№ 16281
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110125276 по описа за 2023 година
Ищецът ЗД „Е.“ АД е предявил срещу ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.” обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от
315,14лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на
исковата молба – 11.05.2023г. до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по
делото разноски. Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 05.09.2022г. ПТП в ***, е
изплатил сумата от 925,14лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по
л.а. Рено Каджар с ДК №***, застрахован по застраховка Каско при ищеца, със
застрахователна полица № *** валидна към момента на застрахователното събитие, както и
15 лв. ликвидационни разходи. Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба
ответникът е обезпечил гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал
лек автомобил с марка „Дачия”, с ДК № ***, но задължението към ищеца не било погасено,
въпреки отправената регресна покана до ответника. Ищецът твърди, че след извършеното
плащане по имуществената застраховка се е суброгирал в правата на застрахования и
претендира застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер. Заявява,
че ответното дружество е заплатило сумата от 610лева, като е останал незаплатен остатък в
размера на претендираната в настоящия процес сума.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗЕАД „Б.В.И.Г.” е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва обстоятелството, че между него и собственика на л.а с марка марка „Дачия”, с ДК №
*** е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
както и че ищецът е заплатил сумата от 925,14лв. Оспорва размера на заплатеното
застрахователно обезщетение, като твърди, че стойността на вредите се съизмерява със
заплатената вече сума от 610лв. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като твърди, че
не всички причинени вреди са от процесното ПТП. Претендира разноски. застрахователното
обезщетение в посочения в исковата молба размер. Заявява, че ответното дружество е
заплатило сумата от 610лева, като е останал незаплатен остатък в размера на
претендираната в настоящия процес сума. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени всички изложени в исковата
молба твърдения, с изключение на размера на ищцовата претенция.
По делото е приета САТЕ от заключението на която се установява, че размерът на
щетите нанесени на процесното МПС л.а. Рено Каджар с ДК №*** към датата на ПТП,
възлиза на 843 лв., а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски – 858 лв.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС и не може да е по – малко от изчисленото по методиката.
Съдът като взе предвид заплатената от ответното дружество сума, изчисли че остатъкът
възлиза на 233 лв., което прави предявения иск основателен до този размер, а до пълния
предявен размер от 315,14лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора разноските следва да се разпределят между страните по
правилата на чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът доказва разноски, както следва7 50лв. – държавна такса, 350лв. – депозит
САТЕ, 50лв. – депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение в определен от съда
размер. Съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 150лв. Сумата от
50лв. за разпит на свидетел не следва да бъде включена в разноските, доколкото същата е
останала неусвоена, поради отмяна на доказателственото искане за събирането на гласни
доказателства. При тази констатация ответното дружество дължи на ищеца сумата от
406,64лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 300лв. – юрисконсултско
възнаграждение. При своевременно направеното от процесуалния представител на ищеца
възражение за прекомерност, съдът счита, че следва да намали същото на 150лв. Съразмерно
на отхвърлената част от исковете ищецът дължи сумата от 39,10лв
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“АД, ЕИК *** и адрес *** да заплати на ЗД „Е.“ АД с ЕИК ***
на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 233 лева, представляваща незаплатено
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
"Автокаско" за вреди на лек автомобил л.а. Рено Каджар с ДК №***, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.09.2022 г. в гр. София ведно с включени
разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 11.05.2023г. до погасяване на
задължението като отхвърля иска до пълния предявен размер от 315,14лв. като
неоснователен., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 406,64.лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД с ЕИК *** да заплати на „Б.В.И.Г.“АД, ЕИК *** и адрес *** на
основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 39,10лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3