Решение по дело №17017/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2204
Дата: 22 ноември 2021 г.
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20205330117017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2204
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20205330117017 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен от “Би Енд Джи Кредит“
ООД против Р. Г. С. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за установяване на
паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3944/20.07.2020 г. по
ч.гр.д. № 8631/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав,
както следва: за сумата от 680, 19 лв. – главница, дължима по договор за
кредит от 27.09.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
16.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
С влязло в законна сила Определение № 1273/09.03.2021 г. съдът е
прекратил производството по делото в частта му над сумата от 680, 19 лв.,
или за следните суми: сумата от 78, 05 лв. – възнаградителна лихва, сумата от
245, 46 лв. – такса „Динамично плащане“ и сумата от 167, 04 лв. – такса
„бързо разглеждане“, дължими по договор за кредит № ***, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 16.07.2020 г., до окончателното им изплащане,
1
като е постановил обезсилване на Заповед № 3944/20.07.2020 г. по ч.гр.д. №
8631/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, в
посочената й част.
Ищецът твърди, че на 27.09.2019 г. между страните е сключен договор
за потребителски кредит № ***, по силата на който на длъжника бил
предоставен заем срещу насрещното му задължение да върне сумата в общ
размер от 1 817, 97 лв. на единадесет месечни погасителни вноски – всяка в
размер от 165, 26 лв. Твърди, че в общото задължение по кредита е включена
договорна лихва и такси за начислени услуги, както следва: динамично
плащане и бързо разглеждане. Сочи, че вземането по договора за кредит е
обявено за предсрочно изискуемо с изпращане на СМС до потребителя. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответната страна Р. Г. С. не е депозирала в законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 6 от Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
По делото е представен Договор за кредит № ***, сключен между “Би
Енд Джи Кредит“ ООД и Р. Г. С., в който е посочено, че последният се
сключва по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за потребителския кредит и Закона за електронния
документ и електронния подпис. По силата на така сключения договор
кредитодателят е поел задължение да предостави на потребителя сумата от
900 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата
в общ размер от 1 052, 92 лв. на 11 месечни вноски – всяка в размер от 95, 73
лв. Установен е годишен лихвен процент от 32, 54 % и годишен процент на
разходите от 39, 74 %. В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Договора е
установено, че за сключване на договора страните използват изключително
средствата за комуникация от разстояние, като кредитополучателят
кандидатства за кредит чрез подаване на заявка по образец до кредитора –
чрез национален телефон на кредитора или чрез попълване на формуляр за
2
кандидатстване за кредит на сайта на кредитора – www.maxcredit.bg. В чл. 4,
ал. 1 от Договора е установено, че след разглеждане на заявката и при
одобряване на кредита, кредиторът се задължава да предостави на длъжника
сумата от 900 лв., като в чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорено, че кредиторът
предоставя заемната сума по един от следните два начина: 1. в брой на каса на
ИзиПей, веднага след подписване на договора, ако е подписан до 18:00 часа и
при заявено желание в заявката за кредит от страна на кредитополучателя;
или 2. по банков път, веднага след подписване на договора, ако е подписан до
18:00 часа, и заявено желание от кредитополучателя по посочена от него
банкова сметка.
Видно от разпоредбите на договора е, че последният е такъв по
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила,
установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и
тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за
потребителския кредит.
Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата
на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В
разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния
подпис – сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
3
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях.
В разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и
електронния подпис в редакцията му действала към момента на сключване на
твърдения договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.)
електронният документ представлява електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена
форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се
счита спазена, след като е съставен електронен документ.
В случая в производството по делото не се установи между страните да
е възникнало валидно облигаторно правоотношение по силата на договор за
кредит от разстояние, тъй като не се установи такъв договор да е сключен
надлежно, при спазване на посочените изисквания.
По делото е представен единствено договора за кредит, който не носи
подписа на потребителя. Не е представена попълнена от ответника в
качеството му на длъжник заявка, в която да е обективирана волята му за
сключване на такъв договор. Не се установи и обстоятелството, че така
представеният договор е сключен при условията на Закона за електронния
документ и електронния подпис.
Дори да беше така, в процеса не са ангажирани доказателства, че
изявлението в електронна форма за сключване на договор за кредит е
направено от ответната страна. Следователно не са ангажирани
доказателства, при изрично разпределена от съда доказателствена тежест с
определението по чл. 146 ГПК, да е налице изявление от ответника,
съобразно специалните законови изисквания, с което последният да е
обвързан от договора с твърдяното съдържание.
На следващо място следва да се посочи, че дори да се приеме, че между
страните е възникнало действително облигационно правоотношение по
договор за кредит, ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване
на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на доказване,
че е предоставил заемната сума на кредитополучателя, за да възникне
4
насрещното му задължение за връщане на последната. В производството по
делото не са представени доказателства, че кредиторът – ищец е изпълнил
задължението си за предаване на заемната сума на кредитополучателя по един
от начините, установени в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Договора – в брой –
на каса ИзиПей или по банков път по банкова сметка на кредитополучателя.
Тъй като не бе установено чрез събраните по делото доказателства, че е
възникнало твръдяното притезателно право за заплащане на главницата по
договор за кредит от разстояние, предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски се следват на ответника. В производството по делото, не се установи
ответникът да е сторил разноски, поради което и такива не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ул.
„Незабравка“ № 25, ет. 5, против Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес ***,
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за установяване на паричните притезания, за
които е издадена Заповед № 3944/20.07.2020 г. по ч.гр.д. № 8631/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, както следва: за сумата от
680, 19 лв. – главница, дължима по договор за кредит от 27.09.2019 г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 16.07.2020 г., до окончателното й
изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5