№ 88
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст.. Атанасов
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора Е. В. П. и
като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601667 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от защитникът на осъдения И. П. К., за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 2936/24 год. по описа на СГС,по което с решение № 396 от
20.06.2024 год. е потвърдена присъда по НОХД № 15996/19 год. по описа на СРС. С
присъдата К. е осъден за извършено престъпление по чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и във
вр. с чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК му е наложено наказание пробация с пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок.
Излага в искането,че са налице нарушения по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК,тъй като е
нарушен закона.Счита ,че правилно е повдигнато обвинение срещу две лица за това,че един
след друг са нанесли удари по едно и също място по лицето на пострадалия Ц. и то така,че
единият от тях с един удар е избил един зъб,а другият веднага след това,с втори удар,е избил
втори зъб,непосредствено до него,т.е. и двата удара,отправени с различна сила,направление
и от различни лица,са попаднали в една и съща област на лицето на пострадалия и са му
причинили идентични наранявания,но поддържа допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила,тъй като присъдата почива на предположения и освен това в
основата й са поставени единствено показанията на пострадалия,като няма други свидетели
,които да потвърдят заявеното от него,а що се касае до показанията на св.Ц.,намира същите
за недостатъчни за постановяване на осъдителна присъда.
1
Твърди,че не е отчетено обстоятелството,че деянието е извършено през нощта и пострадалия
е употребил алкохол,като освен това е налице емоционална страна на конфликта-желанието
на св.Ц. да общува със св.Т. и нейното категорично нежелание.
На следващо място изтъква заключението на СМЕ и съдебно-медицинското
удостоверение,според които прегледа от съдебен лекар е извършен пет дни след
инцидента,когато е извършен и преглед от стоматолог и според тях установените
кръвонасядания са с по-малка давност от 5 дни.
Изразява недоволство от недопускането на допълнителна СМЕ от въззивния съд,което е
довело до произнасяне на неправилна присъда.
В съдебно заседание защитникът поддържа направеното искане по изложените в него
съображения.
Представителят на САП намира искането за възобновяване за неоснователно,тъй като не са
допуснати процесуални нарушения и закона е приложен правилно.
Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:
С присъда от 29.02.2024 год. по НОХД № 15996/19 год. по описа на СРС,подс.И. П. К. е
признат за виновен в извършено престъпление по чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това,че
около 01.00 ч.-01.05 ч. на 15.07.2018 год. в гр.София,на ул.“Иван Вазов“,чрез удар с юмрук с
дясна ръка в областта на лицето,е причинил средна телесна повреда на В. Ц.,изразяваща се в
счупване на зъбната коронка на втори горен зъб вляво,което травматично увреждане
затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говоренето и във вр. с чл.55,ал.1,т.2,б.“б“
от НК му е наложено наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от една година два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за същия срок.
Със същата присъда е признат за виновен и Д. П. Я.,също за престъпление по чл.129,ал.2
във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК му е наложено идентично
наказание.
По въззивни жалби на защитниците на двамата подсъдими е образувано ВНОХД №
2936/24 год. на СГС,който с решение № 396 от 20.06.2024 год. е потвърдил присъдата.
Молбата за възобновяване е допустима,тъй като е подадена в срок от легитимирана
страна,срещу акт,непроверен по касационен ред.
Разгледана по същество е неоснователна.
На първо място САС отбелязва,че предмет на проверката за възобновяване е
въззивният съдебен акт,а обсъждането на първоинстанционната присъда е в контекста на
решението ,постановено от въззивния съд.
На следващо място е необходимо да се изтъкне,че в това производство съдът е
обвързан от посочените основания за възобновяване,като проверката не включва
2
установяването на нови фактически положения и събиране на доказателства,а съдът
разглежда делото като инстанция по правото,но не и по фактите.
Наред с горното,САС напомня,че необосноваността не е касационно основание,защото
вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано,ако не е допусната
грешка при неговото формиране и в този смисъл възраженията,които по същество оспорват
формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите,не следва да бъдат
проверявани.Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка
дали е основано на закона и доказателствата по делото и налице ли е съвкупна оценка на
доказателствените материали ,въз основа на която почиват изводите на въззивния съд.
В молбата,с която САС е сезиран ,се релевират процесуални нарушения,изразяващи се
в недопускане на повторна СМЕ,фаворизиране на показанията на пострадалия и неправилно
приложение на материалния закон.
Прочитът на материалите по делото налага извода,че не са налице основания за
възобновяване на наказателното производство поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при разглеждане на делото или нарушение на материалния закон по
смисъла на чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК.
Във въззивното решение са намерили отражение приетите за установени факти,анализ
на приобщените по делото доказателства и доказателствени средства и отговор на
направените от защитниците на подсъдимия възражения.
На самостоятелно обсъждане са поставени показанията на пострадалия В. Ц.,които са и
в основата на обвинителната теза наред с установеното от съдебно-медицинското
удостоверение и съдебно-медицинската експертиза,който анализ не е показал противоречия
в заявеното от него относно времето,мястото,механизма на причиняване на телесната
повреда и неговият автор,както и своеобразието на обстоятелствата,при които е станало
това,в която насока е взел предвид и показанията на св.А. Ц., И. Ц. и Т..
Отговорено е и на възражението на защитата /посочено и в искането за възобновяване/
относно факта,че пострадалия е посетил съдебен лекар за освидетелстване едва пет дни след
инцидента,както и стоматолог,в която насока въззивният съд е обосновал изводите си,че
травматичното увреждане е причинено именно на инкриминираната дата предвид заявеното
от експертите в съдебно заседание относно давността на увреждането и механизма на
причиняването му и показанията на пострадалия ,показанията на св.Ц. и тези на св.Ш.-Н.
/личен лекар на пострадалия/,на която той се е обадил след инцидента и е споделил,че има
избити зъби,констатирано по-късно от стоматолога на пострадалия- св.Т..
С оглед на това САС счита,че с решението си въззивния съд,с което е потвърдена
присъдата,е изпълнил задължението си да обсъди доказателствените източници,спазено е
изискването на чл.14,ал.1 от НПК,като решението е взето по вътрешно убеждение,основано
на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и не се
констатират пороци при формиране на вътрешното му убеждение.Обсъдени са всички
доказателства относно авторството на деянието и своеобразието на обстоятелствата,при
3
които то е извършено,като съдът е извършил собствена оценка на събрания доказателствен
материал и направените от защитата възражения са получили своя отговор,поради което и
не е налице основание за възобновяване по изложените доводи по смисъла на чл.348,ал.1,т.2
от НПК.
Не е допуснато и процесуално нарушение,което да е ограничило правата на
подсъдимия в процеса.Събран и анализиран е възможния обем от доказателства за
правилното изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с предмета на доказване по
делото,като отхвърлянето на направеното от защитата доказателствено искание-допускане
на допълнителна СМЕ, не е довело до накърняване на неговите права,тъй като подлежащите
на доказване факти са били изяснени в пълен обем.
Настоящият съдебен състав не съзира и нарушение на материалния закон по смисъла
на чл.348,ал.1,т.1 от НПК,което да има за последица възобновяване на наказателното
производство.При установената фактическа обстановка,въззивният съд законосъобразно е
приел от правна страна,че подс.К. е осъществил състава на престъплението по чл.129,ал.2
във вр. с ал.1 от НК,като изводите на СГС почиват на вярна интерпретация на установените
факти по делото и са в съответствие с материалния закон.
С оглед на така изложеното САС счита,че не са налице основанията за възобновяване
на наказателното производство по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 и 2 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл.425 от НПК Софийски апелативен
съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитникът на осъдения И. П. К., за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 2936/24 год. по описа на СГС.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4