Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 06.08.2020г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на десети
юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Николина
Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3539/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в
която се излагат се твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставял на
ответника услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води
и канализация по партида с абонатен *за обект в *, а
последният е следвало да заплаща тяхната цена в 30-дневен срок след датата на
издаване на фактурата за начисляването им. Ищецът твърди, че за ползването на
горепосочените услуги от ответника за периода от 01.10.2015г. до 24.01.2019г.
са издадени фактури за времето от 30.11.2015г. до 28.02.2019г. на обща стойност
от 1705,55 лв., която не е заплатена
на установените падежи. Изтъква се, че в резултат от неизпълнението ответникът
е изпаднал в забава, поради което за ищеца е възникнало правото да претендира
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за
периода от 01.01.2016г. до 18.06.2019г. в размер на 245,60 лв. Навеждат се
твърдения, че за горепосочените вземания е издадена заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №1847/2019г., по описа на Великотърновския районен съд,
която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че
претендираните суми за главница и лихви са дължими,
поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №768 от 20.06.2019г. по частно гражданско дело
№1847/2019г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът, в
срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който
оспорва предявените искове. Изтъква се, че ответникът
не е потребител на предоставените от ищеца услуги, поради което не дължи
тяхното заплащане. Алтернативно изтъква, че липсват доказателства за реално
потребление на услугите, че в карнетните листи за отчитането им липсва подпис
на ответника или на негов представител както и че вземанията на ищеца са
погасени по давност. С оглед гореизложеното отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Със
заповед от 22.12.2014г. на *, ответникът и семейството му са настанени под наем
в общински жилищен имот в *, като с Договор за отдаване под наем на недвижим имот – частна общинска собственост
от 03.08.2017г., срокът за ползване на имота е продължен с 5 години. В
изпълнение на задължението си по наемното правоотношение, на 12.02.2015г.
ответникът подал заявление до ищеца за промяна в данните по партидата за имота във
връзка с предоставянето на услуги за доставка на питейна
вода и за пречистване на отпадни води и канализация, в резултат на което за жилището
е открита партида с абонатен *на
името на В.Б.М.. За периода от 01.10.2015г. до 24.01.2019г. служител на доставчика на
услугите извършили ежемесечни проверки на горепосочения обект свързани с
отчитане на консумацията на вода, резултатите от които са вписани в карнетния
лист по партидата, срещу които е полаган подпис от съжителя на ответника. За отчетеното
количество вода през горепосочения период са издадени фактури за времето от 30.11.2015г.
до 28.02.2019г. на обща стойност от 1705,55 лв., която не
е заплатена на установените падежи. Поради липсата на доброволно
изпълнение, на 19.06.2019г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника относно неизплатената сума по процесните фактури от 1705,55
лв. за главница и от 245,60 лв. за лихва за забава, считано от датата на всяка
просрочена вноска до 18.06.2019г., във връзка с което е образувано частно
гражданско дело №1847/2019г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 20.06.2019г.
издал заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. В хода на производството по делото е извършена
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява че
процесните фактури на обща стойност 1705,55 лв. са отразени в счетоводството на ищеца като задължение на ответника и по тях
липсват плащания.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
През
отчетния период от 01.10.2015г. до 24.01.2019г., за които са издадени фактурите
за периода от 30.11.2015г. до 28.02.2019г. ищецът е бил наемател на водоснабден
имот в *,
намиращ се в режим на етажна собственост с монтирано средство за търговско
измерване, поради което е имал качеството на потребител на В и К услуги по
смисъла на чл. 2, ал. 3 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К „Йовковци” /Общите условия/, одобрени през 2014г. от
ДКЕВР. Общите условия отговарят на изискванията на чл. 8 от Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба №4/ и валидно
обвързват ответника по възникналото облигационно отношение с ищеца. За
горепосочения период ищецът реално му е предоставил услуги свързани с доставяне
на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация, които са
отчетени съгласно чл. 39 от Наредба №4, във вр. с чл. 23, ал. 4 от Общите
условия. В резултат на това и на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба №4, за ответника
е възникнало задължение да заплати в срока по чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
цената от 1705,55 лв. на ползваното количество вода по горепосочените фактури,
формирана по утвърдените цени от ДКЕВР. По делото липсват доказателства за
изплащане на сумата в срока по чл. 33, ал. 2 от Общите условия, в резултат на което
ответникът е изпаднал в забава като за ищеца е възникнало правото да претендира
от него заплащане и на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 44 от Общите условия върху вземането от 1705,55 лв., считано от 01.01.2016г.
до 18.06.2019г. в общ размер на 245,60 лв. В
разглеждания случай, обаче за вземанията за главница от 181,69 лв. и за
обезщетение за забава от 55,87 лв. за отчетния период от 01.10.2015г. до 24.03.2016г.
по фактурите издадени за периода от 30.11.2015г. до 28.04.2016г., е изтекла
погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Давността по отношение на
главницата е започнала да тече от деня, в който е настъпила изискуемостта й -
след изтичане на тридесетия ден от издаване на фактурите, като от този момент
до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред районния
съд, когато давността е прекъсната съгласно разпоредбите на чл. 116, б. „б” от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, е изминал по-голям срок от три години. По същите
аргументи е погасено по давност и вземането за обезщетение за забава При това
положение се достига до извода, че вземанията за
главница от 181,69 лв. и за обезщетение за забава от 55,87 лв. по
фактурите издадени за периода от 30.11.2015г. до 28.04.2016г. са недължими като
предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тази част са неоснователни и следва да бъдат
охвърлени. С оглед гореизложеното се установява, че исковите претенции в частта
относно вземанията от 1523,86 лв.
за главница по фактурите за периода от 31.05.2016г. до 28.02.2019г. и за
обезщетение за забава от 189,73 лв. за периода от 01.07.2016г. до 18.06.2019г.,
за които е издадена и заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №1847/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, са основателни и следва да бъдат уважени.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител в общ размер на 706,30 лв. както и разноските за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 351,29 лв., направени в производството
по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1847/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд. Възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно
тъй като същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и не
надвишава размера определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размерни на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл. 77 от ГПК, ищецът и ответникът следва да заплатят в полза на Великотърновския
районен съд съответно сумите от 18,26 лв. и от 131,74 лв. за разноски за възнаграждение
на вещо лице.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на В.Б.М. с ЕГН: ********** ***, че дължи на *, сумите от 1523,86
лв. /хиляда петстотин двадесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ -
главница, представляваща цена за доставена питейна вода и ползване на услуги за
пречистване на отпадни води и канализация по партида с
абонатен *за обект в *,
за което са издадени фактури за периода от 31.05.2016г. до 28.02.2019г., 189,73
лв. /сто осемдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/ - лихва за забава
върху главницата за периода от 01.07.2016г. до 18.06.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. до окончателното
изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №768 от 20.06.2019г. по частно гражданско дело
№1847/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля
като неоснователни поради погасяване по давност предявените от *, срещу В.Б.М.
с ЕГН: ********** ***, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в
частта относно установяване съществуването на вземанията от 181,69 лв. /сто осемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/
- главница, представляваща цена за доставена питейна вода и ползване на услуги
за пречистване на отпадни води и канализация по партида с абонатен *за обект в *,
за което са издадени фактури за периода от 30.11.2015г. до 28.04.2016г., 55,87
лв. /петдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ - лихва за забава върху
главницата за периода от 01.01.2016г. до 18.06.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. до окончателното изплащане на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №768 от 20.06.2019г. по частно гражданско дело №1847/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда В.Б.М. с ЕГН: ********** ***, да
заплати на *, сумата от 706,30 лв. /седемстотин и шест лева и тридесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски както и сумата от 351,29 лв. /триста петдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща направени разноски по частно
гражданско дело №1847/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда *, да заплати в полза
на Великотърновския районен съд, сумата
от 18,26 лв. /осемнадесет лева и двадесет и шест
стотинки/ за разноски за възнаграждение на вещо лице,
както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Осъжда В.Б.М. с ЕГН: ********** ***, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумата
от 131,74 лв. /сто тридесет и един лева и
седемдесет и четири стотинки/ за разноски за възнаграждение
на вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №1847/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: