Решение по дело №1023/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260002
Дата: 19 август 2020 г. (в сила от 10 септември 2020 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20204520201023
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 19.08.2020 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на трети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...........………, като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело 1023 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на EТ „Пламен Ганчев“, депозирана против наказателно постановление № 493481-F530511/04.02.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на едноличния търговец, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ

С жалбата се моли да бъде изменен размера на наложената административна санкция до предвидения в закона минимален размер за първо нарушение. Не се оспорват приетите за осъществили се факти и извършеното нарушение. В подкрепа на искането се релевират доводи, че се касае за първо нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната от него жалба и направеното с нея искане за изменение на наложената санкция до предвидения в закона минимум.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно. В подкрепа на тезата си релевира доводи за доказаност на нарушението и липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 29.11.2019г. била извършена проверка на търговски обект – павилион за цветя, находящ се в град Русе, ж.к. „Здравец Изток” Супермаркет 10, стопанисван от ЕТ „Пламен Ганчев“, с ЕИК: **********, която проверка била обективирана в Протокол за извършена проверка Серия АА № 0383578/29.11.2019г., в хода на която проверка било установено, че едноличния търговец като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства на Министерство на финансите, със стационарен търговски обект, не е издал фискална касова бележка от наличното, въведено в експлоатация и работещо фискално устройство в обекта - Тремол S21 с ИН на ФУ № ZК131072 и ИН на ФП № 50167874, с изградена дистанционна връзка с НАП за извършена контролна покупка на стойност 3,00 лева, заплатена в брой от органа по приходите на 29.11.2019г. в 16,58 часа.

Въз основа на така установените факти, бил съставен АУАН № F530511/10.12.2019г., в който, същите били субсумирани като състав на административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства на Министерството на финансите.

При съставянето на АУАН, така и в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, не са били депозирани възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на едноличния търговец, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е била наложена имуществена санкция в размер на 600 лева.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля. Както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетите за осъществили се факти.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи от правна страна:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, изведена след оценка на приобщените в хода на производството доказателства, следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства на Министерство на финансите, тъй като на 29.11.2019г., в 16,58 часа, при извършена покупка на стойност 3 лева, заплатена в брой, на място в обекта, не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо при проверката фискално устройство, което е също подробно индивидуализирано.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лице по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;

Жалбоподателят е лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, имащо задължение да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.

Доколкото плащането е извършено в брой, то не са налице, изключенията, освобождаващи търговеца от това негово задължение.

По делото е безспорно установено, че търговецът не е издал фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство и не е регистрирал, извършената от него продажба.

За съставомерността на деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя се изисква от обективна страна, единствено да бъде установено, че за извършена от търговеца продажба, не е била издадена фискална касова бележка. Този факт е безспорно установен от гласните доказателства по делото и едновременно с това не се оспорва от жалбоподател, а се признава от него.

Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Съгласно цитираната правна норма, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Доколкото ЗАНН не съдържа легално определение на понятието “маловажен случай”, то и на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл. 93, т.9 НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В конкретния случая, с оглед на обстоятелството, че извършената продажба не е отчетена, нито към момента на извършването й, нито по-късно и в резултат на това са причинени вреди за фиска, то разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.

Правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

Доколкото в оспореното наказателно постановление обаче, административнонаказващият орган не е изложил мотиви, обусловили налагането на санкция в посочения размер от 600 лева, то наказателното постановление в неговата санкционна част следва да бъде изменено, като размерът на имуществената санкция следва да бъде намалена от 600 лева до минимално предвиденият в санкционната разпоредба размер, а именно 500 лева. Липсата на мотиви, относно определянето на размера на административното наказание препятства съдебния контрол, във връзка със спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН от страна на административнонаказващия орган. В тази връзка в наказателното постановление административнонаказващият орган единствено е посочил декларативно, че е взел предвид тежестта на нарушението и всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства, без да изложи, каквито и да било мотиви, кои са те и защо е определил имуществена санкция, именно в конкретния размер. С оглед невъзможността този порок да бъде саниран в хода на производството по обжалване на наказателното постановление и при доказаност на нарушението, то на основание чл. 27, ал. 5 ЗАНН следва да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция до предвидения в санкционната разпоредба минимум, който е именно 500 лева.

В този смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в наказателното постановление, при определяне размера на санкцията е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.02.2019г., постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г. постановено по КАНД № 7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г.

Отделно от това и при преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, релевантни при определяне на имуществената санкция, а именно, че се касае за първо нарушение и по отношение на едноличния търговец не са налагани административни санкции, във връзка с извършени от него административни нарушения, съдът намира, че едно такова наказание, макар и в минималния предвиден в закона размер, би постигнало целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.

С оглед обстоятелството, че жалбата е уважена изцяло, в съответствие с направеното със същата искане да бъде изменен размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум, то не следва да бъдат присъждани разноски на административнонаказващия орган. Жалбоподателят не претендира разноски, поради и което такива не следва да му бъдат присъждани и на него.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

               

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 493481-F530511/04.02.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „ПЛАМЕН ГАНЧЕВ“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление град Русе, кв. „Здравец - изток“, блок Чинар, вх. Е, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства на Министерство на финансите., като НАМАЛЯВА, размера на „имуществената санкция” от 600 (шестстотин) лева на 500 (петстотин) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: