Р Е Ш
Е Н И Е
№ 159 25.04.2019
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на трети април ……….……...…………………………… две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
секретар ……… Д* Х*.. .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 149 ......... по описа за 2019 год., ...………....................…………….....................….
С Решение № 430 от 19.07.2018 г., постановено
по гр.д. № 3014/2017 г., РС Хасково е отхвърлил предявените от НАП гр. София, действаща в качеството на
процесуален субституент на Агенция по заетостта гр. София, против Сдружение „
Свят за всички“ гр. Х* искове да се приеме за установено,че ответникът
дължи на НАП сумите 18 682,97 лв. главница, ведно със законната лихва от
25.05.2016 г., както и 1 751,64 лв. лихва за периода от 23.06.2015 г. до
25.05.2016 г., за които е издадена Заповед № 1185/21.11.2016 г. по реда на
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2469/2016 г. на ХРС като неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил НАП гр. София да заплати на
Сдружение „ Свят за всички“ гр. Х* сумата от 1300 лв. направени
в производството разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал
въззивникът НАП гр. София, който обжалва в срок. Твърди,че решението е
неправилно поради неговата необоснованост. За да постанови атакувания съдебен
акт първоинстанционния съд приел, че в
конкретния случая няма нарушение на договора от страна на бенефициента, т.като
установените по делото факти, а именно че обучаващите 30 лица не са продължили
да работят при работодателя, не са декларирани от ответника и от негов
представител.Действително тези декларации не били изготвени от бенефициента, а
от работодатели, които са негови партньори при изпълнението на договора. Страни
по договора обаче били единствено и само бенефициента и договарящия орган, не и
партньорите по договора. Единствено и само
бенефициентът бил отговорен пред договарящия орган за изпълнението на проекта.
Съгласно чл.1.7 от ОУ бенефициентът гарантирал, че условията приложими към него
по силата на чл.1,3,4,5,6,7,9,12,14 и 15 се отнасят и до неговите партньори, а
условията по чл.1,3,4,5,6 и 14 от договора- до всички негови изпълнители.
Бенефициентът бил длъжен да включи разпоредби в този смисъл в договорите, които
сключва с тези лица.С оглед на това счита,че независимо от това,че неверните
декларации са представени от партньори по договора, то бенефициента, като
страна по този договор носи отговорност пред Договарящия орган за спазване на
условията на този договор и съответно носи последиците при неизпълнението им. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени решението на РС Хасково и постанови друго по същество на спора, с което
да уважи иска. Моли да бъдат присъдени и направените по делото, пред двете
инстанции разноски в пълен размер.
В срок е постъпил писмен отговор от Агенция по
заетостта гр. София. Въззиваемия счита жалбата за допустима и основателна по
същество. Счита,че постановеното от РС Хасково решение по съществото на спора
следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде уважен предявения
иск.
В срок няма постъпил отговор от ответника
Сдружение „ Свят за всички“ гр. Х*.
С въззивна жалба вх. № 15731/15.08.2018 г. и
уточнена с молба вх. № 20810/08.11.2018 г., въззивникът НАП гр. София е
направил искане на основание чл.248 ал.1
от ГПК съдът да измени постановено решение в частта на разноските, а именно по
отношение на присъдените в полза на ответника разноски в размер на 1300 лв.,
които следва да се понесат и от съищеца в производството Агенция по заетостта
гр. София.
С определение № 1875 от 20.12.2018 г., постановено
по същото дело, съдът е оставил без разглеждане молба вх. № 14567/25.07.2018
г., подадена от Сдружение „ Свят за всички“ гр. Х** с
искане на основание чл.248 ал.1 от ГПК съдът да допълни решение №
430/19.07.2018 г. в частта му на разноските досежно сумата от 150 лв. направени
по делото разноски – допълнителен депозит за ВЛ.
Със същото определение съдът е оставил без
разглеждане молба на НАП, обективирана в нейна въззивна жалба вх. №
15731/15.08.2018 г. и уточнена с молба вх. № 20810/08.11.2018 г., а именно на
основание чл.248 ал.1 от ГПК съдът да измени постановено решение в частта на
разноските, а именно по отношение на присъдените в полза на ответника разноски
в размер на 1300 лв., които следва да се понесат и от съищеца в производството
Агенция по заетостта гр. София.
Против така постановеното определение в срок е
постъпила частна жалба от НАП гр. София. Счита,че така постановеното
определение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон
и неговата необоснованост. Счита,че след като искът е отхвърлен, то разноските
следва да бъдат понесени и от съищеца Агенция по заетостта гр. София. В този
смисъл моли да бъде отменено атакуваното определение и постановено друго, с
което разноските да бъдат понесени от ищците в производството.
В срок е постъпил писмен отговор от Агенция по
заетостта гр. София. Твърди,че атакуваното определение е правилно и моли то да
бъде потвърдено.
В срок не е постъпил отговор от Сдружение „ Свят
за всички“ гр. Х***.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната и в частната жалба и при
съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбите – въззивна и частна са подадена в срок и са процесуално допустими.
Преценена по същество са неоснователни. Постановеното от РС Хасково решение
и определение по реда на чл.248 от ГПК са правилни и следва да бъдат потвърдени.
С оглед изхода на спора ищецът НАП Хасково следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на
1300 лв., представляващо платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от
25.03.2019 г.
РС Хасково е сезиран с иск
с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, предявен от НАП гр. София против
Сдружение „ Свят за всички“ гр. Х***. В производството, на
основание чл.26 ал.4 от ГПК като страна е призована Агенция по заетостта гр.
София, конституирана от съда като съищец в производството.
При разглеждането на спора първоинстанционният
съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз
основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан, поради
което го отхвърлил изцяло. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се
споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата
инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да
бъде направен извод различен от направеният от решаващия съд.
За да постанови атакувания съдебен
акт първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал в производството
виновно неизпълнение от страна на бенефициента, ответник в производството,
поради което и не се е породило задължение за него след едностранното писмено
заявление от страна на Договарящия орган за връщане на недължимо платените
суми. В този смисъл е приел,че предявения иск е неоснователен и недоказан,
поради което и го отхвърлил. Този извод на съда е правилен и както се посочи
по-горе се споделя от настоящия съдебен състав.
В
чл.11 от ОУ, приложими към сключения между Агенция по заетостта гр.
София и Сдружение „ Свят за всички“ гр. Х***
договор, страните са договорили условията за прекратяване на договора. Съгласно
чл.11.4 Договарящият орган има право да прекрати договора без предизвестие и
без да дължи обезщетение и в случаите,когато
основанията по чл.11.2 б. „б“, „в“, „г“ и “ж“ са налице спрямо лицата, представляващи или
управляващи Бенефициента, когато той е юридическо лице. В чл.11.2.“ж.“ предвижда прекратяване на
договора в случай,че бенефициента декларира неверни или непълни данни с цел да получи безвъзмездната
финансова помощ, предмет на договора, или представи доклади, които не отразяват
действителното правно положение. В случая не са представени доказателства, а и
самия ищец не твърди,че лица представляващи или управляващи бенефициента са
представили неверни или непълни данни с цел да получат безвъзмездната финансова
помощ, поради което и съдът намира,че не са налице предпоставки за прекратяване
на договора на посоченото основание. От своя страна това води до извода, до
който е достигнал и първоинстанционния съд, че не са налице основания за
връщане на платените от Договарящия орган суми, поради което и предявения иск е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Клаузата предполага
деклариране на неверни или непълни данни именно от представляващите или
управляващи бенефициента и не би могла да се тълкува разширително. Не би могло
да намери приложение чл.1.7 от ОУ, на които се позовава ищеца, доколкото чл.11
не е измежду разпоредбите, изрично изброени. Допълнително, дори да се приеме,че
бенефициента следва да носи отговорност на посоченото основание, следва да бъде
отбелязано, че ищецът не е установил в производството, по отношение на кои
точно 30 лица партньорите, респ.
изпълнителите, са декларирали неверни данни, за да бъде преценено налице ли е
неизпълнение на договора, което да обуславя недължимост на платените суми и
следователно задължение за бенефициента за тяхното връщане. Твърди се,че са
декларирани неверни данни, но тези декларации не са налични на първо място.На
следващо в договора не е предвидена клауза,че лицата, които ще бъдат обучавани
следва да бъдат назначени по трудов договор. Още с представянето на заявленията
от работодателите част от лицата са посочени като такива, заети по граждански договор.
В случай,че това е било пречка е следвало да бъде отразено от Договарящия орган и
евентуално да не бъде сключван договор с бенефициента. Не са посочени по
отношение на кои 30 лица не са изпълнени условията на договора, което не дава
възможност на съда да бъдат
преценени основателността на това
възражение. Представени по делото са 60 бр. удостоверение за придобита
професионална квалификационна степен като съдът констатира при съпоставката им,
че само по отношение на Н** Е** С** ,
която е завършила курса на 26.12.2009 г. не е спазено изискването на чл.7.3 от
ОУ запазване на минимум 1 година заетост на преминалите успешно лица, т.като
видно от справката, приложена на л.126 трудовия й договор е бил прекратен през
м.юни 2009 г. По отношение на лицата Я**П** и Е*К*,
посочени във формуляра за посещение на
място № 13/30.06.2010 г. – 05.07.2010 г.,/л.123 и сл./, че не са служители на „
Райфазен банк“ офис Х**, няма данни същите да са били обучавани по тази
програма. И на последно място липсата на тези доказателства не дава възможност да бъде преценено дали е
нарушено изискването на чл.7.3 от Договора, за запазване на минимум от 1 година
заетост на преминалите успешно обучението лица. С писмо изх. №
20.00-1413/11.06.2015 г. Агенция по заетостта е уведомила Сдружение „ Свят за
всички“, за това,че при извършени мониторингови посещения в периода 30.06.2010
г. – 05.07.2010 г. е установено ,че 30 лица не са имали сключени трудови
договори. Но както по-горе се посочи изискване конкретно за сключени трудови
договори не е имало, доколкото са заявени за обучение и лица, които във фирмите
за били заети по граждански договор и на следващо място проверките са извършени
през м.юни-юли 2010 г., а видно от представените удостоверения за завършен курс
за обучение обучителните програми са били
в различен период от време, напр. приключили на 31.12.2008 г.,
16.03.2009 г. и др., като по отношение на лицата, завършили тези курсове към
момента на извършването на проверката е изтекъл минималният едногодишен срок,
в който е следвало да бъде запазена
тяхната заетост, поради което и евентуалното прекратяване на трудовите договори
не би представлявало нарушение на
договореното .
Основание за отхвърляне на
предявения иск е и направеното от ответника възражение за погасяване на
задължението по давност. Настоящият съдебен състав намира направеното
възражение за основателно. Проверката е извършена през м. юни 2010 г., когато
според ищеца са констатирани нарушенията, даващи основание за прекратяване на
договора и връщане на недължимо платените суми. До момента на подаване на
заявлението – 18.11.2016 г. е изтекъл петгодишния срок,съгласно чл.110 от ЗЗД.
В този период не са предприети действия за принудително изпълнение, които да
прекъсват давността. Не представляват такива действия изпратеното писмо изх. № 20.00-1413/11.06.2015 г. от Агенцията
по заетостта, както и издаденият Акт за установяване на частно държавно вземане
№ 25/27.05.2016 г. Дори към този момент е бил изтекъл петгодишния срок, визиран в чл.110 от ГПК.
Предвид изложеното постановеното
от РС Хасково решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Правилно съдът е присъдил дължимите в
производството пред РС Хасково разноски и възложил плащането им на НАП
гр.София. Именно НАП, в хипотезата на чл.26 ал.1 вр. ал.4 от ГПК отговаря за
съдебни разноски и има право на съдебни разноски. В този смисъл правилно
разноските са възложени с атакуваното решение на НАП гр. София. Правилно в този
смисъл се явява и постановеното Определение № 1875 от 20.12.2018 г, с което
съдът е оставил без разглеждане молба на НАП, обективирана в нейна въззивна
жалба вх. № 15731/15.08.2018 г. и уточнена с молба вх. № 20810/08.11.2018 г., а
именно на основание чл.248 ал.1 от ГПК съдът да измени постановено решение в
частта на разноските, а именно по отношение на присъдените в полза на ответника
разноски в размер на 1300 лв., които следва да се понесат и от съищеца в
производството Агенция по заетостта гр. София.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 430 от 19.07.2018 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 3014 по описа на съда за 2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1875 от 20.12.2018 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 3014 по описа за 2017 г.
ОСЪЖДА НАП гр. София да заплати на Сдружение „ Свят за всички“ гр. Х***, БУЛСТАТ ********* направените по делото, пред въззивната инстанция
разноски в размер на 1300 лв. – платено възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/