№ 221
гр. Котел, 28.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
Сложи за разглеждане докладваното от Катерина Г. Дедова Административно
наказателно дело № 20242210200116 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Х. К. О., ред. призован, явява се лично и се
представлява от пълномощник адв. Р. С. от АК Пловдив.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила Жалба (допълнение) с вх. № СД-01-04-
2759/24.10.2024 г. в 12:37 ч. с доставчик адв. С., ведно с приложени към нея в
оригинал пълномощно за процесуално представителство, както и копие на
договор за правна защита и съдействие. В жалбата (допълнение), адв. С. е
изложил подробни съображения за това, защо счита обжалваното наказателно
постановлние следва да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Началник на ********** към ОДМВР Сливен, ред.
призовани, не се явяват, не изпращат представите.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило становище от инсп. И. Ж. – началник на
********** при ОД на МВР Сливен с вх. № СД-01-04-2686/16.10.2024 г. по
български пощи, в което заявяват, че оспорват жалбата, като считат същата за
неоснователна. Молят, ход на делото да се даде. Посочват подробна
аргументация защо приемат, че жалбата е неоснователна. В становището се
прави възражение за прекомерност, в случай на претендирано от страна на
жалбоподателя, адвокатско възнаграждение и молят съда да намали неговия
размер до установения минимум в НМРАВ.
Свидетелят Б. А. В., ред. призован, явява се;
Свидетелят Х. К. Х., ред. призован, явява се.
По даване ход на делото:
1
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът, счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от ********** с вх. № 01-04-
2714/18.10.2024 г., в отговор на писмо изпратено от РС Котел, с приложени
заверени копия на цялата преписка по издаване на наказателно постановление
№ **********-2990/04.09.2024 г. за сведение
Съдът предоставя възможност на страните да се запознаят с
документите.
Адв. С.: Благодаря, запознах се.
Съдът преминава към снемане самоличността на явилите се свидетели:
Б. А. В., български гражданин, със средно образование, служител в
********** - *********, женен, неосъждан, постоянен адрес **********,
ЕГН **********, без дела и родство с жалбоподателя;
Х. К. Х., български гражданин, със средно-специално образование,
служител в ********** - **********, женен, неосъждан, постоянен адрес
**********, ЕГН **********, без дела и родство с жалбоподателя.
Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетелите задължението им да говорят само
истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага
наказание до пет години лишаване от свобода по чл. 290 от НК и те обещават
да говорят само истината, след което ги отстрани от съдебната зала.
Съдът РАЗЯСНЯВА на страните правата им по чл. 274 от НПК за отводи
към състава на съда и съдебния секретар.
Адв. С.: Нямам такива искания.
Съдът РАЗЯСНЯВА на страните правата им по чл.275 то НПК за
изменение в реда на съдебното следствие и за събиране на доказателства.
Адв. С.: Нямам такива искания.
Във връзка с изявлението на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
2
Съдът докладва делото като разяснява наведените в жалбата и в
допълнителната жалба основания за отмяна на наказателното постановление,
както и заявеното искане.
Адв. С.: Поддържаме жалбата, както и допълнението към нея. Считаме,
че наказателното постановление следва категорично да се отмени, поне по т. 2
от същото, макар, че по мое мнение като юрист, занимаващ се с тази материя,
като по т. 1 предоставям на съда, той да помосли и да реши, дали е правилно и
законосъобразно. Точни съображения съм изложил в допълнителната жалба.
Във връзка със становището на страните съдът счита, че следва да
премине към разпит на явилите се в днешно съдебно заседание свидетели,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПОКАНИ в съдебна зала свидетеля Б. А. В..
Разпитаният по делото свидетел Б. В., КАЗА: Обещавам да говоря
истината. Виждал съм лицето, което стои в мое ляво (съдът отбелязва, че
свидетелят посочва жалбоподателя О.). Знам за какво съм днес тук, съставил
съм акт на лицето, а той го обжалва. Не помня на коя дата точно беше, но
беше между 15 и 16 часа, тази година, лятото, не помня точно месеца дали
беше юни или юли месец. Получихме сигнал от дежурния на тел. 112, че по
пътя се движи автомобил, на който регистрацията и номера на рамата не
отговарят. Първо казаха пътя с. Градец - гр. Котел, минахме оттам, но нямаше
никой и на връщане с колегата решихме да минем през пътя вече към с.
Градец посока с. Медвен. Като се качихме на високото по посока с. Медвен и
срещу нас се появи автомобила, който отговоря на описанието, което ни бе
дадено, решихме да го спрем и да го проверим и от извършената проверка се
установи, че водачът не притежава категория „C“ и от извършената проверка
на таблета се установи, че автомобилът е с прекратена регистрация, като
извършихме допълнителна справка в ОДЧ, където вече ми казаха, че
собственикът на автомобила, след като го е закупил, не го е прехвърлих по
законоопределения ред и за това е била прекратена регистрацията, за което на
водача му съставих АУАН, а колегата стана свидетел. Актът беше по чл. 140 от
ЗДвП, за това, че водачът не притежава категория “C” и има само категория
„B“ и по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за това че е с прекратена регистрация
автомобила. Лицето не указа съпротива. Обади се на собственика на МПС-то
3
и той дойде и пред него свалихме номерата и отнехме свидетелството за
регистрация на МПС-то. Това е, което мога да кажа.
Адв. С.: Моля да предявите акта на свидетеля, за да каже, дали той го е
подписвал.
Съдът предявява АУАН с бл. № **********/23.07.2024 г. на свидетеля,
като запитва същия подписът срещу актосъставител негов ли е?
Свидетелят: Погледнах АУАН-а. Подписът срещу актосъставител е мой,
а този срещу свидетел е на колегата.
Адв. С.: Казахте, че след като дежурният Ви се е обадил, че имало
несъотвествие с регистрацията на автомобила и номер на рамата, Вие
проверихте ли номера на рамата, сравнихте ли го?
Свидетелят: Да, видяхме го. Ние отидохме по сигнал за друг автомобил,
но в последствие излезе втори.
Адв. С.: Проверяваното лице знаеше ли дали е прекратена
регистрацията на автомобила?
Свидетелят: Не мога да Ви отговоря дали лицето е знаело. Би следвало
като водач да се запознае с обстоятелствата, във връзка с управляваното от
него МПС.
Адв. С.: На кого е задължение да регистрира автомобила?
Свидетелят: На собственика.
Адв. С.: Нямам повече въпроси.
Поради липса на въпроси, съдът връща личната карта на свидетеля и със
съгласието на страните, съдът го освободи от съдебната зала.
Съдът покани в залата свидетеля Х. К. Х..
Разпитаният по делото свидетел Х. Х., КАЗА: Обещавам да говоря
истината. Знам за какво съм днес тук. Бяхме на смяна с колегата В.. Спряхме
това момче (съдът отбелязва, че свидетелят посочва жалбоподателя О.),
извършихме му проверка по ЗДвП, като нямам спомен за точната дата, но
беше по светлата част на денонощието, това се случи тази календарна година.
Това се случи по пътя посока с. Градец – с. Медвен. Спряхме го и му
извършихме проверка, тъй като лицето управляваше МПС, не си спомням
точно какво беше МПС-то, но мисля, че беше „Зил“. Тогава колегата извърши
проверката, а аз бях само свидетел по нея, докладвахме в ОДЧ, след като се
4
указа, че водачът не е с неподходяща категория, но нямам спомен вече, тъй
като минават доста през нас. Колегата В. мисля, че му извърши проверка на
таблета и излезе, че превозното средство не е регистрирано или че е със
спряна регистрация, не си спомням точно какво беше, защото аз стоях до
жалбоподателя и до още едно момче тогава, с което беше жалбоподателя, но
не си спомням точно с кого беше, но аз стоях при тях. Иначе момчето
съдействаше като цяло, не си спомням дали ни предостави документи, но със
сигугност ни каза данните си и колегата В. му извъшри справка. Нямам какво
друго да кажа по случая.
Адв. С.: Знаете ли проверяваното лице собственик ли е бил на
автомобила?
Свидетелят: Аз бях там, но бях на една страна, в смисъл такъв, докато те
разговаряха, аз бях на една страна, защото по нашите изисквания, аз трябва да
осигуря комфорт на колегата, докато извършва справката на лицето. Не чувах
какво са коментирали, за това не мога да отговоря на въпроса.
Адв. С.: Знаете ли кой е собственикът на МПС-то?
Свидетелят: Не, нямам представа.
Адв. С.: Да си спомняте да е идвало друго лице на място тогава?
Свидетелят: Да, дойде един господин там и приказваше отново с
колегата В..
Адв. С.: А знаете ли като какъв се е представил?
Свидетелят: Аз бях при момчетата, колегата В. водеше комуникацията.
Не се ангажирам да кажа с точност какво е било, но в действителност дойде
човек там.
Адв. С.: Тъй като второто нарушение е за липса на регистрация на МПС,
при разговора казахте, че сте били с проверяваното лице, той дали Ви е
споделил, дали е знаел за прекратената регистрация на МПС-то?
Свидетелят: Докато бях аз там, те се опитваха да говорят нещо момчета,
но аз им казах, докато се извъшрва проверката от колегата, да мълчат, понеже
това е в ресора с правомощията на колегата /*********/, и за да не се допуснат
грешки, ги помолих да мълчат. Аз не съм разговарял с тях. Моето задължение
е да осигуря комфорта при извършване на неговите задължения по време на
работа.
5
Адв. С.: Нямам други въпроси.
Поради липса на въпроси, съдът връща личната карта на свидетеля и със
съгласието на страните, съдът го освободи от съдебната зала.
Съдът представя възможност на страните за изискване на нови
доказателства.
Адв. С.: Нямам искане за събиране на нови доказателства и моля да
дадете ход по същество.
Във връзка със становището на страните, съдът ПРОЧИТА, ПРИЕМА и
ПРИЛАГА към делото приложените към писмо с вх. № СД-01-04-
**********/05.09.2024 г.: жалба с вх. № **********-2990/04.09.2024 г.
заверени преписи от: АУАН № серия АД бл. № **********/23.07.2024 г.;
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0287-
000077/23.07.2024 г. на **********; мотивирана резолюция № 24-0287-
М000020/29.07.2024 г.; наказателно постановление № 24-0287-
**********/07.08.2024 г. на ОД МВР Сливен; постановление с вх. №
**********-**********/02.08.2024 г.; справка за нарушител/водач, като
печатът „Вярно с оригинала“ е от 04.09.2024 г., както и служебно изисканите
от съда: цялата преписка по издаване на наказателно постановление № 24-
0287-********** от 07.08.2024 г., постъпила по делото с писмо с вх. № СД-01-
04-2714/18.10.2024 г., като печатът „Вярно с оригинала“ е от 18.10.2024 г.,
Съдът, след като взе предвид, че делото е изяснено от фактическа страна
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. С.: Уважаема госпожо Председател, с допълнителната жалба сме
конкретизирали основанията, които имаме предвид за отмяна на
наказателното постановление. На първо място - с акта всъщност са
констатирани всъщност две нарушения, като с първото нарушение, а имнено
за управление на МПС, което по-точно е дерегистрирано служебно по реда на
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, административно наказателното производство е
следвало да бъде прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. По принцип
6
това прекратяване става с отбелязване в самия АУАН, че производството в
случая, частично се прекратява и материалите се изпращат на съответния
прокурор, тъй като са открити такива обстоятелства, т.е. по отношение на
второто нарушение, основанието за образуване на второто административно
наказателното производство не може да бъде посочения АУАН в
наказателното постановление в обстоятелствената част, а може да бъде
постановлението, с което прокурорът прекратява наказателното производство
и изпраща преписката на съответния наказващ орган за търсене на
административнонаказателна отговорност. Струва ми се, че по този начин
административнонаказващият орган е напраил разлика по чл. 36 от ЗАНН за
образуване на административнонаказателното производство, а това води до
незаконосъобразост на наказателното постановление, като моля съдът да
прецени дали тя е частична по отношение на т. 2, или се касае за цялото
наказателно производство. По отношение на правилността на наказателното
постановление по т. 2, т. е. има ли извършено деяние от жалбоподателя,
извършено ли е то виновно и съставлява ли административно нарушение, ние
сме изложили становище, че деянието е несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, защото ясно стана и от разпита на актосъставителя, а и в самият АУАН
и в наказателното постановление е посочено, че управлаваният товарен
автомобил е собственост на трето лице. Негово е задължението, като
собственик, да регистрира превозното средство и това задължение нито може
да се прехвърли върху водача, нито пък с оглед на чл. 6 от ЗАНН не може да се
претентира наличието на субективна страна на деянието, специално от
жалбоподателя, тъй като той дори и при условията на непредпазливост не е
длъжен да знае или пък предполага, тъй като той няма такива правомощия и
това излиза извън рамките на нормалното за да знае, че МПС-то е слъжебно
дерегистрирано. В този смисъл, ще си позволя да представя на съда две
решения, които са на равностепенни съдилища в Р. Бълрагрия, едното е
решение от 14.02.2020 г. по АДН 1526/2019 г. на РС Кюстендил, с докладчик
съдия С. П., където като мотиви за отмяната на наказателното постановление,
съдът излага съображения, че жалбоподателят, цитирам: „не е собственик и не
се установява да му е бил известен факта на служебно прекратяване на
регистрацията на управлявания от него автомобил, тъй като същият е бил
снабден с регистрационни табели, при което не се доказва субективния
елемент. Деянието е извършено виновно от нарушителя с умисъл.“. По-
7
нататъка се посочва, че водачът не е бил в правото си да приема действия за
служебно възстановяване на регистрацията на автомобила, тъй като не е бил
собственик на автомобила, автмобилът е бил снабден с регистрационни
табели, които са позволявали идентификацията му от контролните органи и
служебното му прекратяване на регистрацията му, съгласно чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП не налага липса на извода за регистрация и липса на същия по
надлежния ред. В другото решение, което искам да представя, а именно
решение от 02.08.2019 г. по АНД 86/2019 г., на РС - Велики Преслав, съдия-
докладчик Д. П., отново като основание е посочено, че в случая
жалбоподателят е само водач на МПС-то и за него няма задължение да
регистрира МПС-то и да знае за това задължение. Няма представени и
доказателства, че жалбоподателят е знаел по друг начин за тази прекратена
регистрация и така - нататъка. Аз смятам, че би следвало от правна страна да
се прави разлика между дерегистриран автомобил, както е в случая с
регистрационни табели, който бил регистриран, включително и разпоредбата
на чл. 140, ал. 1, според мен е бланкетна и не е коректно да се посочва като
материално разпоредба която е нарушена, но може би съдът ще представи
разсъждения в тази насока, поради това без да излагам други основания, моля
съдът сам да прецени и ако открие допълнителни такива, да отмени
наказателното постановление, категорично по т. 2 от същата, а по т. 1, би
следвало ако съдът потвърди наказателното постановление, да коригира,
съобразно съдебната практика, размера на наложената глоба към минимума, а
именно 100 лева. Като отварям само скоба, административно наказващият
орган тук, незнайно поради какви причини е наложил максималното по размер
наказание, като това нито е мотивирал по някакъв начин, нито съответства на
практиката при такива случаи. Претендираме направените по делото разноски
и представям двете решения, които Ви цетирах, за да се запознае съда с тях.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:43
ч.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
Секретар: _______________________
8