Решение по дело №5986/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 369
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Ваня Желязкова Тенева
Дело: 20195530105986
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №........

 

гр. Стара Загора, 12.03.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

       Председател: Ваня Тенева

при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 5986 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът "В и К" ЕООД гр. Стара Загора твърди, че е открита е партида с № 649562 в ЕООД “Водоснабдяване и канализация” на адрес в гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“ за обект - склад на името на „КАЙРЯКОВИ“ ООД. С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникнали договорни отношения, по силата на които ЕООД “ВиК” се задължавал да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ответникът „КАЙРЯКОВИ“ ООД имал неизплатени в срок задължения към дружеството, което представлявало в размер на 610,16 лв. /шестстотин и десет лева и шестнадесет стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода 10.12.2018г. до 17.06.2019г., за което били издадени 6 бр. фактури, както и лихви за забавено плащане в размер на 21,21 лв. /двадесет и един лева и двадесет и една стотинки/ за период от 22.01.2019г. до 10.09.2019г.

За този период било извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества вода в имота на ответника, представляващ склад и находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“. За отчетените количествата доставена и отведена вода били издадени платежни документи - фактури. Срокът за заплащането им бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. е чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 6 бр. квитанции, сумите, по които не били заплатени.

Срещу „КАЙРЯКОВИ“ ООД от гр. Стара Загора, от страна на ищцовото дружество ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК. Издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2462/ 13.09.2019г. пo ч.гр.д. № 4640/ 2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с която на длъжника било разпоредено да заплати на ЕООД „Вооснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, както следва:

-           610,16 лева за главница

-           21,21 лева- лихва върху тази сума за периода от 22.01.2019г. до 10.09.2019г.

-           законната лихва от 12.09.2019г. до окончателното заплащане на сумата

-           386 лева за разноски по делото, включващи адвокатски хонорар-360 лв. и 25 лева - държавна такса и 1,50 лева банков превод

Предвид обстоятелството, че срещу издадената заповед постъпило в срок възражение на длъжника, съдът указал на заявителя ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора да предяви иск за установяване на вземането си.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „КАЙРЯКОВИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Цар Симеон Велики” № 40, вх. Б, ет. 2, представлява от Петър Стоилов Кайряков и Живко Стоилов Кайряков, че дължи да заплати на ЕООД “Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, представлявано от Управителя инж. Румен Тенев Райков сумата 610,16 лв. /шестстотин и десет лева и шестнадесет стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода 10.12.2018г. до 17.06.2019г., за което били издадени 6 бр. фактури за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 12.09.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 21,21 лв. /двадесет и един лева и двадесет и една стотинки/ за период от 22.01.2019г. до 10.09.2019г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 4640/ 2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, разноски в размер на 386,50 /триста осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/ за разноски по делото, включващи държавна такса- 25 лева, 1,50 лева за банков превод и адвокатски хонорар - 360 лева.

 

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това указано му право той не е упражнил като не е взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.

Редовно призован ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът, чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От представените с исковата молба доказателства – лихвен лист, 6 броя квитанции по партидата на длъжника и изготвената съдебно  - счетоводна експертиза може да се направи обосновано предположение за вероятна основателност на исковите претенции.

Правната квалификация на предявения иск е чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че са налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е престирал описаните водоснабдителни услуги за посочения период, както и размерът на задължението и настъпилата забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или възражения за недължимост.

            По отношение на мораторната лихва за забава искът следва да се квалифицира като такъв като по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът следва да докаже настъпилата забава и размера на дължимата сума.

            С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав по така предявените искове.

 

Водим от горното, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати цялата сума по исковата претенция.

Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, 210 лева разноски за вещо лице и 25 лева за платена държавна такса, които разноски са сторени в исковото производство.

По заповедното производство ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 25 лева и 360 лева адвокатски хонорар.

 

Водим от гореизложеното съдът,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

                ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „КАЙРЯКОВИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Цар Симеон Велики” № 40, вх. Б, ет. 2, представлява от Петър Стоилов Кайряков и Живко Стоилов Кайряков,  дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, представлявано от Управителя инж. Румен Тенев Райков сумата 610,16 лв. /шестстотин и десет лева и шестнадесет стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода 10.12.2018г. до 17.06.2019г., за което били издадени 6 бр. фактури за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 12.09.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 21,21 лв. /двадесет и един лева и двадесет и една стотинки/ за период от 22.01.2019г. до 10.09.2019г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4640/ 2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

 

 

ОСЪЖДА „КАЙРЯКОВИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Цар Симеон Велики” № 40, вх. Б, ет. 2, представлява от Петър Стоилов Кайряков и Живко Стоилов Кайряков да заплати на "Водоснабдяване и Канализация" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. "Христо Ботев" № 62, с ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Тенев Райков разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, 210 лева за вещо лице и 25 лева за платена държавна такса, които разноски са сторени в исковото производство, както и 386,50 държавна такса, банков превод и адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Районен съдия: