Решение по дело №582/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр.с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. Д. Н. с постоянен адрес гр. Разград, [улица], [ЕГН], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Й. К., с адрес в гр. София, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1075-000383/28.12.2023 г., издадена от С. Ж. Р. - Началник група към ОДМВР - Разград, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед №330з-2955 от 26.10.2023г.на директора на ОДМВР - Разград, с която на основание чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка : „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“. В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146 т.3, т.4 и т.5 АПК. Според оспорващия е налице неизясняване на относимите факти от значение за правилното решаване на случая, което е довело да неправилно приложение на закона. Твърди, че след като е дал кръвна проба за химико - токсикологично изследване, единствено резултатът от същата е определящ за издаване на ЗППАМ и при липса на такъв с издаването на процесната заповед било нарушено правото му на защита. Като нарушение на предвидената процедура визира и липсата на изрично отбелязване в т.12 на приложения Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, на резултата от извършената с теста проверка, както и номера на уреда „Дръг тест 5000“. Сочи допуснати нарушения на чл. 18 и чл. 23 Наредба № 1/2017 г., тъй като служителите на СПП държали извън определената температурна граница (+4 - +8 С) пробите, предадени им от дежурния лекар в запечатан плик, както и поради факта, че на оспорващия не била взета и проба от урина. Намира за недоказано визираното в ЗППАМ нарушение и счита, че тази заповед е издадена въз основа на предположение. Изтъква, че на 29.12.2023г. жалбоподателят е направил лабораторно изследване в „Нелиал СМДЛ“ на урина и същото е дало отрицателен резултат за съдържание на наркотични вещества. Оспорващият визира и несъразмерност на приложената ПАМ, тъй като мярката го засягала в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението поради факта, че срокът на ограничаване правата му на водач е обусловен от срока, в който лабораторията ще извърши изследването на биологичния материал, и липсвал нормативно регламентиран срок за извършване на това изследване. Ето защо моли съда да отмени изцяло обжалваната заповед. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, не се явява и неговия процесуален пълномощник адв. Й. К. от САК. По делото са депозирани писмени становища, от съвкупната преценка на които следва, че оспорващата страна поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената ЗППАМ, както и поддържа претенцията си за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – С. Ж. Р. - Началник група към ОДМВР - Разград, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като от същия не е постъпило и писмено становище по делото.

В Определение №1814/18.11.2024г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Същата е подадена в законовия срок от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, и срещу подлежащ на оспорване административен акт.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвкупност:

На 26.12.2023 г. около 13:37 часа в гр.Разград на [улица]пред бензиностанция „Й.“ в посока [улица]Д. Д. Н. управлявал лек автомобил [Марка] с peг. №[рег. номер] - собственост на В. П. П.. При извършената на водача проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 уредът отчел употреба на кокаин, поради което било установено управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Контролните органи издали на Н. талон за медицинско изследване №083644.

За осъщественото нарушение на правилата за движение по пътищата, квалифицирано по чл. 5 ал.3 т.1 предл.2 ЗДвП, на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA №1061068/26.12.2023г., препис от който бил връчен на същия в деня на съставянето на акта.

Въз основа на изложените фактически основания и с оглед установеното със съставения АУАН административно нарушение по ЗДвП е издадена оспорената по настоящото дело Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1075-000383/28.12.2023 г., издадена от С. Ж. Р. - Началник група към ОДМВР - Разград, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед №330з-2955 от 26.10.2023г.на директора на ОДМВР - Разград, с която на основание чл. 22 ЗАНН на Д. Д. Н. за извършено от него нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП: „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.“. В заповедта е отразено като отнето СУМПС № *********. В мотивите на заповедта, освен изложените фактически основания за издаването ѝ /установените от проверката на място обстоятелства/ е налице и препратка към съставения срещу жалбоподателя АУАН серия GA №1061068/26.12.2023г., наличен по преписката. В заповедта е инкорпорирано изрично разпореждане, с което на основание чл.60 ал.1 от АПК, поради опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда, се допуска предварително изпълнение на заповедта. Издадената ЗППАМ е връчена на адресата ѝ на 30.07.2024г., поради затруднения с намирането му.

С Мотивирана резолюция № 23-1075-М000105/ 29.12.2023г. на ВПД началник група в ОДМВР - Разград на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 във вр.с чл. 33 ал.2 от ЗАНН и предвид образувано ДП №1873-ЗM-783/26.12.23г. по данни за извършено престъпление по чл.343б ал.3 НК, е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA, №1061068 от 26.12.2023 г. против Д. Д. Н. за гореописаното нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП.

Към жалбата си Н. е приложил заверено копие на резултати от клинична лаборатория „Нелиал – СМДЛ“- София за дадена на 29.12.2023г. от него проба от урина като според тези резултати в изследвания биологичен материал липсва наличие на изброените наркотични вещества, сред които е и кокаин.

В рамките на съдебното дирене по настоящото дело по настояване на оспорващата страна съдът е изискал от ОДМВР – Разград, а впоследствие и от Районна прокуратура – Варна информация досежно образуваното досъдебно производство по случая. От постъпилите писма от двете институции следва, че образуваното по описа на РУ – Разград ДП №1873-ЗM-783/26.12.23г. е изпратено от РП – Разград на РП – Варна по компетентност, като същото е образувано по описа на ОДМВР – Варна под №143/2024г. за разследване на престъпление по чл. 343б ал.3 НК и по него предстои изготвяне на заключение по назначената съдебно-химическа експертиза, след което докладване на събрания доказателствен материал на наблюдаващия прокурор, поради което разследването по наказателното производство не е приключило. Изрично е посочено, че по това ДП жалбоподателят Н. няма процесуално качество. Отново по искане на оспорващия съдът изиска неколкократно информация от ВМА – МБАЛ – Варна относно извършването на химико-токсикологичен анализ на изпратените им кръвни проби, взети от жалбоподателя. До приключване на устните състезания по настоящото дело този анализ не е направен като в отговорите на болничното заведение се сочи, че поради драстичното системно претоварване на лабораторията с голям брой заявки, аналогични по задачи, но предхождащи по време процесната, лабораторните изследвания в конкретния случай все още не са окончателно приключени.

Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган - Началник група към ОДМВР - Разград, сектор „Пътна полиция“. Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП, ЗППАМ по чл. 171 т.1 ЗДвП се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.на министъра на вътрешните работи са определени основните структури от МВР, които осъществяват контрол по ЗДвП, и сред тях са Областните дирекции на МВР(ОДМВР). Посочената заповед е цитирана като основание за издаване на приложената по делото Заповед №330з-2955 от 26.10.2023 г.на директора на ОДМВР – Разград, с която съгласно т. 1.5 от същата началникът на група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи” в сектор „Пътна полиция” е оправомощен като длъжностно лице, което да издава ЗППАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, каквато е оспорената заповед. Видно от представеното по настоящото дело удостоверение №330р-34981/28.11.2024г., издадено от ОДМВР – Разград, издателят на оспорената ЗППАМ С. Ж. Р., считано от 19.10.2023 г., е назначен на длъжност началник на група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Разград със специфично наименование на длъжността „старши инспектор“, която длъжност заема и към 28.12.2023 г.(дата на издаване на ЗППАМ). Изложените данни показват наличието на делегирана материална, териториална и времева компетентност на органа, издал оспорената ЗППАМ. Ето защо липсва отменителното основание по чл. 146 т.1 АПК.

Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 172 ал.1 ЗДвП форма, която съответства и на принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа регламентираните от чл. 59 ал.2 АПК реквизити и предвид съдържанието ѝ е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 172 ал.1 ЗДвП, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК.

Досежно наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146 т.3-5 АПК съдът прецени следното:

В жалбата под отменителните основания по чл. 146 т.3 и т.4 АПК е субсумирано обстоятелството, че ЗППАМ е издадена при неизясняване на относимите факти от значение за правилното решаване на случая, което е довело да неправилно приложение на закона. Според оспорващия необходима материалноправна предпоставка за налагане на тази мярка е установяването по надлежен ред на управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози – обстоятелство, което в случая не било безспорно установено, тъй като липсвал резултат от химико - токсикологичното лабораторно изследване на дадената от него кръвна проба.

Съгласно посочената като правно основание за издаване на оспорената заповед норма на чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които е мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Цитираната разпоредба предвижда като алтернативни способи за установяване употребата на наркотични вещества теста и медицинското/лабораторното изследване. В настоящия случай в момента на установяване на нарушението по ЗДвП, за което е съставен и АУАН, на водача е била извършена проба с техническо средство DrugTest 5000, която според отразеното в талона за изследване е отчела употреба на кокаин. Страните не спорят относно характера на това вещество като наркотично. „Кокаин“ фигурира в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект за злоупотреба с тях, забранени за приложения в хуманната и ветеринарна медицина“. Основният спор между страните се състои в това установено ли е наличието на посоченото в организма на водача наркотично вещество по надлежния ред. Този надлежен ред е регламентиран в подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 174 ал.4 ЗДвП, а именно : Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, наричана за кратко „наредбата“ в настоящото решение. Стриктното спазване на разписаните в тази наредба процедури гарантират надлежното установяване на концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотици от водачите на МПС. Според чл. 1 ал.5 от наредбата, тестовете, с които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 3 ал.2 и ал.3 от Наредбата при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1, който се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Талонът по чл. 3, ал. 2 се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет, като единият от стикерите по чл. 3, ал. 3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на водача/чл. 6 ал.1 от наредбата/. Резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на водача/чл. 5 ал.2 от наредбата/. По настоящото дело не е налице заповед на министъра на вътрешните работи, с която са определени тестовете за установяване употребата на наркотици. В случая е изготвен протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец съгласно приложение № 2 и е издаден талон за изследване по образец съгласно приложение №1, но върху приложеното по делото копие на същия липсва поставен стикер съобразно изискването на чл. 6 ал.1 от наредбата. Съгласно чл. 6 ал.2 от наредбата, в АУАН и в протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл. 5, ал. 2 контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на талона за изследване. В съставения на 26.12.2023г. протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган се е ограничил да посочи само вида и модела на използваното в случая техническо средство – апарата DrugTest 5000, без да посочи идентификационния фабричен номер на този апарат. Към преписката е налице Протокол №*********-10000 от 12.10.2023г.за извършена сервизна проверка на апарата DrugTest 5000 с идент.№ ARNJ-0010 с резултат за годност на същия, но предвид липсата на посочване на номера на ползвания апарат в изготвения протокол по чл. 5 ал.2 от Наредбата, не може да се приеме, че именно с този апарат е извършен теста на жалбоподателя. В съставения протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган не е изпълнил и нормативното изискване да впише резултата от направения тест и номера на издадения талон за изследване. На предназначеното в протокола място в т.12 е вписано, че проверката за употреба на упойващи и наркотични вещества е извършена с уреда DrugTest 5000 № на пробата 227. В издадения при проверката талон за медицинско изследва №083644 е вписано показанието за положителен резултат за употреба на кокаин като е посочено, че извършената в 13.37 часа предварителна проба с DrugTest 5000 е с №237. Така в издадените при проверката протокол и талон, връчени на оспорващия, са вписани различни номера на взетата проба за наркотици. Едва в изготвена на същата дата и регистрирана с дата 28.12.2023г. докладна записка изготвилият тези документи служител е посочил, че редовният номер на пробата е 227, но вместо него в талона за изследване, връчен на Н., е записан №237. Докладната записка е документ, който не се връчва на проверения водач. От тези извлечени от писмените доказателства факти следва, че жалбоподателят е изпратен да даде кръвна проба с талон за изследване, в който е посочен грешен номер на пробата с тест и положителен резултат от същия за кокаин, а в протокола за извършената проверка е вписан друг номер на тази проба с тест и липсва отразяване на резултата от същата. Тези разминавания, ведно с липсата на поставени стикери показват неспазване на разписания в наредбата надлежен ред за установяване употребата на наркотици и поставят под голямо съмнение редовното и законосъобразно извършване на проверката, респ.на резултата от същата. Липсата на посочен идентификационен номер на ползваното за теста техническо средство не позволява преценка за неговата годност. Както се посочи по – горе нормата на чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП дава приоритет пред теста на изследването от кръвна проба, извършено по реда на чл. 174 ал.4 ЗДвП, а съгласно чл. 3а т.2 от наредбата, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. В настоящия случай жалбоподателят в изпълнение на дадените му разяснения е дал кръвна проба в предвидения времеви интервал /л.14-16 от АД № 200/2024г.на АдмС - Разград/, не приемайки показанията на теста. От изложените по – горе данни, събрани в хода на съдебното дирене по настоящото дело, се установи, че и към момента на приключване на устните състезания не е готов резултатът от възложеното химико-токсикологично изследване на тази кръвна проба – обстоятелство, за което не е отговорен жалбоподателят. При това положение, за да се възприемат като реални резултатите от направения при проверката на място тест, следва да е спазена стриктно разписаната в посочената наредба процедура така, че да не възниква никакво съмнение в точното прилагане на теста и в резултата, отчетен от същия. Изложените по – горе данни и констатации не позволяват това. Отново заради неспазване на специална процедура относно начина на вземане на биологични проби и извършване на изследванията им, регламентирана в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съдът не възприема и като достоверни представените от жалбоподателя резултати от клинична лаборатория „Нелиал – СМДЛ“- София за дадена на 29.12.2023г. от него проба от урина. Тези резултати са от изследване, което не е направено според правилата в наредбата, а именно : лицата се съпровождат до мястото на даване на пробата от полицейски орган /чл. 7 ал.2/; точно са определени местата, на които може да се даде такава проба - спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във филиалите на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП)/чл. 11/; строго е регламентиран начина на вземане на пробата/срещу представяне на лична карта/ и са изброени лицата, които могат да вземат такава проба/чл.12/; фиксирани са сроковете за даване на проба/чл. 15 ал.5 във вр. с чл. 6 ал.6 т.2/ и изрично са посочени лабораториите, които са лицензирани да правят изследвания на такива проби/чл. 20/. От представените резултати от направено на 29.12.2023г. лабораторно изследване в клинична лаборатория „Нелиал – СМДЛ“- София, е видно, че даденият за изследване материал не е кръв, а урина, докато изискването на чл. 15 ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е за изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози да се вземат две проби кръв, всяка от които с обем не по-малък от 7 мл, и една проба урина с препоръчителен обем не по-малък от 20 мл. Наред с това направеното по инициатива на оспорващия лабораторно изследване не отговаря като цяло на изискванията на цитираната наредба, тъй като не е спазена процедурата по даване на пробата, не е спазен и срока за това/вместо указания времеви интервал от 45 минути след проверката, пробата е дадена 3 дни след това/, пробата е взета в лаборатория, извън посочените в наредбата и изследването на същата е направено в лаборатория, която не е визирана в наредбата. Предвид неспазването на регламентираната процедура, липсват гаранции, че изследваната в клиничната лаборатория проба е дадена от жалбоподателя. Ето защо представените от оспорващия резултати от клинична лаборатория нямат необходимата доказателствена стойност в случая и съдът не следва да ги цени като годно и относимо доказателство. В този смисъл са и мотивите на Решение № 7577 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13012/2018 г., VII о.

Установените нарушения на разписаната в Наредбата процедура разколебават и презюмираната редовност на съставения АУАН, на който се е позовал органа, издал оспорената ЗППАМ. Поради това разколебаване и доколкото АНПроизводство по съставения срещу жалбоподателя АУАН е прекратено понастоящем, то на установяване в настоящото производство подлежат отразените в оспорената ЗППАМ фактически основания и най – вече основното, че на 26.12.2023 г., в 13:37ч. жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотици – кокаин. Това установяване изисква преценка на документите, съставени по време на проверката, а в случая тези документи по утвърдени образци по Наредбата, са с компрометирано съдържание, непозволяващо категоричен извод за наличието на приетото в оспорената заповед фактическо основание. Ето защо решаващи биха били резултатите от химико – токсилогичното изследване на дадените от оспорващия кръвни проби, които не са готови поради стоящи извън поведението на жалбоподателя причини.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, т.е. ПАМ имат превантивна, преустановителна и възстановителна цели. Следователно ПАМ не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а е насочена към правните последици от неправомерното му поведение. Въз основа на общата делегираща норма на чл. 22 ал.2 ЗАНН в Глава Шеста от ЗДвП са предвидени принудителните административни мерки, чиято цел е ясно формулирана в разпоредбата на чл. 171 ал.1 ЗДвП: прилагат се за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. При прилагането на предвидените в ЗДвП принудителни мерки от една страна стои засягането на придобитите от водача на МПС права, а от друга осигуряване на безопасността на движението по пътищата, която е пряко свързана със защитата на живота и здравето на участниците в това движение. В този смисъл, при наличие на установена по надлежния ред при проверка на място с техническо средство употреба на наркотици от водач на МПС контролният орган следва да действа при условията на обвързана компетентност и непосредствено след установяване на обстоятелството, за което се съставя и АУАН, да пристъпи към издаване на ЗППАМ. В случая обаче необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката - управление на МПС след употреба на наркотични вещества - не е установена с тест при спазване на надлежния ред и това поставя под голямо съмнение наличието на тази предпоставка. Ето защо, дори и да е спазил процесуалните правила при издаване на оспорената ЗППАМ, органът е издал същата при нарушение на материалния закон, доколкото приетите от същия фактически основания не се подкрепят от годни доказателства по делото.

При наличие на отменителното основание по чл. 146 т.4 АПК оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради изложените по – горе съображения, като с оглед този резултат не е необходимо съдът да се произнася по довода на жалбоподателя за несъразмерност на ПАМ от гл.т. на срока ѝ, който е фиксиран от законодателя в нормата на чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП: до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца, и съответно не подлежи на преценка по целесъобразност от страна на действащия при условията на обвързана компетентност административен орган.

Относно отговорността за разноски – относно тази отговорност се прилагат правилата на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отмяна на оспорения акт, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.1 АПК, съгласно която оспорващият има право да му бъдат възстановени заплатените държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв. По делото липсва депозиран от оспорващия списък на направените разноски, но от материалите по делото има данни за направен единствен разход по заплащане на държавна такса в размер на 10 лева и същият подлежи на присъждане. С оглед вложения смисъл в понятието „поемане на разноски от административен орган“ по §1 т.6 от ДР на АПК, което представлява поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, следва ОДМВР – Разград да бъде осъдена да заплати на оспорващата страна сумата от 10 лева, представляваща направени съдебни разноски по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172 ал.2 предл.второ АПК и чл. 143 ал.1 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1075-000383/28.12.2023г., издадена от С. Ж. Р. - Началник група към ОДМВР - Разград, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед №330з-2955 от 26.10.2023г.на директора на ОДМВР – Разград, с която на основание чл. 22 ЗАНН на Д. Д. Н. с постоянен адрес гр. Разград, [улица], [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП: „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА ОДМВР - Разград да заплати на Д. Д. Н. с постоянен адрес гр. Разград, [улица], [ЕГН] сумата от 10 /десет/ лева, представляваща направени съдебни разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172 ал.5 ЗДвП.