ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 812
гр. Шумен, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МариА. Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от МариА. Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500439 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба с рег. №
11324/24.08.2022г. депозирА. от А. Р. В. с ЕГН ********** с пост. адрес: гр.
Ш., Д. К. Д. с ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Б.4, Н. Й. Б. с ЕГН
**********, с пост. адрес: гр. Ш.... и Р. Й. Н. с ЕГН ********** с пост. адрес:
гр. Ш... всички чрез адв. Д. Г. С. от ШАК против определение № 1767 от
09.08.2022г. по гр. д. № 20213630101838 по описа на РС – Шумен, с което е
прекратено производството по делото, само в частта по предявения
отрицателен установителен иск срещу „Интернешънъл Асет БА.к“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С.... за признаване в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик по отношение на
ищците на правото на собственост върху придобитите от тях с Постановление
за възлагане на недвижими имоти от 12.05.2013г. на ЧСИ Д. З. на 481/707 ид.
ч. от ПИ с идентификатор 83510.666.569 целия с площ от 707кв. м., находящ
се в гр. Ш.... Жалбоподателите излагат, че за да прекрати производството по
делото, в тази му част съдът е приел, че предявяването за съвместно
разглеждане на положителен установителен иск за собственост и отрицателно
установителен иск срещу същия ответник в общ исков процес е недопустимо,
като недопустимостта се заключавала в това, че предметът на положителния
установителен иск за собственост включвал в себе си и предметът на
1
отрицателния установителен иск по отношение на един и същ имот. Приел е,
че в производството е налице идентитет между отрицателния установителен
иск и положителния установителен иск за собственост, до обема на
защитаваното с тях субективно материално право и доколкото с уважаването
на положителния установителен иск ще бъде установено, че ответникът не е
собственик, то за тях липсвал правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск и обективното му съединяване с положителния
установителен иск. Сочи, че съгласно ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС,
когато ищецът твърди, че притежава самостоятелно вещно право върху
имота, той може да предяви както положителен, така и отрицателен
установителен иск, но доколкото в същото решение липсвал извод за
възможност двата иска да бъдат предявени едновременно, то неправилно
първоинстанционният съд е приел, че това е недопустимо. Излага, че са
предявени два обективно и субективно съединени иска, но с различен
предмет и не е налице идентитет между тях и е недопустимо съда да решава
по свой почин, кой от двата иска е по – благоприятен за ищеца. Моли съда да
отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния
съд, с указания за разглеждане на исковата претенция, като допустима.
Ответникът по жалбата - „Интернешънъл Асет БА.к“ АД, чрез
юрисконсулт С.В. е депозирал отговор, в който намира жалбата за
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Сочи, че в обжалваното
определение са цитирани множество съдебни актове на ВКС, съставляващи
безспорно константна съдебна практика, в които се приема еднозначно, че
подобно съединяване на искове е недопустимо и ищците нямат правен
интерес от завеждане и на отрицателно установителен иск, като всички
цитирани актове са постановени след постановяването на тълкувателното
решение. Излага, че предмет на правния спор са конкуриращите се твърдения
на страните по делото относно собствеността върху процесните идеални
части и при евентуалното уважаване на положителния установителен иск
правата на ответника ще бъдат отречени, следователно с решението по този
иск ще бъде постигната в пълен обем целта на отрицателно установителния
иск. Предявяването на положителния установителен иск изключвал правния
интерес от кумулативното предявяване на отрицателния и съвместното им
предявяване било недопустимо, както правилно е приел първоинстанционния
съд в обжалваното определение, което е постановено в пълно съответствие с
2
цитирА.та съдебна практика. Моли съда, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Частната жалба е депозирА. в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от
ГПК, от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
редовна е и допустима. РазгледА. по същество, същата е неоснователна
поради следните съображения:
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба
на жалбоподателите А. Р. В. с ЕГН **********, Д. К. Д. с ЕГН **********, Н.
Й. Б. с ЕГН ********** и Р. Й. Н. с ЕГН ********** всички чрез адв. Д. Г. С.
от ШАК срещу „Интернешънъл Асет БА.к“ АД, с която са предявени
отрицателен установителен иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване в отношенията между страните по делото, че ответникът не е
собственик по отношение на ищците на правото на собственост върху
придобитите от тях идеални части с Постановление за възлагане на
недвижими имоти от 12.05.2013г. на ЧСИ Д. З. от ПИ с идентификатор
83510.666.569 целия с площ от 707 кв.м., находящ се в гр.Ш..., към описаните
в исковата молба, но не съществуващи към момента недвижими имоти, чийто
общ размер е 481/707 ид.ч. от цялото дворно място, поради закупуването му
от несобственик и придобити при липса на съгласие от стрА. на
собствениците в предвидената от закона форма и положителен установителен
иск, за признаване на ищците спрямо ответника за собственици по давностно
владение, като бъде обезсилено Постановление на ЧСИ по отношение на
процесните идеални части от процесния ПИ. В уточняваща молба от
27.07.2022г. ищците са заявявили, че предявения в условията на
кумулативност положителен установителен иск е само за 481/707 ид.ч. от ПИ
с идентификатор 83510.666.569 по кадастралната карта на гр. Шумен.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил
съдебното производство по гр.д. № 20213630101838 по описа на РС – Шумен,
само по отношение на предявения отрицателен установителен иск от ищците
срещу ответника „Интернешънъл Асет Банк“ АД с ЕИК *********, за
признаване в отношенията между страните, че ответникът не е собственик по
отношение на ищците на правото на собственост върху придобитите от тях с
Постановление за възлагане на недвижими имоти от 12.05.2013г. на ЧСИ Д. З.
на 481/707 ид.ч. от ПИ с идентификатор 83510.666.569 целия с площ от 707
3
кв.м., находящ се в гр.Ш..., като е постановил, че в остА.лата си част
производството продължава. За да прекрати производството в тази му част,
първоинстанционният съд е приел, че предявяването за съвместно
разглеждане на положителен установителен иск за собственост и отрицателно
установителен иск срещу същия ответник в общ исков процес е недопустимо,
тъй като предметът на положителния установителен иск за собственост
включвал в себе си и предметът на отрицателния установителен иск по
отношение на същия имот и доколкото уважаването на положителния
установителен иск предпоставял по-голяма по обем защита на ищците, при
която с установяването им на собственици ще бъде установено, че ответникът
не е собственик, е приел, че за ищците липсва правен интерес от предявяване
и на отрицателен установителен иск и обективното му съединяване с
положителния установителен иск в един общ процес. Позовал се е на
приетото в т. 1 от Тълкувателно Решение № 8/2012г. по т.д. № 8/2012г. на
ОСГТК на ВКС, според която, когато ищецът твърди, че притежава
самостоятелно вещно право върху имота, той може да предяви както
положителен, така и отрицателен установителен иск, но не и за възможността
двата иска да бъдат предявени едновременно, като в този смисъл била налице
задължителна съдебна практика, залегнала в Определение № 332 от
25.06.2020г. на ВКС по гр.д. № 101/2020г., I г.о., Определение № 149 от
28.09.2020г. на ВКС по гр. д. № 1568/2020г., II г.о., Определение № 134 от
22.03.2018г. на ВКС по гр.д. № 3476/2017г., I г.о., Определение № 135 от
01.08.2017г. на ВКС по гр.д. № 2110/2017г., II г.о., Решение № 30 от
02.04.2019г. на ВКС по гр.д. № 1188/2018г., II г.о.,
Настоящият въззивен състав намира определението за правилно.
Според приетото в т. 1 на Тълкувателно решение №8/2012 г. по тълк.д.
№8/2012 г., по на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. Съобразно приетото в горецитираното тълкувателно
решение, ищците принципно имат право да изберат да търсят защита на
накърненото от спора с ответника право (правото им на собственост), както
чрез предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответника,
отричайки неговото право на собственост, така и чрез положителен
4
установителен иск, чрез уважаването на който със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните ще бъде установено, че ищците са собственици
на имота. Извод за възможността двата иска да бъдат предявени
едновременно в тълкувателното решение не се съдържа. Независимо че
предметът на делото (спорното право) при двата вида искове е различен – при
отрицателния иск това е отричаното от ищеца право на собственост на
ответника, а при положителния установителен иск е притежаваното от
ищците право на собственост, предявяването им за съвместно разглеждане в
общ исков процес, независимо от предпочитания от ищците вид на
съединяване е недопустимо. Това е така, тъй като за ищците липсва правен
интерес от търсената в един и същ исков процес и срещу същия ответник
защита. Съдът не е обвързан със сочения от ищците вид обективно
съединяване на предявените искове (в случая главен отрицателен
установителен иск и съединен с него положителен установителен иск), а е
длъжен да се съобрази, както с правната квалификация на предявените
искове, така и с правните последици, които настъпват при тяхното
разглеждане. Тъй като предметът на положителния установителен иск за
собственост включва в себе си и предмета на отрицателния установителен
иск по отношение на същия имот и доколкото с евентуалното му уважаване
едновременно ще се установи, че ищците са собственици на твърдяното
основание (давностно владение), отричайки правото на собственост на
ответника, то естеството на търсената съдебна защита води до извод за
недопустимост на отрицателния установителен иск. В случая е налице
идентитет между отрицателния установителен иск и положителния
установителен иск за собственост до обема на защитаваното с тях субективно
материално право. При това положение и доколкото уважаването на
положителния установителен иск предпоставя по-голяма по обем защита на
ищците, при която с признаването им за собственици ще бъде установено, че
ответникът не е собственик, то за тях липсва правен интерес от отрицателният
установителен иск и обективно му съединяване с положителния
установителен иск. Отсъствието на правен интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, поради което
настоящият състав намира, че правилно първоинстанционния съд е прекратил
производството по отношение на предявения отрицателен установителен иск,
който се явява недопустим, а на разглеждане подлежи единствено
5
предявения от ищците положителен установителен иск.
Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е прекратено
производството по делото по отношение на предявения от ищците
отрицателен установителен иск, е правилно и следва да се потвърди, като за
този си извод, на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 272 от ГПК,
Окръжен съд – Шумен, препраща и към мотивите на първоинстанционния
съд, които, както се посочи по-горе са правилни и съответстващи на закона.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл.37, ал. 1 от ЗПП във вр.
чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в действащата
редакция, са дължими разноски от 50 до 150 лева, поради което на
въззиваемата стрА., следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1767 от 09.08.2022г. по гр. д. №
20213630101838 по описа на РС – Шумен, с което е прекратено
производството по делото, по отношение на предявения отрицателен
установителен иск от А. Р. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ш..., Д. К. Д. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., Н. Й. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ш... и
Р. Й. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ш...., всички чрез пълномощника си
адв. Д. С. от ШАК срещу „Интернешънъл Асет Банк“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С.... за признаване в отношенията
между страните, че ответникът не е собственик по отношение на ищците на
правото на собственост върху придобитите от тях с Постановление за
възлагане на недвижими имоти от 12.05.2013г. на ЧСИ Д. З. на 481/707 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 83510.666.569 целия с площ от 707 кв.м., находящ се
в гр. Ш....
ОСЪЖДА А. Р. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ш..., Д. К. Д. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., Н. Й. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ш.... и Р.
Й. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ш..... ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Интернешънъл Асет Банк“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..... деловодни разноски за настоящата инстанция в размер
на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
6
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен
срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7