МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 18 по НОХД № 59/
2014 г. НА СВИЛЕНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД -28.03.2014 г.
Против подсъдимия Ю.А.В.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***1, неженен, с основно
образование, безработен, ЕГН **********,осъждан, е повдигнато обвинение от РП-Свиленград за престъпление по чл. 196 ал.1, т.1, вр. чл. 194 ал.1,
вр. с чл. 29 ал.1 б. „а" и "б",
вр. чл.26, ал.1 от НК за това ,
че в периода от 24.10.2013 г. до 02.11.2013 г. в гр. Свиленград при условията на
продължавано престъпление: на 24.10.2013 г. направил опит да отнеме
чужда движима вещ -1 брой кутия с черна на цвят боя за обувки „LORD"' от
55 грама на стойност 0,77 лева от владението на М.Я.С. *** ; на 02.11.2013 г. отнел чужди движими вещи -
пари на стойност 15 /петнадесет/ лева и 1/един/ брой дамско портмоне на
стойност З/три/ лева, от владението на К.Т.Д. ***, на обща стойност 18.00 лева,
или всичко на обща стойност 18,77 лева, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като престъплението е извършено при условията на
опасен рецидив .
Съдът след като взе предвид
искането на назначения служебен защитник
от досъдебното производство на подсъдимия на основание чл. 275 от НПК- адвокат Б.Й. от ХАК, за разглеждане и провеждане на съдебното
следствие по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК намери, същото за
своевременно направено, преди започването на съдебното следствие. В случая
съдът прецени дали са налице условията за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК, като разпореди предварително изслушване на
страните.Подсъдимия Ю.А.В. – призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт,
като даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Изрази желание делото да се гледа по реда на
съкратеното съдебно следствие. На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът разясни
на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползва при постановяване на присъдата. Съдът констатира наличие на информирано
съгласие, като призна
отново изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт и даде своето категорично съгласие
да не се събират доказателства за тези факти. При това положение след като
съдът установи съобразно изискванията на
чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, че самопризнанията, които подсъдимият
направи съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в
Обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.Преценявайки,че са налице
условията за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК,
съдът определи да продължи разглеждане на делото с провеждане на
съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК, поради
което освободи свидетелите от
задълженията им по НПК.След даване ход на съдебното следствие на основание чл. 276, ал. 1 от НПК, и се
прочете обвинителния акт на подсъдимия, бе осигурена възможност да даде
обяснения, отчитайки факта, че не е задължително и дори не следва
да се отнасят до обвинителния акт и
изложените в него обстоятелства. Подсъдимия не пожела да даде обяснения,като
заяви, че поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище.Призна се за виновен и потвърди,че
разбира обвинението.Единствено посочи, че има едно дете и поради тежкото финансово положение с цел
осигуряване на временната си прехрана е нарушил закона .
На основание чл. 283 от НПК бяха
прочетени и приобщени към доказателствата по делото писмените материали и
документи , намиращи се в ДП №686 /2013г. по описа на
РУП– Свиленград, които имат характер и значение на доказателства т. с. да
съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за
тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК .
След , като страните заявиха , че
нямат допълнителни искания с оглед всестранното,пълно и обективно
изясняване на обстоятелствата по делото , съдът обяви с определение ,
съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.
На основание чл. 297 от НПК се
даде и последна дума на подсъдимия.
Съдът, след като
внимателно обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, съобразно
закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Ю.А.В. е многократно осъждан за престъпления против
собствеността.На 24.10.2013 г. преди обед подсъдимият
В. отишъл в дома на сем. Ставреви, находящ се на ул. „Преображенско
въстание" № 22 в гр. Свиленград и
представляващ едноетажна жилищна сграда с приземен етаж и двор, с намерението
да открадне нещо ценно. По това време свидетелката М.С. била сама вкъщи. В.
влязъл в двора, огледал се и като не видял никого, влязъл през отключената
врата на приземния етаж на къщата. В антрето видял чанти, обувки и други вещи
на обитателите на дома. Върху стар шкаф видял кутия за обувки, която сложил в
джоба си. На закачалката на стената имало закачена дамска чанта. Ю. я
пребъркал, но не взел нищо от нея. След това влязъл в една от стаите на
приземния етаж, огледал я и без да взима нещо оттам, тръгнал да излиза. В този
момент свидетелката С. решила да излезе в двора
на дома си. Излизайки, забелязала, че вратата на приземния етаж е отворена и
видяла от вътрешността на къщата да излиза подсъдимият.
Доближила се до него и го попитала какво прави там, след което му казала ако е
взел нещо, да го остави. Той бръкнал в джоба на панталона си и й върнал
горепосочената кутийка за боя за обувки, нейна собственост. Докато двамата
разговаряли, се прибрал и синът на С. - свидетелят Б.Б., и заварил майка си да
разговаря на входната врата на приземния етаж с лицето, което той познавал по
физиономия и знаел, че се казва Ю.. С. споделила с Б. къде го е заварила и Б.
помолил подсъдимия да се качи с него в колата, за да
отидат заедно до РУП-Свиленград, което и сторили. В същия ден М.С. подала жалба
и предала на полицаите кутията с боя за обувки, а Ю. дал писмени обяснения по
случая. В тази връзка било образувано ДП № 686/2013 г. по описа на
РУП-Свиленград.
Назначената в хода на разследването
оценъчна експертиза установила, че предадената с протокол за доброволно
предаване от служител при РУП-Свиленград на разследващия полицай на 15.11.2013
г., собственост на пострадалата М.С., 1 брой кутия с черна на цвят боя за
обувки « Lord« от 55 грама е на стойност 0.77 лв. към датата на извършване на
деянието.
На 02.11. 2013 г. сутринта, подс. В. отишъл в друга
къща /тази на К.Т.Д.,***/, отново с намерението да открадне нещо. Влязъл през
незаключената врата на къщата и в една от стаите намерил портмоне, сиво на цвят
с 15 лв. в него, взел го и тръгнал да си отива. По това време пострадалата Д.
била в друга стая на дома си и се приготвяла да излезе. Излизайки от стаята, Д.
заварила подсъдимия в къщата си, попитала го какво
прави, на което той отговорил, че си търси работа и си тръгнал. След като
напуснал дома й, Д. установила, че портмонето й липсва и подала жалба в
полицията. В обясненията си в хода на извършената по случая полицейска проверка
подс. В. признал за деянието, като заявил пред полицаите, че парите изхарчил, а
портмонето изхвърлил в кофа за боклук в гр. Свиленград. В тази връзка било
образувано досъдебно производство. От заключението на назначената в хода на
разследването оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетите с това
деяние вещи е 18.00 лева.Всяко едно от горепосочените деяния е било предмет на
отделно досъдебно производство, като след установяване на извършителя двете
производствата са били обединени за съвместно разглеждане с постановление на
РП-Свиленград от 19.12.2013 г. след което подс. В. бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1,
б."а" и б."б", вр. чл.26, ал.1 от НК.
Описаната фактическа обстановка се подкрепя от
събраните на ДП
показания придобити чрез гласни доказателствени средства: разпити на свидетелите М.С., Б.Б., Д.С., К.Д. и А.Т.,
обясненията на подс. В.; и от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства: протокол за оглед на веществени доказателства,
протоколи за доброволно предаване, протокол за разпознаване на лице, заключения
на вещите лица по назначените оценъчни експертизи, характеристика и справка за
съдимост.
При така изяснената фактическа обстановка е видно, че
от обективна и субективна страна с поведението си подс. Ю.А.В. е осъществил
състава на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29,
ал.1, б."а" и б."б", вр. чл.26, ал.1 от НК, като в периода 24.10.2013 г. -2.11.2013 г. в гр.
Свиленград при условията на продължава¬но престъпление:
- на
24.10.2013 г. направил опит да отнеме чужда движима вещ -1 брой кутия с черна
на цвят боя за обувки «Lord« от 55 грама на стойност 0,77 лева от владението на
М.Я.С. ***
- на
02.11.2013 г. отнел чужди движими вещи - пари на стойност 15 /петнадесет/ лева
и 1/един/ брой дамско портмоне на стойност З/три/ лева, от владението на К.Т.Д.
***, на обща стойност 18.00 лева,
или всичко на обща стойност 18,77 лева, без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението е
извършено при условията на опасен рецидив. Извършеното от подс. В. следва да се квалифицира и като продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК, доколкото двете отделни деяния, включени в състава му, осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление /кражба/, извършени са в рамките
на непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото. Деянието, извършено от подс. В. на
24.10.2013 г., е останало недовършено по независещи от него причини, а именно -
поради това, че е бил заварен да излиза от дома на пострадалата С. от нея самата,
поради което не е могъл да установи своя трайна фактическа власт върху предмета
на престъплението. Съгласно установената съдебна
практика, това обстоятелство не разкъсва обективната и субективна връзка между
отделните елементи на продължаваното престъпление /т.П.5 от TP №3 от 1971 на
ОСНК на ВС, приложимо и към актуалната редакция на чл.26, ал.1 от НК/.
Наказуемостта в подобни случаи се извлича от правилото на чл.26, ал.5 от НК,
съгласно което когато някои от отделните деяния са довършени, а други представляват
опит, и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на
цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит. В
настоящия случай, обществената опасност на довършеното деяние, елемент от
състава на продължаваното престъпление, е значително по-висока, поради което
същото следва да се накаже като довършено такова, а обстоятелството, че първото
деяние е останало в стадия на опита, да се има предвид при индивидуализацията
на наказанието. На следващо място, първото от деянията, включени в състава на
продължаваното престъпление, е с предмет с изключително ниска стойност. За да
се прецени дали не се касае за малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2
от НК, следва да се обсъдят всички елементи на състава на престъплението, а не
да се изхожда единствено от ниската стойност на отнетата вещ. В случая,
механизмът на извършеното от подсъдимия, както и
събраните данни за личността му не сочат на явна незначителност на обществената
опасност. Както изрично е посочено и в цитираното по-горе тълкувателно решение,
„отделните деяния са елементи от продължаваното престъпление и когато,
откъснати едно от друго, сами за себе си, са малозначителни по смисъла на чл.
9, ал. 2 НК"
На следващо място, видно от приложената по делото
справка за съдимост, подс. Ю.А.В. е многократно осъждан за престъпления против
собствеността. С присъда №312 от 18.08.2010 г., в сила от 2.09.2010 г., по НОХД
№617/2010 г. на РС-Свиленград, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК,
е извършено групиране на наказанията, наложени на В. с присъди по НОХД
№464/2009 г., НОХД №227/2010 г., НОХД №3/2010 г. и НОХД 617/2010 г., всички на
РС-Свиленград, като е определено едно общо, най-тежко наказание, а именно
наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца. Със същия съдебен акт,
РС-Свиленград е постановил на основание чл.68, ал.1 от НК наказанието по НОХД
994/2007 г. по описа на същия съд да бъде изтърпяно изцяло, ефективно и преди
определеното по-горе общо наказание. Наказанието е изтърпяно на 12.07.2011 г.
Освен това, с присъда по НОХД №105/2012 г., в сила от 27.03.2012 г. Подсъдимият
е бил осъден на 2 години лишаване от свобода, без изпълнението на наказанието
да е отложено по чл.66 от НК. Същото е изтърпяно на 20.09.2013 г., като видно
от фактическата обстановка, изложена по-горе, съвсем скоро след това подсъдимият е подновил престъпната си дейност, т.е. от
изтърпяването на посочените наказания до извършването на престъплението по
настоящото досъдебно производство не е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1
от НК. Ето защо, настоящото престъпление следва да се квалифицира едновременно
като такова по чл. 29, ал.1 б."а" и по б. „б" от НК, доколкото
на подс. В. е наложено наказание лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление
повече от една година /по НОХД№ 105/2012 г., изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, и наред е това , е извършил престъплението , след като
е бил осъден повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като за две от осъжданията изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК. Правилото, че при обсъждане признака „опасен
рецидив" следва да се има предвид общото наказание при престъпления,
извършени в реална съвкупност, въпреки че по тях има постановени отделни
присъди, се извежда от т.П.2 от Постановление 2 от 1970 г. на Пленума на ВС.
От субективна страна, подсъдимият
Ю.А.В. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на
чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Същият е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че с деянието си ще лиши от фактическа власт владелците на чуждите
вещи, предвиждал е преминаването на вещите в негова фактическа власт и е целял
да установи тази власт върху предмета на престъплението с цел последващо
разпореждане, без правно основание. Налице е и признакът „еднородност на
вината", доколкото и двете деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление, са извършени при пряк умисъл. От субективна страна , очевидни са елементите на
прекия умисъл , обективиран в поведението и действията на подс. В..
Смекчаващи отговорността му обстоятелства са оказаното съдействие по време на
ДП , а самопризнанието му и
изразеното критично отношение към извършеното е включено в изискването за проведената
диференцирана процедура по глава 27 от НПК с провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК , поради което не следва да се ценят повторно.Отегчаващи обстоятелства са обремененото му
съдебно минало и лошите характеристични данни.
Подсъдимия Ю.А.В., роден на ***
***, българин, български гражданин, живущ ***1, неженен, с основно образование,
безработен, ЕГН **********,осъждан.На основание чл. 373 ал.3 с оглед разпоредбата на чл.372
ал.4 ,съдът приема за установени обстоятелствата , изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание и на
доказателствата , събрани в Досъдебното производство , които го подкрепят.
Степента на обществена опасност се определя от
: обществената значимост на обекта на престъплението; начинът и средствата за
извършване на деянието; конкретните условия – време, място, обстановка,
при които е извършено деянието ; личността на престъпния деец: съдебно минало,
трудова и обществена характеристика, здравословно състояние, семейно положение
и материално състояние, признава ли се за виновен; форми и степен на вината;/
цел на деянието и мотиви/подбуди, които са движили дееца. Преценката на елементите
от съвкупността определяща степента на обществена опасност, сочи на една
открояваща се сравнително висока степен
на обществена опасност.
С оглед изложеното съдът,като взе предвид
становището на представителя на обвинението и това на защитника на подсъдимия у
след прецизен и обстен анализ на събрана достатъчна по обем доказателствена
съвкупност осъди подсъдимия съобразно
разпоредбата на чл. 54 от НК и предвид проведената процедура касаеща
съдебното следствие с приложение на чл. 58а от НК , определяйки наказание в
рамките на фиксирания минимум от две години лишаване от свобода и намали това наказание с една трета , а
именно една година и четири месеца „ рлишаване от свобода „На
основание чл. 61 т. 2 вр. чл.60 ал. 1
от ЗИНЗС наложеното наказание постанови да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим на
изтърпяване, поради наличните предпоставки за това. На
основание чл. 59 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1
от НК приспадна от наложеното на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода „ времето през което е бил задържан по ЗМВР , по реда на НПК с постановление на РП
Свиленград и е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража „
взета с определение № 1137 по ЧНД №
1306/2013 г. , считано от 13.12.2013 г. до влизане на присъдата в законна сила
.Постанови веществените
доказателства по делото 1 брой
кутия с черна на цвят боя за обувки „LORD"' от 55 грама на стойност 0,77 лева да се върне на собственика и М.Я.С. ***.Осъди подсъдимия Ю.А.В. да заплати в полза на ОД на МВР гр. Хасково по сметката
на РУП Свиленград направените
разходи за оценъчна експертиза
възлизащи в размер на 15 /петнадесет / лева.
Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за
една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения
към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително
върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се
въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Причини за извършване на престъплението са ниската степен на обществено
съзнание и правна култура на дееца, както и незачитането от негова страна на
правовия ред в страната.
Така мотивиран , съдът постанови присъдата .
Районен,съдия
