№ 10
гр. Бургас, 17.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Галина Т. Канакиева
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Ив. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно
дело за възобновяване № 20212000600253 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Осъденият АНТ. К. М., не се явява. Видно от върнатите призовки,
отразено е, че лицето е постоянно в А.. По искане на БАС за предоставяне на
правна помощ на осъденото лице е постъпило уведомително писмо от Съвета
на АК-Б., че за защитник на М. е определен адв. И.Ц. от АК-Б., която
присъства лично в съдебната зала.
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор К..
Съдът, с оглед обстоятелството, че АНТ. К. М. е за постоянно в А. и
няма данни за неговото местопребиваване в чужбина, намира че защитата му
е задължителна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения АНТ. К. М. - адв.
И.Ц. от Адвокатска колегия-Б.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Лицето е уведомено за
направеното искане за възобновяване на наказателното производство, но е
напуснал територията на Република България без да е посочил адрес за
призоваване, т.е. е на неустановен адрес в момента. Надлежно е
представляван от защитник в това производство и считам, че няма
1
процесуални пречки да се разгледа делото.
АДВ. Ц.: Моля да бъде даден ход на делото. Подзащитният ми е
редовно уведомен, не е посочил адрес, на който да си получава книжата и
призовките по делата и считам, че не е налице процесуална пречка за даване
ход на делото.
Съдът като изслуша становищата на страните, взе предвид
обстоятелството, че осъденият М. не се намира на територията на Република
България и няма данни за неговото местопребиваване в чужбина, уведомен е
за настоящото производство, което е извънредно такова и се разглежда по
правилата на касационното производство намира, че няма пречка за
разглеждане на делото в отсъствие на осъдения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Пристъпва към изслушване на съдебни прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам
изготвеното искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното
производство по НОХД№ 2606/2021г. по описа на РС-Бургас и отмяна на
определението от 08.06.2021г., с което е одобрено споразумение за решаване
на делото спрямо подс. АНТ. К. М., по изложените в него съображения.
Искането е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК от
оправомощено за това лице по чл. 420, ал. 1 от НПК и касае съдебен акт,
който принципно не може да бъде проверен по касационен ред, поради което
е процесуално допустимо.
Искането е основателно и моля да го уважите. При постановяване на
влезлия в сила съдебен акт са допуснати съществени нарушения на
разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
На първо място, в рамките на диференцираната процедура по Глава 29
от НПК, при решаването на делото със споразумение съдът е длъжен да
направи преглед на доказателствената съвкупност, събрана в хода на ДП и да
прецени дали тя установява фактите, релевантни за изхода на производството,
2
включително и към индивидуализиране на наказанията. Същият е длъжен да
вземе решението си след обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
релевантни по делото обстоятелства. Посочената процедура не освобождава
съдът от задължението да прецени съответствието на неговите клаузи със
закона и морала и това изрично му е вменено с разпоредбата на чл. 382, ал. 7
от НПК, т.е. когато подписаното споразумението противоречи на закона,
съдът следва да откаже да го одобри и да го върне на прокурора.
В конкретния случай, по искане на прокурора, съдът е допуснал да
бъдат извършени промени във внесеното за разглеждане по реда на Глава 29
споразумение между държавния обвинител и защитника на обвиняемото
лице, изразяващи се в това, на последното да не бъде налагано наказание
лишаване от право да управлява МПС, защото не е правоспособен водач на
МПС. При допускане на това изменение съдът не е изпълнил задължението си
да провери твърдения факт на липса на правоспособност чрез обективно
събрани писмени доказателства в тази насока. Нещо повече - игнорирани са
данните, отразени в приложената по делото справка за съдимост, от които е
видно, че обвиняемият М. е правоспособен водач на МПС, който е осъден за
това, че е управлявал автомобил в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за
правоуправление, иззето по надлежния ред.
В резултат на тази доказателствена необезпеченост, необосновано и
незаконосъобразно съдът е преценил, че съобразно правната квалификация на
деянията по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 343, ал. 1 б. „а“ от НК не е налице
основание за прилагане на разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК, поради което не е наложил задължителното кумулативно предвидено
наказание лишаване от право да управлява МПС.
От справката за съдимост е видно, че осъденото лице М. е бил
правоспособен водач, т.е. притежавал е валидно издадено свидетелство за
правоуправление, установяващо правото, от което допълнително и
задължително следва да бъде лишен със съдебния акт. Трайно установена е
съдебната практика посочена в предложението, че от право да се управлява
МПС следва да се лиши лице, което го притежава, включително и лице, което
временно е лишено от това право.
Нарушението е съществено, защото не е приложен закон, който е
3
следвало да бъде приложен, в резултат на което не е наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС на лице, което към момента на
осъществяване на деянието е било правоспособен водач, т.е. притежава
свидетелство за правоуправление.
На следващо място, одобрявайки споразумението, съдът се е отклонил
от задълженията си по чл. 382, ал. 7 от НПК да провери налице ли са
доказателства за прилагане на разпоредбата на чл. 343г от НК, с което е
допуснал съществено нарушение не само на материалния закон по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, но и на процесуалния закон по смисъла на ал. 1, т. 2
от горепосочената разпоредба. Същият не е преценил съответствието на
клаузите на споразумението със закона и не е констатирал
незаконосъобразността при определяне на наказанието, поради което е
следвало да откаже предложената промяна в споразумението или да откаже
да го одобри с това му съдържание.
Предвид гореизложеното, моля да уважите искането на Главния
прокурор на Република България като възобновите наказателното
производство по делото и да отмените определението от 08.06.2021 г. по
НОХД № 2606/2021 г. по описа на РС-Бургас, като върнете делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
АДВ. Ц.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че искането на
Главния прокурор е допустимо и основателно. Апелативният прокурорът
беше много подробен в своята пледоария и изтъкна аргументирани правни
доводи.
Моля производството да бъде възобновено, да отмените протоколно
определение за одобрение на решаване на делото в ДП и върнете делото за
ново разглеждане на БРС.
Изцяло се присъединявам към пледоарията на апелативния
прокурор.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.00
4
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5