Р
Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 09.09.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. №
5742/2019г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал.2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на В.Н.Ц.-длъжник по изп. д. №
20118410405256 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№ 841, с район на действие СГС, против
постановление на съдебния изпълнител от 05.09.2018г. за отказ да прекрати
изпълнителното дело.
Жалбоподателят счита, че прекратяването на
изпълнителното дело настъпило по закон на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
поради бездействието както на първоначалния, така и на последващия взискател да
поискат извършване на валидни изпълнителни действия в двугодишен срок. Твърди,
че служител в кантората на съдебния изпълнител му заявил, че взискателите
извършили изпълнителни действия, но документите за тях не били класифицирани по
делото, което било недопустимо. Моли изпълнителното дело да бъде прекратено, както
и да му бъдат присъдени разноските по жалбата.
Взискателят „К.И.И.БГ“ ЕАД счита жалбата за
неоснователна, като твърди, че в нито един момент след образуването на
изпълнителното дело не била настъпила перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй
като взискателите регулярно искали извършване на изпълнителни действия, с които
прекъсвали посочения в нормата двугодишен срок и опровергавали презумпцията на
закона за бездействие. Моли жалбата да се отхвърли с присъждане в негова полза
на разноски в настоящото производство.
В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като разгледа жалбата и
прецени данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
/чл.435, ал.2, т.6 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Изпълнителното производство по изп.д.№ 20118410405256
по описа на ЧСИ Н.М. е образувано с разпореждане от 14.07.2011г. по молба на
взискателя „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, към която е представен изпълнителен лист от
18.02.2011г., издаден по гр.д.№ 58782/2010г. на СРС, 55 състав, с който В.Н.Ц.
е осъден да заплати сумата 5156лв., задължение по договор за кредит от
18.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2010г. до
изплащането ѝ, сумата 2179.49лв.- договорна лихва дължима за периода 29.08.2008г.-30.07.2010г.,
сумата 1299.96лв.- лихва за забава дължима за периода 30.09.2008г.-10.11.2010г.,
както и сумата 272.71лв. разноски за заповедното производство. С молбата за
образуване взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи,
както и да определи способа на изпълнение на основание чл.18 ЗЧСИ. С разпореждането за
образуване е наложен запор върху вземанията на длъжника за трудово
възнаграждение, като запорното съобщение е връчено на работодателя „А.К.“ ЕООД
на 26.07.2011г. /стр.13 от изп.дело/, а на 14.09.2011г. на работодателя е
връчено и напомнително съобщение за изпълнение на наложения запор /стр.19/. На
гърба на изпълнителния лист са отразени сумите, които са постъпвали от
наложения запор, като последно на 09.04.2012г. е постъпила сумата от 76.71лв. На 29.07.2013 г. е изпратено запорно съобщение
до новия работодател на длъжника „Голдън секюрити“ ЕООД /стр.42/. С
разпореждане на съдебния изпълнител от 21.05.2015г. е насрочен опис на движими
вещи на длъжника, находящи се на постоянния му адрес, както и наложен запор върху вземанията му за суми по
банкови сметки разкрити в осем търговски банки /стр.56/.
С молба от 24.08.2015г. „К.И.И.БГ“ ЕАД е поискал да
бъде конституиран като взискател в изпълнителното производство на основание чл.429 ГПК, в
качеството му на частен правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. В същата е поискано
извършване на изпълнителни действия от страна на ЧСИ на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ /стр.75/.
С последваща
молба от 25.11.2015г. /стр. 93/ новият взискател поискал да бъдат предприети
изпълнителни действия - насрочване дата за извършване на опис на движими вещи.
До длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение с изх. № 126892/12.06.2017г.
/стр. 99/, с която насрочен опис на движимото му имущество, находящо се на
постоянния му адрес в гр. София, ул. „******. С друга молба от 14.09.2017г. /стр.
101/ взискателят поискал налагане запор върху банковите сметки на длъжника в
„Банка ДСК“ ЕАД. С молба от 21.06.2018г. /стр. 102/ отново поискал извършване
на конкретни изпълнителни действия.
На 05.09.2018г. длъжникът поискал прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С обжалваното
постановление съдебният изпълнител отказал да прекрати производството по
посоченото дело.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г.,
ОСГТК на ВКС, е разяснено, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този
акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Всяко изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, предприето от взискателя
или от съдебния изпълнител прекъсва давността, като при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно-с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
този способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение.
В случая от представения препис на изпълнителното дело
е видно, че периодично и в рамките на срок по-кратък от две години са били
извършвани валидни изпълнителни действия от страна на взискателя или съдебния
изпълнител с оглед възлагането по чл.18 ЗЧСИ, последното от което е поискано на
21.06.2018г. Това означава, че не е настъпила предвидената в закона перемпция и
в този смисъл не е налице основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване
на изпълнителното производство.
Поради изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Независимо от изхода на делото не следва да се
присъждат разноски за настоящото производство, тъй като предмет на съдебна
проверка по реда на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният
не е страна в съдебното производство по обжалване действията и актовете му,
поради което общия ред за присъждане на разноски предвиден в чл.78 ГПК е
неприложим.
Водим от горното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на В.Н.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, длъжник по изп. д. № 20118410405256
по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, с район на действие СГС, срещу постановление
съдебния изпълнител от 05.09.2018г. за отказ да прекрати изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.