Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 24.11.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря Красимира
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 4389
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с пр.основание 92,ал.1
ЗЗД.
Ищецът К.И.И. чрез адв. С.Г. твърди в
исковата молба, че е учредил, заедно с останалите съсобственици, право на
строеж в полза на ответника за построяването на жилищни сгради- блок “А”, блок
“Б” и подземни гаражи и магазини- блок “В”. На 20.04.2017г. постигнали съглашение обективирано в
споразумение, по силата на което ответникът се задължил да се снабди с
протокол-образец № 15 за блок “А” не по-късно от 6 месеца, считано от
01.09.2017г. (чл. 1, т. 2 от споразумението), както и да се снабди с
протокол-образец № 15 за блок “Б” и блок “В” до 01.09.2018г. (чл. 1, т. 3 от
споразумението). Предвидено е и задължение за ответника да подаде документи за
въвеждането в експлоатация на блок “А”, блок “Б” и блок “В” не по-късно от
01.09.2018 г. (чл. 1, т. 4 от споразумението).
В съглашението са уговорили размер на
неустойка при неизпълнение на горепосочените задължения от страна на ответника,
който е 1000 лева на месец, но не повече от 400 000 лева.
Ищецът поддържа, че ответникът е изпълнил
задълженията си по чл. 1, т. 2 и 3 на 01.03.2020 г., а задължението си по чл.
1, т. 4 все още не изпълнил към момента на подаване на исковата молба.
Ето защо счита, че са налице елементите от фактическия състав на
вземането за неустойка: валидно договорно задължение; наличие на неизпълнение,
определено в договора като основание за заплащане на неустойката; уговорка за
неустойка, която се дължи при прекратяване на договора по вина на изпълнителя.
Волята на страните е намерила ясен израз, а забавеното изпълнение от страна на
изпълнителя е обезпечено посредством уговорената имуществена санкция в чл. 6 от
споразумението.
Моли съдът да постанови решение,с
което да уважи изцяло предявения иск ведно със законните последици-лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и разноски по
делото.
Ответникът “Л.Б.” ЕООД, ЕИК *******чрез
адв. К.Н. оспорва иска като твърди, че е неоснователен.
Поддържа, че с претендирането на
отделни неустойки за забава се кумулират обезщетения за неизпълнение на едно и
също задължение, което не е действителният смисъл на споразумението. Релевира
възражение, че задължението в клаузата на чл. 1, т. 2 от споразумението,
за което е уговорена неустойка, е
нищожно поради невъзможен предмет. Излага съображения, че са възникнали промени
в относимата нормативна уредба, които са наложили преработка на проекта и срока
по чл. 1, т. 3 от споразумението е неприложим в отношенията между страните.
Твърди също, че е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си по
чл. 1, 4 от споразумението, тъй като то било в пряка и непосредствена
обусловеност от изпълнението на задълженията по чл. 1 , т. 2 и 3.
Моли съдът да отхвърли иска.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
делото е представен нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу
задължение за построяване на жилищни и други обекти от 30.05.2008 г. Учредители
са били К.И.И. и останалите съсобственици на недвижимия имот, а приемател е бил
“Л.Б.” ЕООД (с тогавашно фирмено наименование “МИИК” ЕООД). В нотариалния акт е
предвидено, че “Л.Б.” ЕООД се е задължил да изгради строителни обекти,
представляващи жилищни сгради с магазини и подземни гаражи (блок “А”, “блок “Б” и блок “В”),
както и да се снабди с удостоверение за въвеждане в експлоатация за тях, като
за част от обектите съсобствениците са си запазили взаимно права на строеж.
Приложено
е споразумение от 20.04.2017 г., от което се установява, че между К.И.И.
и останалите съсобственици, от една страна, и “Л.Б.” ЕООД, от друга страна, са
били договорени задължения за изпълнителя, касаещи реализирането на
строително-монтажни работи и снабдяване със съответните удостоверителни
документи за тях. За изпълнението на тези задължения страните са уговорили в
чл. 1 от споразумението следните срокове: За постигане на степен на завършеност
и снабдяване с протокол-образец № 15 за блок “А”- не по-късно от 6 месеца,
считано от 01.09.2017 г., за постигане
на степен на завършеност и снабдяване с протокол-образец №15 за блок “Б” и блок
“В”- не по-късно от 01.07.2018 г., за подаване на документи за въвеждане в
експлоатация на блок “А”, блок “Б” и блок “В”- не по-късно от 01.07.2018 г. В
чл. 6 от споразумението е предвидено, че при неизпълнение на горепосочените
задължения изпълнителят следва да заплати на всеки от възложителите неустойка в
размер на 1000 лева за всеки месец забава, но не повече от 400 000 лева.
По
делото е ангажирана електронна кореспонденция, от която е видно, че на
20.02.2018 г. представител на ответника- адв. Н. е изпратил до представител на ищеца- адв. Г. по електронна
поща проект на протокол-образец №15 за “блок А”, като е посочено, че в
последствие ще се наложи съставянето на нов протокол-образец №15. С покана от
27. 02.2020 г. изпълнителят е приканил възложителите, включително и К.И.И., да
се явят за подписване на протокол-образец №15 за блок “А”, блок “Б” и блок “В”.
В
хода на исковото производство е изслушано заключение от назначена СТЕ на вещото
лице инж. Л.Т.М.. Според това заключение, независимо от факта, че е налице един
общ архитектурен проект за строителните обекти - “блок А”. блок “Б” и блок “В”,
протокол-образец №15 е възможно да бъде издаден за всеки обект поотделно. От
приетото по делото разрешение за ползване се установява, че процесният строеж е
въведен в експлоатация на 09.06.2020 г.
При горната фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.92,ал.1 ЗЗД „Неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват”. Следователно вземането за неустойка възниква при
следните предпоставки: съществуване на договорно задължение, неговото
неизпълнение, уговорка за неустойка при съответния вид неизпълнение на
задължението.
Установено
е по делото, че страните са сключили действителен договор, обективиран в
споразумение от 20.04.2017 г., по силата на което дружеството е поело
задължения за изграждането на строителни обекти и снабдяването със съответните
официални удостоверителни документи за тях.
Договорът е двустранен, консенсуален, неформален, възмезден. От
обективна и субективна страна сделката е търговска.
При
гореизложеното, предвид доказателствата по делото, съдът намира, че дружеството
не е изпълнило точно поетите от него задължения в чл. 1, т.2, 3 и 4 от
споразумението. Това е така, тъй като не се установи по делото изпълнителят да
е поканил възложителя К.И.И. да участва в приемането на изработеното,
респективно подписването на окончателен протокол-образец № 15 за блок “А” към
01.02.2018 г. Не се установи такова изпълнение да е налице и по отношение на
блок “Б” и блок “В” към предвидения краен срок в споразумението- 01.07.2018 г.
Не са налице данни за това дружеството да е подало документи за въвеждане в
експлоатация на строежа към 01.09.2018 г. Това дава основание на съда да
приеме, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника на предвидените
задължения в чл. 1, т.2, 3 и 4 от споразумението
При
това положение и предвид наличието на клаузата за неустойка в договора,
претенцията на ищеца за заплащане на такава от страна на ответника се явява
основателна.
Съдът
не възприема възраженията на ответника за нищожност на клаузата в чл. 1, т. 2 и
т.3 от споразумението поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Ответникът поддържа, че поради особеностите на самия проект и приложимата
нормативна уредба от ЗУТ, не е било възможно самостоятелното снабдяване с
протокол-образец №15 за блок “А”, от една страна, и блок “Б” и блок “В”, от
друга, поради което тези задължения се явяват с невъзможен предмет. Основанието
за нищожност на сделката поради невъзможен предмет е предвидено в разпоредбата
на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице сделка, страните следва да са
постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигане на
съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна
поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност съществува в обективната
действителност и обуславя наличието на невъзможност предмета на сделката да
възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката към
момента на сключване на сделката. Правната невъзможност на предмета означава,
че за неговото възникване, управление или разпореждане съществува непреодолима
правна пречка. Последната може да се изразява в нормативно уредени забрани като
ограничения за обособяване на предмета или забрани за управлението или
разпореждането с него (ТР №3/2014 г. на ОСГК на ВКС). В процесния случай не се
установи наличието на подобна фактическа или правна начална невъзможност на
предмета на поетите задължения. В този смисъл е и заключението на вещото лице.
Според него не е налице фактическа или правна пречка изпълнителят да се снабди
с протокол-образец №15 за блок “А” и блок “Б” поотделно.
По
отношение на възражението на ответника, че той следва да се освободи от
отговорност за забавено изпълнение, поради необходимост от преработка на
проекта, съдът счита, че е без правно значение съгласието на възложителите. От
значение е факта, че изпълнителят се е съгласил с преработката на проекта по
чл. 154 от ЗУТ, без да намери за необходимо предварително да поиска нов срок за
изпълнение на задълженията си, с оглед особеностите на преработката. Дори
преработката да е била наложена от промяна в нормативната уредба, не съществува
пречка за дружеството да поиска от възложителите нов срок, съобразно промените,
които са приети в релевантната нормативна уредба. Нещо повече, възражението на
ответника не съдържа каква конкретно изменение в нормативната уредба налага
преработването на проекта. Видно от заповедта, с която е допуснато изменение на
инвестиционния проект, за блок “Б” следва да са налице изискванията, предвидени
в Наредба №4/2009, чиято последна редакция е от 2011 г., преди отмяната и през
2021 г. Относно изменението на проекта за блок “В” е посочено, че преработката
следва да осигури съответствие с Наредба
№ РД-02-20-2 от 20.12.2017. Тази наредба действително е вляза в сила
след датата на подписване на споразумението, но съгласно § 7 от Преходните и
заключителни разпоредби тя е приложима за проекти внесени за одобряване след
влизането и в сила. В процесния случая проекта е одобрен преди влизането и в
сила и тя не следва да обоснове необходимост от преработка на проекта.
Неоснователно
е и възражението, че с предявените искове се кумулират неустойки за
неизпълнението на едно и също договорно задължение. Това е така, тъй като всяко
едно от поетите в чл. 1 от споразумението задължения има самостоятелен предмет,
за който е предвиден самостоятелен срок и е правно и фактически възможно да
бъде изпълнено самостоятелно. Дори и да се приеме, че без техническата
документация, която е предмет на задълженията в чл. 1, т.2 и 3, не е възможно
да се изпълни задължението в т.4, то по делото остана установено, че това би
било по вина на изпълнителя.
С оглед на гореизложеното ответникът
не е изпълнил валидно задълженията си по чл. 1, т. 2, 3 и 4 от споразумението и
е изпаднал в забава за всяко едно от тях както следва: за задължението по т.2 -
24 месеца; за задължението по т.3 - 20 месеца, за задължението по т.4- 19
месеца. Ето защо следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 63 000
лева - неустойка по чл. 6 от споразумението, ведно със законната лихва, дължима
върху главницата от датата на завеждане на настоящата молба до окончателното й
плащане.
При този изход на делото ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 7101.27 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.92, ал.1 и 2 ЗЗД ответникът “Л.Б.” ЕООД , ЕИК *******, седалище и
адрес на управление-*** , чрез адв. К.Н., със съдебен адрес:*** да заплати на
ищеца К.И.И. с ЕГН ***********, с адрес гр. София, ж.к “*******, чрез
упълномощеното “Адвокатско дружество Г.”, със съдебен адрес:***, тел. *******неустойка
дължима по силата на чл. 6 от споразумение от 20.04.2017 г. в размер на 62 000
лева ведно със законната лихва върху тази сума от 27.05.2020 г. до
окончателното й изплащане и разноски в размер на 7101.27 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: