Решение по дело №887/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е образувано по повод жалбата на Г. С. И. с ЛНЧ **********, [гражданство], с адрес за призоваване: [населено място], [улица], т. 3, ап. 7, против Решение № 5757/23.04.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при МС.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В нея се сочи, че отказът за предоставяне на международна закрила е издаден в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като административният орган не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави, а е подходил формално към своите задължения. Наред с това се сочи, че не е събрана от органа подробна информация за състоянието на сигурността в Р.. Жалбоподателят счита, че от приложените в административната преписка доказателства се установява наличието на законоустановените предпоставки за предоставяне на исканата закрила- основателен страх от преследване в държавата по произход по причина неговата националност- гражданин на Руската федерация и принадлежност към определена социална група- лице от мъжки пол, което подлежи на мобилизация за военна служба в резерва. Счита, че посочените причини да напусне държавата си по произход могат да бъдат квалифицирани като преследване спрямо него по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова спрямо него. Отбелязва, че водената от Руската федерация война срещу Украйна е осъдена от международната общност. Моли за отмяна на решението.

В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Представя доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение, като подробни съображения излага в писмено становище. В становището е посочено, че в държавата си по произход жалбоподателят може да бъде мобилизиран, да бъде принуден да служи в армията, да бъде изпратен за участие във военни действия и да извършва престъпления срещу народа на Украйна, както и да загуби здравето и/или живота си, а при отказ да се яви и да участва във военните действия- да бъде преследван и подложен на репресии и други негативни за него последици. Наред с това се сочи, че ако бъде мобилизиран, същият няма да може да се грижи за малката си дъщеря Д. Г., която е на 7 г. и по отношение на която упражнява родителските права, а ако остане сама (без него), тя ще бъде поверена на социалните служби и изпратена в приют.

Със становището са въведени твърдения, че жалбоподателят е напуснал страната по произход през Беларус, тъй като на границата не се извършва граничен контрол от страна на Руската федерация. Заявено е становище против войната в Украйна и убеждение, че политическата система в Р. е авторитарна, в държавата липсва свобода, не се зачитат човешките права и цари беззаконие. Страхът от преследване и репресии е основан на твърдение за открито и публично (пред други лица от неговото обкръжение- съседи и колеги) изразяване на мнение против войната на Р. с Украйна. Н. следващо място се сочи, че руските граждани не могат да получат защита на правата и законните си интереси, включително поради оттегляне на Руската федерация от международни споразумения и международни организации. Отбелязано е, че обстановката значително се е променила след като жалбоподателят е напуснал страната, поради настъпили законодателни промени, с които били завишени наказанията и въведени множество рестриктивни и дискриминационни мерки за осигуряване явяването на призованите към мобилизация. Н. 11.04.2023 г. бил приет Закон за създаване на цифров единен регистър на гражданите на Р., годни за военна служба, с който била въведена забрана за призованите лица да напускат Р. и задължение същите да се явят в съответната служба в 20- дневен срок от повикването. Със същия закон били въведени временни мерки, с цел осигуряване явяването на лицата, в т.ч. ограничение правото на управление на превозни средства; ограничение на плащанията и обезщетенията и др. С федерален закон № 127-ФЗ от 14.04.2023 г. била въведена забрана гражданите, подлежащи на военна служба и получили призовка от военния комисариат, да напускат страната. Предвидени били и временни мерки, с цел осигуряване на тяхното явяване: забрана за регистрация като индивидуален предприемач; забрана за регистрация в данъчния орган, като данъкоплатец, прилагащ специален данъчен режим „Данък върху професионалните доходи”; спиране на недвижим имот от държавна кадастрална регистрация и/или държавна регистрация на права; ограничение на правото на управление на превозни средства; забрана за държавна регистрация на превозни средства и отказ за сключване на договор за кредит, договор за заем. Предвидена била и възможност за установяване на допълнителни временни мерки, осигуряващи явяването по призовката на военния комисариат, под формата на ограничение за получаване от гражданите на плащания, обезщетения, мерки за подкрепа и други преференции. Увеличени били и сроковете на наказанието „лишаване от свобода” за престъпления против военната служба. През м. май 2023 г. бил издаден указ, с който било предвидено задължението за явяване за военна подготовка на резервистите и наказание глоба при неявяване. Посочените мерки били приложими и спрямо жалбоподателя, тъй като не се явил във военния комисариат. При издаване на оспореното решение не били взети предвид от административния орган Резолюцията от 19.01.2023 г. на Европейския парламент, относно учредяването на трибунал за наказание на престъплението агресия, извършено срещу Украйна; Международната заповед за арест на руския президент В. П.; Резолюцията от 23.11.2023 г. на Европейския парламент, относно признаване на Руската федерация за държава спонсор на тероризма.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. В писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Представя писмени доказателства. Счита, че оспорваното решение е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, като сочи, че са обсъдени от административния орган всички обстоятелства, свързани с личното положение на жалбоподателя и с държавата му на произход. Наред с това счита, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя, тъй като от фактите, посочени в бежанската история, не може да се направи аргументиран извод за наличието на основателни опасения от преследване. В тази връзка сочи, че, живеейки в Република България от януари 2022 г., през месец юни същата година чуждият гражданин се е завърнал в Р. Ф. за нова виза (т.е. не се е чувствал заплашен и притеснен), след което през м.септември 2022 г. е напуснал легално страната. Относно твърдението на същия за получена призовка отбелязва, че не е подкрепено с доказателства, както и че по данни от справка с peг. № ЦУ- 452/23.01.2024 г., изготвена от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, призовката/повиквателната е документ, който уведомява за необходимостта да се посети военната служба, като причините могат да бъдат различни, в т.ч. изясняване на документи за военна регистрация, получаване на информация за здравословното състояние на лицето, образованието, местоработата, за дата и час за медицински преглед. Отбелязано е, че опасенията от преследване и наказание за дезертиране или опит за бягство от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, а изразеното нежелание от страна на кандидата да бъде мобилизиран, не е съпътствано от други значими за него мотиви да напусне страната си на произход. Наред с това е посочено, че не се установява от доказателствата жалбоподателят да се страхува от преследване в държавата си на произход по причина неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение по отношение на войната, и няма твърдения на жалбоподателя за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова.

Н. следващо място се сочи в писмените бележки, че по данни от изготвената справка № ЦУ-452/23.01.2024 г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, според руските военни правила военнослужещи, които отказват да се сражават в Украйна, могат да бъдат уволнени, но не и да бъдат наказателно преследвани. Формиран е извод, че чуждият гражданин е взел решение да напусне Р., възползвайки се от факта, че страната е в неблагоприятно външно политическо положение. Съпругата му избрала да се установи на територията на Република България и той търси законов способ, който да му позволи да получи сходен статут позволяващ легално пребиваване.

По отношение на данните за изтърпяно от жалбоподателя наказание лишаване от свобода през периода от 2005 г. до 2008 г. за разхищение на държавни средства е посочено от ответника, че не касаят заявените причини за напускане на страната на произход, а именно несъгласието с руската инвазия в Украйна и нежеланието му да служи в запас. Отбелязано е, че руската държава изцяло се е съобразила и е уважила решението на Европейският съд по правата на човека във връзка с предявения иск за обезщетение, поради прекомерна продължителност на досъдебното задържане. След предсрочното му освобождаване през 2008 г. и приключване на делото в ЕСПЧ същият необезпокоявано е продължил да живее и работи на територията на страната за изключително продължителен период от време.

В писмените бележки са изложени също съображения за отсъствие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. За недоказани са приети твърденията на жалбоподателя, че е бил принуден да отпътува от родината си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, като е посочено, че срещу него не са предприети такива действия нито от официалните власти, нито от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Отбелязано е, че Руската федерация не се намира в състояние на вътрешен въоръжен конфликт или военни действия на територията на самата страна по смисъла, заложен в международното право и поради това не може да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си на произход чужденецът би бил изправен ред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По същество се иска отхвърляне на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят Г. С. депозирал в Държавната агенция за бежанците при МС молба с вх. № РД 09-4156 от 02.11.2022 г. за предоставяне на закрила по реда на Закона за убежището и бежанците. По повод подадената молба бил съставен Регистрационен лист с рег. № УП 21935/02.11.2022 г., в който били въведени личните данни на същия, а именно: Г. С., гражданство- Руска федерация, роден на [дата]. в Руска федерация, област Челябинск, [населено място], с постоянен адрес: Руска федерация, [населено място], атеист, с висше образование, инженер, [семейно положение]. Н. същата дата била съставена дактилоскопна карта. Н. Г. били връчени указания относно процедурата, която ще се следва, правата и задълженията му в производството, ведно с покана за явяване в ДАБ за провеждане на интервю.

Н. 02.12.2022 г. в РПЦ София било проведено интервю с жалбоподателя, за което бил съставен протокол от същата дата. Пред интервюиращия орган същият посочил, че е напуснал легално Р. на 28.09.2022 г. към Минск, Беларус, а оттам през Азербайджан продължил към Турция. Предварително се снабдил с виза през м.юли същата година и пристигнал в Република България от Турция с лек автомобил. Заявил също, че е руснак; не е преследван заради принадлежността си към тази етническа група; атеист е; не е имал проблеми заради религия; не членува в политическа партия или организация; не е член на въоръжена групировка или паравоенно формирование. През периода 1987-1994 г. работел като инженер във военно предприятие, което монтирало електронни уреди на военни кораби, след което създал фирма и работел като предприемач. През 2005 г. бил осъден на лишаване от свобода за срок от пет години, за разхищаване на държавни средства, и изтърпял наказанието в затворнически лагер, като през 2008 г. бил освободен предсрочно. С решение на Европейския съд по правата на човека, постановено по негова жалба срещу Р., му било присъдено обезщетение за прекомерна продължителност на предварително задържане.

В проведеното интервю жалбоподателят заявил също, че е получил висшето си образование във военен факултет, но предвид специалността му не се явявал на редовна военна служба, а единствено на лагер-сбор, в какъвто участвал за три месеца през 90-те години. Получил звание лейтенант в тактически ракетни войски, поради което се опасявал, че може да го вземат в запас, тъй като за лейтенантите възрастта за призоваване е 60 години. Н. 22.09.2022 г. получил призовка, но я скъсал, защото се страхувал да не я намерят у него. Не се явил в запас, поради несъгласие с военните действия на Р. в Украйна. Не можел да говори открито за това в Руската федерация, защото се опасявал, че може да го убият или да го вкарат в затвора. Не разпространявал в социалните мрежи своето мнение, защото се страхувал. Към него заплахи не били отправяни.

Пред интервюиращия орган жалбоподателят заявил също, че през м.януари 2024 г. съпругата му Е. Р. Г. е получила разрешение за продължително пребиваване в Република България и живее в [населено място], където притежава апартамент. Заявил, че има три дъщери, първата от които живее в Р., втората- в [населено място], а най-малката, която е на шест години, живее при него, по споразумение с нейната майка.

По делото е представено писмо с рег. № [рег. номер] 25.01.2023 г. от Държавна агенция „Национална сигурност“, с което е уведомена ДАБ, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя Г., в случай че отговаря на условията на ЗУБ.

С решението, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, молбата за предоставяне на международна закрила е отхвърлена на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. След анализ на причините за напускане на Руската федерация от търсещия закрила чужденец и заявените от него обстоятелства, сочени като основания за предоставяне на търсената закрила, и данните от изготвена справка на дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, е прието от административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец. В мотивите на решението е посочено, че търсещият закрила чужденец не е въвел обосновани твърдения за осъществено спрямо него преследване от страна на държавата, от партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, или от недържавни субекти, включително международни организации, и не е аргументирал наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, а същевременно изрично е заявил, че няма проблеми от етнически, религиозен или политически характер. По отношение на задържането в затворнически лагер за период от три години е посочено от административния орган, че е осъществено през периода 2005 - 2008 г. и не са налице доказателства умишлено и целенасочено действие от страна на властите, а и касае разследване на прокуратурата, свързано с евентуални финансови злоупотреби, като няма данни то да е съпроводено с репресия по политически или по друг признак или друга форма на посегателство срещу личността му. Отбелязано е, че и след предсрочното му освобождаване през 2008 г. и постановяване решението на Европейския съд по правата на човека от 02.02.2017 г., с което руската държава се съобразила изцяло, чуждият гражданин е продължил необезпокоявано и без каквито и да е проблеми или пречки от страна на руските власти, да живее и работи на територията на страната, при това, за продължителен период от време. Н. следващо място е посочено, че чуждият гражданин не е представил доказателства за проявен от страна на руските власти интерес към него в настоящия момент, като в допълнение е отбелязано, че срещу него не е повдигнато никакво обвинение, не е бил задържан или търсен и не му е прилагано физическо насилие от страна на властите. Констатирано е, че чужденецът е изразявал позицията си в неформални разговори с негови близки и колеги, но нямал публични изяви и прояви; напуснал е легално пределите на родината си и спрямо него нямало конкретен интерес от страна на властите. Към месец януари 2022 г. същият се е намирал на територията на България и след началото на войната в Украйна, през месец май 2022 г., напуснал пределите на България, за да се завърне в Р.. Доброволно избрал да се завърне в страната по произход, което според органа сочи, че не се е чувствал заплашен и не е чувствал притеснения или опасения във връзка с присъствието му на територията на Р.. По отношение на съпругата му е отбелязано, че продължава да посещава руската държава и да се завръща в България, като дори в деня на проведеното с молителя интервю, тя се е завърнала от Р.. Формиран е извод, че ако в действителност от страна на руските власти е имало целева политика срещу търсещия закрила, то би се очаквало за местонахождението му да бъдат запитани от властите неговата дъщеря, която живее в същия град, и неговата съпруга, вкл. при гранично-паспортна проверка, посредством посещение на дома им или чрез съобщение, а данни за такива събития не са налице. Въз основа на посочените обстоятелства е прието от административния орган, че чуждият гражданин търси законов способ, позволяващ му легално пребиваване Република България.

Н. следващо място е посочено в решението, че получаването на призовка не е достатъчно, за да се приеме, че чужденецът подлежи на непосредствена мобилизация или би бил преследван и има опасност за живота му в страната по произход, а и в случая не е представена нито призовка, нито други документи от руските власти. Посочено е, че според информацията в справка с вх. № ЦУ- 452/23.01.2024 г., призовката е документ, който уведомява за необходимостта да се посети военната служба за регистрация и вписване, което не означава непременно, че остават часове до отиването в тренировъчен лагер, а е възможно да се изпращат призовки за уточняване на данни, на наборниците в наборната служба се дават призовки за информиране за датата и час на медицинския преглед, други призовки могат да са за преминаване на медицински преглед, за преминаване на наборна комисия, за изпращане в дежурна част, за снабдяване с отчетни документи. Отбелязано е също, че дори да бъде мобилизиран, за руския гражданин съществува законова възможност да откаже да се сражава в Украйна, без това доведе до наказателно преследване.

По отношение на условията за предоставяне на хуманитарен статут е констатирано от органа, че в молбата за закрила липсват твърдения за реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, и не се установява чужденецът да е бил принуден да отпътува от Руската федерация, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Констатирано е, че същият е напуснал легално страната си по произход и спрямо него не са предприемани мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му от официалните руски власти или от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Въз основа на тези данни е формиран извод, че не съществува риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Относно възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е посочено в решението, че не е налице информация, която да сочи влошаване на обстановката в Р., достигаща границите на безогледното насилие, породено от въоръжен конфликт или неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжените групировки. Формиран е извод, че цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт и не следва да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В съдебното производство е представена актуална справка с вх. № ЦУ-1450 от 11.06.2024 г. от дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, в която е отразено, че съгласно Федералния закон на Руската федерация от 1998 г. руските граждани от мъжки пол на възраст между 18 и 27 години подлежат на наборна военна служба за срок от 1 една година, но тези наборници не се изпращат в Украйна. В справката се сочи, че изпълнението се извършва въз основа на повиквателна за руските граждани, като в чл. 23 от посочения закон са определени няколко категории лица, които не подлежат на наборна военна служба и такива с право на освобождаване от призовка за изпълнение на военна повинност. Лицата се набират два пъти годишно от 1.04. до 15.06 и от 01.10. до 31.12. Със закон от 28 май 2022 г. е премахната горната възрастова граница. Предвидена е възможност за замяна на военната служба с алтернативна гражданска служба. Разяснено е съдържанието на призовките и тяхното предназначение, и е отбелязано, че с тях призованото лице се уведомява за необходимостта да се яви във военната служба за регистрация и вписване, като призовки се изпращат и за уточняване на данни, а на наборниците в наборната служба се дават призовки за информиране за датата и часа на медицинския преглед. В справката изрично е посочено, че за мобилизираните има отделен вид повиквателна.

По-нататък в справката са посочени последиците при отказ от военна служба. Отбелязано е, че след обявяване на частична мобилизация на 21.09.2022 г., руската Дума предприема законодателни мерки, свързани със завишена отговорност за престъпления против военната служба. Прието е изменение на Наказателния кодекс на РФ, като са увеличени сроковете на наказание „лишаване от свобода“ за действия като неизпълнение на заповедта на командир, дезертьорство, грабеж, нарушаване на правилата за бойно дежурство и умишлено унищожаване или увреждане на военно имущество по време на война, военни действия или мобилизация. Предложено е увеличаване срока на наказанието лишаване от свобода за дезертьорство по време на мобилизация, военно време или в условията на въоръжен конфликт на 15 години.

В справката изрично е отбелязано, че според руските военни правила военнослужещите, които отказват да се сражават в Украйна, могат да бъдат уволнени, но не могат да бъдат наказателно преследвани.

Н. следващо място е посочено в справката, че на наборните войници в руската армия е забранено да служат в чужбина, включително в Украйна. Текущата национална кампания за набиране включва усилия за набиране на доброволци. Не е постановена обща мобилизация на населението, а във военните действия участват професионални и договорни войници, заедно с членове на частни охранителни и военни компании, както и с мъже, вербувани в Донецка и Луганска народни републики в района на Донбас в Източна Украйна.

По делото са представени Указ на президента на Руската федерация от 21.09.2022 г. за обявяване на частична мобилизация и извлечение от Наказателния кодекс на Руската федерация, досежно наказанията за: укриване на военна служба чрез симулиране на болест или по друг начин (чл. 339); публично разпространение на умишлено невярна информация за използването на въоръжените сили на Р. Ф. (чл. 207.3); и публични действия, насочени към дискредитиране на използването на въоръжените сили на Р. Ф. за защита на интересите на Р. Ф. и нейните граждани (чл. 280.3).

Представено е също нотариално заверено споразумение между жалбоподателя Г. С. И. и Е. М. М., гражданка на Руската федерация, родена на [дата]., с регистриран адрес в [населено място]. С него страните са постигнали съгласие детето Г. Д. С., родена на [дата]., да живее при бащата Г. С. И., при определен режим на лични контакти с майката Е. М. М..

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган- председател на Държавна агенция за бежанците при МС, в рамките на предоставените му с чл. 75, ал.1 от ЗУБ правомощия. Издадено е в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

В жалбата се сочи, че при вземане на решението административният орган не е изградил вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички относими обстоятелства. Твърди се, че събраните в производството доказателства не са подложени на внимателна проверка и преценка в тяхната съвкупност, а някои от тях са игнорирани. Според настоящия съдебен състав възражението е неоснователно. Органът е извършил необходимите процесуални действия, при съблюдаване процесуалните норми на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК и е изяснил релевантните факти. Мотивите на решението разкриват пълен анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, относими към предпоставките за предоставяне на международна закрила, са изложени в решението по начина, указан в процесуалния закон. Отказът за предоставяне закрила е основан на съдържащите се в мотивите на решението констатации относно причините за напускане на Руската федерация от търсещото закрила лице и липсата на данни за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, основано на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, за упражнявано физическо насилие и репресии. Преценена е и възможността за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. В резултат на задълбочен анализ на събраните доказателства е формиран обоснован извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки.

Обжалваният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон.

Материалноправните предпоставки за предоставяне статут на бежанец са установени в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Нормата изисква наличие на основателни опасения от преследване на чужденеца в държавата му по произход, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като по тези причини същият не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според дефиницията, дадена с нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Н. основание чл. 8, ал. 9 от ЗУБ за бежанци се смятат и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 1.

В бежанския си разказ жалбоподателят е посочил, че е напуснал Руската федерация легално на 28.09.2022 г. Взел решение да напусне страната си по произход, тъй като се опасявал, че ще бъде призован на военна служба, а е „срещу военните действия, които води Р. срещу Украйна“, не иска да убива мирни граждани и да помага на Р. „в този кървав терор“.

Според настоящия съдебен състав така изложените обстоятелства не сочат наличие на някоя от хипотезите на чл. 8, ал. 1. По делото няма доказателства, нито дори твърдения за предприемани спрямо жалбоподателя в държавата му по произход действия, предизвикващи основателни опасения от преследване или опасност от тежки посегателства по смисъла на ЗУБ. В бежанската си история същият сочи, че е атеист, както и че не е преследван, поради своя етнос. По делото не са налице обективни данни за изразявано от същия политическо мнение или за принадлежност към определена социална група.

От приложената по делото справка с вх. № ЦУ-1450 от 11.06.2024 г., изготвена от директора на дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, е видно, че в Р. не е въведено военно положение, не са затваряни границите, след началото на военните действия в Украйна, и руските власти не са препятствали напускането на Руската федерация от мъже, годни за военна служба- обстоятелство, което се установява и от бежанската история на жалбоподателя, предвид безпрепятственото напускане на страната по произход, както и от изявлението на пълномощника в съдебното заседание, според което РФ не извършва граничен контрол на границата с Беларус. От същата справка се установява, че обявената с указ на президента на РФ частична мобилизация е приключила към 28 октомври 2022 г., в Р. няма скрита мобилизация и принудително призоваване, а в бойни действия участват професионални и договорни войници, членове на частни охранителни и военни компании и мъже, вербувани от Донецка и Луганска народни републики, като се засилват усилията за привличане на професионални войници.

По делото не са налице доказателства жалбоподателят да е търсен от руските власти след обявяване на частичната мобилизация. Недоказано е твърдението на последния за получена призовка, а и според собствените му твърдения лейтенантите (каквото звание твърди, че е получил) могат да бъдат призовани до [възраст] възраст. Към настоящият момент същият е на възраст 59 години и осем месеца. При тези данни съдът счита, че въведената (според твърденията на жалбоподателя) забрана за призованите лица да напускат Р. и законодателните промени, с които са въведени рестриктивни мерки, с оглед осигуряване явяването на призованите към мобилизация, са ирелевантни за спора.

Не съставлява основание за предоставяне на международна закрила обстоятелството, че жалбоподателят полага грижи за отглеждането и възпитанието на малкото си дете въз основа на постигнатото с майката Е. М. М. споразумение.

Обстоятелството, че съпругата му Е. Р. Г. пребивава в Република България, би било релевантно само в хипотезата на чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, но данни за предоставен на същата хуманитарен статут не са налице.

Жалбоподателят изразява опасения от преследване, поради отклонение от военна служба. Позовава се на § 169 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН (Наръчника), според който дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец, когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, или има основателни опасения от преследване по гореизброените причини и извън наказанието за дезертиране. Опасенията от преследване и наказание за дезертиране сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на §167 от Наръчника, а по отношение на жалбоподателя не се установява никоя от горните характеристики. Данните относно размера на предвиденото в РФ наказание за отклоняване от военна служба не променят този извод, доколкото не са налице останалите изискуеми предпоставки. Поради това, с оглед обстоятелствата, на които жалбоподателят основава своите опасения от преследване, съдът приема, че хипотезата на § 169 от Наръчника не е налице. Съдът отбелязва, че при съпоставяне на наказанието, предвидено в РФ за отклонение от военна служба- до 15 години лишаване от свобода, когато деянието е извършено във военно време, с наказанията, предвидени от Наказателния кодекс на Република България за такова деяние, не би могло да се приеме, че в РФ жалбоподателят би понесъл твърде тежко и несъответстващо на провинението сурово наказание. Основният състав на престъплението отклоняване от военна служба е очертан в разпоредбата на чл. 364, ал. 1 от НК, с която е предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години, а с ал. 3 е предвиден квалифициран състав на престъплението-извършено във военно време, като в този случай наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Според § 170 от Наръчника съществуват и случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец. В тази хипотеза лицето следва да докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. Както се посочи, в проведеното интервю жалбоподателят е декларирал, че е решил да напусне страната си, тъй като съществува вероятност да бъде мобилизиран, а не одобрява военните действия в Украйна, не иска да убива мирни граждани и да помага на Р. „в този кървав терор“. Освен така направеното изявление, обаче, не сочи каквито и да било данни за обективиране на своите убеждения чрез конкретни действия, представляващи техен израз, поради което съдът приема, че не е доказана „искреността на политическите и моралните убеждения“, съобразно изискванията на § 174 от Наръчника, а и с оглед липсата на данни за принудителна мобилизация в РФ, тези убеждения са ирелевантни при преценката относно наличието на предпоставките за предоставяне статут на бежанец.

Според настоящия съдебен състав не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1) смъртно наказание или екзекуция, или 2) изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3) тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай не се установява реална опасност за жалбоподателя от такива тежки посегателства. Същият е осъждан в РФ, но за финансови злоупотреби, като няма данни за упражнена спрямо него репресия по политически или по друг признак. Няма основание да се приеме, че е принуден да отпътува от родината си, поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Срещу него не са предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В приложената справка за актуалното положение в Р. Ф. липсва информация за военен конфликт на територията на Руската федерация и от съдържащите се в нея данни не може да се направи извод за безогледно насилие, което да е изключително, за да обоснове в достатъчна степен страх от преследване и заплаха за живота на жалбоподателя. Не се установява спрямо последния да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Ето защо съдът приема, че с оспореното решение законосъобразно е отказано предоставяне на международна закрила. Не са налице основания за отмяна на оспореното решение, поради което жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. С. И. с ЛНЧ **********, [гражданство], с адрес за призоваване: [населено място], [улица], т. 3, ап. 7, против Решение № 5757/23.04.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.