№ гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска,
като разгледадокладваното от съдията Йова
Проданова адм. д. № 2718 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.213 и сл. от Глава
деветнадесета на Закона за устройство на територията вр. чл.145 и сл. от Глава
десета на Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на И.Й.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. М.К.,***, срещу Заповед № 1002-364 от 29.08.2019 год. на Кмета на Община Девня.
Заповедта е оспорена с твърдения за незаконосъобразност
поради наличие на множество съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби, несъответствие с целта на закона липса на компетентност при
издаването й. Като съображение е посочено, че проверката в собствения на жалбоподателя
имот с идентификатор 20482.168.3 – нива в землището на гр.Девня, м.»Бозлука» е
извършена от служители на Община Девня без неговото предварително уведомяване.
В жалбата се твърди, че установените в имота постройки не представляват сгради
по смисъла на ЗУТ, това са навеси, изградени от подръчен дървен материал за нуждите
на производството, за които не са необходими разрешение за строеж или други
строителни книжа. При поискана възможност за снабдяване с удостоверение за
търпимост на жалбоподателя е заявено, че по отношение на строежа в неговия
имот, осъществен според органа в периода -2010 – 2016 година, не са налице
условия за определянето му като търпим. Искането е заповедта да бъде отменена.
В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител жалбоподателят настоява, че строежът на процесните постройки е
започнал през 2009 година, като изграждането им не е приключило. Построеното
представлява навеси за съхранение на инвентар и храна на животни, ползвани от И.Й.
за нуждите му като земеделски производител. Няма изпълнено строителство
съобразно даденото строително разрешение.
Ответната страна, Кметът на Община Девня Варна,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Съдът, като прецени законосъобразността на
оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК и предявените с
жалбата доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице,
собственик на имота, предмет на оспорения акт, пред надлежен съд, в предвидения
от закона срок, при наличие на правен интерес от оспорването, поради което производството
е допустимо.
По делото няма спор, че жалбоподателят
е собственик на имот с идентификатор 20482.168.3 по КККР на гр. Девня,
м.»Бозлука», на основание
нот.акт №8, т.VІІ, вх. рег.№7583, д.№934 от 19.11.2008 г., вписан в Службата по
вписванията гр-Девня под № 29, т.14, вх.рег.№3806, д.02741 от 20.11.2008
година.
Със Заповед № 1002К-7- от 01.07.2019
година Кметът на Община Девня назначава комисия
и разпорежда извършване на проверка на място и по документи относно
строителството в имот с идентификатор 20482.168.3 по КККР на гр. Девня.
В изпълнение на заповедта проверката е
извършена, като е съставен Констативен акт №1 от 01.07.2019 година. Проверката
е осъществена в присъствието на И.Й..
С писмо от 02.07.2019 година, връчено чрез
майка му на 10.07.2019 година, И.Й. е
уведомен, че следва да представи в общинска администрация Девня документи за
собственост на поземления имот, както и всички налични строителни книжа за
сградите в него.
В констативния акт, след посочване на
собственика на имота, в който е извършено преустройството, са отразени
констатациите на проверяващите – наличието на строителни книжа – представените
от И.Й. Разрешение за строеж №26 от 03.12.2009 година на главния архитект на
Община Девня, издадено на основание чл.12, ал.3, чл.142, ал. И ал.6, т.2,
чл.148, ал.1, ал.2 и ал.4, и чл.152, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.2, ал.1,т.1 и
чл.10 от Наредба №2 от 10.04.1998 година за застрояване в земеделски земи,
отм.ДВ бр.85 от 06.11.2012 година и одобрени инвестиционни проекти; установено
е, че не са съставяни протоколи за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа, както и други актове във
връзка с издаденото разрешение за строеж; установено е наличието на три
селскостопански сгради, съответно – 1/ едноетажна сграда, изградена от
стоманобетонна конструкция и тухлена зидария, с дървена дограма, едноскатен
покрив, разположена на имотната граница с имот с идентификатор
20482.168.2, с приблизителни размери 4,40/16.00 м. и площ от 72 кв.м.;
2/едноетажна сграда, изградена от бетонови блокчета, с дървена дограма, едноскатен покрив,
разположена на имотната граница с имот с идентификатор 20482.168.2, с приблизителни
размери 17,50/9.00 м. и площ от 136 кв.м.; 3/едноетажна сграда, изградена от
тухли и дървена
конструкция, незавършен двускатен покрив, разположена на имотната граница с
имот с идентификатор 20482.168.4, или част от нея попада в този имот, с
приблизителни размери 8,50/10.00 м. и площ от 85. Проверяващите установяват, че
са посочените селскостопански сгради няма одобрени влязло в сила разрешение за
строеж и инвестиционни проекти, като нито една от сградите не може да бъде
оприличена по форма, размери и местоположение с одобрения проект към
разрешението за строителство от 03.12.2009 година. Проверяващите приемат, че
строителството на постройките, представляващи строежи шеста категория по
смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, във връзка с чл.147, ал.1, т.1 и ал.2 от
с.з. и чл.12 от Наредба №1/2003 година за номенклатурата на видовете строежи, е
извършено през 2020-2016 година.
Изпълнените без разрешение за строеж и
одобрени инвестиционни проекти са квалифицирани
като незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.1 от ЗУТ вр. чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, поради нарушаване на разпоредбите на чл.147, ал.1,т.1 и ал.2 от ЗУТ и чл.148,
ал.1 от ЗУТ; чл.7, чл.11, чл.12, чл.13 и чл.14 от Наредба №19/25.10.2012 година
за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им.
На 21.08.2019 година И.Й. подава
възражение срещу констативния акт с твърдение, че построеното не представлява
строеж по смисъла на ЗУТ, това са навеси, изградени с подръчен дървен материал,
за които не е необходимо разрешение за строеж, евентуално твърди, че
представлява търпим строеж.
На 26.08.2019 година до И.Й. е
изпратено становището на Кмета на Община Девня, в което са изложени съображения
за неоснователност на възражението, като е обоснован характера на незаконен
строеж на изпълненото в имот с идентификатор 20482.168.3 строителство.
На основание констативния акт,
установяващ изпълнение на описания в него строеж без изискваните от закона
строителни книжа и разрешение за строеж, като съобразява статута на поземления
имот на земеделска земя, която може да бъде застроявана без промяна на
предназначението й при условията на Наредба №19 от 25.10.20112 година за
строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им;
обстоятелството, че имотът попада и в територията на археологически резерват
«Античен град Марционополис», при което следва да бъдат съобразявани и
специалните изисквания на Закона за културното наследство; като преценява, че
по отношение на строежа не могат да бъдат приложени разпоредбите на пар.16 от
ПР на ЗУТ и пар.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, кметът на Община Девня приема, че е
налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ и на основание чл.225а,
ал.1, във вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, разпорежда премахването му.
Чрез процесуалния си представител жалбоподателят е заявил
в съдебно заседание, че строежът на процесните постройки е започнал през 2009
година, като строителството им не е приключило и понастоящем. За установяване
на твърденията на жалбоподателя, по негово искане по делото е допусната
съдебно-техническа експертиза, която е заличена поради неизпълнение на
указанието на съда за внасяне на определения депозит. Други доказателства в
подкрепа на твърденията на И.Й. за характера на изпълненото строителство не са
ангажирани и представени по делото. Не са ангажирани и доказателства за
установяване на извършени
процедури по узаконяване, респ. За установявяне на търпимост на строежите по
реда на пар.16, ал.1, пар.127, пар.183 и пар.184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Въз основа на
установеното от фактическа страна и преценявайки предявените в жалбата
оплаквания, съдът прави следните изводи:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1
от ЗУТ – Кметът на Община Девня, в изискуемата от закона форма, като са
изложени фактическите и правни основания за постановяването й.
Статутът на имота, в който е
осъществено процесното строителство на земеделска земя, която собственикът, в
качеството му на земеделски производител ползва, не го освобождава от
задължението за осъществяване на строежите при условията на дадено разрешение
за строеж.
Приложимата Наредба №19 от 25.10.2012
година за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им
определя условията и редът за застрояване в земеделските земи по смисъла на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, Закона за устройство на територията и Закона
за опазване на земеделските земи за случаите, в които не се променя
предназначението им. Наредбата изрично установява разрешителен режим за
строителсвото в тези земи, регламентирайки специални условия, като в чл.2
изрично посочва, че застрояване без промяна на предназначението на земеделските
земи се осъществява, като разрешението може да има за предмет обекти, които са
свързани с ползването на земите и чиито функции са съвместими с предназначението на земята.
В случая на процесния имот, попадащ в
хипотезата на ал.2 на чл.2 от Наредба №19/2012 година, разрешеното строителство може да има за
предмет едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска
продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване. Изрично
разпоредбата на чл.12 от Наредба №19/2012 година препраща към глава осма,
раздел ІІІ от ЗУТ Разрешаване на строителството – чл.148 и сл. от ЗУТ по
отношение на процесуалните правила.
Безспорно е наличието на
трите селскостопански постройки в собствения на И.Й. поземлен имот с идентификатор
20482.168.3 по КККР на гр.Девня, м.Бозлука». Констатациите в Акта от 01.07.2019
година, възприети от административния орган относно характера на строителството
и квалификацията му като строеж по смисъла на специалния закон - т.38 на пар.5 от
ДП ЗУТ, не са оборени от жалбоподателя, в чиято тежест е да ги опровергае с
допустимите от закона доказателствени средства. Категорично е установено по
делото, включително чрез изявлението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че осъществяването на строежа не е съобразено с издаденото
Разрешение за строеж от 03.12.2009 година. В хода на административното
производство и пред съда е предявено възражение за търпимост на строежа, но
доказателства не са представени.
Безспорното качество на
жалбоподателя на собственик на имота го определя и като възложител на процесните
постройки по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ, правоимащ по чл.148, ал.4 ЗУТ, на
който следва да бъде издадено и разрешението за строеж по чл.148, ал.1 от ЗУТ.
За собственика като възложител тежи и задължението по чл.148 , ал.1 ЗУТ да
предприеме осъществяване на строежа само при наличие на издадено съответно
разрешение от главния архитект. Неизпълнението на това задължение,
реализирането на строеж без разрешение за строеж, без одобрени инвестиционни
проекти е квалифицирано от нормата на чл.225, ал.2 т.2 от ЗУТ като незаконен
строеж, който подлежи на премахване.
При изложените съображения за
осъществяваане на строежа на трите селскостопански постройки без наличие на
издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти оспорената
заповед се явява постановена при правилно приложение на материалния закон,
поради което жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Й.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. М.К.,***, срещу Заповед № 1002-364 от 29.08.2019 год. на Кмета на Община Девня за премахване на незаконен строеж – стопански
постройки, находящи се в ПИ 20482.168.3 по КККР на гр.Девня, одобрени със
Заповед №РД18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, местност
«Бозлука».
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: