№ 967
гр. София , 18.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601378 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на адвокат К. С., като защитник на
обвиняемото лице Д. К. Н., против определение № 260940/30.11.2020 г. постановено по НЧД
№ 4303/2020 г. на СГС, НО, 27 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на адв.С.,
в качеството на защитник на обв.Н., против Постановление от 28.10.2020 г. на прокурори
при СГП за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 200/2020 г. по
описа на СО – СГП, пр.пр. 8789/2020 г. на СГП- по отношение на обвиняемата Д. Н., на
основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1, предл.1 от НПК.
В жалбата се посочва, че решаващият съдебен състав на СГС неправилно е приел
частната жалба против посоченото постановление на СГП за недопустима. Изтъква се, че в
съдържанието на атакуваното постановление на СГП се откриват вътрешни противоречия
относно основанието за прекратяване на наказателното производство спрямо обв.Н.. Според
защитника, съществена част от съображенията на прокурора се отнасят за недоказаност на
обвинението, а същевременно производството се прекратява на осн.чл. 243, ал.1, т.1, във вр.
с чл. 24, ал.1, т.1, предл.1 от НП. В постановлението не било извършено обсъждане относно
наличието или липсата на престъпление. Според жалбоподателя порок на постановлението
съставлява непосочването на двете основания за прекратяване по чл. 24, ал.1, т.1 – както че
деянието не е извършено, така и че деянието не съставлява престъпление. Заявява се
несъгласие с решаващия извод на първостепенния съд, че липсва правен интерес за
обвиняемата да обжалва постановлението за прекратяване на производството водено срещу
нея.
Формулирано е искане да се отмени определението на градския съд и въззивният
1
съд да се по същество на оплакванията в частната жалба, като потвърди постановлението на
СГП в частта му за прекратяване на производството, като бъде изменено в частта относно
основанията за това.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата,
материалите по делото и атакуваното определение, намери, че частната жалба, подадена от
защитник на обвиняемото лице против определение № 260940/30.11.2020 г. постановено по
НЧД № 4303/2020 г. на СГС е внесена в срок и процесуално допустима. Разгледана по
съществото на наведените оплаквания жалбата се явява неоснователна. Определението,
постановено от Софийски градски съд е правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Първостепенният съд е изложил лаконични мотиви, че наказателното производство
срещу обв. Д. Н. е прекратено на реабилитиращото основание по чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с
чл. 24, ал.1, т.1, предл.1 от НПК, поради което за обвиняемия липсва правен интерес да
оспорва постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство.
Въззивният съд намира, че тези мотиви се нуждаят от допълване с въззивния съдебен акт, но
крайният решаващ извод на градския съд е правилен и законосъобразен и напълно се
споделя от контролиращата инстанция.
Досъдебното производство е започнато на 19.04.2020г. по реда на чл.212, ал. 2 от
НПК със съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие и за престъпление по чл.
343, ал. 3, б “в“, вр. ал.3, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 пр. 3 от НК а това, че на 19.04.2020г., около
18.00 часа, в гр. София, на ул. “Хенрик Ибсен“, преди кръстовището с бул.“Черни връх“,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел ,,Q7“, с
per. № ********, са били нарушени правилата за движение по пътищата и е реализирано
ПТП между автомобила и спрелия пред него и на червен сигнал на светофара лек автомобил
марка „Субару“, модел „Форестер“, с per. № ******** с водач М. В. Ц., при което по
непредпазливост е била причинена смъртта на М. В. Ц..
По досъдебното производство като обвиняем е привлечен К. А. Н., за престъпление
чл. 342, ал. 3, б.“в“, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 3 от НК.
Като обвиняема по производството е била привлечена и Д. К. Н., за това, че на
19.04.2020г., в гр. София, при управление и в качеството си на собственик, като ЕТ“Д. П. -
Комерс“ с Булстат *********, на л.а. марка „Ауди“, модел „Кю7“ с ТРН ********, нарушила
правилата за движение по пътищата: - чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП: “На водача, собственика
или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да
предоставя моторното превозно средство….. на водач, който е употребил наркотични
вещества или техни аналози“, като е предоставила посочения лек автомобил на водача К. А.
Н., който бил употребил високорискови наркотични вещества - амфетамин и коноп, при
което по непредпазливост и в условията на независимо съпричинителство с К. А. Н.
причинила смъртта на М. В. Ц.- престъпление по чл. 343, ал.1, б.“а“, във вр.с чл. 342, ал.1,
пр.3 от НК.
С обжалваното постановление прокурорите от СГП са преценили, че въз основа на
събраните в ДП доказателства се установява, че обв.Н. считано от 15.04.2020 г. и до датата
на ПТП е отсъствала от гр.София, държала е в себе си документите за регистрация на
2
превозното средство, ключовете на автомобила са били оставени на общодостъпно място; че
липсват доказателства обв. Н. да е предоставяла на обв.К. Н. същия автомобил за
управление, нито да е съзнавала, че Н. е употребил наркотични вещества преди да пристъпи
към управление на МПС. По същество в постановлението се поддържа, че от обективна и
субективна страна обв.Н. не е извършила деянието, за което и е било повдигнато обвинение.
За въззивния съдебен състав не е налице съмнение относно волята на представителите
на обвинението относно основанието за прекратяване на наказателното производство
спрямо обв. Н., а именно – реабилитиращото основание по чл.24, ал.1, т.1, предложение
първо от НПК. Извършеният в постановлението на СГП анализ на доказателствата и
направеният извод за наличие на оневиняващи обвиняемата доказателства не обуславя
приложение на чл. 24, ал.1, т.2, а дава по-силното основание да бъде прекратено
производството спрямо Н., въз основа на убеждението на наблюдаващите прокурори, че
последната не е извършила вмененото и деяние.
Неоснователно е оплакването на защитника, че с атакуваното постановление
производството е прекратено само на основание първото предложение на чл.24, ал.1, т.1 от
НПК, а не и на двете основания – деянието не е извършено, но и че същото деяние не
съставлява престъпление. Тези две основания са алтернативи, визирани от законодателя като
основание за прекратяване по т.1 и по същината си са взаимноизключващи се. Ако деяние
не е било изобщо извършено от обвиняемия е невъзможно и безпредметно да се обсъжда
правната квалификация, съответно съставомерността на такова /неосъществено/ деяние.
В правната доктрина и съдебната практика е възприето и прилагано последователно,
че обвиняемият има правен интерес да обжалва прекратяването на наказателното
производство водено срещу него само на нереабилитиращо основание. Не е налице правен
интерес от обжалване прекратяването на производството, когато е на реабилитиращото
основание по чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Обвиняемият няма правен интерес да обжалва
постановлението на прокурора за прекратяване на производството поради това, че деянието
не е извършено или не е съставомерно и да бъде внесен обвинителен акт, за да постанови
съдът оправдателна присъда. Прекратяването по чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е винаги напълно
удовлетворително за обвиняемия. /“Досъдебното производство по НПК – теория и
практика“, М.Ч./.
Следва да се отбележи, че законът не защитава интереса на обвиняемия по съдебен
ред да постигне стабилитет на прекратяването, поради опасение, че ако не бъде обжалвано
пред съд постановлението може да бъде отменено впоследствие по реда на чл. 243, ал.9
НПК служебно от прокурор от по-горестоящата прокуратура.
Въз основа на гореизложеното въззивната съдебна инстанция счита, че
първостепенният съд е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че обвиняемото
лице, спрямо което наказателното производство се прекратява поради това, че същото не е
извършило инкриминираното деяние, няма правен интерес да обжалва постановлението на
прокурора по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Въз основа на гореизложените съображения, постановеното от Софийски градски
съд определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, Софийски апелативен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260940/30.11.2020 г. постановено по НЧД №
4303/2020 г. на СГС, НО, 27 състав, с което се оставя без разглеждане жалбата на адв. К. С.,
защитник на обв. Д. К. Н. срещу Постановление от 28.10.2020 г. на прокурори при СГП за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 200/2020 г. по описа на СО – СГП,
пр.пр. 8789/2020г. по описа на СГП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4