РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Сливен, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Е. Г. Х.
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20222200500311 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби против първоинстанционно
решение № 184 от 18.03.2022 год.по гр.дело № 4342/ 2021г. на СлРС и против
решение по чл. 247 от ГПК № 413 от 31.05.2022г.по гр.д.№ 4342/2021г. на
СлРС.
С решение № 184 от 18.03.2022 год.по гр.дело № 4342/ 2021г. на СлРС
е признато за установено по отношение на Т. Г. Т. с ЕГН ********** от
гр. Сливен, ***, К. А. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, *** и А. К. К. с ЕГН
********** от гр. Сливен, ***, че Т. Т. Т. с ЕГН **********, от гр. Сливен,
ул. *** и С. С. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. *** са собственици на
2.45 кв.м. погрешно заснети в кадастралната карта като част от имот
***, находящи се в югозападната част от имота;
осъдени са Т. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ***, К. А. Т. с ЕГН
********** от гр. Сливен, *** и А. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ***
да предадат на Т. Т. Т. с ЕГН **********, от гр. Сливен, ул. *** и С. С. Т. с
ЕГН ********** от гр Сливен, ул. *** владението върху 2.45 кв.м. погрешно
заснети в кадастралната карта като част от имот ***, находящи се в
югозападната част от имота;
признато е за установено по отношение наВ. Д. Д. с ЕГН **********
1
от гр. Сливен, *** A и З. С. Д. с ЕГН *** от гр. Сливен, *** А, че Т. Т. Т. с
ЕГН **********, от гр. Сливен, ул. *** и С. С. Т. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, ул. *** са собственици на 1 кв.м. погрешно заснети в кадастралната
карта като част от имот *** , находящи се в югоизточната част от
имота;
осъдени са В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, уг. „П." № 30 А и
З. С. Д. с с ЕГН *** от гр. Сливен, *** А, да предадат на Т. Т. Т. с ЕГН
********** от гр. Сливен, ул. *** и С. С. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен,
ул. *** владението върху 1 кв.м. погрешно заснети в кадастралната карта
като част от имот *** , находящ се в югоизточната част от имота;
отхвърлен е предявеният ревандикационен иск и разликата от 3.45 кв.
м. до претендираните 14 кв.м. като неоснователен;
осъдени са Т. Г. Т., К. А. Т. и А. К. К. да съборят незаконна постройка
с идентификатори № ***.2 и ***, долепена до северната стена на жилищна
сграда на Т. Т. Т. и С. С. Т. в имот с идентификатор ***. и са присъдени
разноските по делото.
С решение по чл. 247 от ГПК № 413 от 31.05.2022г.по гр.д.№
4342/2021г. на СлРС съдът е оставил без уважение искането на ищците за
поправка на очевидна фактическа грешка чрез допълване на диспозитива по
отношение на исковете по чл. 109 от ЗС, като неоснователно.
Против тези решения са постъпили две въззивни жалби – от първите
трима ответници в първоинстанционното производство и от ищците в
първоинстанционното производство. Постъпили са и писмени отговори на
всяка от жалбите.
Първата въззивна жалба е подадена от първите трима ответници в
първоинстанционното производство – Т. Т., К. В. и А. К..
С нея се атакува частично решение № 184 от 18.03.2022 год.по гр.дело
№ 4342/ 2021г. на СлРС – в уважителните спрямо тези ответници части.
Въззивниците твърдят, че в тях цитираното решение е неправилно и
незаконосъобразно.
Заявяват, че като наследници на А. Т. са собственици на сгради с
идентификатор ***.2 и ***.3, за които съдът се е разпоредил да бъдат
съборени. Видно от доказателствата по делото, те се намират във
вътрешността на имота и нямат обща граница с имота на ищците. Те са
заснети на кадастралната и имат идентификатор и по никакъв начин не
въздействат върху техния имот, не са и незаконни по смисъла на § 16 от
ЗУТ. Още през 1972 г. А. Т., ползвайки двете съществуващи в имота сгради
обозначени на КККР на гр. Сливен с идентификатори ***.2 и ***.3, е излял
стоманобетонова плоча, която стъпва 20 см върху общия дувар на имота с
този на ищците, като по този начин е обособена стопанска постройка. В.л.
2
И.И. е установило, че в момента тази стопанска постройка е под един общ
многоскатен покрив с постройките с идентификатори ***.2 и ***.3. Това
обстоятелство обаче не прави заснетите постройки не търпими строежи.
В случая в.л. е категорично, че като местоположение новоизградената
постройка, която не е заснета на КККР на гр. Сливен, заключена между т. с
№ 1, 2, 3, 8, 9, 10, 11 и 12 по геодезическото заснемане на в.л. Ж. Ж.,
отговаря на изискванията на § 16 от ЗУТ. Становището на компетентния
орган Община Сливен е, че сградите представляват търпими строежи по
смисъла на ЗУТ. В. л. Ив. И. смята, че поради липсата на преграден про‐
тивопожарен зид и съгласие от страна на съседа неотразената сграда на
КК не представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Въззивниците
смятата, че дали отговаря на изискванията на ЗУТ като местоположение
е от компетенциите на в.л., но дали се изисква съгласие от страна на съседа
е изцяло юридически въпрос.
По-нататък в жалбата сочат, че съдът в мотивите към решението
си се позовава на разрешението дадено в т. 4 от TP № 8 от 23.02.2016 г.по
т.д.8/2014 г.на ОСГК на ВКС, допускащ иск за собственост върху реална
част от ПИ, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план
или в кадастралната карта като тази част от съседен имот или изобщо не
е заснета като самостоятелен имот, дори да не е проведена адми‐
нистративната процедура по чл.53 ал. 1т. 1 от ЗКИР. Твърдят, чев същото
решение ВКС постановява, че „при уважаването на предявен иск за
собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната
карта, като те следва да се съобразят от съда при произнасянето му, като
в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собст‐
веност, а когато правния интерес за предявяването му произтича от
допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи в
какво се състои същата. Съдебното решение следва да бъде придружено от
скица -проект, което ще бъде основание за изменение на кадастралната
карта от органите по кадастъра.“ Според ВКС, по изключение, правото на
собственост се установява към минал момент, напр. хипотезата на чл. 16,
ал. 1 ЗУТ - предвид прякото отчуждително действие на заповедта за
одобряване на първия подробен устройствен план и с оглед правилното
имотно обезщетение на бившия собственик. Така въззивниците считат, че
именно това не е изследвано по делото, защото съдът е сезиран с иск за
собственост, като в хода на делото се е установила грешка в ка‐
дастралната карта, а в.л. Ж. Ж., като е констатирало това, е направило
заснемане на имотите, каквото не е имало като поставена задача.
Извършеното от него заснемане не може да бъде предпоставка за
изпълнение на задължението на съда да изследва и констатира непълнота
и грешка в кадастралната карта, то само може да служи за сведение,
което от своя страна да доведе до поискано заснемане от страните по
делото за изясняване има ли грешка или непълнота на кадастралната
карта.
3
Решаващият съд не е изложил мотиви относно това, одобреният
регулационен план на гр. Сливен през 1982 г. приложен ли е съобразно
тълкуването дадено с TP № 3 от 15.07.1993 г. по гр. дело № 2/1993 г. на ОС-
ГК на ВС и има ли той пряко отчуждително действие.
Въззивниците твърдят още, че техният наследодател е изградил част
от бетоновата плоча на сграда си , която не е заснета на КК върху общия
ограден зид на северна стена на сграда на ищците с идентификатор
67338.564.212.1. Този ограден зид съгласно заключението на в.л. е около 60
см, а според констативният акт от 29.06.1993 год., представлява дувар
/ограда от кирпич, камъни и дървени подпори/ между двата имота. Този
дувар е използван за северна стена на изградената от ищците сграда,
преустроена от наследодателя им от стопанска такава в жилищна сграда
още през 1980 год. Следователно плочата, изградена ответниците не засяга
по никакъв начин собствеността на ищците, тъй като изцяло попада в
частта от оградата /1/2 от нея/, която е собственост на ответниците-
въззивници.
Освен това, ако решаващият съд констатира, че е била допусната
грешка изготвената КККР на гр. Сливен, то той трябва изрично да посочи
към кой период е допусната тази грешка, имат ли следващите влезли след
този период планове пряко отчуждително действие, приложени ли са и как
точно трябва в случай, че констатира грешка трябва да се измени
кадастралната карта, а това не е сторено в случая.
Що се отнася до иска по чл. 109 от ЗС , въззивниците заявяват, че той
дава защита срещу всяко пряко ли косвено неоснователно въздействие ,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на пълноценното ползване на имота според
неговото предназначение, но без да отнема владението на собственика. В
случая по делото не е доказано въздействие, ограничаване или друго
накърняване на правото на собственост на ищците върху техния имот и
върху жилищната им сграда. От 1993 год. липсва всякакво въздействие
върху имота на ищците, когато последно наследодателят на ищците е
претендирал за неоснователно въздействие върху имота му или
накърняване и ограничаване на правото му на собственост и тази
претенция е била отхвърлена като неосно вателна.
Ищците също се ползват от излятата плоча и тя не би могла в този
случай да въздейства неблагоприятно върху упражняване правото им на
соб ственост.
По-нататък въззивниците заявяват, че съдът не е изследвал
посочените сгради с индентификатори *** .2 и ***.3, какви са и покакъв
начин пречат и въздействат на ищцовия имот. Съдът не е изследвал
достатъчно задълбочено дали премахването на плочата няма да доведе до
срутване на сградите, неправилно е приел обратното. Позовават се и на
4
ал.З от чл.48 от ЗУТ ,която казва че оградите към два съседни УПИ се
разполагат с равни части в двата имота. Развиват доводи в тази насока по
отношение на процесната плоча. Правят разбор на заключенията на
техническите експертизи, като считат, че по всички регулационни планове
след 1957 година - 1982 г., 1995 год. и по сега действащата кадастрална
карта на гр. Сливен, целият ограден зид по геодизическото заснемане попада
в имота на ответниците и така част от сградата на ищците попада в
техния имот.
На последно място въззивниците заявяват, че дори да се приеме, че
цялата ограда е попадала в имота на ищците, то те, като наследници на
А. Т., са придобили тази част от имота на ищците по давност.
Така считат иска по чл. 108 от ЗС за неоснователен и недоказан, тъй
като макар да е налице втората предпоставка – те владеята 1/2 част от
общия ограден зид, не е налице предпоставката ищците да са собственици –
касае се за ограден зид между два имота, който по смисъла на ал.З на
чл.48 от ЗУТ е собственост на собствениците на двата регулирани имота
при равни части. Също така не е изпълнена и трата прадпоставка, тъй
като въззивниците считат, че владението им е на правно осно вание - те са
собственици на 1/2 от ограден зид между двата имота и на съседния имот,
представляващ ПИ с идентификатор ***, като другите двама ответници
са собственици на ПИ идентификатор *** .Неправилно в.л. е посочило
навлизане в имота на ищците от в приложената комбинирана скица №2
от плана 1957 год.,тъй като след този план са влезли в сила още три плана.
Предвид изложеното въззивниците молят да се отмени в
обжалваните уважителни части атакуваното от тях решение и вместо
това въззивният съд да постанови ново, с което отхвърли изцяло исковете
срещу тях, а в условията на евентуалност – ако въззивната инстанция
счете решението за недопустимо, като постановено по непредявен иск – да
го обезсили и върне делото зановоразглеждане от друг състав.
Претендират разноски за тази инстанция.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания
за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по тази въззивна жалба
страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна.
Въззиваемите – ищци в първоинстанционното производство, заявяват, че е
несъстоятелно оплакването, че сочените за събаряне сгради № 2 и № 3 в
имота на ответниците *** са навътре от границата с имота на ищците и
по никакъв начин не пречат на тяхната собственост. В диспозитива на
5
решението е разпоредено да се събори незаконната постройка, която е
долепена до северната стена на жилищната сграда на ищците. Тази
цялостна сграда не е заснета по нито един от плановете и по
кадастралната карта. Според заключението на в.л.Ив.Х. тази незаконна
сграда включва двете описани сгради в имота на ответниците, но те са
разширени и в момента има очертанията по Комбинираната скица № 1 на
заключението на в.л.Ж.Ж. със зелен цвят,свързващи точките №
1,2,3,8,9,10,11 и 12.
Също така е несъстоятелно оплакването, че вещото лице Ж.Ж. е
отговорил на въпроси, които не са му били поставени.Още с исковата молба
са поставени като задача да се направи оглед и измерване на двата съседни
имота, както и да се извърши трасиране на отразената по кадастралната
карта и предходните планове междусъседска имотна граница. Едва при
това замерване и сравнения с плановете и кадастралната карта е
установено грешното заснемане на част от имотната граница.
Неправилно във въззивната жалба северната стена от жилищната
сграда на ищците се цени като ограда, разделяща двата имота и поради
това била съсобствена между собствениците на двата съседни имота. Тя е
част от жилищната сграда на ищците и имотната граница между двата
имота минава именно на северната част от тази стена.
Въззиваемите считат за обосновани и законосъобразни изводите на
съда относно основателността на иска по чл.109 от ЗС. Правилно са
възприети изводите на в.л.И. Х., че спорната постройка не представлява
търпим строеж, от една страна и от друга страна, като незаконна такава
пречи на ищците да ползват и се разпореждат пълноценно със собствената
си жилищна сграда. Навлизането на бетоновата плоча и част от покрива в
обема на тази сграда им пречи да съборят и извършат основен ремонт на
своята стара къща. Незаконноста се определя не само от изводите на
комисията в Констативния акт от 1993г.Тогава постройката е била
посочена като стопанска постройка, а от огледа на в.л.Ив.Х. се установява,
че това представлява жилищна сграда. Когато в производството по чл.109
от ЗС се представи удостоверяващ документ от общината за търпимост
на строежа, то не може да послужи като безусловно основание за
запазване на строежа и съответно за отхвърляне на иска. Когато по
делото има спор дали строежът в действителност е търпим и дали той
представлява пречка за упражняване правото на собственост на ищеца,
гражданският иск следва да провери констатациите на това
удостоверяване и въз основа на събраните по делото доказателства да
направи собствен извод относно търпимостта на строежа. Позовават се
на Р.№ 238 от 17.05.2012 г. пo гр.д.№ 1081/2011г. на ВКС; Р.№ 129 от
6
22.07.2014г.по гр.д.№ 4880/201 Зг.
По-нататак въззиваемите сочат, че първите трима ответници са
направили възражение,че площта от имота на ищците, която се ползва в
резултат на променената граница в западната част от имота на ищците, е
била придобита от тях по давност, но то е недоказано.Тежестта на
доказване е на ответниците, които не са ангажирали никакви
доказателства в тази насока.Останалите двама ответници не са направили
такова възражение, изразили са съгласие да предадат заетата част от
имота на ищците. Заявяват, че единият от съсобственици не може да
владее реална част от друг имот, само със свое владение, която част да се
присъедини към съсобствения имот. За това е нужно общо владение от
съсобствениците, а такова в случая не е налице. Следва да се съобразят и
разпоредбите на чл.59/отм,/ от ЗТСУ, както и разпоредбата на чл.200 от
ЗУТ и поради факта, че по делото не е установено категорично от кога е
започнало владението върху чуждия имот. Останалите оплаквания,
релевирани с жалбата, считат за неоснователни.
С оглед изложеното, молят въззивния съд да остави без уважение
въззивната жалба, да потвърди атакуваните части на
първоинстанционното решение и да им присъди разноските за тази
инстанция.
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания
за въззивната фаза на производството.
Втората въззивна жалба е подадена от двамата ищци в
първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло решение по
чл. 247 от ГПК № 413 от 31.05.2022г. по гр.д.№ 4342/2021г. на СлРС .
Въззивниците по тази жалба заявяват, че неправилно първостепенният
съд е оставил без уважение искането им за поправка в диспозитива на
решение № 184 от 18.03.2022г. по гр.д. № 4342/21г.,като изразът „незаконна
постройка с идентификатори ***.2 и ***.3, долепена до северната стена на
жилищна сграда на Т. Т. Т. и С. Т. в имот с идентификатор ***" се замени с
израза "незаконна постройка, представляваща жилищна сграда, състояща
се от стая, кухня и тоалетна, в която са включени сгради с идентификатор
***.2 и ***.3 и която е долепена до северната стена на жилищна сграда на
Т. Т. и С. Т. в имот с идентификатор ***."
Считат, че така постановеното решение е необосновано и неправилно,
тъй като основният извод на съда да не уважи молбата по чл.247 от ГПК -
че сградата била описана по този начин в петитума на исковата молба, е
напълно необоснован. Поради незаконния характер на спорната сграда и тъй
като тя не е отразена в кадастралната карта, в петитума на исковата
молба е поискано осъждането на ответниците да съборят незаконната
постройка, долепена до северната стена на жилищната сграда на ищците с
7
идентификатор ***.1. Заявяват още, че в мотивите си съдът е описал
незаконната сграда като жилищна сграда, разположена в южната част на
имота на ответниците, състояща се от стая,кухня и тоалетна. Именно
тази сграда е долепена до северната стена на жилищната сграда на
ищците с идентификатор ***.1. В диспозитива е описана сградата на
ищците, до която е долепена незаконната постройка, като е посочен само
номерът на имота, а не номерът на самата сграда, като се има пред вид,че
в този имот има и други сгради. Считат, че начинът, по който е изписан
диспозитивът на решението не позволява то да се изпълни и това налага
същото да бъде поправено на основание чл.247 от ГТПК.
Поради това молят въззивния съд да отмени решение № 413 от
31.05.2022г.фпо гр.д.№ 4342/2021г. и да постанови ново, с което уваги
молбата им и постанови решение за допускане поправка на ОФГ в
диспозитива на решение № 184 от 18.03.2022г. в частта, с която е уважен
искът по чл.109 от ЗС, като се изпише правилно незаконната постройка
съобразно мотивите на самото решение. Не се претендират разноски.
В тази въззивна жалба съъщо няма направени нови искания.
В законовия срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната по тази въззивна жалба страна, с който тя я оспорва като
неоснователна.
Въззиваеми по втората въззивна жалба са първите трима ответници в
първоинстанционното производство и въззивници по първата въззивна
жалба. С отговора си заявяват, че с атакуваното с тази въззивна жалба
решение правилно не е уважено искането за поправка на постановеното по
делото решение чрез допълване на диспозитива.
От една страна считат, че не може да се иска от съда сам да измени
диспозитива на решението си, порокът се отстранява по реда на
инстанионния контрол чрез обжалване. От друга страна те самите са
поискали отмяна на постановеното решение и са изложили съображения за
неправилността му. На последно място въззиваемите сочат, че се иска
събаряне на сграда с идент. ***.1, а такав сграда в техния имот няма
заснета.
Искат да се остави без уважение тази въззивна жалба. Претендират
разноски за тази инсатнция.
В отговора не са направени искания.
Няма постъпили насрещни въззивни жалби в законовия срок от никоя
от страните в производството.
8
В с.з., въззивниците по първата жалба и въззиваеми по втората –
първите трима ответници в първоинстанционното производство, редовно
призовани, не се явяват лично, за тях се явява процесуален представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа тяхната въззивна
жалба и оспорва въззивната жалба на ищците, иска да се отмени
решението като неправилно и да се реши спора по същество, евентуално,
ако се приеме, че е разгледан непредявен иск – решението да се обезсили и
делото да се върне. Моли за се остави без уважение въззивната жалба на
ищците. Развива подробни съображения, представя и писмена защита, в
която излага доводи, сходни с наведените във въззивната жалба и отговора
на въззивната жалба на ищците. Претендира разноски, представя списък,
пълномощни и договори за правна защита и съдействие за тази инстанция
по двете въззивни жалби.
В с.з. въззивниците по втората въззивна жалба – двамата ищци в
първоинстанционното производство, редовно призовани, се явяват лично и с
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва въззивната жалба на първите трима ответници като
неоснователна, поддържа отговора и иска потвърждаване на атакуваното
решение. Поддържа въззивната жалба против решението по чл. 247 от
ГПК, оспорва отговора срещу нея и иска тя да бъде уважена, като това
решение бъде отменено и исканата поправка бъде допусната. Развива
подробни съображения. Претендира разноски, представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В с.з. въззиваемите по двете въззивни жалби – последните двама
ответници в първоинстанционното производство, редовно призовани, не се
явяват и не се представляват.
Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими,
отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са
подадени в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от
обжалването, чрез постановилия атакуваните актове районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че и двете обжалвани съдебни решения
са валидни, и с оглед обхвата на обжалването – и допустими.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
9
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
първата въззивна жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е частично
неправилно.
Въззивният състав споделя изцяло фактическите констатации на
първостепенния съд, тъй като са обективни, пълни и намират подкрепа в
доказателствения материал, поради което и съгл. чл. 272 от ГПК ги
въвежда по подразбиране.
По отношение на активно и пасивно субективно съединените искове по
чл. 108 от ЗС срещу въззивниците-ответници, въззивната инстанция се
солидаризира изцяло и с правните изводи на СлРС.
За да е основателен иск, с правна квалификация чл. 108 от ЗС, е
необходимо кумулативното наличие на трите императивно заложени в
правната норма предпоставки – ищецът да е собственик на имота, той да
се държи или владее от ответника, и това да е без основание. Липсата на
кое да е от трите условия блокира успешното провеждане на
ревандикационната защита.
В случая настоящият въззивен състав намира, че е доказано наличието
на трите условия по отношение на въззивниците - първите трима
ответници по исковете на ищците.
Предметът на спора е реална част от недвижим имот /ПИ/, като той е
допустим в изключителния случай, разяснен в т.4 на TP №8/2014г. от
23.02.2016г. на ОСГК ВКС – „допустим е иск за собственост на реална част
от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния
план или в кадастралната карта, като част от съседен имот или изобщо не
е заснета като самостоятелен имот, дори да не е проведена
административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална
редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална
карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР.“ В същото решение е
посочено и, че „в производството по иска за собственост съдът изследва
наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.“
Тук следва изрично да се отбележи, че фактическото правоотношение
не попада в хипотезата на чл. 48 ал. 3 от ЗУТ, третиращ статута на
оградите към съседни УПИ и не е приложима трактовката на
въззивниците, че се касае за ограден зид между два имота, който е
собственост на собствениците на двата регулирани имота при равни части.
10
Безусловно и категорично се установява от всички писмени
доказателствени средства /скици, извадки от РП и КК и експертни
заключения/, че спорният участък се намира над стената на жилищната
сграда на ищците, като имотната граница между двата имота минава по
северната част от тази стена, тоест – се касае за оградна стена, а не за
ограда.
По въпроса за принадлежността на правото на собственост на
ищците върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната
карта на гр.Сливен, с административен адрес гр. Сливен, ул. ***, с площ от
275 кв.м., стари идентификатори *** и ***, с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване
/до 10 м./, ведно с построените в него сгради, сред които и процесната
такава сграда с идентификатор ***.1, с площ от 312 кв.м., на един етаж, с
начин на трайно ползване: жилищна сграда, еднофамилна, няма спор и
въззивната инстанция счита, че фактът е убедително доказан с поредица
писмени доказателствени средства.
От своя страна, в имота с идентификатор № ***, съсобствен между
последните двама ответници /които не са обжалвали решението/ и първите
трима ответници-въззивници, като наследници на А. Р. Т., последният е
изградил стопанска постройка - неотразена по действалите планове от
построяването й през 1972 г. до настоящия момент, както и по
действащата към момента кадастрална карта за имота на
ответниците. Постройките „бояджийница“ и „тоалетна“,
представляващи по КК сгради с идентификатор № ***.2 и № ***.3, към
настоящия момент на място са под един общ многоскатен покрив. Тези две
сгради, след извършени основен ремонт и преустройство, и след извършено
допълнително застрояване между тях и на южната имотна граница -
северна за имот № 212 на ищците - неотразено на действащата КККР и
действащия ПУП на кв. 209, одобрен със Заповед №РД-15-319/20.07.2012 г.,
представляват на място /очертани в скиците, изготвени от в.л. Ж. при
направеното геодезично заснемане/ сграда на един етаж, с полумасивна
конструкция - оградни и преградни стени от тухлена зидария с различна
дебелина, таванска стоманобетонова плоча, многоскатна дървена покривна
конструкция, вкл. изпълнен калканен зид в зоната на покривните скатове - в
северната част и с покривно покритие керемиди тип „марсилски“, с
изпълнени инсталации - Електро и В и К, с начин на трайно ползване -
„жилищна сграда" и архитектурното разпределение от стая, кухня и
тоалетна. Има различни нива на таванската конструкция, тъй като първо е
изпълнена стоманобетоновата плоча в южната част през 1972 г., а по
късно при преустройството на сграда № 2 е изпълнена стоманобетонова
плоча, която стъпва на първата. Така сградата е изграждана в периода
1972г. - 1991г.
Еднопосочни са констатациите на назначените СТЕ, изготвени от
11
компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност съдът няма причини да
се съмнява, че покривът на намиращата се към момента в южната част на
имота на въззивниците-ответници процесна едноетажна сграда има
таванска стоманобетонова плоча, покривът е с дървена конструкция, а
покривното било се явява продължение на билото на покрива на сградата на
ищците. Покривите на двете съседни сгради се срещат и допират един до
друг върху оградната стена на жилищната сграда на ищците. Навътре в
имота на ответниците върху процесната сграда е изпълнен частичен
надзид, чрез който е обособено използваемо подпокривно пространство,
покрито с едноскатен дървен покрив с наклон на север към имота на
ответниците. Стоманобетоновата плоча на сградата на ответниците,
построена при общата с ищците имотна граница, стъпва/навлиза с 16 до
20 см. върху северния ограден зид на жилищната сграда на ищците,
разположен на имотната граница. Зидът е с ширина 65 см, а по
дължината на калкана по този зид, от вътрешната страна на сградата на
ответниците, е изпълнен дублиращ тухлен зид с ширина 12 см.
Тези фактически действия на наследодателя на въззивниците са
рефлектирали върху отразяването на имотите в плановете и картите на
града.
Имотът на ищците с идентификатор *** /образуван от обединяването
на двата имота с идентификатори *** и ***/ по сегашната КК, обхваща
им. пл. №№ 5749 и 5750 по плана от 1957г.
Имотът, съсобствен на ответниците с идентификатор № *** по
сегашната КК е част от им. пл.№ 5751 по плана от 1957г.
При извършеното от в.л. геодезическо заснемане се установява, че
границите на ПИ на ищците с идентификатор *** и на сградата им с
идентификатор ***.1, така, както са фактически на терен,
съответстват на границите между имотите по плана от 1957г.
Северната граница е била в права линия, без чупки.
От този момент, до настоящия, няма данни за промяна в правото на
собственост както на ищците, така и на ответниците.
Въпреки това, в следващия план от 1982 г. границата е изчертана с
чупка и има изместване на юг /към имота на ищците/.
Причината за това не е правна, а фактическа - от север на сградата
на ищците вече е била изградена бетонната плоча с описаното по-горе
надстрояване и тя е попречила за коректното отразяване на сградата
на ищците при създаването на плана от 1982 г. тъй като въздейства на
геодезическото заснемане. Кирпиченият зид на сградата на ищците е
12
попадал под стоманобетонната плоча и покривните конструкции, което е
затруднило установяването на местоположението на зида на сградата на
ищците и така границата е била нанесена грешно на плана.
Така създаденото изместване, отразено при геодезическото заснемане,
е дало кадастрална основа на новия план, поради което и в следващия план
от 1995г. границата е погрешно нанесена.
През 2006г. е приета КК на града, в нея е възпроизведена границата от
предходния план и тя е използвана за изработване на действащия РП,
одобрен през 2012г., поради което в него регулационните линии между
двата имота съвпадат с имотните по КК.
Всичко това сочи, че реална част от недвижимия имот на ищците е
заснета към съседния имот на ответниците, без материалното право на
собственост да е преминало върху тях чрез някакъв легален способ.
Въззивниците-ответници са направили с отговора си възражение за
изтекла в тяхна полза придобивна давност, но по отношение на
придобИ.ето по давност на реална част от чужд имот наред с тези на ЗС,
приложение намират и разпоредбите на ЗУТ. Нормата на чл. 200 ал.1 от
ЗУТ разписва, че предпоставка въобще за придобИ.е по давност на реално
опредЕ. част от ПИ в границите на населените места /какъвто е
настоящият случай/, е спазването на изискванията за минималните размери
по чл. 19 от ЗУТ. Съгласно приложимата т. 1 на последната разпоредба,
този размер е 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност, каквито категорично не са
налице. Не намира приложение и хипотезата на чл. 200 ал. 2 от ЗУТ,
съгласно която правилото на ал. 1 не се прилага в определени случаи –
„когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при
условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19,
или се присъединява към съседен имот“, тъй като нормата, към която
законодателят препраща, касае неурегулирани до този момент поземлени
имоти, каквито процесните не са.
Освен това може да се посочи и че с оглед възложената им тежест на
доказване, ответниците не са ангажирали убедителни и конкретни
доказателства да са осъществили владение, тоест държане за себе си
против ищците, да са афиширали намерението за своене пред тях и
владението да е продължило явно, несмущавано и непрекъснато в изискуемия
от закона срок, който да е приключил преди предявяване на настоящите
искове. Такива изводи не могат да се направят от свидетелските
показания. Многократно във времето ищците и бащата на първия от тях са
възразявали против действията на наследодателя на първите трима
ответници и са предприемали действия за сезиране на различни органи в
13
тази връзка. Основателен е доводът на въззиваемите по тази жалба
относно владението от страна на част от съсобствениците на един имот
върху реална част от съседен имот и възможността тя да бъде
присъединена към него.
След като се констатира, че, без да има валидно разместване в правото
на собственост, е налице грешка в кадастралната карта и в изработения
въз основа на нея РП, то действителните собственици не губят правото си
на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към
съседния имот.
Тук следва да се посочи, че е неоснователно оплакването, направено във
въззивната жалба, за произнасяне по непредявен иск и че вещото лице е
отговорило на непоставени въпроси. От една страна с исковата молба са
поставени от ищците задачи да се направи оглед и измерване на двата
съседни имота, както и да се извърши трасиране на отразената по
кадастралната карта и предходните планове междусъседска имотна
граница. Съдът ги е допуснал и е събрал по надлежен ред като писмени
доказателствени средства експертните заключения и изработените скици.
От друга страна характерът на спора е такъв, че е възможно едва в хода на
производството по предявения иск за собственост да се се констатира
непълнота или грешка в кадастралната карта, и, съгласно правилата в
гражданския процес, това ще бъде взето предвид при произнасянето на
съда.
За съда съществува задължение в тези случаи да изследва положението
на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната
карта, като съобрази дали има прилагане на регулацията по тях, което би
обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От
установеното следва да направи извод дали има несъответствия между
отразеното в одобрената кадастралната карта и действително
притежаваното от ищците право на собственост.
От казаното по-горе следва, че регулацията по първия план от 1957г. е
приложена на място, имотната и регулационната граница е съвпадала и
няма последващо регулационно изменение, което да не е приложено.
Погрешното отразяване на границата е резултат на техническа грешка при
заснемането, пренесена във всички следващи планове, включително и при
съставянето на КК и изработения въз основа на нея действащ РП. От своя
страна техническата грешка се дължи на фактически действия на
праводателя на ответниците-въззивници, с които е навлязъл в съседния
имот.
Така безусловно се установява, че въззивниците държат реална част от
имот, собственост на ищците, като наличие на правно основание за това,
не е доказано от страната, черпеща изгодните последици от него.
Ето защо активно субективно съединените искове против първите
трима ответници – въззивници в това производство, са основателни до
14
размера, констатиран чрез експертизата и приет от решаващия съд – 2, 45
кв.м. в югозападната част на имот с идент. ***, погрешно заснети в КК
като част от него.
Ищците следва да бъдат признати за собственици на тази реална част,
а ответниците следва да бъдат осъдени да им предадат влазението върху
нея.
Може да се посочи още, че в настоящия случай, щом исковете на
ищците се уважават, наред с ревандикацията на реалната част от имота,
съдебното решение, заедно със скиците на вещото лице, ще бъде основание
за изменение на кадастралната карта, евентуално на ПУП, но това не е
предмет на настоящото производство.
Така в тази обжалвана част решението на СлРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В тази си част първата
въззивна жалба е неоснователна и не следва да се уважава.
В необжалваните уважителна и отхвърлителна части по отношение на
исковете по чл. 108 от ЗС, включително спрямо другите двама ответници,
решението е влязло в сила.
По отношение на активно и пасивно субективно съединените искове по
чл. 109 от ЗС срещу въззивниците-ответници:
Този въззивен състав намира, че те по принцип са основателни, но са
уважени в завишен обем.
Не може да се отрече на ищците предявяването на искове по чл. 109 от
ЗС и съдът дължи произнасяне по тях, но не е обвързан с конкретното
съдържание на заявения петитум.
Ищците твърдят, че извършеният от наследодателя на първите трима
ответници строеж на северната стена на жилищната им сграда е
незаконен, не представлява търпим строеж, бетоновата плоча навлиза в
застроената площ на жилището и пречи на собствениците пълноценно да
упражняват праното си на собственост. Поради това искат ответниците
да бъдат осъдени на основание чл. 109 от ЗС да премахнат незаконно
построената постройка, долепена до стената на жилищната им сграда.
Петиторната защита на негаторния иск по чл. 109 от ЗС осигурява
прекратяване на неоснователни действия, препятстващи упражняването на
правото на собственост, респективно – възстановяване на фактическото
положение преди неоснователното въздействие.
За да се активира действието на тази разпоредба, според която
“собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право”, е необходимо да се
докажат в кумулативна даденост условията, предписани в нея – ищецът да
е собственик на имота, упражняването на някое от правомощията му като
15
такъв – владение, ползване, разпореждане, да е затруднено, пряка причина за
това да е действие/бездействие на посочения ответник и то да е
неоснователно.
В случая са доказани всички елементи на фактическия състав на
посочената норма.
Безспорно страните са собственици на съседни имоти. Също е
безспорно, че стоманобетоновата плоча на сградата на ответниците,
построена при общата с ищците имотна граница, навлиза с 16 до 20 см.
върху северния ограден зид на жилищната сграда на ищците, разположен на
имотната граница, като по този начин препятства ползването в пълен обем
на правото на собственостн на ищците. Категорично не може да бъде
намерено правно основание за това, както подробно бе описано по-горе, тъй
като тази част от плочата е над реална част от терена, собственост на
ищците, а те не са давали съгласие за такова застъпване.
Това положение съдът намира за недопустимо и напълно попадащо в
приложното поле на разпоредбата на чл. 109 от ЗС.
По начало всяка от страните може да упражнява своето признато от
закона субективно право, доколкото това не нарушава правото на другата и
не противоречи на нормативно установени правила. В случая ответниците
са нарушили границата между двата имота като нарушаването е
постоянно и овеществено чрез съществуването на тази част от
стоманобетоновата плоча, която надхвърля границата, до която се
простира тяхното право на собственост.
Вещото лице И. Х. е дало еднозначно заключение, че е възможно от
строителнотехническа гледна точка премахването на частта от
стоманобетоновата плоча, стъпваща върху оградния зид на жилищната
сграда на ищците, както и скъсяването на покривната конструкция,
представляващи конструктивни елементи от сградата на ответниците.
Доколкото, както вече бе посочено, петиторната защита може да
осигури прекратяване на неоснователните действия занапред и след като се
установи наличието на изискуемите предпоставки, исковете на ищците
следва да бъдат уважени по отношение на тези ответници /въззивници в
това производство/, като те бъдат осъдени да премахнат застъпващата
част от стоманобетоновата плоча и покривната конструкция на
16
постройката до действителната граница между двата имота.
Дотук обаче се простира и защитата, която ищците могат да
получат. Те искат премахване на цялата постройка, която считат за
незаконно построена, но в настоящото производство и чрез този иск, те не
могат да постигнат този резултат. Доколкото упражняването на правото
им на собственост, в обема, в който им е признат, не се препятства от
самото съществуване на постройката в имота на ответниците, е без
значение дали тя е законна или не. Видно от представения Констативен акт
от 1993г. на община Сливен, изготвен по проверка по жалба на
наследодателя на ищците, към 1972г. в имота на ответниците са
съществували и са били отразени в плановете, две постройки
„бояджийница“ и „тоалетна“, които през годините са били ремонтирани,
преустройвани и след допълнително застрояване, са придобили настоящия
си вид.
Спорът дали тази постройка е законна, респективно – дали
представлява търпим строеж и дали отговаря на строителните правила и
норми от 1972г. до действието на ЗУТ, е неотносим в настоящия процес.
Само евентуалното нарушение на строителните правила не може да
доведе до постановяване на премахване на постройката на основание чл.
109 от ЗС, ако не се препятства упражняването на вещните права на
ищците. Горните въпроси са от компетенцията на органите по строителен
контрол, а съдебният контрол се осъществява от Административния съд.
Вещите лица М.З. и И. Х. са дали заключение, че като местоположение
постройката отговаря на строителните правила и норми от 1972г. до
действието на ЗУТ. Експертите са посочили, че са нарушени правилата
относно свързаното застрояване /каквото има в случая/, касателно
изграждането на противопожарен зид в покрива при калкана на двете
сгради. Това обстоятелство няма препятстващ правата на ищците
характер, но ако те считат, че това несъответствие с изискванията,
заложени в Наредба № 5 за правила и нормативи по ТСУ, действала до
1995г., може да доведе до вреда, могат да поискат от ответниците да ги
изпълнят.
Така решението в тази обжалвана част е неправилно и следва да бъде
отменено и вместо него бъде постановено ново, с което искът бъде уважен
17
в гореописаните параметри.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху решението по чл. 247 от ГПК, в рамките, поставени от
втората въззивна жалба, настоящата инстанция счита, че решението, с
което се отказва поправка на допусната фактическа грешка в неправилната
част на основното решение, е правилно. Щом тази част от решението е
отменена, не може да се проверява дали в нея е била допусната ОФГ,
респективно – да се допуска поправката й. Доколкото решението по чл. 247
от ГПК обективира само процесуално действие на съда и след като то не
рефлектира върху съдържанието на съдебния акт, и не е станало
неразделна част от него, а съществува самостоятелно, то само по себе си е
правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба против него
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за
първоинстанционното производство е правилно разпредЕ., предвид
уважаването и на двете претенции.
За тази инстанция, с оглед частичното уважаване на първата и
отхвърлянето на втората въззивна жалба, въззиваемите-ищци следва да
заплатят на въззивниците –първите трима ответници направените
разноски, както следва – по производството относно основното решение –
250 лв. адвокатско възнаграждение и 20 лв. д.т., по производството по
решението по чл. 247 от ГПК – 300 лв. От своя страна последните следва да
им заплатят 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 184 от 18.03.2022 год.по
гр.дело № 4342/ 2021г. на СлРС В ЧАСТТА, с която са осъдени Т. Г. Т. с ЕГН
********** от гр. Сливен, ул. „П." № 30, К. А. Т. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, *** и А. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, *** да съборят
незаконна постройка с идентификатори № ***.2 и ***, долепена до
северната стена на жилищна сграда на Т. Т. Т. с ЕГН **********, от гр.
Сливен, ул. *** и С. С. Т. с ЕГН ********** от гр Сливен, ул. ***, в имот с
идентификатор ***.,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
18
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА Т. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „П." № 30, К. А. Т.
с ЕГН ********** от гр. Сливен, *** и А. К. К. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, *** на осн. чл. 109 от ЗС да преустановят неоснователното
действие, с което пречат на Т. Т. Т. с ЕГН **********, от гр. Сливен, ул. ***
и С. С. Т. с ЕГН ********** от гр Сливен, ул. *** да упражняват в пълен
обем собственическите си права върху своя недвижим имот – ПИ с идент.
*** и намиращата се в него сграда с идент. ***.1 по КККР на гр. Сливен,
като ПРЕМАХНАТ ЧАСТТА ОТ СТОМАНОБЕТОНОВАТА ПЛОЧА И ОТ
ПОКРИВНАТА КОНСТРУКЦИЯ на постройката с идентификатори №
***.2 и ***, намираща се в югоизточната част на техния имот с идент. ***
по КККР на гр. Сливен, СТЪПВАЩИ ВЪРХУ ОГРАДНИЯ ЗИД на
жилищната сграда на ищците с идент. ***.1, ДО ДЕЙСТВИТЕЛНАТА
ГРАНИЦА, отговаряща на границата по плана от 1957 г. и съобразно
Комбинирана скица № 1 от инж. Ж. Ж., намираща се на стр. 93 от делото.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 184 от 18.03.2022
год.по гр.дело № 4342/ 2021г. на СлРС в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ,
включително по отношение на разноските, като ПРАВИЛНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба на решение по чл. 247 от
ГПК № 413 от 31.05.2022г.по гр.д.№ 4342/2021г. на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА решение по чл. 247 от ГПК № 413 от 31.05.2022г.по
гр.д.№ 4342/2021г. на СлРС като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Т. Т. Т. и С. С. Т. да заплатят на Т. Г. Т., К. А. Т. и А. К. К.
направените разноски по делото за въззивното производство в размер общо
19
на 570 лв.
ОСЪЖДА Т. Г. Т., К. А. Т. И А. К. К. да заплатят на Т. Т. Т. и С. С. Т.
направените разноски по делото за въззивното производство в размер общо
на 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20