РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря А. Д. и в присъствието на
прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 180 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение № 2321/20.11.2019 г. по гр.д.№ 1651/2019 г.
по описа на ПлРС e признато за
установено на основание чл.422, ал.1 ГПК,
че И.И.М. дължи на “А1 България“
ЕАД със седалище гр.София сумата от
438.82 лв. главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги
и 39.45 лева лихва за забава за периода 28.09.2017 г. – 21.11.2018 г., за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 8555/2018 г. на ПлРС, като за
разликата до претендираните главница в
размер на 612.32 лева е отхвърлил предявения иск като неоснователен.Осъдена е
на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.И.М.
да заплати на “А1 България“ ЕАД със седалище гр.София направените
разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от иска в общ
размер на 202.36 лв.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.И.М. да заплати на “Мобилтел“ ЕАД, със седалище гр.София
направените разноски в заповедното производство в общ размер на 18.25
лева.
Депозирана е въззивна жалба от „А1 България“ЕАД
със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу решение от 20.11.2019 г.
по гр.д.№ 1651/2019 г. по описа на
ПлРС, в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск срещу И.И.М. за
претендираните неустойки в общ размер на 173.50 лв.Излагат се доводи, че
решението в обжалваната му част е неправилно
и незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени решението в обжалваната
му част и вместо него бъде постановено друго такова, с което да се признае за
установено дължимостта на неустойките в общ размер на 173.50 лв.
За въззиваемия И.И.М. особеният
представител изразява становище да се остави в сила решението в обжалваната му
част като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според
ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Пред настоящата инстанция въззивникът сочи,
че е претендирал следните неустойки: 1. 59.97 лв. (3
такси по 19.99 лв.) - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за телефонен
номер **********, съгласно чл.6.3.1 от Приложение № 1
от 18.01.2017 г. към договор за електронни съобщителни услуги от
18.01.2017 г., сключен към Рамков договор № 504350*** (М4591975) от 08.06.2015 г., като за неустойката е издадена
сметка № 568722*** от 04.02.2018 г.; 2.113.53 лв. - неустойка за възстановяване
на отстъпка от цената на закупено устройство към договор за мобилна услуга за
телефонен номер **********, съгласно чл.6.3.1 и чл.6.3.2 от Приложение №1 от
18.01.2017 г. към договор за електронни съобщителни услуги от 18.01.2017 г.,
сключен към рамков договор № 504350*** (М4591975) от 08.06.2015 г., като за неустойката е издадена
сметка № 56872**** от 04.02.2018 г.
Също така във въззивната жалба се сочи, че
неустойките са претендирани от въззивника поради предсрочно прекратяване на
процесния договор.Предсрочното прекратяване е осъществено едностранно от страна
на мобилния оператор и е обусловено от неизпълнението от страна на потребителя И.М.
да заплати в срок предоставените й услуги, описани в обстоятелствената част на
исковата молба.При едностранното прекратяване на договор по отношение на
конкретна услуга от страна на мобилния оператор, същият издава съответната
сметка за неустойка, като датата на сметката кореспондира с датата на
прекратяване на договора.
Въззъвникът се позовава във въззивната жалба и
на чл.54.12 от приложимите Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ЕАД
и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„Мобилтел“ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE-„договорът по
отношение на конкретна услуга/телефонен номер на потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на А1 България, в случай че забавата на
плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дена“.С оглед
на продължилата повече от 124 дена забава за заплащане на сумите по издадените
фактури за ползваните услуги, въззивникът е прекратил предсрочно процесния
договор, като е начислил и съответната неустойка.При едностранното прекратяване
на договор по отношение на конкретна услуга от страна на мобилния оператор,
същият издава съответната сметка за неустойка, като датата на сметката
кореспондира с датата на прекратяване на договора, а сумата по сметката
представлява размера на начислената неустойка.
В процесния
случай заповедта за изпълнение е издадена за сумата от 612.32 лв. главница, от
която сумата от 438.82 лв. главница и 173.50 лв. неустойки, като вземането
произтича от неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени
счетоводни документи по договор № М4591975/08.06.2015 г.
В чл.6.3.1 от
Приложение № 1 от 18.01.2017 г. е посочено, че когато абонатът е физическо
лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
Относно втория
вид неустойка, то съгласно чл.6.3.2 от горепосоченото приложение № 1 от 2017 г.
е посочено, че отстъпката, предоставена от пазарната цена на крайно устройство,
закупено в пакет с услугите по това приложение, е в размер на 238.16 лв., като
претендираната неустойка е в размер на 113.53 лв.
За двата вида
неустойки - за сумата 59.97 лв. и 113.53 лв. са издадени сметки № 568722*** /9/
от 04.02.2018 г., като е посочен техния вид и размер.
Чл.54.12 от
Общите условия сочи на възможност мобилния оператор да прекрати едностранно
договора за конкретна услуга/телефонен номер на потребителя, в случай на забава
на плащането на дължимите суми от абоната
в продължение на повече от 124 дни.
Задължението за
неустойка с оглед на чл.92 ЗЗД се поражда от факта на неизпълнение на
договорното задължение, чието неизпълнение тя обезпечава и обезщетява.
Във въззивната
жалба се сочи, че в обжалваното решение претенциите за неустойка са изцяло
отхвърлени като противоречащи на добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй
като със спорните клаузи кредиторът получава имуществена облага в размер,
какъвто би получил, ако договорите не бяха прекратени, без обаче да престира от
негова страна, което води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор и
нарушава принципа на справедливост, които доводи не се споделят от настоящата
инстанция.
Сочи се от
въззивника, че съгласно писмените доказателства, неустойките, които той
претендира, са съобразени със съдебната спогодба, подписана между КЗП и
Мобилтел ЕАД по гр.д.№ 12268/2014 г. по описа на СГС, обективирана в протокол
от 21.04.2016 г., приложен по делото, което се споделя от настоящата инстанция.
Съгласно тази
спогодба, при предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната, същият
дължи на въззивника неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси, дължими от датата на прекратяване до крайния срок на ползване по
договора.Когато абонатът е физическо лице, какъвто е и процесния случай,
размерът на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси.В допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи и възстановяване на част от използваните отстъпки от пазарните
цени на закупените крайни устройства.
Размерът на
неустойката е до три такси, поради което същата не противоречи на добрите
нрави.Неустойката в този си вид и размер цели да обезщети претърпените от
въззивника вреди с оглед на виновното неизпълнение от страна на длъжника,
същият не е необосновано висок по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.
Относно
неустойката за възстановяване на използвана отстъпка от цена на закупено
устройство, то „отстъпката“ е благо, от което потребителят се е възползвал при
сключването на договора с мобилния оператор, изразяващо се в намаление на
редовната пазарна цена на дадения апарат и същата следва да се възстанови с
оглед виновното неизпълнение на задълженията на абоната по договора.Същата е
изрично договорена между страните, не може да се приеме, че същата е нищожна
като противоречаща на добрите нрави (чл.26 от ЗЗД) или пък е неравноправна клауза по смисъла на
чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.
Основателно във
въззивната жалба се сочи, с оглед на приложението на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, че
размерите на неустойките не са „необосновано високи“, тъй като са съобразени
със съдебната спогодба между КЗП и „А1 България“ЕАД.Основателно се сочи в тази
насока от мобилния оператор, че дори да се приеме, че клаузите за неустойки са
неравноправни, това само по себе си не е достатъчно основание, за да бъдат
обявени за нищожни.
Съгласно чл.146,
ал.1 ЗЗП, на която разпоредба въззивникът се позовава, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, а освен ако са уговорени индивидуално.
Според ал.4 на
горепосочения текст, когато търговецът или доставчикът твърди, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада
върху него.
Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия.
В процесния
случай, с оглед на доказателствата по делото, следва да се приеме, че се касае
за индивидуално уговорени клаузи между страните.
За това
свидетелства чл.61а, чл.6а и чл.51.2 от
Общите условия, на които въззивникът се позовава.Клаузите за неустойки
са уговорени не в общите условия, а в индивидуалните договори, сключени между
страните.
Относно
възражението на въззиваемия, че договорът е написан много ситно, то шрифтът на
представените по делото Общи условия е ситен, но е посочено, че тези ОУ, които
са в сила от 30 април 2016 г., са публикувани и на интернет страницата на А1.
Въз основа на
гореизложените фактически и правни доводи настоящата инстанция приема, че
следва да бъде отменено решението в обжалваната му част като неправилно и
вместо него бъде постановено друго такова по съществото на спора в тази му
част, в която следва да се признае за установено на основание чл.422 ГПК във
вр. с чл.92 ЗЗД, че въззиваемата дължи на въззивника главница - претендирани неустойки в общ
размер на 173.50 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 8555/2018 г. на ПлРС.
В полза на
въззивника се следват направените разноски за двете инстанции съобразно
уважената част от претенцията, както и съответна част от направените такива в
заповедното производство, а именно - 6.75 лв. държавна такса за заповедното
производство, направените разноски за исковото производство в размер на 74.84
лв., според представения списък, както и за настоящата инстанция разноски в
размер на 328.30 лв., които суми следва да бъде осъдена въззиваемата да му
заплати.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение № 2321/20.11.2019 г. по гр.д.№ 1651/2019 г. по описа на Плевенски
районен съд в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният от “А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Илинден, ул.Кукуш №1, срещу И.И.М., ЕГН **********,***, иск за признаване за
установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че И.И.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул.Кукуш №1, главница
- претендирани неустойки в общ размер на 173.50 лв, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 8555/2018 г. на Плевенски районен съд, КАТО
ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422 ГПК във вр.с чл.92 ЗЗД, че И.И.М., ЕГН **********,***, дължи на “А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Илинден, ул.Кукуш №1, главница - претендирани
неустойки в общ размер на 173.50 лв., за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 8555/2018 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.И.М., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на “А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул.Кукуш
№1, направените разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от
иска в размер на 74.84 лв. за първоинстанционното производство, а за настоящето в размер на 328.30 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.И.М., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на “А1 България“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул.Кукуш
№1, направените разноски в заповедното производство в размер на 6.75 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:о.мн.
Особено
мнение на Рени Георгиева: Считам, че не са налице основания за отмяна на
обжалваното решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск за сумата
113.53 лв. - неустойка за възстановяване на отстъпка от цената на закупеното
устройство съгласно чл.6.3.2 от Приложение №1 от 18.01.2017 г.Налице са
основания за приложение на чл.143, ал.1, т.5, т.19 и т.20 ЗЗП във вр. с чл.146
ЗЗП и чл.147, ал.2 ЗЗП.Договорът за продажба на изплащане № 504350*** от
18.01.2017 г. съдържа, освен предмет и общи условия, цена и начин на плащане ( посочена обща сума 383.51 лв.), срок и прекратяване и отговорност и неустойки (чл.14), както и
задължения на страните.Ако отстъпката от 238.16 лв. бе посочена в този договор,
то потребителят ще има възможност да прецени икономическите последици от
сключването на договора относно сумата
от 621.67 лв. (383.51 лв. + 238.16 лв.)
и приложението на чл.14 от същия.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: