РЕШЕНИЕ
№ 1153
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20205330110331 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД на И. А. Л. , ЕГН
**********, представляван от адв. Д., против Н. П. Ч., ЕГН ********** за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на причинена от ответника телесна повреда - избит първи
годен зъб вляво и първи горен зъб вдясно, на *** г., както и сумата от 240 лева –
имуществени вреди, както следва: 210 лв. - за поставяне на частична горна протеза и 30 лв.
заплащане на издадено медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху двете
суми считано от **** г. до окончателно им изплащане.
Ищецът сочи, че след полунощ на *** г. ответникът му нанесъл удар, като му избил
два зъба. По случая е образувано наказателно дело, което е приключило с влязла в сила
присъда.
Ответникът възразява за неоснователност на предявения иск, като отрича деянието,
позовава се на изтекла давност и възразява за съпричиняване.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото по реда на 235, ал. 2 ГПК, приема предявената
искова претенция за основателна в цялост, по следните съображения:
Предявени са искове по чл. 45 ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди,
произтичащи от деяние, което е признато за престъпление с влязла в сила присъда на
наказателния съд.
Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, по аргумент от чл.
300 ГПК, се установяват от влязлата в сила присъда по НОХД *** г. на РС-Пловдив, която е
задължително за гражданския съд. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже единствено
обема на неимуществени вреди - болките и страданията, както направата на разноски за
лечение по иска за имуществени вреди.
1
Установява се, че ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. с ал. 1 от НК средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи годен зъб вляво
и първи горен зъб вдясно, довела до затрудняване на дъвченето и говоренето ищеца,
извършена на *** г. Исковете са предявени на **** г., т.е. преди изтичането на 5-годишния
давностен срок. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателен.
Сторените от ищеца разходи за лечение се доказват от приложените към исковата молба
писмени доказателства.
Престъплението е засегнало здравето на ищеца, което е неоценимо в пари
(неимуществено) гражданско право, поради което ответникът дължи заплащането на
обезщетение и за неимуществени вреди.
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, а според разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена в резултат на деликт - телесна повреда, какъвто е случаят, е обусловено от
съобразяване на указаните в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии - характер на
увреждането; начин на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено;
допълнителното влошаване състоянието на здравето; възрастта на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са още
моментът на настъпване на вредата, с характерните за него конкретни икономически
условия и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от
развитието на обществото в страната.
В разглежданата хипотеза съдът приема, че справедливото обезщетение дори е по-
високо от размера на исковата претенция от 7 000 лева. За установяване обема на
неимуществените вреди по делото е разпитана свидетелката Л., от чиито показания се
установява, че ищецът е претърпял типичните за този вид телесна повреда неимуществени
вреди. Изпитвал болки от получените удари, отслабнал и е имал лош дъх. Същевременно
ищецът е лице в активна възраст, здравето му възстановено напълно без загрозявания и
белези, а душевните, емоционални последици от уреждането са преодолени. Ето защо не са
налице обстоятелства, сочещи на присъждане на завишено, или пък занижено по размер
обезщетение за неимуществени вреди. Трябва да се присъди стандартното обезщетение за
този вид увреждане на здравето към датата на деликта, който размер се извежда и от
съдебната практика, постановена по сходни казуси. Водещ критерий при определяне
размера на възнаграждението е видът на увреждането на здравето.
Така с решение № 100 от 12.04.2017 г. по гр. д. № 3834/2016 г. на ВКС, IV г.o. e
присъдена сумата от 30 000 лева за двустранно счупване на долната челюст и изваждане на
осми долен зъб в ляво, довели до трайно затруднение на дъвченето и говореното, като
деянието е извършено през 2013 г.; с решение № 23 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2750/2018 г.
на ВКС, IV г.o. e присъдена сумата от 12 000 лева за травматична екструзивна луксация на
горен ляв централен резец, съпроводена с разкъсване на тъкани и прекъсване на съдов-
нервния сноп и отчупване на режещия ръб на противостоящия централен долен ляв резец,
като деянието е извършено през 2016 г., а възстановителния период е продължил един
месец. Прието е, че увреждането на постоянен зъб, довело до неговото отпадане от зъбната
редица, е за цял живот, независимо от възможностите на съвременната дентална медицина.
Настоящият съдебен състав напълно споделя последния довод, поради което и като
съобразни, че в процесната хипотеза увреждането на здравето е настъпило през *** г., като
са избити два зъба, намира че искът за неимуществени вреди е основателен в цялост.
Възражението за съпричиняване е неоснователно. От една страна същото е недоказано, а от
2
друга влязлата в сила присъда установява съпричастността на ответника към деянието.
Съпричиняване би могло да е налице, ако по делото бе установено, че ищецът е отказвал,
и/или е провел несвоевременно лечение, което е удължило възстановителния период,
какъвто не е случаят.
При този изход на правния спор ответникът следва да понесе отговорност за разноски
и да бъде осъден за държавни такси. Държавната такса възлиза на 289,60 лева. В полза на
ищеца следва да се присъдят и разноски за адвокат в размер на 1250 лева, които се доказват
от представения по делото договор за правна защита и съдействие, имащ характер на
разписка. Ответникът не възразява за прекомерност.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД Н. П. Ч., ЕГН ********** да заплати на И. А. Л.,
ЕГН ********** сумата от 7 000 ( седем хиляди ) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на причинена от ответника средна телесна повреда -
избит първи годен зъб вляво и първи горен зъб вдясно, на **** г., както и сумата от 240 (
двеста и четиридесет ) лева – имуществени вреди, произтекли от същото деяние, от които:
210 лв. - за поставяне на частична горна протеза и 30 лв. заплащане на издадено медицинско
удостоверение, ведно със законната лихва върху двете суми считано от **** г. до
окончателно им изплащане.
ОСЪЖДА Н. П. Ч., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата
289,60 ( двеста осемдесет и девет лева и 60 ст.) лева – държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. И. Т., ЕГН ********** да заплати на И.
А. Л. , ЕГН ********** сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет ) лева – разноски за
адвокат.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ОС-Пловдив
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________
3