№ 229
гр. Пещера, 09.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20245240100175 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пещера, ул. „*“ № 24А, чрез адв. В. Ц. от АК - Пазарджик против „Л.К.К“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Брацигово,
ул. „*“ № 31, с която е предявен иск с правно основание чл. 222, ал. 2 от КТ за
осъждане на ответника „Л.К.К“ ЕООД да заплати на ищцата А. А. М. сумата в
размер на 2000,00 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222,
ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищцата А. М. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника
„Л.К.К“ ЕООД, съгласно Трудов договор № 010/20.12.2022 г., по силата на
който изпълнявала длъжността „*, шиене“ при ответното дружество с
месечно трудово възнаграждение в размер на 1000,00 лв. Сочи, че с
Експертно решение № 94494 от 246/21.12.2023 г. е освидетелствана с 60%
трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, с водеща диагноза:
застойна сърдечна дейност. Твърди, че със Заповед № 1/15.01.2024 г. на
работодателя „Л.К.К“ ЕООД е прекратено трудовото й правоотношение с
ответника, считано от 15.01.2024 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ.
Сочи, че работодателят следвало да й заплати обезщетение в размер на
2000,00 лв., на основание чл. 222, ал. 2 от КТ. До настоящия момент
работодателят не изплатил на ищцата така дължимото обезщетение в размер
на 2000,00 лв., поради което за ищцата възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявения иск. Моли на основание чл. 242, ал. 1
от КТ да бъде допуснато предварително изпълнение на постановеното
решение. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени
1
искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника „Л.К.К“ ЕООД, с който намира предявения
иск за заплащане на обезщетение, на основание чл. 222, ал. 2 от КТ, за
допустим, но преждевременно предявен и неоснователен. Ответникът излага,
че със Заповед № 1/15.01.2024 г. трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено на 15.01.2024 г., като в заповедта е предвидено на ищцата да бъде
изплатено обезщетение в размер на 2000,00 лв., на основание чл. 222, ал. 2 от
КТ. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ дължимото на
ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ следва да й бъде изплатено в срок
до 29.02.2024 г., а исковата молба е входирана в съда на 14.02.2024 г., към
която дата определеният от закона срок за изплащане на дължимото на
ищцата обезщетение от работодателя не е изтекъл и вземането й не е
изискуемо. Ответникът поддържа, че в ръководеното от него предприятие
липсва синдикална организация и не е сключван колективен трудов договор, с
който да е уговорен друг срок за изплащане на дължимите на работниците и
служителите възнаграждения и обезщетения по КТ. Твърди, че в срока по чл.
228, ал. 3 от КТ, с преводно нареждане от 22.02.2024 г., е изплатил всички
дължими на ищцата обезщетения по КТ по личната й банкова сметка в
„Първа инвестиционна банка“ АД.
По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на
исковата претенция. Представя писмени доказателства. Формулира
доказателствени искания. Претендира разноски.
Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал. 2 от КТ.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 от ГПК разпределението
на доказателствената тежест е, както следва:
В тежест на ищцата е да докаже: 1) прекратяване на трудовото
правоотношение с ответното дружество при условията на чл. 327, ал. 1, т. 1 от
КТ; 2) размера на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен
отработен от нея месец при ответното дружество; 3) че има най-малко 5
години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получила
обезщетение на същото основание.
Предвид изложеното в исковата молба и становището на ответника в
отговора на исковата молба, съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 от ГПК следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение по Трудов договор № 010/20.12.2022 г., по силата
на който ищцата е заемала до прекратяване на трудовото правоотношение, на
основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, със Заповед № 1/15.01.2024 г. на
управителя на работодателя „Л.К.К“ ЕООД, длъжността „*, шиене“ при
ответното дружество с месечно трудово възнаграждение в размер на 1000,00
лв.
По доказателствата:
2
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба
писмени доказателства са допустими и относими към фактите от значение за
предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им,
поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати по делото.
По доказателственото искане на ищцата да бъде допуснато
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след
запознаване с материалите по делото и след проверка в счетоводството на
ответното дружество да даде отговор на въпроса дали е изплатено от
ответното дружество на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ, съгласно
Заповед № 1/15.01.2024 г. на управителя на работодателя „Л.К.К“ ЕООД,
съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след
изслушване становищата на страните.
Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 от ГПК,
Районен съд – Пещера
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което
ще се проведе на 09.05.2024 г. от 10,00 часа , за която дата и час да се
призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото, обективиран в
обстоятелствената част на настоящото определение.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение по Трудов договор № 010/20.12.2022 г., по силата на който
ищцата е заемала до прекратяване на трудовото правоотношение, на
основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, със Заповед № 1/15.01.2024 г. на
управителя на работодателя „Л.К.К“ ЕООД, длъжността „*, шиене“ при
ответното дружество с месечно трудово възнаграждение в размер на 1000,00
лв.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК , на ищцата, че не сочи
доказателства, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е
имала най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов
стаж не е получила обезщетение на същото основание.
ДОПУСКА представените от ищцата с исковата молба и от ответника с
отговора на исковата молба писмени доказателства.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно)
уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
3
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба делото ще се
разгледа и приключи в едно съдебно заседание по начин, удовлетворяващ и
двете страни, както и че спогодбата има значението на влязло в сила решение.
УКАЗВА на ищцата, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ГПК, ако живее или
замине за повече от месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището
на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК, ако лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищцата, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК, ако отсъства
повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й
е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за
връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК
при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е
посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищцата да се
връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към
него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
4