на 03.01.2019г.
,когато тя е внесла в касата на дружеството посочените 2 суми от който момент
са възникнали нейните две вземания за тези суми. Неоснователни са твърденията на синдика и
третото лице помагач,че внасянето на двете суми от С.П. в касата на дружеството
„Фида“АД съставляват сключване на договор за заем без съгласието на синдика , т.е
че са дадени по нищожна сделка сключена в противоречие с чл.636,ал.1 от ТЗ ,при
което положение се дължат като внесени без основание по правилата на
неоснователното обогатяване. В тази връзка следва да се приеме,че сумите внесени от ищцата не са по сключена нова
сделка , а са в изпълнение на задължение
по сключения на 21.10.2016г. рамков договор за финансова помощ .Предмет на
заема за потребление са заместими/родово определени/вещи или пари,затова
принципно вещното действие на договора не може да настъпи само с постигане на
съгласие , а е необходимо предаването им.Следователно при заема съгласието по
смисъла на чл.242 ЗЗД поражда задължение за даването му .Въз основа на него
може да се иска реално предаване на обещаната суми или вещи.При заема е
допусната възможността по волята на страните да се предаде правно значение на
постигнатото съгласие за даване на заема ,т.е в хипотезата на обещан заем за
заемодателя възниква задължениеза даване на заема.В случай на изпълнение на
това задължение за заемателя възниква насрещното задължение за връщане на
заетата сума или вещи поради насрещност на задълженията. В предвид на
изложеното по-горе съдът намира за неоснователни възраженията на синдика и
третото лица помагач ,че сделките за предоставени парични заеми в размер на
посочените в исковата молба суми са нищожни респ.недействителни с оглед
разпоредбата на чл.636,ал.2 от ТЗ., като съдът намира за неоснователно възражението ,че
сключения договор е недействителен ,като сключен без решение на ковмпетентния
му орган в каквато насока не се събраха доказателства по делото. Неоснователно е възражението на третото
лице помагач,че въпросния рамков договор не е предаван на синдика, която Информация
и документите съгл.ал.2 на чл.640 от ТЗ е следвало да се предостави в 7-дневен срок от писменото им
искане, доказателства
в каквато насока липсват по делото . Като неоснователно съдът намира
възражението на третото лице помагач ,че представения от ищцата рамков договор
няма достоверна дата .Следва да се отбаележи,че по начало при
заявено оспорване на документи е без правно значение дали съдът с определение е
посочил, че открива производство по оспорването. Същественото е да бъде указана
от съда доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл.193,ал.3 от ГПК. В
настоящия случай страната не е оспорила истинността на частния документ , а
неговото съдържание.Т.е при
оспорване на верността/съдържанието/ на
частния документ не се открива процедура по чл.193 от ГПК , а доказването на
посочените в частния документ факти се провежда в хода на съдебното дирене
,чрез анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и
чрез тяхната преценка от съда по
вътрешно убеждение,което се отнася и по отношение на представения журнал-сметка
501 . Тъй като в случая страната не е оспорила истинността
/автентичността,подписа/ на документа в
съдебно заседание от 25.01.2021г. е отменил определението с което е открил
производството по оспорване на датата и съдържанието на рамков договор от
21.10.2016г.Още повече,че подпомагащата страна ,направила искане за откриване
на производство по чл.193 от ГПК не е трето лице по смисъла на чл.181 от ГПК ,респ. не черпи права от оспорения
документ и няма правен интерес от оспорването. Предвид горното, предявеният иск е
основателен и като такъв следва да се уважи в пълен размер. По разноските. С оглед
постановения резултат, на основание чл.694,ал.7 от ТЗ, следва ответника да
бъде осъден да заплати държавна такса
съответно върху размера за който иска се уважава – 260лева. При
този изхода на делото на ищцовата страна се полагат разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК ,като
следва ответника да бъде осъдена да заплати , от които Д.Т -200лв. и
адв.възнаграждение-1400лв. Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
По иска на С.Н.П., ЕГН **********,*** срещу
„ФИДА“ АД (н), ЕИК *********, гр.Б.,ул.“Трети Март“№77 по за реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ приема
за установено ,че съществува вземане на ищцата С.Н.П. ЕГН **********,***,
спрямо „ФИДА“ АД (н), ЕИК ********* в размер на 23 369,28 лева и в р-р на
2631,40лв. представляващи неприети вземания
по т.1 от Допълнителен списък №1 на неприети вземания обявени в ТР на 29.07.2019г.
ОСЪЖДА „ФИДА“
АД (н), ЕИК ********* ,гр.Б.,ул.“Трети Март“№77
да заплати на С.Н.П., ЕГН **********,***
съдебно-деловодни разноски от които Д.Т -200лв. и адв.възнаграждение-1400лв.
ОСЪЖДА „Фида „/н/
АД гр.Б.,ул.“Трети март“№77 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Пазарджик –Д.Т в р-р на
260лв.
Решението е постановено при участието на трето лице почагач на
страната на ответника „Фида АД /н/ „Булгарконф“АД със седалище и адрес на
управление гр.П., бул.“А. Стамболийски“ №1Д на осн. чл.694 ал.4 ТЗ и при
участие на синдика на несъстоятелното дружество – Д.К.С. с адрес ***-партер.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд П. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Окръжен съдия: