№ 188
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110204329 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. В. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
против Наказателно постановление № 21- 0445 - 000279, издадено на 05.08.2021 г. от
ВПД Началник група към ОД на МВР - Варна, РУ - Аксаково, с което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00/триста / лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.183, ал.7 от
ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП ;
С жалбата се иска отмяната на НП. Излага се твърдения, че НП е
незаконосъобразно и неправилно, издадено при допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. По отношение на нарушението по чл.6, т.1 от
ЗДвП, се сочи че чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН императивно изисква НП да съдържа точно
посочване на конкретните законови разпоредби, които са нарушени. Посочената
правна норма /чл.6, ал.1 от ЗДвП/ била бланкетна, въвежда няколко хипотези /сигнали
на длъжностни лица, светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка/, поради
което обжалваното НП в тази му част не създавало необходимите предпоставки да се
разбере в точно какво се изразява извършеното нарушение по чл.6, ал.1 от ЗДвП и коя
1
точно хипотеза е визирана от АНО. АНО не бил конкретизирал нито точно кой знак и
от кой нормативен документ е нарушен, нито бил упоменат знакът, който въвежда
времето за забрана. В заключение се излагат аргументи за приложението на чл.28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от
процесуален представител. От страна на въззиваемата страна чрез ю.к.Л.,
легитимираща се с редовно пълномощно издадено от Директора на ОД на МВР -
Варна, са постъпили писмени бележки с искане за потвърждаване на НП като правилно
и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът Й. В. СТ. е правоспособен водач, като притежава СУМПС за
категория „В“.
На 05.04.2021 г., възз. С. управлявал лек автомобил – „Фолксваген Пасат“ с peг.
№ Н 25-00 АМ . Около 17.07 ч. на същата дата , той се движел в Община - Аксаково,
по път Първи клас № 2 в посока гр.Варна, на разклона за с.Езерово. По това време, в
този участък от пътя, предвид извършвания ремонт , било въведено временно
ограничение за движение автомобили в двете посоки. Ограничението било въведено с
пътен знак В2 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“. При
движение в зоната на забраната на посочения по-горе пътен знак, възз. бил спрян за
проверка от органите на полицията, сред които и св.А.А., работещ на длъжност
младши автоконтрольор към ОД МВР – Варна, РУ - Аксаково. В хода на проверката
самоличността на възз. била установена посредством представената от него лична
карта, СУМПС.
При тези констатации, св.А. съставил срещу възз. С. АУАН, Серия „GA“ №
348272/05.04.2021 г., като описал допуснатото според него нарушение на ЗДвП, а
именно на чл.6, т.1 от ЗДвП. Св.А. запознал въззивника със съдържанието на АУАН ,
като последният го подписал без възражения.
Възражения не постъпили и в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. НП било
връчено на жалбоподателя лично на - 11.10.2021 год.
2
В хода на съдебното следствие бе разпитан актосътавителя А.А. и очевидец на
деянието – св.В.П. – служител в РУ – Аксаково, при ОД МВР - Варна.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
справка за нарушител/ водач и др.които не навеждат на различни правни изводи.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на
депозирани в с.з. от св. А. и св.П..
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното
следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началник
Група, към ОД на МВР-Варна, РУ - Аксаково, съгласно заповед № 8121з-
515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от
компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал
при установяване на нарушението и съставянето на акта. Действително АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не
ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А
значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не
формално рефлектират върху правата на наказания субект.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
3
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
При проверка на атакуваното НП , настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този
пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.. Както е известно от теорията
и съдебната практика, защитата се гради срещу факти, а не срещу изброени
доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно е посочено, че възз. „навлиза след
знак - В2 от ЗДвП забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна
забрана за движение“. Ясно и недвусмислено е административното обвинение, че възз.
в 17.07 ч. на 05.04.2021 г. е навлязъл и се е движил с управляваното от него превозно
средство, след въведена забрана за движение на съответното превозно средство.
Следва да се посочи, че Законът за нормативните актове борави единствено с
членове, алинеи , точки и букви при използване на законодателната техника. Така, че
предложения, хипотези, алтернативи и прочие не са сред задължителните реквизити
при формулиране на адм.обвинение. Възз. се защитава срещу предявените му с АУАН
и НП факти, а не срещу тяхната правна квалификация. А фактите в АУАН и НП
досежно обвинението са ясни и недвусмислени, така че с нищо не е нарушено правото
на възз. да разбере в какво е обвинен. Ето защо не се споделя виждането в жалбата, че
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по този пункт от НП.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52,
ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Спорни
обстоятелства и възражение по АНП не са били налични, така, че АНО не е имало
какви обстоятелства да изяснява.
Отговорността на въззивника по този пункт е ангажирана на основание чл.183,
ал.7 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.7 от ЗДвП се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв.
водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно
средство при въведена временна забрана за движение.
Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват
поведението си пътните знаци е регламентирано общо в чл.6, т.1 от ЗДвП.
Конкретизация на това задължение е дадена в разпоредбите на чл.38 и Глава девета от
Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, които регламентират
вида и значението на пътните знаци. От анализа на нормативната уредба следва, че
неспазване на предписанието на пътните знаци е налице при навлизане в зоната на
действие на пътен знак В2 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете
посоки“..
В контекста на гореизложената законова регламентация, на въззивника е
повдигнато административно обвинение, затова, че е навлязъл след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за
движение.
Според нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Следователно законовата
презумпция е оборима. Констатациите в АУАН, пренесени в последствие и в НП, в
случая не се оспорват от наказаното лице, а и се потвърждават от гласните
доказателства събрани във въззивното производство. Забраната за влизането на
автомобили при наличие на пътен знак - В2 . Ето защо съдът намира, че
административното обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят
като водач на МПС знае правилата за движение, както и забраната за навлизане при
наличието на съответен пътен знак. Всеки водач на МПС дължи спазване и уважение
към закона.
Санкционната разпоредба предвижда за това нарушение наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец и глоба в абсолютен
размер от 300 /триста/ лв. Санкцията е определена от закона в абсолютен размер и
съдът не разполага с възможност за нейната промяна по тези пункт от НП.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това. В настоящия случай съдът е констатирал, че са
налице основания за потвърждаване на НП. Предвид горното съдът намира, че следва
да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
5
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило по същество в едно
съдебно заседание, не представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира,
че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е. от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева
в полза на ОД МВР – Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 - 0445 - 000279, издадено
на 05.08.2021 г. от ВПД Началник група към ОД на МВР - Варна, РУ - Аксаково, с
което на Й. В. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е наложено :
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста / лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП,
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Й. В. СТ., ЕГН ********** , с постоянен адрес: *** да заплати на
ОД МВР - Варна сумата в размер на 80. 00 /осемдесет/ лв., представляваща разноски
по делото за юристконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6