Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,03.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………….гражданска колегия
в публично заседание на 18 септември……………….…………………………
през две хиляди и седемнадесета година……….……..….….………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Андреева……………………………и в
присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова…............................………….гр.дело дело 153 по описа за
2018 г…….…………..….…………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е жалба на Е.Д.А. в качеството й на наследник на
Александра Гоцова Христова срещу отказа на ОСЗ Берковица, материализиран в
писмо с изх.номер 142/14.02.2018 година по преписка 476/09.10.1991 година.
Производството е по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Като ответник в производството е
посочена ОСЗ – Берковица.
Поддържа, че поискала ОСЗ да й
предостави обезщетение за невъзстановени в реални граници земеделски земи –
ливада с площ от 6.316 дка в местността „Ашиклар”. Вместо да уважи или откаже искането й като
постанови мотивиран акт, ОСЗ изпратила писмо, в което посочила, че процедурата
е приключила. По този начин я лишава от възможността да реализира правата си в
административното производство. Моли съда, да постанови решение, с което отмени
изцяло като незаконосъобразен отказа да й бъде определено обезщетение, а при
условия на алтернативност ако приеме, че не е налице отказ – да отмени отказа
на ОСЗ за издаване на съответния административен акт.
В срока за становище ответната ОСЗ взема становище за недопустимост на
подадената жалба, тъй като не е налице годен индивидуален административен акт,
който да бъде обжалван. Отделно от това жалбата е и неоснователна. По
преписката, образувана по заявление за възстановяване собствеността върху
имоти, собственост на наследодателката на жалбоподателката, е заявен за
възстановяване един имот от 36.000 дка в местността „Ашиклар”. Възстановен е
имот с площ от 20.000 дка. За площта от 16.000 дка е постановен отказ, тъй като
имотът не е земеделски. При идентифициране на възстановения имот на място е
измерен 13.684 дка – имот 042056 по КВС за землището на град Берковица. При
условията на чл.18д и 18ж, ал.4, т.1 ППЗСПЗЗ ОСЗ признала измерената площ. С
това процедурата по възстановяване е приключила, като в този случай не се дължи
обезщетение. Молят производството по делото да бъде прекратено, алтернативно
молбата да бъде отхвърлена.
Доказателствата
по делото са писмени, като е изискана адм. преписка 476/09.10.1991 година. От
тях се установява следното :
Жалбоподателката
е един от наследниците на Александра Гоцова Беговска (Христова). Преписка
476/1991 година на ответната ОСЗ – Берковица е образувана по подадено заявление
за възстановяване правото на собственост на наследниците на последната по
отношение на притежавани от нея земеделски земи и по – конкретно на ливада в
местността „Ашиклар”. С решение 132 от
25.05.1993 година компетентният административен орган е възстановил правото на
собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници по отношение на
ливада с площ от 20.000 дка в местността „Ашиклар” . Решението е допълнено и
изменено с решение 1044 от 21.04.1999 година на основание чл.18д, ал.4 и чл.31,
ал.2 ППЗСПЗЗ, според което
на наследниците на Ал.Гоцова се възстановява право на собственост в
съществуващи стари реални граници по отношение на ливада от 13.684 дка, осма
категория на земята, находяща се в местността „Ашиклар” в землището на град
Берковица, представляваща имот с номер 042056
по КВС с посочени съседи. Това решение е съобщено на жалбоподателката на
11.05.2017 година. На същата дата последната е депозирала молба, в която е
поискала наследниците да бъдат обезщетени с друг имот в землището на град
Берковица за сметка на невъзстановената част от имота. На 14.02.2018 година ОСЗ
– Берковица е извела писмо, адресирано до жалбоподателката, с което я уведомили,
че молбата й е разгледана от комисия по чл.33, ал.6 ЗСПЗЗ и че процедурата по
възстановяване на земеделски земи на наследниците на Гоцова по преписка
476/1991 година е приключила. Именно това писмо е актът, който жалбоподателката
атакува като незаконосъобразен отказ.
В дейността
си по повод възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи,
включени в ТКЗС или обобществени на друго основание, както и по повод
обезщетяване на бившите собственици на земи, на които по определени причини
собствеността не може да бъде възстановена, общинските служби по земеделие се
произнасят с решения, които по същността си са индивидуални административни
актове – създават права за адресатите си и/или засягат техни права и законни
интереси (арг.ЗСПЗЗ и чл.21 АПК). Няма спор, че волеизявлението на ОСЗ –
Берковица, обективирано в писмо с изх.номер 142/14.02.2018 година е
индивидуален административен акт, доколкото с него се засягат права на
жалбоподателката, свързани с реституционните й претенции. В този смисъл
съдебният контрол е допустим.
За да провери
съдът законосъобразността на издадения акт, то последният следва да е
действителен (да не е нищожен). За да е действителен един индивидуален
административен акт, то той следва да е издаден от компетентен орган в кръга на
правомощията му в предписана от закона форма
при спазване на регламентирана процедура. В конкретния случай актът е
издаден от компетентен орган – ОСЗ, която единствена разполага с правомощия да
се произнася по искания, касаещи реституционни претенции на гражданите и
правоимащите организации. Издаден е в рамките на административно производство,
касаещо направено искане за обезщетяване във връзка с реституционна претенция.
Липсва предписаната от закона форма, реквизити и посочване на каквито и да било
фактически и правни основания за издаването му. Тези пороци се определят като
особено тежки до степен, обосноваваща нищожност на издадения акт. Тази
нищожност се сравнява като последица с липса на административен акт, поради
което и съдът не би могъл да провери законосъобразността му. Ще следва след
прогласяване на тази нищожност, да бъде указано на административния орган, че
дължи произнасяне с предписан в закона акт – решение, което да съдържа
съответните реквизити; с посочване на фактическите и правни основания за
постановяването му; при спазване на материалните предпоставки за уважаване или
отказ на заявлението на жалбоподателката.
По горните
съображения на основание чл.168, ал.2 във връзка с чл.146 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТ на индивидуален административен акт,
обективиран в писмо с изх.номер 142/14.02.2018 година на Общинска служба
по земеделие, град Берковица.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за изпълнение на указанията, посочени в
мотивите на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: