№ 33
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.а
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110203819 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН (в редакцията, действала при обявяване на делото за решаване).
Подадена е жалба от ЕМ. Д. Й. от гр. Варна срещу Наказателно
постановление № 21-0819-002800/21.07.2021г. на началник група към
ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били
наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателката изразява несъгласие с наказателното
постановление и го счита за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва
приетата от наказващия орган фактическа обстановка, както и наличието на
вмененото й нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се
явява лично. Представлява се от адв.Петър Бончев, който поддържа жалбата и
привежда допълнителни аргументи за липса на нарушение, като твърди, че на
санкционираното лице не е бил подаден сигнал за спиране. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
1
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
(действащ към момента на подаване на жалбата) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 23.06.2021г. жалбоподателката
управлявала лек автомобил марка “Нисан Кашкай” с ДК№ *** по улиците на
гр.Варна. Около 22,59 часа същата се движела по ул.“Девня“, в посока изхода
на града. В същото време на посочената улица, в близост до магазин
„Кауфланд“, свидетелите ЕВГ. Ж. Г. и ЛЮБ. М. М.- служители в сектор
„Пътна полиция“-Варна, следели за спазване на ЗДвП от страна на водачите,
като основно извършвали проверки за употреба на алкохол. Св.М. решил да
извърши проверка на жалбоподателката и й подал сигнал със стоп-палка. Й.
възприела сигнала и за момент намалила скоростта на движение, но след това
продължила движението си в същата посока. Свидетелите последвали
управлявания от жалбоподателката автомобил с включен звуков и светлинен
сигнал за спиране и успели да я застигнат в района на пътния възел с
Аспарухов мост, където тя преустановила движението си. Била извършена
проверка за употреба на алкохол, като техническото средство отчело 0,83
промила. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателката за това, че
не спира на подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка по образец на
униформен служител на МВР на посоченото място, както и за това, че
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда. Актът
бил съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен и подписан без
възражения. На Й. бил издаден талон за медицинско изследване, като в
резултат от проведено такова било установено, че концентрацията на алкохол
в кръвта й е била 0,49 промила. Жалбоподателката депозирала писмени
възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. След извършена съответна
проверка от назначена за целта комисия данните от Протокола за химическа
експертиза били съобразени и било преценено, че не следва да се ангажира
отговорността на Й. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Поради това въз
основа на съставения акт на 21.07.2021г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателката били наложени
наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 1 месец за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите ЕВГ.
Ж. Г. и ЛЮБ. М. М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не
2
извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени
отношения с жалбоподателката, като няма данни изобщо да са я познавали,
при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на
дадените показания. Двамата са възприели лично и от близко разстояние
действията на Й. и са категорични, че тя е разбрала правилно ясно подадения
й сигнал да спре, но въпреки това е продължила движението си.
По делото като свидетел е разпитано и лицето Венцислава Огнянова
Ангелова, която заявява, че сигналът за спиране е бил подаден на нея, а не на
жалбоподателката. Не са налице обаче основания твърденията й да бъдат
кредитирани. На първо място, свидетелката е в приятелски отношения със
санкционираното лице, при което по начало е налице съмнение в
достоверността на нейните показания. На следващо място, предвид
противоречието с останалите достоверни доказателства по делото, се налага
извода за липса на обективност и недостатъчна достоверност на изявленията
й. Проверяващите заявяват, че действително е спряло друго МПС, но след
включването на звуков и светлинен сигнал при потеглянето на патрулния
автомобил след жалбоподателката, а не при първоначално подадения сигнал
за спиране. Поради това съдът намира, че следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетелите Г. и М., които позволяват изложената фактическа
обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (действащи към момента на издаването на акта и
постановяването на НП) реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушенията е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
3
лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира
адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл.103 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни
средства, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спрат
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите
указания. По изложените по-горе съображения съдът приема за установено по
несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателката е управлявала лек
автомобил в гр.Варна, като на ул.“Девня“ й е бил подаден сигнал за спиране,
но същата не е изпълнила дадените й указания, а именно- да спре на това
място. Безспорно е също така, че свидетелите Г. и М., в качеството им на
служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна, са били надлежно
овластени да регулират и контролират движението по пътищата. Доколкото
нарушителката не се е подчинила на подадения й сигнал от контролните
органи за спиране, видно е, че същата виновно е нарушила разпоредбата на
чл.103 от ЗДП. За извършеното нарушение на Й. законосъобразно е наложено
наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП, предвиждащ санкции за
водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението. Съдът намира, че наказанието глоба правилно е
наложено в размер над минималния, предвиден в закона, предвид
обстоятелството, че жалбоподателката е шофирала след употреба на алкохол
и очевидно е опитала да се отклони от извършване на проверка. При това
положение не са налице основания за отмяна или изменение на наказателното
постановление
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка
тежест от обичайните такива от този вид. Напротив, както беше посочено, с
извършването му Й. е целяла да осуети установяването на обстоятелството, че
управлява МПС след употреба на алкохол, а това налага извода за
сравнително високата тежест на нарушението. Липсват и някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, които да обусловят извод
за маловажност на случая.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно.
4
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на
МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което
юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени
бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева, като
посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателката в полза на ОД
на МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-
002800/21.07.2021г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което на ЕМ. Д. Й., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА ЕМ. Д. Й. от гр.Варна, ЕГН:********** да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5