Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 15.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Валя Апостолова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1583 по описа за 2018 год.
на РС-Враца и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1,
предл.1-во ЗЗД, във вр. чл.198о, ал.1 ЗВ, вр.чл.30, ал.3 ЗС.
В исковата молба ищецът твърди, че се
намирал в облигационна връзка с наследодателя на ответниците Е.Е./Г./ Р. по
реда на Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребители за ползване на ВиК системи и Общите условия на „ВиК” ООД, гр.Враца.
Сочи, че наследодателят на ответниците имал открита партида за доставка на вода
в дружеството-ищец за жилище с адрес: гр.Враца, ул*******Твърди, че за периода от
14.11.2015 г. до 11.09.2016 г. по партидата на наследодателя на ответниците са
начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 144,49 лв. по 15 бр.
фактури, които не били заплатени. Поддържа, че при извършено връчване на покана
за доброволно изпълнение било установено, че титулярът на партидата е починал
преди периода на потребление – на 17.03.2012 г. Поддържа, че след смъртта му
неговите наследници не са изпълнили задължението си да подадат заявление за
промяна на партидата, поради което потреблението е продължило да се начислява
на името на титуляра. Поддържа още, че с откриване на наследството наследниците
са придобили съвкупността от права и задължения и качеството на потребители и
страна в облигационните отношения с ВиК оператора, съобразно наследствените си
дялове, а именно: 4/6 ид.ч. за първия ответник /съпруга на наследодателя/ и по
1/6 ид.ч. за другите двама ответници /деца на наследодателя/. Сочи, че до
ответниците била изпратена покана за доброволно изпълнение, но задължението не
било платено. С оглед на изложените обстоятелства иска от съда да осъди
ответниците да заплатят претендираните суми за главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Н. Т.Р.
и Е.Е.Р. не са подали отговори.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника Т.Е.Р., чрез назначения по реда на чл.47,
ал.6 ГПК особен представител – адв.И.И., в който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на исковите претенции, като същите се оспорват
по основание и размер. Излагат се доводи, че за да претендира заплащане на
потребено количество питейна вода, ищецът трябва да е осъществил доставка на
такава. Твърди се, че нито ответника, нито други допуснати от него лица са
обитавали процесния имот. Сочи се, че съгласно разпоредбите на ОУ и Наредба №
4/2004 г. ВиК операторът е бил длъжен да отчита средствата за измерване при
условията и сроковете, определени в ОУ и ежемесечно да издава фактури, освен
при изрична договореност за различен период на фактурите. Не се оспорва
обстоятелството, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата но фактуриране, но се
твърди, че ответникът не е получавал фактури за посочения в исковата молба
период. Изразява се становище, че ответникът не е уведомен за съществуващите
задължения за евентуална доставка на питейна вода, която той да е потребил. По
отношение на представената към исковата молба покана за доброволно изпълнение,
получена от ответника Р., се изразява становище, че същата касае друг период,
поради което позоваване на същата е несъстоятелно. Поддържа, че съгласно ОУ на
дружеството, доставчикът е длъжен да извършва отчитане в присъствието на
потребителя или посочено от него лице, докато от приложените по делото писмени
доказателства – карнет, не може да се направи категоричен извод, че подписите са
положени от ответниците, а и не всички полета с отчети са оформени. По
изложените в отговора доводи и съображения ответникът възразява срещу описаната
в иска фактическа обстановка, обстоятелството, че ищецът е осъществил доставка
на посоченото количество питейна вода, направените отчети за потребление не са
съобразени с ОУ и в по-голямата си част са едностранно оформени и не е дадена
възможност да се запознае с тях и евентуално да подаде възражение. Навеждат се
доводи, че по делото не са представени доказателства чия собственост е
апартамента, в който се твърде че е осъществено потреблението. Предвид
гореизложеното се иска отхвърляне на исковата претенция. Претендират се
разноски.
В проведеното открито съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на
неприсъствено решение по отношение на част от ответниците – Н.Р. и Е.Р..
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ответниците
не оспорват, а и от представено към исковата молба удостоверение за наследници
изх.№ 112/02.03.2017г. се установява, че Е. Е.Р., починал на 17.03.2012 г. е
оставил трима наследници по закон – Н.Т.Р. – съпруга и Е.Е.Р. и Т.Е.Р. –
синове.
По
делото не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства съдът
намира за безспорно обстоятелството, че Е.Г.Р., ЕГН **********, посочен като
титуляр на партида в карнетна книга за имот в гр.Враца, ул****** и Е. Е.Р., ЕГН
********** – наследодател на ответниците, съгласно приложеното удостоверение за
наследници, е едно и също лице.
По
делото е представена покана № 68949 за доброволно изпълнение, адресирана до
наследодателя на ответниците и обхващаща само част от посочения в исковата
молба процесен период, върху която е отбелязано, че е връчена на 11.10.2016 г.
на Т.Р. – син. Срещу името на лицето е положен подпис. Към поканата е приложена подробна справка
за начислени суми за ВиК услуги по периоди.
По делото е приложен заверен
препис от карнет, съставен за партида за имот на адрес гр.Враца, ул******, с титуляр Е.Г.Р.,
ЕГН **********, в който са отразени показания за четири водомера в имота за
периода 11.12.2012 г.- 11.10.2016 г. В карнета е отразено още, че имота се
обитава от 4 бр.души. Срещу отчетените показания през посочения в исковата
молба период се съдържа подпис за абонат на следните дати: 09.12.2015 г.,
13.04.2016 г., 14.06.2016 г., 11.08.2016 г. и 11.10.2016 г.
По
делото е представена и справка – извлечение № 35577 за дължимите суми към „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр.Враца към 10.02.2017 г. за абонатен номер 2117018 на
името на Е.Г.Р. за имот на адрес: ***, в която е отразено, че ищецът
е издал 15 броя фактури за отчетен период 14.11.2015г. до 11.09.2016г.
и е начислил в своето счетоводство задължение по посочената партида сумите,
както следва: 144,49 лева – главница и 9,84 лева – лихва.
По делото е представена и
покана за доброволно изпълнение изх.№ 2098/08.06.2017 г. до тримата ответници,
с която същите се уведомяват за дължимите суми и се определя срок за
заплащането им. По делото е приложено известие за доставяне, от което не става
ясно дали поканата е връчена на адресатите.
По делото е приложено писмо
вх.№ 13258/07.09.2018 г. от Служба по вписванията – гр.Враца, в което по повод
отправено от съда искане уведомяват, че справките в базата данни са по
персонална партида – ЕГН/БУЛСТАТ, а не по имот.
По делото е приложена и
разпечатка с вх.№ 14134/28.09.2018 г., изготвена от Служба по вписванията –
гр.Враца за недвижими имоти по партидата на ответника Т.Е.Р., обхващаща само
процесния период – от 14.11.2015 г. до 11.09.2016 г. В разпечатката е отразено
прехвърляне от 09.03.2016 г., чрез покупко-продажба на недвижим имот – поземлен
имот с площ от 4397,000 кв.в. в гр.Враца, местност „Курт Тепе“, с продавачи
тримата ответници по делото и купувач – трето за делото лице.
По делото е приложена електронна
справка, извършена от процесуалния представител на ответника Т.Р., във водената
от Служба по вписванията - гр.Враца персонална партида на наследодателя на
ответниците по делото – Е. Е.Р., за периода от 01.01.1992 г. до 06.10.2018 г.
Видно от същата е, че последният е бил собственик на поземлени имоти – ниви,
ливада, залесена територия, широколистна гора и ливада в землището на гр.Враца,
както и на недвижим имот, за който е посочено само, че се намира в гр.Враца, с
право на собственост от 12.12.1995 г., въз основа на констативен нотариален
акт.
По делото са представени в
цялост Общи условия на „ВиК“ ООД Враца, които са одобрени от /Д/КЕВР на
основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006г. по
отношение, на които съдът на основание чл.155 ГПК е съобщил на страните, че му
е служебно известен факта, че същите са публикувани във в. „Новинар“ в броя му
от 20.06.2006г. и във в. „Конкурент“ в броя му от 19.06.2006г. и са поместени
на интернет страницата на дружеството.
За установяване стойността
на доставените ВиК услуги до имота, по делото е изготвено заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от
съда като обективно и компетентно дадено. След запознаване с материалите по
делото и проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
вещото лице е дало заключение, че стойността на доставените ВиК услуги до
жилище, находящо се в гр.Враца, ул*******за периода от 14.11.2015г. до 11.09.2016г.,
е в размер на 126,06 лева – главница и 8,16 лева – лихви, за периода от
14.12.2015 г. до 10.02.2017 г. Видно от констативно-съобразителната част на
заключението е, че при извършената проверка вещото лице е констатирало, че на
29.12.2017 г. е извършено плащане на сумата от общо 21,76 лева по три фактури –
фактура №**********/01.02.2016 г., фактура № **********/01.03.2016 г. и фактура
№ **********/01.03.2016 г., като са останали незаплатени следните фактури: № **********/04.01.2016
г., за периода 14.11.2015 г. – 09.12.2015 г., на стойност 18,43 лева; № **********/01.03.2016
г., за периода 09.01.2016 г. – 10.02.2016 г., на стойност 6,91 лева; №
**********/01.04.2016 г., за периода 10.02.2016 г. – 10.03.2016 г., на стойност
9,22 лева; № **********/01.04.2016 г., за периода 10.02.2016 г. – 10.03.2016
г., на стойност 9,22 лева; № **********/01.04.2016 г., за периода 10.02.2016 г.
– 10.03.2016 г., на стойност 11,52 лева; № **********/03.05.2016 г., за периода
10.03.2016 г. – 13.04.2016 г., на стойност 6,91 лева; № **********/01.06.2016
г., за периода 13.04.2016 г. – 13.05.2016 г., на стойност 6,91 лева; №
**********/01.07.2016 г., за периода 18.04.2016 г. – 18.05.2016 г., на стойност
16,13 лева; № **********/01.08.2016 г., за периода 16.06.2016 г. – 14.07.2016
г., на стойност 11,52 лева; № **********/01.09.2016 г., за периода 14.07.2016
г. – 11.08.2016 г., на стойност 6,91 лева; № **********/01.09.2016 г., за
периода 14.07.2016 г. – 11.08.2016 г., на стойност 9,22 лева и №
**********/03.10.2016 г., за периода 11.08.2016 г. – 11.09.2016 г., на стойност
13,16лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че фактурите, по които е
констатирало плащане, сумите са сторнирани. В заключението вещото лице е
посочило, че съгласно карнета 2117, стр.18, 19,20 и 21 в процесния имот е
извършван отчет на показанията на водомерите, като има положени подписи от
абонат срещу съответните отразени
показания. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че практиката на
ищцовото дружество е да извършва отчитане на водомерите през един месец, като
за следващия се записват показанията като от предходния месец, през който е
извършено реално отчитане. В последствие, при следващото реално отчитане се
изравнява. За това няма подписи в карнета срещу всички показания. Според
заключението, за процесния период от ищцовото дружество са издавани месечни
фактури за дължимите суми за потребени количества вода, съгласно отчети на
водомерите в имота. Не са открити подавани писмени възражения по извършени
отчети на водомерите в имота и издадени фактури за ВиК услуги през процесния
период. Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че при извършената
проверка е установила, че ищцовото дружество е издавало ежемесечни фактури,
като през месеците, през което не е извършван реален отчет, фактурите са
издавани на база показанията от предходния месец, през който е извършван реален
отчет. Вещото лице заявява, че от представените му документи няма как да
установи дали издаваните фактури са сведени до знанието на абоната.
Съдът не обсъжда
заключението на вещото лице в частта за дължимите лихви за забава от ответника,
тъй като видно от исковата молба съдът не е сезиран с такъв иск. Съдът не
обсъжда и представените към заключението на експертиза документи, които са
послужили за нейното изготвяне, тъй като същите не са приети като писмени
доказателства по делото.
Други
относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Както бе посочено и по-горе,
в проведеното открито съдебно заседание ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител е поискало постановяване на
неприсъствено решение по отношение на двама от ответниците – Н.Р. и Е.Р..
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено. За да бъде постановено неприсъствено решение срещу тези
ответници по делото, следва
да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно
изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответниците Н.Т.Р. и Е.Е.Р. не са представили в срок отговор на исковата молба. На
следващо място, не са
изпратили
представител в първото заседание по делото, както и не са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие.
Освен това, налице е и
изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на ответниците са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание /разпореждане № 2541/18.04.2018 г. с тези указания е връчено и на двамата ответници – лично на ответника Р., по
местоработата й и при условията на чл.46, ал.2, вр.ал.1 ГПК на ответника Е.Р./.
Съдът намира, че е налице и
условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – исковете са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото
доказателства.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
С оглед предходното, предявените срещу тези двама ответници искове за
главница следва да бъдат уважени, съобразно констатациите в заключението на
вещото лице за частично плащане по фактури, определени от съда съобразно
припадащите им се части, а именно - по
отношение на ответника Н.Р. – за сумата от 84,04 лева /4/6 ид.ч./, а по
отношение на ответника Е.Р. – за сумата от 21,01 лева /1/6 ид.ч./. Тези суми се
дължат ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /16.04.2018 г./ до окончателното изплащане. В останалата им част
до пълните претендирани с исковата молба размери, исковите претенции следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на ответника Т.Р. не е направено искане за неприсъствено
решение, тъй като не са налице предпоставките за това – същият се представлява
в производството от назначения му при предпоставките на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител.
Съдебната практика е категорична, че в хипотезата на обикновено
другарство /какъвто е и
настоящия случай/, няма пречка да се постанови неприсъствено решение по отношение на един или няколко от обикновените другари, като спрямо останалите разглеждането на делото може да продължи по общия ред.
За основателността на иска по чл.79,
ал.1, предл.1-во ЗЗД, във вр. чл.198о, ал.1 ЗВ, вр.чл.30, ал.3 ЗС в тежест на
ищеца е да докаже, че се е намирал в облигационно правоотношение с
наследодателя на ответника, че наследодателят на ответника има открита партида
за доставка на вода в дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба
адрес, че има вземания срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от
твърдяното основание, както и обстоятелството, че ответника има качеството на
наследници по закон на лицето, на което е открита партида в ищцовото дружество.
При доказване на горните факти и обстоятелства,
в тежест на ответника е да докаже плащане или наведените с писмения отговор
правоизключващи възражения.
По делото е безспорно, че
ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198„о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр.Враца. Съгласно чл.11, ал.7
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Между
страните не се спори, а и на съда е служебно известен факта, че Общите условия
за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД са одобрени
от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ –
019/09.06.2006г. и са публикувани във в.„Новинар“ в броя му от 20.06.2006г. и
във в.„Конкурент“ в броя му от 19.06.2006 г., както и са поместени на интернет
страницата на дружеството.
По делото е безспорно установено
и обстоятелството, че ответникът Т.Е.Р. е наследник по закон на посочения като
титуляр на партидата Е. Р.,***. В тежест
на ответника бе да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства,
каквито са отказът от наследство, или приемането на наследството по опис и пр. /в този смисъл е решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК/, което не бе сторено.
Настоящият съд намира, че от събраните
по делото писмени доказателства – покана № 68949 за доброволно изпълнение, получена
на 11.10.2016 г. лично от ответника Т.Р. и справка за регистрирани постоянен и
настоящ адрес на това лице, изготвена служебно по разпореждане на съда по реда
на Наредба № 14/18.11.2009 г., безспорно се установява качеството потребител на
ответника на ВиК услуги по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 ОУ. От горепосочените
писмени доказателства се установява, че регистрираните постоянен и настоящ
адрес на ответника съвпадат с процесния, до който ищецът твърди да е доставял
ВиК услуги. От поканата за доброволно изпълнение, дори същата да не касае целия
процесния период, също се установява, че този ответник живее на адреса на потребление.
На следващо място следва да се отбележи, че
положеният в цитираната покана подпис срещу получател, е идентичен с подписите
положени в карнета за извършени на 14.06.2016 г., 11.08.2016 г. и
11.10.2016 г. отчети на показанията на водомерите в жилището. Предходното е видно и без съдът да
разполага със специални знания в областта на графологията. На последно място,
съдът намира за необходимо да отбележи, че констатираното от вещото лице в
експертизата плащане по фактури /след получаване на покана за доброволно
изпълнение/, представлява действие, с което ответника признава задълженията си
към ищцовото дружество, т.е. налице е извънсъдебно признание на неизгоден за
страната факт.
Действително, по партидата
на ответника Т.Р. е вписан само продаденият от него и другите двама ответници
по делото поземлен имот в гр.Враца, местност „Курт Тепе“, придобит по
наследство от наследодателя им Е. Р. /видно от представената от особения
представител електронна справка по партидата на последния/, но следва да се има
предвид, че справката обхваща само процесния период, като няма данни за
предходен период.
Настоящият съд приема, че от
горепосочената електронна справка по партидата на наследодателя на ответниците,
представена по делото от особения представител, може да се направи извод, че недвижим
имот, за който е посочено само, че се намира в гр.Враца, собственост на Е. Е.Р.
от 12.12.1995 г., въз основа на констативен нотариален акт, е именно процесния,
по отношение, на който наследодателя на ответниците е посочен като титуляр на
партидата в ищцовото дружество и последното твърди да е доставило ВиК услуги. Ето
защо, изложените в т.7 от писмения отговор на особения представител на
ответника доводи са неоснователни. Следва да се има предвид, че договорът за
предоставяне на ВиК услуги не се прекратява при смърт на титуляра, а запазва действието си по отношение на наследниците
в качеството им на универсални правоприемници. При договора за доставка на ВиК услуги, наследниците на
потребителя на услугите, които дължат основно парични престации, придобиват
правата и задълженията по договора, в случай, че не са направили отказ от
наследството. Обстоятелството, че наследниците не са изпълнили задължението си
по чл.59, ал.1 ОУ в 30-дневен срок да подадат заявление до ВиК оператора за
промяна на партидата, като представят удостоверение за наследници, не води до
извод, че облигационното правоотношение е прекъснато. Неизпълнението на това
задължение има за своя последица единствено това, че при липса на споразумение
на кого от наследниците да бъде открита партида, отговорност ще се
носи от всички пропорционално на наследствения им дял - чл.59, ал.2 ОУ /в този смисъл е решение по в.гр.д.
№322/2016г. по описа на ОС-Враца/. С оглед предходното, след смъртта на Е. Р.,***, съществувалото между него и ищцовото дружество облигационното правоотношение не е
прекратено, а същият е заместен
като страна в това правоотношение от своите наследници – настоящи ответници.
Съдът не споделя изложените в писмения
отговор от особения представител на ответника Т.Р. възражения, обективирани в
т.2 до т.4 от същия - за едностранно оформяне на направените
отчети за потребление в имота, за липса на индивидуализация и неспазване на ОУ
на ищеца. Карнетът е частен удостоверителен
документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл.32, ал.4 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява отразените
в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и
отчетните данни на индивидуалните водомери. В цитираната разпоредба обаче е
предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на
самия потребител, така и с подписа на негов представител. Систематичното място
на разпоредбата и използваното в следващата алинея различно понятие -
„упълномощен представител” води до извода, че карнета може да бъде подписан и
от лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от
потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява
негов представител в широк смисъл, въз основа на родствена, съпружеска или
фактическа връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител
на потребителя по смисъла на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. може
да бъде всяко лице от кръга на домашните му, т.е. всяко лице, което обитава
имота на каквото и да било правно основание. Подписването на карнета от такова
лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата
доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на
потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово
задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл.22 от Общите условия. Целта на
присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на
водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на
дължимите суми. Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът приема
като съгласие на потребителя с отчетеното до тази дата, при липса на възражения
от абоната за предходния период. Налице е признание на факти – че записванията
отговарят на реалните показания, а оттам и на съответната консумация.
Съгласно
разпоредбата на чл.35 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1
куб. м за период, който се определя в общите условия или договора, но не
по-дълъг от шест месеца. Тази разпоредба е възпроизведена и в ОУ на ищцовото
дружество – чл.21, ал.1, т.1 от същите. Видно и от направеното в съдебно
заседание уточнение от вещото лице е, че ищцовото дружество извършва реален отчет
на индивидуалните водомери през период от един месец. С оглед предходното, в
конкретния случай, видно от приложените по делото карнети е, че липсва подпис
на абонат само за един от месеците на реален отчет – 10.02.2016 г.
Съдът
не споделя и наведените в т.1 и т.6 от писмения отговор на ответника, чрез
особения му представител възражения. Видно от заключението на ССчЕ, което не е
оспорено от страните е, че не са извършени плащания за ВиК услуги в имота за
периода от 14.11.2015 г. до 11.09.2016 г. по фактури, посочени в табличен вид
по номер, дата на издаване, показания на водомери, отчетено количество и
начислена сума за главница. В заключението вещото лице е посочило, че за процесния период от ищцовото дружество
са издавани месечни фактури за дължимите суми за потребени количества вода,
съгласно отчети на водомерите в имота.
В чл.31, ал.2 ОУ е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. От предходното
следва извода, че заплащането на услугите не е обослувено от фактическото им
изпращане и получаване от потребителите. Действително, в чл.32, ал.1 ОУ е
предвидено, че потребителите могат да подават възражения срещу определената
дължима сума за използвани ВиК услуги в срок от 7 работни дни, считано от
датата на получаване на фактурата. Следва обаче да се има предвид, че при
добросъвестно поведение от страна на потребител, който е ползвал ВиК услуги и
съответно дължи тяхното заплащане, той би следвало да се интересува какви суми
са фактурирани, съответно да получи месечната си фактура и да подаде възражение
в случай, че не е съгласен с определената дължима сума.
При горните
съображения съдът намира, че предявеният иск за главница срещу ответника Т.Р. е
основателен и доказан до размера от 21,01 лева /съобразно
припадащата му се 1/6 ид.ч./, като в останалата му част до пълния претендиран размер от 24,08 лева,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Посочената
сума за главница се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /16.04.2018 г./ до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени разноски съразмерно
с уважената част от исковете. Съгласно представения по делото списък на
разноските по чл.80 ГПК, направените от ищеца разноски възлизат на сумата от
общо 560,00 лева. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съобразно припадащата им се част,
като всеки от тях следва да понесе държавната такса по предявения срещу него
иск, а ответника Т.Р. и възнаграждението за особен представител. С оглед
предходното, ответникът Н.Р. следва да заплати на ищеца сумата от 194,86 лева,
съразмерно на уважената част от предявения срещу нея иск, ответникът Е.Р.
сумата от 81,41 лева, съразмерно на уважената част от предявения срещу него
иск, а ответникът Т.Р. сумата от 212,30 лева, съразмерно на уважената част от
предявения срещу него иск.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците
също имат право на разноски, но при липса на доказателства за реално направени
такива, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш
И:
ОСЪЖДА Н.Т.Р., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца,
ул.“Александър Стамболийски“ № 2 сумите, както следва:
-
84,04 лева, на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. чл.198о, ал.1 ЗВ,
вр.чл.30, ал.3 ЗС, представляваща главница за доставени и
незаплатени ВиК услуги за жилище с адрес: гр.Враца, ул*******за периода от 14.11.2015
г. до 11.09.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.04.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за сумата над 84,04 лева до пълния
претендиран размер от 96,33 лева, като неоснователен;
- 194,86 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща направени по производството разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е.Е.Р., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца,
ул.“Александър Стамболийски“ № 2 сумите, както следва:
-
21,01 лева, на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. чл.198о, ал.1 ЗВ,
вр.чл.30, ал.3 ЗС, представляваща главница за доставени и
незаплатени ВиК услуги за жилище с адрес: гр.Враца, ул*******за периода от 14.11.2015
г. до 11.09.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.04.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за сумата над 21,01 лева до пълния
претендиран размер от 24,08 лева, като неоснователен;
- 81,41 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща направени по производството разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т.Е.Р., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца,
ул.“Александър Стамболийски“ № 2 сумите, както следва:
-
21,01 лева, на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. чл.198о, ал.1 ЗВ,
вр.чл.30, ал.3 ЗС, представляваща главница за доставени и
незаплатени ВиК услуги за жилище с адрес: гр.Враца, ул*******за периода от 14.11.2015
г. до 11.09.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.04.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за сумата над 21,01 лева до пълния
претендиран размер от 24,08 лева, като неоснователен;
- 212,30 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща направени по производството разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението в частта, в която
производството е разгледано по общия ред, може да бъде обжалвано от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Враца и Т.Е.Р. *** в двуседмичен срок
от връчването му на страните. В останалата му част решението не подлежи на обжалване на основание чл.239,
ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: