РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501042 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба,
подадена от адв.Сава Каров от Адвокатска колегия Бургас като пълномощник на Д. И. М. от
*** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К.Д. Д., роден на
*** г., против решение № 260668 от 29.04.2021 г. по гр.д.1016/2021 г. по описа на Бургаски
районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на въззивницата за изменение на
размера на месечната издръжка, дължима на К.Д., определена с Решение № 1518 от
10.10.2016 г., по гр.д.2198/2016 г. по описа на РС гр.Бургас, потвърдено с Решение № V-
23/20.03.2017 г., постановено по в.гр.д.2058/2016 г. по описа на БОС, над сумата от 200,00
лв до предявения размер от 250 лв и за осъждане на въззиваемия Д. К. Д. да заплаща на К.
Д., чрез неговата майка и законен представител Д.И.М., месечна издръжка над присъдения
размер от 200,00 лв до предявения размер на иска – 250 лв, считано от завеждане на иска на
11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
причини и условия, водещи до изменението или прекратяването й.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно и
необосновано, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че изводите на съда и
тълкуването на фактите по делото почиват преобладаващо на заявеното от ответника и
неговата приятелка, с която живее във фактическо съжителство. По конкретно се твърди, че
е необоснован изводът, че ответникът не би могъл да заплаща месечна издръжка над сумата
от 200 лв, тъй като е негов изборът да си намери подходяща по-добре заплатена работа. На
второ място се твърди, че са ирелевантни за спора твърденията на ответника, че трябвало да
участва в отглеждането двете деца на жената, с която живее във фактическо съжителство,
тъй като алиментните му задължения са на първо място към собственото му дете К.. Сочи се
още, че независимо от твърденията в отговора на исковата молба, че ответникът получава
1
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, от това не следва извод,
че не е в състояние да заплаща издръжка в претендирания размер , тъй като е ноторно
известно, че „много работодатели сключват трудови договори с възнаграждение на MP3, за
да спестят суми от плащане на дължими осигуровки, а плащат добавки като премии и други
суми извън ведомостта“. Твърди се, че при определяне размера на необходимата издръжка
за непълнолетно лице, съдът съобрази на първо място следва да нуждите на детето, и едва
след това - възможностите на този, който я дължи - чл.142 СК. Твърди се, че присъдената
издръжка от 200 лв е изключително недостатъчна, без дори да се обсъждат специални или
специфични нужди на детето, при посочен от МС праг на бедност за 2021 г. от 369 лв, а по
разчети на КНСБ от 560 лв. Претендира се съдът да отмени решението на БРС в
обжалваната част и вместо него да постанови уважаване на иска в предявения размер.
Претендира се и редуциране на присъдения размер на дължими в полза на въззиваемия
разноски по производството в двете инстанции. В съдебно заседание въззивната жалба се
поддържа и се представят писмени доказателства.
Въззиваемият Д. К. Д., чрез адв.Росен Диев от АК- гр.Бургас оспорва въззивната
жалба като неоснователна с писмен отговор в законовия срок и в съдебно заседание. Твърди
се, че решението на БРС в обжалваната отхвърлителна част е правилно и обосновано, както
и – съобразено с ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и ППВС № 5 от 30.11.1981 г., съгласно които
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за
случая, като следва да се съобразят и възможностите на родителите. Сочи се, че цитираните
ППВС представляват задължителна съдебна практика, която не е изгубила значението си, и
която намира отражения в практиката на ВКС. Признава се, че от момента на определяне на
предходната издръжка на детето - през 2006 г., са настъпили изменения в нуждите на детето,
както с оглед на възрастта му, така и с оглед на икономическата обстановка в страната, но се
твърди, че на първо място претендираният размер издръжка от 250 лв не е доказан по
делото. На второ място се твърди, че финансовото състояние на въззиваемия е крайно
влошено - дълго време е бил безработен, а по трудовото му правоотношение от 30.09.2020 г.
с „ПЪЧКОВ" ЕООД, получава основно трудово възнаграждение в размер първоначално на
610 лв, а впоследствие с допълнително споразумение от 31.12.2020 г. - на 650 лв. Твърди се,
че средствата, които въззиваемият получава са крайно недостатъчни, за да издържа себе си и
новото си семейство. Сочи, че освен това е и длъжник по две изпълнителни дела. Оспорва
твърденията във въззивната жалба, че работодателят му плащал по-ниска заплата, за да
спести суми за осигуровки. Претендира се потвърждаване на решението на БРС в
обжалваната част, и присъждане на разноски за въззивното производство. Също представя
доказателства.
Дирекция „СП” Бургас не изразява становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба,
подадена от Д. И. М., действаща като майка и законен представител на малолетното дете К.
Д.Д., роден на *** г., срещу Д. К. Д., за изменение на определената с решение по
гр.д.2198/2016 г. по описа на РС-гр.Бургас издръжка, с което ответникът е осъден да
заплаща за детето си Калоян месечна издръжка в размер на 105,00 лв, като се иска
увеличението й на 250 лв, считано от подаване на иска, до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва за просрочие върху всяка
2
просрочена вноска. Твърди се, че от датата на постановяване на съдебното решение, с което
е определена предходната издръжка са нараснали нуждите на малолетното дете, а
финансовите възможности на бащата позволяват заплащането на издръжка в претендирания
размер.
Предявеният иск е с правно основание чл.150, вр.чл. 143 от СК.
Ответникът е оспорил иска, като в законовия срок е представил писмен отговор
на исковата молба. Искът е оспорен по размер, като се твърди, че с оглед финансовите
възможности на ответника, той може да заплаща издръжка в минималния за страната размер
от 162,50 лв.
С обжалваното решение БРС е изменил размера на месечната издръжка на К.Д.
Д., действащ чрез своята майка и законен представител Д. И. М., определена с Решение №
1518 от 10.10.2016 г. по гр.д.2198/2016 г. на БРС, от 105,00 лв на 200,00 лв, и е осъдила Д.Д.
да заплаща на К.Д.Д., чрез неговата майка и законен представител Д. И. М., месечна
издръжка в размер на 200,00 лв, считано от завеждане на иска на 11.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини и условия,
водещи до изменението или прекратяването й и 320 лв – съдебни разноски, съразмерно на
уважената част от иска. В останалата част до предявения размер от 250,00 лв искът е
отхвърлен. Ищцата Д. И. М. е осъдена да заплати на ответника Д.Д. разноски в размер на
90,00 лв, съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът Д. К. Д. е осъден да заплати
по сметката на БРС държавна такса върху уважената част от иска.
Решението на БРС е обжалвано само от ищцата – в отхвърлителната част, поради
което в останалата си част, решението е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място настоящият състав приема, че фактическата обстановка е
правилно и в пълнота установена от първоинстанционния съд, като изводите на съда по
фактите са обосновани.
С оглед представените доказателства, по делото е установено, че ищцата и
ответникът са родители на К. Д. Д., род.на *** г., към настоящия момент - на 12 години. С
решение №1518/10.10.2016 г. по гр.д.2198/2016 г. на БPC, потвърдено с Решение № V-
23/20.03.2017 г. по в.гр.д.2058/2016 г. на БОС, родителските права по отношение на детето
К. са били предоставени за упражняване на майката - Д.М., местоживеенето на детето е
определено при нея, на бащата Д.Д. е бил определен режим на лични контакти с детето, и
същият е бил осъден да заплаща на сина си, чрез неговата майка и законен представител,
месечна издръжка в размер на 105,00 лва считано от влизане на решението в сила.
Страните не спорят, че размерът на издръжката не е променян от определянето
му с решението по гр.д.2198/2016 г. на БPC, както и, че детето продължава да живее при
своята майка, която полага непосредствените грижи за него.
Не е спорно, че от момента на определяне на издръжката 2016-2017 г. нуждите на
детето са се увеличили предвид възрастта му, както и предвид условията на живот в
страната.
3
Спорно е какъв е размерът на нужната на детето издръжка и какви са
възможностите на ответника да я предоставя.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, при определяне размера на
издръжката следва да се прецени дали са налице нормативните предпоставки на чл.142, ал.1
от СК - нужда на детето от увеличена издръжка и материална възможност на родителя-
длъжник да заплаща по-висока по размер сума.
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая е налице нужда
от увеличаване на издръжката на К.. Предвид възрастта на детето К. – 12 години,
обстоятелството, че то посещава училище /завършил е 4-ти клас и предстои да учи в 5-клас/,
съдът приема, че за месечната му издръжка е необходима сумата от общо 350 лв. При
определяне на този размер на месечната издръжка съдът съобрази, че макар по делото да не
са представени доказателства за твърдените извънкласни занимания на детето (не са
представени доказателства за заплащаните суми от майката за участието на детето в
„Академия за таланти“ гр.Бургас, както и не са представени доказателства, че детето два
пъти седмично тренира плуване, съотв.няма доказателства за платени от майката суми за
тези тренировки), следва да се приеме, че детето посещава обичайните за възрастта му и
съответни за интересите му извънкласни занимания. На второ място е налице и промяна в
икономическа обстановка в страната в периода от предното определяне на размера на
издръжката (2016-2017 г.), намерило отражение и в нормативно определения размер на
минималната работна заплата - 420 лв за 2016 г., 460 лв за 2017 г., и 650 лв за 2021 г. Съдът
съобрази също, че по делото няма доказателства, а и твърдения за специални или
специфични нужди на детето, които да обуславят по-висок размер на издръжката от приетия
от съда – 350 лв. Така определения размер на средствата, необходими за месечна издръжка
на детето К. се доближават до посочения във въззивната жалба праг на бедността (369 лв),
като се съобразява, че се касае за дете на 12 години.
Независимо от това, че според доказателствата по делото майката реализира по-
висок доход, съдът приема, че от така определената необходима сума за издръжката на
детето, ответникът следва до поеме по-голямата част – 200 лв, тъй като неговото участие в
издръжката на детето се свежда предимно до предоставяне на пари за издръжката, докато
майката, при която детето живее, полага непосредствените грижи за него и посреща
неговите потребности.
Съдът споделя и изводите на първоинстанционния съд, че независимо от
обстоятелството, че ответникът получава месечна заплата по трудовото си правоотношение
в размер на минималната за страната работна заплата, сумата от 200 лв за издръжка на
детето следва да е във възможностите му. Обстоятелствата, че ответникът погасява кредит,
както и, че полага грижи за двете деца на жената, с която съжителства, са ирелевантни за
настоящия спор. В случай обаче, че бъде присъдена издръжка в претендирания размер,
ответникът би стигнал близо до прага на бедност.
От друга страна, и с оглед на конкретно наведените оплаквания във въззивната
жалба, следва да се отбележи, че по делото не е доказано ответникът да получава по-голямо
трудово възнаграждение от посоченото в представените трудов договор и допълнително
споразумение към него. Обстоятелството, че видно от представеното във въззивното
производство Удостоверение № 5/07.07.2021 г., издадено от работодателя на ответника –
„Пъчков“ ООД, трудовият договор с ответника е сключен на основание чл.30б, ал.1, т.2 от
Закон за насърчаване на заетостта и чл.51, ал.1 от същия закон, подкрепя твърденията на
ответника, че получаваното от него трудово възнаграждение е в посочения в трудовия
договор размер.
4
За пълнота следва да се посочи, че представените от въззивницата нови
доказателства – Жалба до Директор на социална служба „Закрила на детето“ и разпечатка от
2 бр. “Съобщение от Д.Д.“ от 16.05.2021 г. и от 20.05.2021 г., са ирелевантни за спора.
При така изложените съображения съдът намира, че искът е основателен и
доказан по размера от 200 лв месечно.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
С оглед постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят съдебни
разноски в размер на 300 лв за заплатено адв.възнаграждение за въззивното производство
съобразно представения Договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260668 от 29.04.2021 г. по гр.д.1016/2021 г. по
описа на Бургаски районен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН **********, адрес в***, съдебен адрес в гр.Бургас,
ул.“Пиротска“ №26, офис 2, чрез адв.С.Каров, да заплати на Д. К. Д., ЕГН **********, адрес
в ***, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Св. Климент Охридски“ №1, ет.2, чрез адв.Р.Диев,
съдебни разноски разноски за въззивното производство в размер на 300 лв (триста лева).
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5