Решение по дело №2441/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№          /02.12.2019 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОМЕО СИМЕОНОВ

 

при секретаря ОЛЯ ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2441 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 26, ал. 6 от Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).

Образувано е по жалбата на Г.И.Г. *** срещу Разпореждане № 4505-40-1374 от 24.07.2019 година на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ на Националния осигурителен институт - София.

Жалбоподателят твърди, че трудово му правоотношение с „Ер Виа“ ООД е прекратено, считано от 01.11.2016 година. Твърди, че с Решение № 2466 от 13.12.2018 година, постановено по търговско дело № 2949/2017 година по описа на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност. Твърди, че със Заявление от 21.12.2018 година е поискал изплащане на неизплатената от работодателя сума за трудово възнаграждение и обезщетения в общ размер на 20 537,08 лева. Твърди, че разпореждането е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като органът не е изложил ясни мотиви, както и че не се е произнесъл по цялото искане. Твърди, че разпореждането е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в кръга на правомощията му. Твърди, че минималната работна заплата към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 350 лева и размерът на определеното обезщетение е съобразен с този размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Оспореното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 31.07.2019 година (л. 18 от делото). Жалбата е депозирана на 13.08.2019 година, поради което е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Между страните не се спори, че жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с „Ер Виа“ ООД гр. Кърджали до 01.11.2016 година, когато трудовото правоотношение е прекратено.

С Решение № 2466 от 13.12.2018 година, постановено по търговско дело № 2949/2017 година на Софийски градски съд, „Ер Виа“ ООД е открито производство по несъстоятелност. Решението е вписано в Търговския регистър на 18.12.2018 година.

Със заявление-декларация от 21.12.2018 година жалбоподателят е поискал от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Варна отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР.

Видно от Работна справка, изготвена от ответника (л. 6 от административната преписка), работодателят е начислил, но не е изплатил на жалбоподателя сумата от 19 206,11 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.10.2016 година и обезщетение по чл. чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на 16 462,38 лева.

С Разпореждане от 24.07.2019 година директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ на Националния осигурителен институт е разпоредил изплащането на сумата от 1 097,46 лева. За да постанови този резултат органът е приел, че дължимата сума е в размер на 1 400 лева от които следва да се удържи данък върху дохода.

Оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган – директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към националния осигурителен институт, арг. чл. 26, ал. 1 от  ЗГВРСНР, в изискуемата писмена форма и при наличие на изискуемите се от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

Правото на гарантирани вземания е субективно материално право, което възниква при осъществяването на следните юридически факти: а) начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, и/или парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт (чл. 3 от ЗГВРСНР); б) влязло в сила и вписано в търговския регистър съдебно решение, с което е открито производство по несъстоятелност на работодателя (чл. 6 от ЗГВРСНР). Субекти на това право са работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време (чл. 4 от ЗГВРСНР (ДВ бр. 107 от 2017 година, в сила от 22.12.2017 година).

Срокът за подаване на заявление е тримесечен от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава, арг. чл. 25, ал. 1 от ЗГВРСНР.

В конкретния случай, жалбоподателят е подал заявлението на 21.12.2018 година, в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗГВРСНР (решението, с което е открито производство по несъстоятелност е вписано в Търговския регистър на 18.12.2018 година).

Жалбоподателят отговаря на материалноправните изисквания, тъй като е бил работник по трудово правоотношение с работодател по чл. 2 от ЗГВРСНР.

Между страните няма спор, че на жалбоподателя не са изплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Видно от оспореното разпореждане административният орган е приел, че на жалбоподателя не са изплатени трудови възнаграждения за м. 10.2016 година в размер на 2 743,73 лева и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на 16 462,38 лева.

Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗГВРСНР, когато вземанията на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца, преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6, са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от Постановление № 375/28.12.2015 година за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната размерът на минималната работна заплата за страната за периода от 01.01.2016 година е в размер на 420 лева. Претендираните вземания са за трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 222 от КТ.

Компетентния орган е определели обезщетение в размер на 1 400 лева само за неизплатеното трудово възнаграждение. Размерът на обезщетението възлиза на 1 680 лева (4 х 420 лева), поради което обжалваното разпореждане в тази част е неправилно. В акта липсват мотиви досежно дължимостта на обезщетение за обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.

Предвид горното съдът намира, че оспорения административен акт следва да се отмени. Административната преписка следва да се върне на органа за произнасяне по същество. При произнасянето си органът следва да съобрази размера на дължимото обезщетение за трудово възнаграждение, както и да присъди обезщетение за неизплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което такива не му се присъждат.

Съдът, като взе предвид, че жалбоподателят е останал задължен за държавната такса за образуване на делото намира, че са налице предпоставките по чл. 77 от Гражданския процесуален кодекс, приложим по препращане от чл. 144 от АПК. Доколкото оспорения акт е отменен, дължимата държавна такса следва да се плати от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал отменения акт. Разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗГВРСНР, съобразно която производството по дела за възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници или служители от фонда е безплатно, не е относима към настоящия случай.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 4506-40-1374 от 24.07.2019 година на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ на Националния осигурителен институт - София по жалбата на Г.И.Г., ЕГН ********** *** и ВРЪЩА АДМИНИСТРАТИВНАТА ПРЕПИСКА на органа за произнасяне по същество, съобразно дадените в мотивите задължителни указания.

ОСЪЖДА Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ на Националния осигурителен институт - София ДА ЗАПЛАТИ на Административен съд – Варна сумата от 10 (десет) лева, представляваща  държавна такса за образуване на делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                               СЪДИЯ: