№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Александър Атанасов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 2426/2021г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Варна, чрез юрк.Б.Н.,
против Решение № 667/07.10.2021г. на ВРС, ХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД
№ 3371/2021г. по описа на същия съд, с което е отменено НП №
03-013601/24.02.2021г. на директора на ДИТ-Варна, с което за нарушение на
чл.11, ал.5, вр.чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, и на
основание чл.416, ал.5, вр.чл.413, ал.2 от КТ, на „ДИЖЕНЮ В БОТТЕГЕ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. Св.Св.Константин и
Елена, ул.57 № 6, вх.В, ет.1, ап.37, представлявано от М.Б., е наложена
имуществена санкция в размер на 1500лв.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Конкретно сочи, че
отношенията между „ДИЖЕНЮ В БОТТЕГЕ“ ООД и лицето Д П Т са уредени като трудовоправни. В този смисъл
търговецът има качеството на работодател и негово е задължението за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. Сочи, че общата разпоредба на чл.2
от Наредба № РД-07-2 въвежда задължение за работодателя да осигури на всеки
работещ подходящо обучение или инструктаж по безопасност и здраве при работа, в
т.ч. начален такъв. Действително наредбата дава възможност на работодателя да
определи лице, което да провежда въпросните инструктажи, като въпрос на
организация на процеса на работа е дали работодателят ще осъществи така
предоставената му правна възможност като посочи длъжностно лице, което да
провежда и документира инструктажа. В този смисъл счита, че липсва законово
основание да се смята, че при положение че такова лице не е определено, това
изключва отговорността на работодателя. Позовава се на разпоредбата на чл.14,
ал.2 от ЗЗБУТ и твърди, че работодателят във всички случаи носи отговорността
за осигуряване на безопасни условия при полагане на труд, без значение как е
организирал процеса на работа и независимо от задълженията, които е възложил на
[други] лица. По изложените съображения
твърди, че извършването на нарушението е доказано от фактическа и правна страна,
и е изпълнен фактическия състав на деянието.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от юрк.Н., който поддържа жалбата. Моли обжалваното
решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се
потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна оспорва
касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх.№
41789/03.11.2021г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.
Счита, че ВРС е постановил решението си в нарушение на материалния закон, като
правилно [в административнонаказателното производство] е бил определен субектът, който е
следвало да бъде наказан. Моли за отмяна на обжалваното решение.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства ВРС е установил от фактическа страна, че на
11.01.2021г. служители в ДИТ-Варна извършили проверка в „ДИЖЕНЮ В БОТТЕГЕ“ ООД
по спазване на трудовото законодателство. При проверката било констатирано, че
дружеството, в качеството на работодател, е провело начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа на работника Д П Т - назначена на длъжност „продавач-консултант“
в магазин за дрехи, находящ се в гр.Варна, Колхозен пазар, павилион №77. От
представените от дружеството документи било установено, че инструктаж на
Тодорова е проведен съгласно приложена служебна бележка за това, но не е
документиран в Книга за начален инструктаж съгласно приложение 1 към чл.11,
ал.5 и чл.12 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. От съдържанието на Книгата
за начален инструктаж било установено, че за лицето са вписани три имена, като
липсвал подпис на инструктирано и инструктиращо лице, цех, звено, отдел,
участък, длъжност и т.н. Констатациите от проверката били обективирани в
Протокол за извършена проверка № ПР2100936/11.02.2021г. Прието било, че на
02.12.2020г. (датата на постъпване на работа на работника) дружеството е
извършило нарушение на Приложение 1 към чл.11, ал.5, вр.чл.12 от Наредба
РД-07-2, т.к. не е документирало провеждането на инструктаж на работното място
по безопасност и здраве при работа в нарочна книга за инструктаж на лицето Д П
Т , за което е съставен АУАН № 03-013601/15.02.2021г., а въз основа на него е
издадено НП № 03-013601/24.02.2021г., с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1500лв.
От правна страна ВРС е
приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, при спазване
на сроковете по чл.34 ЗАНН и при липсата на основания за приложението на чл.28
от ЗАНН, но при допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат
отмяна на наказателното постановление. Конкретно ВРС е приел, че е допуснато
нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, т.к. АУАН не е бил преценен с оглед неговата
обоснованост. Прието е, че по делото са налице доказателства - трудов договор и
служебна бележка, че Тодорова е постъпила на работа в дружеството на
02.12.2020г. и че на тази дата ѝ е проведен начален инструктаж.
Анализирайки събраните доказателства и разпоредбите на чл.11, ал.1 и ал.5 и чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2,
ВРС е приел, че в конкретния случай от съдържанието на НП не става ясно какво
точно нарушение АНО приема, че е извършено и защо именно работодателят следва
да бъде отговорен. В обстоятелствената част на НП са посочени факти, от които
може да се направи извод, че АНО приема, че е бил проведен инструктаж на
работното място, но липсват такива на коя дата е бил проведен инструктажът.
Нещо повече, задължение на работодателя е да осигури провеждането на
инструктажите по безопасност и здраве, но съгласно чл.11, ал.2 от Наредбата,
тези инструктажи се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред
и условия, определени от работодателя, а съобразно образецът на книгата, в която
се документират инструктажите, същите се документират не е от работодателя, а
от длъжностното лице, което ги е провело и от ръководителя разрешил
самостоятелна работа. В този смисъл ВРС е извел извод, че в НП не са посочени
никакви факти, от които да се направи извод, че работодателят не е изпълнил
конкретно свое задължение, свързано с осигуряване провеждането на инструктажа,
т.е. с практическото запознаване на работника с конкретни изисквания за
безопасно изпълнение на трудовата дейност, за да се прецени дали следва да бъде
ангажирана неговата обективна безвиновна отговорност, което води до неяснота на
волята на АНО. Прието е, че тези нарушения са съществени, т.к. водят до грубо
нарушаване на правото на защита на наказаното лице, което е лишено от възможност
да разбере в какво нарушение е обвинено. На следващо място ВРС е приел и че
неправилно е определен субекта на административно нарушение, т.к. от анализа на
разпоредбите на чл.11, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. следва, че
задължение на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез
определянето на длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажа.
Тоест, документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на
работодателя, а на длъжностното лице, което го е извършило. Дружеството, като
работодател, би могло принципно да носи отговорност по наредбата, в случай че
изобщо не е определило лице за провеждане на инструктажа - нарушение на чл.11,
ал.1, или ако допусне до работа лице, което не е инструктирано - нарушение на
чл.11, ал.3, но АНО не е изследвал въпроса дали дружеството-работодател е
определило длъжностно лице за провеждане на инструктажите. На следващо място
ВРС е извел извод, че недокументираното на проведен инструктаж - за каквото
деяние е ангажирана отговорността на дружеството, не представлява нарушение на
чл.6 от ЗАНН, защото за същото не е предвидена санкция.
Така постановеното
решение е правилно.
ВРС е установил вярно
фактическата обстановка по случая, обсъдил е събраните доказателства и доводите
на страните, и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Настоящият касационен
състав не споделя мотивите на ВРС досежно допуснато нарушение на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, т.к. както от АУАН, така и от НП, недвусмислено се извлича, че
отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение по чл.11, ал.5 от
Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. - за това, че на 02.12.2020г. проведеният
начален инструктаж на лицето Дечка Тодорова, не е документиран в Книгата за
инструктажи, Приложение № 1 към Наредбата. Неправилно ВРС е приел и че,
„недокументирането на проведен инструктаж“ не съставлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, т.к. самата разпоредба на чл.11, ал.5 от
Наредбата изисква документирането да се извършва именно в книгата за
инструктажи.
Обоснован от закона обаче
е извода на ВРС, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Съгласно чл.11,
ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на
всеки работещ. Инструктажите се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование по ред и при условия, определени от работодателя - ал.2.
Съгласно чл.11, ал.5 от
същата наредба, проведените инструктажи се документират в книги за инструктажи,
съгласно Приложение № 1.
Анализът на визираната
регламентация сочи, че задължението на работодателя е да осигури провеждането
на инструктаж чрез определяне на длъжностно лице, което да извърши и
документира инструктажа, т.е. документирането на инструктажа е вменено в
задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което го е извършило.
В конкретния случай,
видно от описанието на нарушението, отговорността на „ДИЖЕНЮ В БОТТЕГЕ“ ООД е
ангажирана за това, че като работодател не е документирал в Книга за начален
инструктаж, провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве на
лицето Д П Т .
При действащата правна
уредба, след като работодателят няма задължение да документира провеждането на
инструктажи, на същия не може да бъде вменено в отговорност неизпълнението на
това задължение, т.е. същият не може да бъде субект на посоченото нарушение и
да му бъде налагана санкция за него.
Оспореното наказателно
постановление е издадено в нарушение на материалния закон, поради което като е
достигнал до същия извод, ВРС е постановил правилно решение, което като валидно
и допустимо, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 667/07.10.2021г. на ВРС, ХХVІІ-ми
състав, постановено по НАХД № 3371/2021г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.