Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 74 гр. Бургас 19.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение,
в открито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Иво Добрев
Секретар Тодорка С.
като разгледа докладваното от съдията Добрев г.д.
№ 588 по описа за 2017г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Община Несебър, ЕИК ********* чрез кмета Николай Кирилов Димитров с адрес: гр.Несебър, ул.„Еделвайс“ № 10 срещу „Слънчев бряг“ АД с ЕИК: ********* представлявано от изпълнителния директор Златко Тодоров Димитров с искане да се приеме за установено по отношение на ищеца, че „Слънчев бряг“ АД не е собственик на поземлен имот с идентификатор № 51500.505.291 по КККР на гр.Несебър с площ 2482кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, при граници: 51500.505.5, 51500.505.19, 51500.505.21, 51500.505.14, 51500.505.13, 51500.505.12, 51500.505.1000, 51500.31.42, 51500.505.10, 51500.505.9, 51500.505.6, 51500.31.43, 51500.505.8, 51500.505.7 и да бъде отменен нотариален акт № **., по описа на нотариус Линка Чуткина с рег. № 600 по регистъра на НК, с район на действие Районен съд-Несебър. Претендират се и направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че по отношение на процесния поземлен имот с идентификатор № 51500.505.291 по КККР на гр. Несебър с площ 2482кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, при граници: 51500.505.5, 51500.505.19, 51500.505.21, 51500.505.14, 51500.505.13, 51500.505.12, 51500.505.1000, 51500.31.42, 51500.505.10, 51500.505.9, 51500.505.6, 51500.31.43, 51500.505.8, 51500.505.7, има издаден нотариален акт № **., по описа на нотариус Линка Чуткина с рег. № 600 по регистъра на НК, с район на действие Районен съд-Несебър, по чл.587 ал.1 ГПК, въз основа, на който нотариусът е направил извод, че „Слънчев бряг“ АД притежава правото на собственост върху улицата.
Ищецът счита, че ответникът не е собственик на процесния имот. От своя страна обосновава правото си на собственост с аргумента, че тъй като теренът е с предназначение за „второстепенна улица“, считано от 17.09.1991г., то той е публична общинска собственост на основание чл.21а ЗТСУ вр. чл.2 ал.1 т.1 ЗОС, чл. 16 ЗУТ вр. чл.2 ал.1 т. 1 ЗОС и чл.56 ал.2 ЗОС. Посочва още, че Общината доказва правото си на собственост въз основа на влязъл в сила ПУП / ЗРП по отменения ЗТСУ/.
В тази връзка сочи, че правото на собственост върху терена първоначално е било собственост на държавата, като впоследствие, по силата на закона същата е преминала върху общината. Посочва също така, че дори и ответникът да е бил собственик преди урегулирането на имота, то след урегулирането му - за улица по силата на закона- чл. 21а ЗТСУ правото на собственост е преминало върху Община Несебър. Представя и ангажира доказателства.
Ответникът от своя страна е депозирал писмен отговор в срок. Оспорва допустимостта и основателността на иска. Описва подробно и в хронология историята на имота. С разпореждане от 1973г. на Бюрото на МС се разрешава да се изключат от ДГФ 2150дка в района на горското стопанство- Несебър и да се предостави земята за нуждите на курортния комплекс Слънчев бряг. В изпълнение на това разпореждане се издава заповед от 1973г. на Министерството на горите и опазване на природната среда, по силата на която имотът се предава на комитета за отдих и туризъм за нуждите на к.к. Слъчев бряг върху територията от 2150дка, заселена и незаселена горска площ при граници: на запад-по стария път от Варна за Бургас до разклона на гр. Несебър, на юг- по пътя за гр. Несебър до входа на северния плаж. За удостоверяване на тази собственост на 18.07.1995г. е бил съставен АДС №2600/18.07.1995г. С решение на председателя на Комитета по туризъм към МС, е прекратена ДФ „Слънчев бряг“, като активите и пасивите й по баланса се поемат от тринадесет еднолични дружества, които впоследствие с решение от 1992г. са били обединени в консорциум. Със съдебно решение от 1993г. дружеството е вписано като ЕАД с държавно имущество, съгласно която регистрация „Слънчев бряг“ ЕАД поема всички активи и пасиви на тринадесетте еднолични търговски дружества по баланса към 30.11.1992г. Процесната земя е заведена в баланса на дружество като ДМА по сметка 201 - земя.
На следващо място се твърди, че заявеното от ищеца придобивно основание за собственост, е неотносимо към казуса. Излага се подробна обосновка относно притежаваното право на собственост върху процесната земя. Сочи се, че Община Несебър никога не е владяла процесния ПИ, нито земята, предмет на АДС № 2600/18.07.1995г., които били във владение на „Слънчев бряг“ ЕАД от 1991г. – момента на преобразуването и ползвани за нуждите на к.к. Слънчев бряг. В тази връзка се прави възражение за изтекла, в полза на ответника, придобивна давност.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че със заповед
№76/06.11.2000г. на кмета на община Несебър е одобрен застроителен и
регулационен план за кв.12, курортна зона „Делфин“, в който попадал процесния
имот и че същият е отреден с трайно предназначение на територията урбанизирана
и начин на трайно ползване за второстепенна улица. Не се спори също така, че по
отношение на процесния поземлен имот с идентификатор №
51500.505.291 по КККР на гр. Несебър
е издаден нотариален акт № **., по описа на нотариус
Линка Чуткина с рег. № 600 по регистъра на НК, с район на действие Районен
съд-Несебър, по реда на чл.587 ал.1 ГПК, с който
„Слънчев бряг“ АД е признат за собственик на същия, както и че въз основа на
последния документ е извършено вписване на горното обстоятелство в кадастралния
регистър на недвижимите имоти.
Всяка от страните претендира да е собственик на
процесния имот на отделно собствено основание, оспорвайки и отричайки правата
на другата.
Ищецът, за да мотивира правния си интерес заявява,
че е придобил имота, след издаване на горната заповед /№76/ 06.11.2000г./ по
силата на закона, позовавайки се на нормата на чл.21а ЗТСУ/отм./. Посочва в
тази връзка, че с урегулирането на частните имоти по смисъла на същата
разпоредба от тях са отнети части, които да послужат за изграждането на
процесната улица, което е достатъчно за възникване на правото на собственост в
патримониума на общината и не е необходимо съставяне на акт за публична
общинска собственост.
Ответникът от своя страна заявява, че е
правоприемник на к.к. “Слънчев бряг“, ДФ „Слънчев бряг“, тринадесетте подробно
изброени в отговора дружества и „Слънчев бряг“ ЕАД, както и че е придобил всички
активи и пасиви от своите праводатели, включително собствеността върху земята и
конкретно процесния имот, а същият е заведен в счетоводния баланс на
дружеството като дълготраен материален актив.
За установяване твърденията на страните по
делото са приобщени множество писмени доказателства: заповед № * г. на кмета на община Несебър, акт от * г., решение № КЗЗ - *.,
заповед № *. на кмета на община Несебър, решение
№ *. на председателя на комитета по туризъм, решение № *. по фирмено дело № *.
по описа на БОС, решение № *. на председателя на комитета по туризъм, решение *. постановено по фирмено дело № *.
по описа на БОС, решение №*. постановено по фирмено дело № *.
по описа на БОС, решение № *. постановено по фирмено дело *.
по описа на БОС, решение № *. постановено по
фирмено дело № *. по описа на БОС, решение № *. постановено по фирмено дело № *.
по описа на БОС, ЕООД, решение № *. постановено по фирмено дело № *.
по описа на БОС, решение № *. постановено по
фирмено дело № *. по описа на БОС, решение № *. постановено по фирмено дело № *.
по описа на БОС, решение № *. постановено по фирмено дело № *.
по описа на БОС, решение № *. постановено по
фирмено дело № *. по описа на БОС, решение № *. постановено по
фирмено дело № *. по описа на БОС, решение № *. постановено по фирмено дело № *.
по описа на БОС, Решение от *. постановено по
фирмено дело № *. по описа на БОС, АДС № * г., нотариални актове и договори за разпоредителни
сделки извършени от „Слънчев бряг” АД, скици и карти.
Назначени и изслушани са съдебно- техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза, заключенията на които са приети и се кредитират изцяло
от съда. Приобщени са и гласни доказателства, които настоящият състав цени без
резерви.
Ищецът е предявил отрицателен установителен
иск за собственост, правният интерес от който винаги е налице, ако противната
страна с поведението си прави несигурни правата му. В конкретния случай тази
несигурност произтича от издадения в полза на ответното дружество констативен
нотариален акт, съгласно който дружеството- ответник е признато за собственик
на процесния имот. Необходимо е да се установи и съществуването на право на
ищеца, застрашено от претенциите на ответника, за да се приеме, че е налице
интерес от иска. Чрез този иск ответника е предизивикан също да установи
правата си, които претендира, при положение, че конкурират правото на ищеца.
Интерес липсва ако правата на ответника не навлизат в колизия с тези на ищеца.
Ищецът в този случай има само едно задължение- да докаже интереса си от водене
на иска, което както вече се отбеляза, ще стане, ако той установи наличието на това
свое, защитимо от закона право, явяващо се застрашено от ответното поведение.
Съгласно тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. на ВКС,
постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК този интерес поначало е налице ако се твърди че ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника.
Правният интерес от предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск е обоснован с твърдението, че процесният имот е
собственост на общината- ищец и именно, поради това обстоятелство се отрича
правото на собственост на ответника.
Според цитираното тълкувателно решение всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.
Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията- дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
В последващата практика на ВКС- определение № 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о, постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, решение №15/ 19.02.2016г. по гр.дело №4705/15г. на ВКС, II г.о., решение №13/12.03.2016г. по гр.д. №3637/15г. на II г.о., решение №9/10.02.2017г. по гр.д. №6320/15г. на ВКС, II г.о., всички постановени по реда на чл.290 ГПК се приема в допълнение на горните мотиви, че доколкото правния интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо, както и че тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът навежда твърдения за наличие на собствени права на собственост, какъвто безспорно е настоящия случай и поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той сам определя обема и интензивността на търсената защита, включително като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация и въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.
В
конкретния случай ищецът следва да докаже активната си процесуална легитимация,
а именно че е придобил собствеността на процесния имот по силата на закона,
съгласно непосредствено отчуждително действие на одобрения застроителен и
регулационен план, каквито са твърденията, изложени в исковата молба.
Такава доказателствена тежест е указана
на Община Несебър.
От приобщените по делото доказателства се
установява, че на 06.11.2000г. е издадена заповед №*. на
кмета на Община Несебър, като в цитирания документ с изключение разпоредбите на
ЗТСУ, свързани с правомощията на кмета да одобрява измененията на подробните
устройствени планове и кварталозастроителните планове не е посочено конкретно правно
основание за издаването и. Цитирани са протоколи на архитектурно
градоустройствената комисия при община Несебър, решение на КЗЗ и решение на
Общинския съвет на гр.Несебър. Представена
е и молба от собствениците на възстановени земеделски земи за попълване на
кадастралния план на к.к. „Слънчев бряг“ с имотите, които са им реституирани,
както и съответните решения на поземлената комисия по ЗСПЗЗ.
Ищецът твърди, че анализът на горните документи
води до извод, че процесният имот е образуван чрез отнемане и отстъпване на Община
Несебър на някаква процентна част от имотите на собствениците на реституирана
земя, определена с плана, като това се е случило по тяхна инициатива. По делото
обаче не е установено какъв конкретно е този процент и дали целият имот или само
част от него са образувани по този начин.
Според настоящия състав в конкретния казус
аналогия с процедурата, предвидена в чл.16 ал.1 ЗУТ е неприложима. Това е така,
тъй като от една страна по делото не е проведено съответното успешно доказване,
че заповедта на кмета е издадена единствено и само на основание чл.21а ЗТСУ/отм./.
От друга страна постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че при
действието на ЗТСУ/отм./ пряко отчуждително действие се предвижда само за
дворищнорегулационните планове, какъвто процесния категорично не е. Към датата
на издаване на заповедта за одобряване на застроителния и регулационен план на
кв.12, курортна зона „Делфин“ е действал цитирания нормативен акт, съгласно
чл.110 от който непосредствено отчуждително действие има само дворищно
регулационния план и то за местата, които се отнемат от един имот и се придават
към съседния парцел. В този случай имотите се смятат отчуждени от деня на
влизане в сила на плана. Прокарването на улица обаче не е мероприятие по
дворищнорегулационния план, а по застроителния и регулационен план за
обществени мероприятия по чл.22 ЗТСУ/отм./, за който план е характерно, че няма
непосредствено отчуждително действие. С отреждането на даден имот за определено
мероприятие по този план, той не се счита за отчужден от предишния собственик,
нито се придобива от общината, а е необходимо да се проведе специална процедура
по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, поради
което и няма как заповедта, с която е одобрен застроителния и регулационен план
на кв.12, курортна зона „Делфин“ да има непосредствено отчуждително действие и
да представлява годно придобивно основание в полза на Община Несебър. /в тази
връзка решение №358/ 26.04.2010г. по гр.д. №441/09г. на ВКС I г.о., решение №227/ 28.06.2010г. по гр.д.№735/2009г. на ВКС I г.о., решение №132/20.05.2013г. по г.д.
№942/ 2012г. на ВКС, I г.о., решение
№221/23.10.2014г. по гр.д. №843/2014г. на ВКС I
г.о. и решение №6/18.02.2015г. по гр.д. №4034/2014г. на ВКС, II г.о., всички постановени по реда на чл.290 ГПК./
Освен казаното важно е да се посочи, че в § 6 ал.1
от ПР на ЗУТ е предвидено, че действащите към деня на влизане в сила на този
закон териториално устройствени планове запазват действието си. Специална
уредба е въведена в следващите алинеи единствено за действието на заварените
дворищнорегулационни планове. Липсва такава специална уредба за плановете за
обществени мероприятия, заварени от ЗУТ. При това положение за тях следва да се
отнася общото правило на §6 ал.1 ПР на ЗУТ, че те запазват действието си. По
делото не е установено провеждане на процедура по отчуждаване в полза на
общината до и след влизане в сила на ЗУТ, което означава, че ищецът не е
придобил собствеността върху процесния имот на твърдяното от него основание.
По изложените съображения процесната заповед №76/
06.11.2000г. не легитимира ищеца като собственик на процесния имот, поради
което и не е налице проведено успешно доказване на активната процесуална
легитимация на Община Несебър. Ищецът не е доказал фактите, обуславящи правния
му интерес и не е установил наличие на
свое защитимо право, засегнато от правния спор, поради което исковата претенция следва да се отхвърли и съдът няма как да премине към
изследване на правата на ответника, които по принцип се явяват основен предмет
на делото.
Отмяната
на констативния нотариален, издаден в полза на дружеството-ответник акт е
последица от уважаване на иск срещу титуляра на акта, поради което и при
горните констации това искане следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът трябва да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски в размер на 750 лева, от които 650 лева депозит за експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Бургаски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Несебър, ЕИК ********* чрез кмета
Николай Кирилов Димитров с адрес: гр.Несебър, ул.„Еделвайс“ № 10 срещу „Слънчев
бряг“ АД,
ЕИК: ********* представлявано от изпълнителния директор Златко Тодоров Димитров
иск да се
приеме за установено по отношение на
ищеца, че „Слънчев бряг“ АД не е собственик на поземлен
имот с идентификатор № 51500.505.291 по КККР на гр.Несебър с площ 2482кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за второстепенна улица, при граници: 51500.505.5, 51500.505.19, 51500.505.21,
51500.505.14, 51500.505.13, 51500.505.12, 51500.505.1000, 51500.31.42,
51500.505.10, 51500.505.9, 51500.505.6, 51500.31.43, 51500.505.8, 51500.505.7 и
да бъде отменен нотариален акт № 94, том VII, рег. № 9392, дело
№ 1281 от 25.11.2014г., по описа на нотариус Линка Чуткина с рег. № 600 по
регистъра на НК, с район на действие Районен съд-Несебър.
ОСЪЖДА Община Несебър, ЕИК *********, с адрес: гр.Несебър,
ул.„Еделвайс“ № 10 да заплати на „Слънчев бряг“ АД, ЕИК: ********* направените
в настоящото производство разноски в общ размер от 750/седемстотин и петдесет/
лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: