РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6497 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, представляван от Димитър Бориславов Бончев, чрез процесуалния си
представител твърди, че на 07.08.2017г. ответникът Л.Д.С. сключил с “Изи Асет
Мениджмънт” АД Договор за паричен заем №3010006, съгласно който дружеството му
предоставило заем в размер на 1500 лв. Заемателят се е задължил да върне сумата
на заемодателя на погасителни вноски, съставляващи изплащане на главницата по заема,
заедно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка - печалба на заемодателя, като годишният лихвен процент е
фиксиран за срока на договора, указан в него. Договорната лихва по кредита е
уговорена в размер на 288.50 лв. Общата стойност на плащанията по заема възлиза
на 1788.50 лв, която сума заемателят се е задължил да върне на 10 равни месечни
вноски по 178.85 лв всяка с падеж на първата вноска 06.09.2017г., а на
последната - 03.06.2018г. При забава плащането на падеж на погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни заемателят дължи на заемодателя разходи в размер на
9 лв, които се начисляват за всеки следващ 30-дневен период, през който има
забавена с повече от 30 календарни дни погасителна вноска, но разходите не
могат да бъдат повече от 45 лв. В случая на ответника е начислена и такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Съгласно чл.4, ал.1 от
договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да
предостави на заемодателя обезпечение на задължението му, а именно две
физически лица-поръчители, отговарящи на определени условия или банкова
гаранция с бенефициер заемодателя в размер на цялото задължение на заемателя по
договора. Тъй като ответникът не е предоставил на заемодателя нито едно от
уговорените обезпечения, му е начислена неустойка за неизпълнение в размер на
1668.60 лв, разсрочена на 10 равни вноски, всяка по 166.86 лв. Така месечната
погасителна вноска, която следва да заплаща заемателят, възлиза на 345.71 лв. На
същия е начислена и лихва за забава за периода от 06.11.2017г. до 31.07.2019г.
в общ размер 180.96 лв. Ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем,
като непогасената част от задължението му е 1238.00 лв главница, 192.80 лв
договорна лихва, 1174.08 лв неустойка и 66.67 лв лихва за забава – общо 180.96
лв и 9 лв такса разходи или общо 2794.84 лв. На 01.10.2018г. е подписано
Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, по силата на който е собственик на вземанията на “Изи Асет
Мениджмънт” АД срещу ответника, произтичащи от Договор за паричен заем
№3010006/07.08.2017г. На ответника е изпратено писмено уведомление за извършената
продажба, изпратено с известие за доставяне, както и повторно уведомително
писмо, върнати в цялост. За събиране на вземането си подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №4730/2019г.
на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да
предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено,
че Л.Д.С. му дължи сумите 1238.00 лв главница по Договор за паричен заем
№3010006/07.08.2017г., заедно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 192.80 лв договорна лихва
за периода от 05.11.2017г. до 03.06.2018г., 9 лв такса разходи за събиране на
просрочени вземания, 1174.08 лв неустойка за неизпълнение за периода от
05.11.2017г. до 03.06.2018г., 180.96 лв обезщетение за забава за периода от
06.11.2017г. до подаване на заявлението. Претендира разноските по заповедното
производство, както и разноските по исковото производство.
Ответникът Л.Д.С. чрез назначения му особен
представител взема становище за неоснователност на иска. Счита уговорената в
чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем №3010006/07.08.2017г. неустойка за
нищожна поради противоречие с добрите нрави и на принципа за добросъвестност на
страните. Обезпечението не може да бъде бъдещо такова и да променя условията на
кредита. С договарянето й се цели увеличаване на заема, в случая повече от 100
%. Не е представен Погасителен план за целия период, не е ясно колко
погасителни вноски са направени, поради което не е обоснован размера на иска.
Прави възражение за неуведомяването му за извършената цесия. Моли искът да бъде
отхвърлен.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №4730/2019г. на Русенски
районен съд и е назначена счетоводна експертиза, заключението на която е
приложено в писмен вид по делото.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №4730/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2325/31.07.2019г.
срещу Л.Д.С. *** да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите
1238.00 лв главница по Договор за паричен заем №3010006/07.08.2017г., сключен с
“Изи Асет Мениджмънт” АД, заедно със законната лихва от 31.07.2019г. до
окончателното изплащане, 192.80 лв договорна лихва за периода 05.11.2017г.-03.06.2018г.,
9.00 лв такса разходи, 1174.08 лв неустойка за неизпълнение за периода 05.11.2017г.-03.06.2018г.,
180.96 лв обезщетение за забава от 06.11.2017г. до 31.07.2019г., както и за 105.90
лв разноски по производството. Тъй като ответникът не е намерен за връчване на
издадената от съда заповед за изпълнение, на заявителя е указано да предяви иск
за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Установено е, че “Изи Асет Мениджмънт” АД и Л.Д.С. са
сключили на 07.08.2017г. Договор за паричен заем №3010006, съгласно който “Изи
Асет Мениджмънт” АД му е предоставило паричен (потребителски) заем в размер на
сумата 1500 лв при годишен процент на разходите 49.02 % и при фиксиран годишен
лихвен процент 40.00 %. Общата стойност на задължението по заема възлиза на 1788.50
лв. Заемателят Л.Д.С. се е задължил да върне заема на 10 месечни погасителни
вноски, всяка по 178.85 лв, като датата на първото плащане е 06.09.2017г., а на
последното - на 03.06.2018г., съгласно уговореното в чл.2, ал.1 от договора.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя обезпечение
чрез поръчител – две физически лица, отговарящи на определени условия или
банкова гаранция в полза на заемодателя, а съгласно ал.2, при неизпълнение на
това задължение дължи неустойка в размер на 1668.60 лв, която се заплаща
разсрочено на датите на плащане на погасителните вноски, като към всяка от тях
се добавя сума в размер на 166.86 лв.
Съгласно чл.8 от договора, при забава за плащане на
някоя от погасителните вноски заемателят дължи на заемодателя законната лихва
върху забавената сума за всеки ден забава.
Съгласно чл.16, ал.2 от договора, заемателят е заявил,
че е запознат и е съгласен с Тарифата за таксите на “Изи Асет Мениджмънт” АД,
актуална към датата на сключването му, която се намира на видно място в офиса и
на интернет страницата му, според която при забава изплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема с повече от
30 календарни дни, заемателят дължи на заемодателя такса за разходи в размер на
9 лв, които се начисляват за всеки следващ 30-дневен период, през който има
забавена с повече от 30 календарни дни погасителна вноска, но разходите не
могат да надхвърлят 45 лв.
Договорът е подписан от договарящите страни и ответникът
не е оспорил идентичността на подписа си. Няма спор и относно обстоятелството,
че ответникът е усвоил отпуснатия заем.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
устно от вещото лице Р.Б.К. в съдебно заседание на 18.06.2020г., се установява,
че общият размер на задължението на ответника по договора за паричен заем №3010006/07.08.2017г.
възлиза на 3576.06 лв (1500 + 288.50 + 1668.60 + 45+73.96).
След усвояване на сумата по заема ответникът е
извършил четири плащания за погасяване на задължението си по договора, като е
внесъл на 02.10.2017г. сумата 346.00 лв, на 29.01.2018г. – 146.00 лв главница и
27 лв разходи за събиране на вземането, на 09.02.2018г. - 175.22 лв и на
06.03.2018г. – 185 лв главница и 9 лв разходи за събиране на вземането. Общият
размер на плащанията по кредита възлиза на сумата 888.22 лв, от които 852.22 лв
по погасителни вноски и 36.00 лв разходи за събиране на вземането.
Непогасеният остатък от задължението по посочения
договор възлиза на 2687.84 лв. Към датата на цесията - 01.10.2018г. ответникът
дължи сумата 2806.99 лв, от които 1238.00 лв главница, 192.80 лв договорна
лихва, 9.00 лв такса, 1174.08 лв неустойка, 193.11 лв лихва за забава до
31.07.2019г. Експертизата заключава, че след 01.10.2018г. (датата на цесията) в
счетоводната система на ищеца не са отчетени плащания по задължението на
ответника по Договор за паричен заем №3010006/07.08.2017г.
Срокът на договора е изтекъл на 03.06.2018г. и по
делото не са налични данни същият да е обявяван за предсрочно изискуем.
С Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. “Изи Асет Мениджмънт” АД се е договорило с “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да му прехвърли възмездно
вземанията, произхождащи от договори за
потребителски кредити, които вземания се индивидуализират в Приложение №1, неразделна
част от цесионния договор. От приложените Потвърждение за сключена цесия (л.15)
и Приложение №1/01.10.2018г. (л.17) се вижда, че по силата на договора за цесия
вземането на “Изи Асет Мениджмънт” АД срещу ответника в общ размер 3576.06 лв
(1788.50 + 1668.60 + 45 + 73.96) е прехвърлено на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, като в качеството си на цесионер ищецът има всички права на
кредитор.
Видно от приложените на л.20-23 уведомителни писма от “Изи
Асет Мениджмънт” АД чрез “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с дата 02.10.2018г. и от 07.10.2019г. и две известия
за доставяне, на ответника са изпратени уведомления за
извършената цесия
и че “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД встъпва в
правата на кредитор срещу него преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК на посочения от него и вписан в предметния
договор постоянен адрес, което той не е потърсил. С това
процедурата по чл.99, ал.3 ЗЗД е изпълнена, тъй като предишният кредитор е
съобщил на длъжника за прехвърлянето и е предал на новия кредитор намиращите се
у него документи, установяващи вземането, както и му е потвърдил писмено
станалото прехвърляне, видно от посочените по-горе доказателства. Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът
приема, че цесионният договор има действие по отношение на ответника.
Претенцията за заплащане на обезщетение
за забава в размер на сумата 180.96 лв за периода от 06.11.2017г. до 31.07.2019г.
(датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК) се преценява като частично основателна.
Видно от Приложение №1/01.10.2018г. към
цесионния договор, предишният кредитор - “Изи Асет
Мениджмънт” АД е начислил 73.96 лв лихви за забава върху непогасеното
задължение по договора за паричен заем №30110006 към датата на засичане - 01.10.2018г.
Поради това цесионният
договор има действие по отношение на ответника до размер на сумата 73.96 лв
лихви за забава. Ищецът може да претендира
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК - от 31.07.2019г. (чл.422, ал.1 ГПК) или след покана,
съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД. За разликата над 73.96 лв до 180.96 лв претенцията за
лихва за забава следва да бъде отхвърлена.
Възражението на особения представител, че договорът за
паричен заем от 07.08.2017г. не съдържа подробен погасителен план към него, е
неоснователно. Договорът съдържа клаузи, които указват размера, броя,
периодичността и датите на плащанията за погасяване на задължението и това е
видно, както от съдържанието на договора, така и от заключението на
експертизата, основано на проверените налични и неопровергани доказателства.
Възражението за нищожност на клаузата за неустойка е
основателно. Според чл.4 от процесния договор неустойката е дължима не при
забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави
обезпечение на заемодателя, чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция.
С оглед на това съдът приема, че така уговорената неустойка излиза извън
присъщата ѝ обезпечителна функция. При договор за потребителски кредит
вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка
не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални
такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не
настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в
клауза за неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в
заем сума и възнаграждение за ползването ѝ, кредиторът ще получи
обезщетение под формата на лихва за забава, каквато е уговорена в сключения
договор и каквато се претендира. Всичко това дава основание на съда да приеме,
че уговорката между страните за заплащане на неустойка не преследва заложените
ѝ функции, поради което е нищожна като противоречаща на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
При тези данни съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва
да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца
към ответника за сумите 1238.00 лв главница по Договор за паричен заем №3010006/07.08.2017г.,
сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, заедно със законната лихва, считано от 31.07.2019г.
до окончателното изплащане, 192.80 лв договорна лихва за периода от
05.11.2017г. до 03.06.2018г., 9 лв такса разходи за събиране на просрочени
вземания, 73.96 лв обезщетение за забава за периода от 06.11.2017г. до
31.07.2019г. Искът следва да бъде отхвърлен за сумите 1174.08 лв неустойка за
неизпълнение за периода от 05.11.2017г. до 03.06.2018г. и за 107.00 лв (180.96
– 73.96) обезщетение за забава. Ответникът дължи на ищеца сумата 57.57 лв
разноски по ЧГД №4730/2019г. на РРС, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца 567.58 лв разноски по настоящото дело, съобразно
уважената част на иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда
“Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, ЕИК *********, към Л.Д.С. ***, ЕГН **********, за сумите 1238.00
лв главница по Договор за паричен заем №3010006/07.08.2017г., сключен с “Изи
Асет Мениджмънт” АД, заедно със законната лихва, считано от 31.07.2019г. до
окончателното изплащане, 192.80 лв договорна лихва за периода от 05.11.2017г.
до 03.06.2018г., 9 лв такса разходи за събиране на просрочени вземания, 73.96
лв обезщетение за забава за периода от 06.11.2017г. до 31.07.2019г., като
ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата над 73.96 лв до 180.96 лв обезщетение за забава
и за сумата 1174.08 лв неустойка за неизпълнение за периода от 05.11.2017г. до
03.06.2018г.
ОСЪЖДА Л.Д.С. да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД сумите 57.57 лв разноски по ч. гр. дело №4730/2019г. на Русенски
районен съд, както и 567.58 лв разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: