Решение по дело №614/2019 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 01.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 614/ 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административното дело е образувано по повод искова молба на

Ц.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. В. Н. от ЛАК, съдебен адрес:***, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2, БУЛСТАТ *********, представлявана от ст.комисар М.М., с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и заявена цена на главния иск 400 лв., като се сочи и иск за мораторна лихва – „ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя НП – 17.10.2019 г. до окончателното плащане на сумата“.

С определение от з.с.з. на 03.01.2019 г. съдът е оставил без движение исковата молба на основание с чл. 129, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, чл. 128, т.  2 и т. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 204, ал. 1-4 от АПК, с указание в едноседмичен срок от съобщението ищецът да отстрани недостатъците на ИМ, а именно: 1. да посочи цена на иска за мораторна лихва, заявен в исковата молба само с начален период по следния начин: „ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя НП – 17.10.2019 г. до окончателното плащане на сумата“, поради което и искът за мораторна лихва предвид това, че е отделен иск следва да се индивидуализира по цена и период/; 2. да посочи периода от време /с начална и крайна дата относно същия иск/; 3. да изложи обстоятелствата, на които се основава иска по чл. 86 от ЗЗД; 4. да посочи прецизно искането на съда по отношение на главния иск, както и иска за мораторна лихва; 5. да внесе допълнителна държавна такса от 10 лв. по сметка на АдмС - Ловеч /за иска по чл. 86 от ЗЗД/; 6. да представи преписи от исковата молба, приложенията и уточняващата молба за ответника. Със същото определение на ищеца са указани последиците на чл. 129, ал. 3 от ГПК при неизпълнение указанията на съда – връщане на исковата молба и прекратяване производството по делото.

Със същото определение е изискано за прилагане НАХД № 394/2019 г. по описа на Ловешки районен съд, което да съдържа отбелязване на коя дата е влязло в сила решението.

С уточняваща молба на ищеца вх. № 111/10.01.2020 г. се отстраняват сочените в определение от з.с.з. на 03.01.2019 г. нередовности на исковата молба, като се конкретизира размера на иска за мораторна лихва в размер на 7,11 лв., периода на същия иск от 17.10.2019 г. /датата на влизане в сила на решението на ЛРС, с което е отменено наказателното постановление/ до 19.12.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/, като се претендира  и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Сумата по главния иск от 400 лв. представлява иск за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по повод отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0906-000293/18.03.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“  към ОДМВР – Ловеч, с влязло в сила на 17.10.2019 г. решение № 293 от 13.09.2019 г. по НАХД № 394/2019 г. на Районен съд – Ловеч.

Ищецът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС. Ищецът претендира и присъждане на разноски за настоящото производство съгласно списък на разноските.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. В. Н. от ЛАК, която поддържа исковата молба, като се претендира и заплащане на разноски за настоящото производство съгласно списък на разноските на л. 37 от делото.

Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи в съдебно заседание се представлява от юрк. Р. Р., който сочи, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 400 лв. за процесуално представителство по НАХД № 394/2019 г. по описа на Ловешки районен съд е завишен, в който смисъл прави възражение за прекомерност, като акцентира, че наложената глоба с отмененото наказателно постановление е в нисък размер , а НАХД № 394/2019 г. по описа на Ловешки районен съд не е с фактическа и правна сложност.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковата молба е основателна, като споделя възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 лв. по НАХД № 394/2019 г. по описа на Ловешки районен съд. Отделно прокурорът дава заключение, че искът за мораторна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Твърдяното увреждане е настъпило в гр. Ловеч, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т. 1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество исковата молба е основателна по следните съображения:

В настоящото решение съдът съобрази задължителните: Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. т.д. № 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС.

При преценка на размера на иска съдът съобрази по аналогия и Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК /в приложимата редакция/ исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК /в приложимата редакция/ препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материалноправните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /в приложимата редакция/ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Следователно е налице първата материалноправна предпоставка – незаконосъобразни актове на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

От фактическа страна няма спор, а и се установява от приложеното НАХД № 394/2019 г. на Районен съд – Ловеч, че с влязло в сила решение  № 293 от 13.09.2019 г. по НАХД № 394/2019 г. на Районен съд – Ловеч, влязло в сила на 17.10.2019 г., е отменено незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0906-000293/18.03.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“  към ОДМВР – Ловеч, с което на ищеца Ц.Г.П., е наложена глоба в размер на 50 лв.

Между страните няма спор, а и се установява от приложеното НАХД № 394/2019 г. на Районен съд – Ловеч, че по повод обжалването на Наказателно постановление № 19-0906-000293/18.03.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“  към ОДМВР – Ловеч, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат, видно от пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л. 5 от НАХД № 394/2019 г. на Районен съд – Ловеч.

Ответникът не е оспорил нито допустимостта, нито основателността на исковата молба, а единствено размера на адвокатския хонорар, който намира за прекомерно висок с оглед фактическата и правна сложност на делото и размерът от 50 лв. на наложената с отмененото НП глоба.

Представеният на л. 5 от НАХД № 394/2019 г. на Районен съд – Ловеч договор за правна защита и съдействие удостоверява заплащането в брой на сумата от 400 лв. в деня на подписването на договора.

По отношение на доказателствената стойност на договора за правна защита и съдействие, който има характер на разписка, съдът съобрази т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС - Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Видно от договора за правна защита и съдействие, съдържащ се на  л. 5 от НАХД № 394/2019 г. на Районен съд – Ловеч, в същия е отбелязано изрично плащане на сума от 400 лв., заплатено изцяло и в брой при подписване на същия договор.

Ето защо и като съобрази т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, съдът намира, че вписването в посочения договор на съответната сума е достатъчно и има характера на разписка, като не се налага удостоверяването по друг начин на заплатената сума за адвокатско възнаграждение.

Отделно съдът намира, че липсва законово изискване относно бланката на договора за адвокатско представителство, т.нар. договор за правна защита и съдействие, поради което достатъчно е само писмената форма.

Налице са и втората и третата предпоставки – вреда от незаконосъобразно наказателно постановление и пряка причинна връзка между вредата – заплатен адвокатски хонорар - и настъпилия вредоносен резултат. Настоящият състав приема, че от незаконосъобразното Наказателно  постановление № 19-0906-000293/18.03.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“  към ОДМВР – Ловеч, отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по НАХД № № 394/2019 г. на Районен съд – като в ИМ се претендира главница в размер 400 лв.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Съдът приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявали вреда за него, ако не е било издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове – наказателните постановления.

Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена имуществена санкция. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадените НП. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът/дружеството не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

В същия смисъл са мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по соченото дело /НАХД № 394/2019 г. на Районен съд – Ловеч/ е основателен, а по отношение на неговия размер съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция преди ДВ бр. 45/2020 г./, за  процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Както беше посочено по-горе, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 394/2019 г. на Районен съд – Ловеч е в размер на 400 лв., което е над минимума от 300 лв. съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, а наложената глоба с отмененото НП е в размер на 50 лв. Ето защо в тази част съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответника.

Поради това съдът намира, че следва да редуцира иска за главница в размер на 400 лв. относно  заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 394/2019 г. на Районен съд – Ловеч, каквото правомощие по принцип намира, че има съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 394/2019 г. на Районен съд – Ловеч, следва да бъде уважен в размер на 300 лв. съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция – преди ДВ бр. 45/2020 г./, а за горницата над 300 лв. до претендирания размер от 400 лв. следва да бъде отхвърлен.

По отношение на акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху главницата от 400 лв. в размер на 7,11 лв. за периода от 17.10.2019 г. /датата на влизане в сила на решението на ЛРС, с което е отменено наказателното постановление/ до 19.12.2019 г. /датата на подаване на исковата молба, съдът намира същия иск за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло по следните съображения:

Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС  - При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

Същото Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС не намира приложение в настоящото производство предвид практиката на ВАС, която приема, че законна лихва върху главнично вземане, представляващо обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за платено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено незаконосъоразно наказателно постановление е дължима от датата на предявяване на иска.

Липсват доказателства преди предявяване на настоящия иск настоящият ищец да е предявил претенция за заплащане на адвокатски хонорар във връзка със соченото по-горе отменено наказателно постановление. В този смисъл съдът приема за основателно възражението на прокурора, че лихва върху заплатения адвокатски хонорар не се дължи.

В същия смисъл е по-новата практика на ВАС: решение № 13065/29.10.2018 г. по АД № 8399/2017 г., решение № 12894/24.10.2018 г. по АД № 8483/2017 г., решение № 12372/15.10.2018 г. по АД № 8472/2017 г., решение № 11712/03.10.2018 г. по АД № 6831/2017 г., решение № 7771/11.06.2018 г. по АД № 1857/2017 г., решение № 7201/31.05.2018 г. по АД № 3124/2017 г., решение № 6832/23.05.2018 г. по АД № 8730/2017 г. по описа на ВАС и др.

При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по настоящото дело разноски съгласно списък на разноските на л. 37 от делото. В ИМ и в съдебно заседание ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски /съгласно списък на разноските на л. 37 от настоящото дело/ в размер на 320 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

В допълнение претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото дело в размер на 300 лв. /съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 4 от делото/ съответстват на минимума по чл. 8, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ /в приложимата редакция преди ДВ бр. 45/2020 г./- За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: 1. при интерес до 1000 лв. - 300 лв. Ето защо претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 300 лв. - съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 4 от делото съответства на минимума по чл. 8, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ /в приложимата редакция преди ДВ бр. 45/2020 г./. Доказани са и разноските за платена д.т от 20 лв. /видно от л. 8 и л. 17 от делото/.

Предвид това и съображението, че исковата молба е уважена частично за сумата от 300 лв. главница, съдът намира, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноски за настоящото производство по компенсация в размер на 240 лв.

На основание гореизложеното  Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2, БУЛСТАТ *********, представлявана от ст.комисар М.М., да заплати на Ц.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно  постановление № 19-0906-000293/18.03.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“  към ОДМВР – Ловеч, с влязло в сила на 17.10.2019 г. решение № 293 от 13.09.2019 г. по НАХД № 394/2019 г. на Районен съд – Ловеч, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди в останалата част над 300 лв. до 400 лв.

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на Ц.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. В. Н. от ЛАК, съдебен адрес:***, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2, БУЛСТАТ *********, представлявана от ст.комисар М.М.,

с правно основание чл. 86 от ЗЗД, в размер на 7,11 лв. за периода от 17.10.2019 г. /датата на влизане в сила на решението на ЛРС, с което е отменено наказателното постановление/ до 19.12.2019 г. /датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2, БУЛСТАТ *********, представлявана от ст.комисар М.М., да заплати на Ц.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 240 лв. разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.

 

 

                                                                    АДМ. СЪДИЯ: