№ 2712
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110202654 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 23-4332-011500/19.06.2023 г., издадено от Д.Д.Д - началник сектор към отдел
„ПП” при СДВР, на Н. В. Б., с ЕГН **********,
за това, че на 19.05.2023 г., около 20:45 часа, в гр. София, по ул. „Иван Вазов“, с
посока на движение от ул. „Георги С. Раковски“ към ул. „Георги Бенковски“, управлява лек
автомобил „Мини Купър” с рег. № ХХХХ регистриран на В.Г. Б., като: 1. Навлиза срещу
знак В2 (Забранено е влизането на пътни превозни средства), като създава опасност за
останалите участници в движението, с което нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП; 2. Водачът не
представя контролен талон към СУМПС, с което нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
поради което са му наложени следните наказания:
1. по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП - глоба в размер на 150 лева;
2. по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от Н. В. Б., който в подадената жалба моли
атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, се изтъкват процесуални нарушения, изразяващи се
в това, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП била бланкетна,
поради което следвало да се посочи коя била правната норма, съдържаща правилото за
поведение на водачите на ППС при наличие на пътен знак В2. Акцентира се, че АНО бил
приел, че жалбоподателят навлизал „срещу пътен знак В2“, а в чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП било
посочено, че забраната при наличие на пътен знак В2 била водачите да не навлизат „след“
1
този знак и в двете посоки. Не било посочено в НП и АУАН и точното местоположение на
пътния знак В2. Самата формулировка за навлизане „срещу знак В2“ не сочила на
извършено нарушение, като отделно не било уточнена в какво се изразявала „сериозната
опасност“ за участниците в движението, съобразно изискванията на чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП. По същество се изтъква, че такъв знак В2 не бил поставен на посоченото място, а за
нарушение на забраната на чл. 47 от ППЗДвП била предвидена друга санкционна разпоредба
– по чл. 183, ал. 3, т. 5 от ЗДвП. По отношение на нарушението по т. 2 не се отрича, че
жалбоподателят не бил представил контролен талон към СУМПС, но той обективно не
разполагал такъв, тъй като контролният талон бил иззет с АУАН № 146316/03.03.2019 г., въз
основа на което било издадено НП № 19-4332-004359/14.03.2019 г. – същото обжалвано пред
СРС, 14 състав, с образувано НАХД № 8921/19 г. по описа на СРС, 14 състав, обявено за
решаване. В с. з. се допълва, че от приобщената на съдебното следствие справка от СО не се
виждал знак В2 на посоченото в НП място, нито данни за временна организация на
движението. Претендират се разноски по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Депозирано е писмено становище от процесуален представител, което е входирано в СРС на
28.03.2024 г. – два дни след с. з. и обявяване на делото за решаване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН по отношение на предявеното по т. 1 от НП
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Аргументите на съда са следните:
На първо място, в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН
нарушението по т. 1 от НП е изписано текстово по крайно неясен начин и без
кореспонденция с реално приложимите санкционни разпоредби и тези от материалния
закон, което определено не дава възможност на жалбоподателя да разбере параметрите на
вмененото му нарушение и приложимата правна квалификация, за да упражни адекватно
правото си на защита. Текстово е посочено, че жалбоподателят с управлявания от него
автомобил „навлиза срещу знак В2 (Забранено е влизането на пътни превозни средства)“,
което не съответства нито на изискванията на закона, нито на предписанието на самия знак.
Съгласно чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, значението на пътен знак В2 е следното: "Забранено е
влизането на пътни превозни средства в двете посоки". Посоченият в АУАН и НП текст
"Забранено е влизането на пътни превозни средства" се отнася до друг знак – В1. Ако
актосъставителят и АНО бяха изпълнили задължението си да не се ограничават единствено
с посочване на общата и бланкетна разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП (при това без да
конкретизират конкретното вменено предложение), а бяха внесли уточнение (дори в
обстоятелствената част на своите актове) за точния текст за съответния пътен знак в
ППЗДвП този пропуск не би бил съществен, но в случая от пестеливото описание на
нарушението не става ясен вида на самия пътен знак, който е бил поставен – В1 или В2.
На второ място, на посоченото текстово описание на нарушението съответства
изрична санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 3, т. 5 от ЗДвП, предвиждаща глоба от 30
лева за водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
2
превозно средство, или се движи в забранената посока на еднопосочен път. Очевидно е, че
изпълнителното деяние на подобно нарушение, изразяващо се в неспазване на забраната за
навлизане в двете посоки при поставен знак В2, се осъществява при навлизане в пътен
участък след този знак, а не „срещу“, както е посочено в АУАН и НП. Не е ясно какво точно
са имали предвид актосъставителя и АНО под движение „срещу“ пътен знак, но подобно
текстово описание не кореспондира с изискванията за съставомерност, заложени
законодателя, нито „срещу“ може да се отъждестви със „след“.
На последно място, АНО е приложил различна санкционна разпоредба от изричната,
а именно тази по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП, предвиждаща глоба от 150 лева за
водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или
за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Тази
разпоредба би могла да замести приложимата санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 5 от
ЗДвП единствено при положение, че неспазването на предписанието на пътен знак
кумулативно е довело до създаване на непосредствена опасност за движението. Последното
задължава актосъставителят и АНО да посочат в какво конкретно се изразява
непосредствената опасност за движението. В случая твърдението е единствено декларативно
без нито дума за конкретно създадената опасност за движението, с което допълнително се
опорочава правото на защита и възможността на жалбоподателя да разбере защо му се
вменява специална санкционна разпоредба, а не относимата такава към съответното
нарушение.
По отношение на нарушението по т. 2 от НП (по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) АУАН и
наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са
от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от приложено заверено
копие на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на ВР, относно
компетентността на актосъставителя и АНО и заверено копие на Заповед № 8121К-
13318/28.10.2019 г. на министъра на ВР за преназначаване на Д.Д. на длъжността началник
сектор „Административно обслужване“ към СДВР-ОПП); налице е съответствие между
текстовата част на АУАН и тази на НП, както и съответствие между описаната в двата акта
фактическа обстановка и съответстващата правна квалификация, тоест не се констатират
нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените допуснати процесуални нарушения по отношение на предявеното по
т. 1 от НП нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП са съществени по своя характер, осезателно
нарушаващи правото на защита, което е достатъчно основание за отмяна на НП в тази му
част.
С оглед изчерпателността на собствения си акт съдът следва да добави допълнителни
аргументи по същество за отмяна на НП в тази му част, поради недоказаност на
нарушението по т. 1. На съдебното следствие бе приобщена неоспорена писмена справка
изх. № СОА24-ДИ11-942/13.03.2024 г. на СО, Дирекция „Управление и анализ на трафика“,
ведно със схема на движението на ул. „Иван Вазов“ от ул. Г. С. Раковски“ към ул. „Георги
Бенковски“ към дата 19.05.2023 г. (датата на твърдяното нарушение), видно от които няма
поставен пътен знак В1 или В2 при навлизане в ул. „Иван Вазов“ в посока от ул. Г. С.
Раковски“ към ул. „Георги Бенковски“, нито временна организация на движението към
посочената дата. Последното обстоятелство, удостоверено с официален документ от
общинската институция, отговаряща за организацията на движението на територията на гр.
София, поставя под сериозно съмнение изложеното в АУАН и това от разпитаните в с. з.
актосъставител и свидетел по акта.
По отношение на вмененото нарушение по т. 2 от НП следва да се има предвид, че
3
след измененията с ДВ, бр. 67, в сила от 04.08.2023 г., разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП не въвежда в задължение за водачите на ППС да носят със себе си контролния талон
към СУМПС. Съответно с тези изменения санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП не предвижда понастоящем административно наказание за водач, който не носи
контролен талон към СУМПС. В този смисъл следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-
благоприятна за нарушителя. С оглед горното атакуваното НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и в двете му части.
Предвид отмяната на атакуваното НП искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от
приложеното пълномощно адв. К. П. е осъществявала процесуална защита на жалбоподателя
Н. Б. безплатно по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) в качеството му на
близко лице. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. В тази връзка и с оглед
осъщественото процесуално представителство, изразяващо се в изготвянето на жалба и
защита по време на едно съдебно заседание, справедливото адвокатско възнаграждение се
явява такова от 300 лева, съобразно и Решение на Съда (втори състав)на ЕС от 25 януари
2024 година по дело C-438/22 г., по отношение приложението на Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, на адв. К.
П. от САК следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
платими от СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-4332-011500/19.06.2023 г., издадено от Д.Д.Д - началник
сектор към отдел „ПП” при СДВР, на Н. В. Б..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, СДВР да
заплати на адв. К. П. от САК, процесуален представител на Н. Б., сумата от 300 (триста)
лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4