№ 745
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201801 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Мото-Пфое“ ЕООД със седалище гр.София, подадена чрез ю.к.
Е.Т., против НП № В-0051057/10.02.2021год. на Директора на регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към КЗП, с което на търговеца е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500лв. на основание
чл.222 от ЗЗП за нарушаване нормата на чл. 127, ал.3 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди, че наказателно постановление е
незаконосъобразно като излага доводи за необоснованост на атакуваното НП,
както и такива за липса на извършено нарушение от негова страна. Моли НП
да бъде отменено.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Н.Н., в които същата
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
1
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.11.2019год. между св. Г.Б. и „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД бил
сключен договор за отдаване на автомобили при условията на
финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост
с предмет на договора л.а. „Форд Мондео“ и срок на лизинга 60м като
автомобилът регистриран с ДК№ *** бил предаден на Б..
В средата на месец септември св. Б. пътувал с автомобила до гр.София,
като по време на движението му светнала сигнална лампа на таблото на
автомобила, а малко след това същият усетил че автомобилът губи мощност.
Св.Б. се обадил в „Мото-Пфое“ за да разбере каква е причината. Уведомен
бил че най-вероятно има проблем със съединителя и бил насочен да
предостави автомобила в сервиз в гр.София . Така и направил. Св. Б. посетил
сервиз на „Мото-Пфое“ ЕООД в гр.София. След преглед на МПС-то на същия
било съобщено, че съединителят е за смяна, но това нямало да се покрие от
гаранцията. Б. провел разговор по телефона с управителя на Варненския клон
на „Мото-Пфое“ ЕООД, съобщил му че от сервиза в София са му казали, че
вероятно съединителя е за смяна и поискал това да бъде сторено по гаранция.
Последният му казал да закара автомобила в сервиза в гр.Варна както и че
евентуално може повредата да бъде отстранена гаранционно. На
16.09.2020год. св. Б. закарал автомобила в сервиз на „Мото-пфое“ ЕООД в
гр.Варна като заявил, че има проблем със съединителя. Същият оставил
автомобила в сервиза. След няколко дни от там му се обадили и му казали, че
съединителя е за смяна, но не се обхваща от гаранцията. Б. не бил съгласен,
но оставил автомобила си за ремонт. На 02.10.2020год., след като пристигнал
съединителят автомобилът бил приет за отремонтиране в работилницата
когато бил съставени протокол за поръчка № 052 01 0002988 както и
контролен лист за директно приемане. На 06.10.2020год. св. Б. получил
автомобила си отремонтиран. На същия била издадена фактура за извършения
ремонт сумата по която той заплатил.
На 19.10.2020год., недоволен от това, че повредата не е била отстранена
гаранционно, св. Б. подал жалба по ел. път в КЗП. С жалбата св.Б. поискал
съдействие относно неизпълнение на гаранционни условия като посочил, че
гаранционния сервиз не поел ремонта на стойност 1703лв. поради причини
зависещи от производителя и преценка на служител от гаранционния сервиз
по некомпетентност и служебна зависимост от продавача. Към жалбата
приложил поръчка към договор за отдаване на автомобили на
финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на собствеността, както и
фактура № **********/06.10.2020год. на стойност 1703.65лв.
2
На 22.10.2020год. служители на КЗП Варна извършили проверка в
шоурум /магазин резервни части находящ се в гр.Аксаково м. „Варненски
път“ стопанисван от въззивното дружество. На същото място имало и сервиз.
В хода на проверката проверяващите запознали представител на
търговеца с постъпилата жалба на потребителя и определили дата за
документална проверка като посочили и документи които искат да им бъдат
представени – становище по жалбата на потребителя регистър за рекламации,
гаранционна поръчка и сервизна поръчка. След представяне на документите
било преценено че св. Б. бил направил рекламация на 02.10.2020год., а при
проверка на регистъра за рекламации било установено, такава рекламация не
фигурира в регистъра.
На 03.11.2020год. св. М. съставил срещу въззивното дружество АУАН
№ К-0051057 в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на 127,
ал.3 от ЗЗП, тъй като на 02.10.2020годс. не било изпълнило задължението си
да опише предявена на 02.10.2020год. рекламация в регистъра за рекламации.
Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от
управителя на въззивното дружество, което го подписало вписвайки в него
възражения си.
На 05.11.2020год. от страна на въззивното дружество били подадени и
писмени възражения срещу акта.
На 10.02.2021год. въз основа на акта, административнонаказващият
орган издал атакуваното НП, като е възприел изцяло констатациите описани в
същия, приел е че търговецът на 02.10.2020год. в гр.Аксаково е нарушил
разпоредбата на чл.127, ал.3 от ЗЗП и на основание чл.222 от същия закон му
наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед №
165/08.03.2020год. на Председателя на КЗП; Заповед № 21/13.01.2021год. на
Председателя на КЗП; констативен протокол № к-2664593/22.10.2020год.;
писмо изходящо от ръководителя на „Мото-Пфое“ ЕООД филиал Варна и
адресирано до КЗП; възражение срещу АУАН № К-0051057/03.11.2020год.;
договор за отдаване на автомобили при условията на финансообвързан лизинг
с опция за прехвърляне на правото на собственост сключен на 22.11.2019год.
между „Мото-Пфое лизинг“ ЕООД и Г. СВ. Б.; поръчка №
2SOV 076744/22.11.2019год. към договор за отдаване на автомобили при
условията на финансообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на
собственост от 22.11.2019год. между „Мото-Пфое лизинг“ ЕООД и Г. СВ. Б.;
Протокол за приемане на автомобили, които не са в движение или са
оставени на съхранение от 16.09.2020год.; протокол за проверка на документи
№ К-0120064/03.11.2020год.; жалба сигнал вх.№ В-03-1768/19.10.2020год.
изходящ от Г. СВ. Б. и приложения към него – поръчка към договор за
отдаване на автомобили на финансовообвързн лизинг с опция за прехвърляне
3
на собственост; фактура (оригинал) и пълномощно; пълномощно изходящо от
А.И.Ф като управител на „Мото-Пфое“ ЕООд към Р.Д.Й.; регистър за
рекламации; фактура (копие); поръчка № 052 01 0002988 с отразена дата на
приемане 02.10.2020год. дигитална сервизна книжка на л.а. „Форд Мондео“;
приемо-предавателни протоколи за автомобилни части; контролен лист за
директно приемане; проформа фактура (копие) приемо-предавателен
протокол към договор 2SOV 076744.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети
договор за отдаване на автомобили при условията на финансообвързан лизинг
с опция за прехвърляне на правото на собственост сключен на 22.11.2019год.
между „Мото-Пфое лизинг“ ЕООД и Г. СВ. Б. и поръчка №
2SOV 076744/22.11.2019год. към договор за отдаване на автомобили при
условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото
на собственост от 22.11.2019год. между „Мото-Пфое лизинг“ ЕООД и Г. СВ.
Б..
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали М.М.
(актосъставител), Ц.Х. (свидетел вписан в акта) и Г.Б..
В показанията си пред съда свидетелите М. и Х. сочат, че са извършили
проверка в обект на въззивното дружество находящ се в гр.Аксаково по повод
на постъпила жалба на потребител който бил предявил рекламация и при
проверка на регистъра за рекламации установили, че предявената такава не
фигурирала в него. В показанията си св. Х. сочи, че рекламацията била
предявена на 02.10.2020год. в шоурума на въззивното дружество, където се
намирала и сервизната база в която се обслужвали автомобилите, както и че
при проверка на представения им регистър за рекламации в не установили да
е отразена там.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и Георги
Банков – лицето по чиято жалба е била извършена проверка на въззивното
дружество. Същият потвърждава, че по време на управление на л.а. „Форд“
придобит на лизинг установил неизправност след което е оставил автомобила
на ремонт в оторизирания сервиз на „Мото-Пфое“ в гр. Варна като предявил
претенция за неизправен съединител и поискал поправянето му при
условията на гаранционно обслужване. Сочи обаче, че това е станало през
месец септември 2020год. като автомобилът му бил отремонтиран по-късно
след като дошъл съединителя. Сочи, че гаранционно обслужване не му било
признато и бил заплатил цялата сума по ремонта. Категоричен е че през месец
октомври рекламация не е правил. Сочи, че най-вероятно тогава автомобилът
му е влязла за ремонт, а до тогава е стояла на паркинга.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът не
кредитира единствено показанията на св. Х. в частта в която сочи, че на
02.10.2020год. потребителят бил предявил рекламация, тъй като в тази им
4
част показанията са в пълно противоречие с тези на св. Б. - потребителят по
чийто сигнал е извършена проверка на въззивното дружество. Посоченият
свидетел е категоричен, той рекламация през месец октомври не е правил.
Направил е това през месец септември 2020год. когато и оставил автомобила
в сервиза, а най-вероятно през месец октомври (02.10.2020год) автомобилът
му влязъл за отремонтиране – тогава бил дошъл съединителя от Германия и
тогава му се били обадили да го питат дали да го правят.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни (изключая показанията на св. Х. в коментираната по-
горе част), които се кредитират от съда изцяло с доверие непротиворечиви и
взаимнодопълващи се са и преценени по отделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и
НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни
лица и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и
чл.57 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че обст. части на АУАН и
НП не се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на въззивника нарушение. Фактическата обстановка е твърде
лаконична като в нея несе съдържат обстоятелствата при които е било
извършено нарушението и най-вече обстоятелства сочещи на някаква връзка
на въззивника с вмененото му нарушение. Посочено е само че въззивното
дружеството извършвало търговска дейност в шоурум, че потребител се бил
закупил л.а. „Форд Мондео“ както и че в рамките на гаранционния срок
автомобилът проявил дефект изразяващ се в износване на съединителя и
потребителят предявил рекламация като оставил автомобила в оторозиран
сервиз. От кого е закупен автомобила – кой е търговеца продавач (въззивника
или друго лице), кой стопанисва оторозирания сервиз – търговеца продавач
или друго упълномощено лице не е ясно.
В края на краищата от обстоятелствените части на АУАН и НП изобщо
не става ясно какво е отношението на въззивното дружество към посочения в
АУАН и НП автомобил.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение е съществено такова и
е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание тъй като води
до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е
лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти за да
организира адекватно защитата си. В тази връзка съдът намира за нужно да
отбележи, че в производствата от наказателен характер (каквото е
адм.наказателното производство) е абсолютно недопустимо съставомерни
факти да се установяват едва в хода на съдебното следствие посредством
разпит на представители на контролния орган и да се извличат от материалите
5
по АНП още повече, че за разлика от чистото наказателно производство в
производствата с адм.наказателен характер по ЗАНН не е предвидена
възможност за предявяване на материалите по АНП. Няма спор в съдебната
практика, че защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им
квалификация, поради което и именно следва в обст. част на АУАН и НП да
са изложени всички съставомерни обстоятелства и факти, които подлежат на
установяване и доказване и определят рамките в които ще се реализира
защитата.
От друга страна доколкото с НП на въззивника е наложено наказание за
нарушение на чл. 127, ал.3 от ЗЗП извършено на 02.10.2020год. съдът след
преценка на събраните по делото доказателства и излизайки извън предмета
на доказване очертан от обст. част на НП прецени, че НП е издадено и в
нарушение на материалния закон по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 122 от ЗЗП (в редакцията към датата на
нарушението посочена в НП) потребителят има право на рекламация за всяко
несъответствие на стоката с договореното,включително за стоки втора
употреба, когато след доставката, при първоначалния преглед или при
съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити
несъответствия с договора за продажба.
Съгласно чл. 123, ал.1 от ЗЗП (в редакцията към датата на нарушението)
потребителят има право да предяви рекламация на стоката или услугата,
независимо от това дали производителят или търговецът е предоставил
търговска гаранция на стоката или услугата.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал.1 от ЗЗП рекламацията се
предявява пред търговеца или пред упълномощено от него лице. Съгласно
ал.2 на същия член рекламацията се подава устно или писмено, ав ал.3 от
същия член на закона е указано, че при предявяване на рекламация
потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него
начин за удовлетворяване на рекламацията, съответно размера на
претендираната сума, и адрес за контакт.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.3 от ЗЗП при предявяване на
рекламация търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да я
опишат в регистъра за рекламации.
Съгласно §13, т.2 от ДР на ЗЗП „търговец" е всяко физическо или
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя
услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко
лице, което действа от негово име и за негова сметка.
В случая от приложените към АНП писмени доказателства по безспорен
и категоричен начин се установява, че св. Б. е придобил държането върху
6
процесния автомобил посредством договор за отдаване на автомобили при
условията на финансовообвързан лизинг като страна по този договор
(лизингодател) не е въззивното дружество, а друго ЮЛ - „Мото-Пфое
лизинг“ ЕООД. От друга страна според настоящия съд от показанията на св.
Б. и приложените към АНП приемо-предавателен протокол – „Мото-пфое
лизинг“ ЕООД и Клиент към договор 2SOV 076744 и писмо изходящо от
ръководителя на „Мото-Пфое“ ЕООД – филиал Варна и адресирано до КЗП
по безспорен начин се установява и това, че въззивното дружество е лице
упълномощено от търговеца, което да извършва гаранционен или
извънгаранционен сервиз на автомобила, съответно е упълномощено от
търговеца по сделката, пред което могат да се предявяват рекламации. От
показанията на св. Б. се установява, че точно пред въззивното дружество, в
шоурума в гр.Аксаково същият е предявил и устна рекламация свързана с
повреда на съединителя като е поискал повредата да бъде отстранена по
гаранция. От друга страна не е спорно по делото, че предявената от св. Б.
рекламация не е била описана във водения от въззивника регистър за
рекламация, което влече на нарушение от страна на жалбоподателя на
нормата на чл. 127, ал.3 от ЗЗП. Нарушението обаче не е извършено на
02.10.2020год. както са приели актосъставителя и АНО, през месец септември
същата година като в тази насока са показания на разпитания в хода на
съдебното следствие потребител – св. Б.. Същият е категоричен пред съда, че
той рекламация през месец октомври 2020год. не е правил. Направил такава
през месец септември когато и оставил автомобила си в обекта на въззивното
дружество в гр.Аксаково. В подкрепа на неговите показания е и приложения
към преписката протокол за приемане на автомобили, които не са в движение
или са оставени на съхранение видно от който автомобилът на Б. е бил приет
на 16.09.2020год.. Действително към материалите по АНП е приложен
протокол за поръчка от 02.10.2020год. в който е отразено клиентско
оплакване. Този протокол обаче сам по себе си не установява датата на която
клиента (в случая св.Б.) е предявил рекламацията още повече, че в случая
рекламацията е била предявена устно видно от показанията на Б., а протокола
от 02.10.2020год. е бил съставен в деня в която автомобилът му е бил приет за
отремонтиране след пристигане на съединителя от Германия.
С оглед на изложеното по-горе съдът прие за безспорно доказано, че
въззивника е извършил нарушение на чл. 127, ал.3 от ЗЗП, тъй като не е
описал предявената пред него устно от св. Б. рекламация. Нарушението обаче
не е било осъществено на 02.10.2020год. за каквото деяние му е било
повдигнато нарушение и е бил наказан с НП.
Предвид на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон, същото страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
7
Разноски се претендират само от въззиваемата страна, която
своевременно, преди приключване на делото е формулирала и съответното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на
делото обаче (НП подлежи на отмяна) искането се явява неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В-0051057 от 10.02.2021год.
на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на „Мото-Пфое“ ЕООД
ЕИК ********* е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500лв. на основание чл.222 от ЗЗП за нарушаване
нормата на чл. 127, ал.3 от ЗЗП.
Решението подлежи на касационна проверка пред Варненски
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че
мотивите и решението са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8