Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №...
гр. ВРАЦА, 15.12.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в публично заседание на единадесети декември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
с участието на секретар Л.Г.
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
гр.д. N` 604 по описа за 2015 год.1за да се произнесе взе предвид:
В.М.Й. с ЕГН ********** ***, е предявил против ответника Министерство
на вътрешните работи със адрес гр. София, бул. "Шести септември" № 29
иск за заплащане на сумата 26 000 лв. представляваща обезщетение по чл. 234 ал.
1 от ЗМВР за извършено със Заповед № 8121К-2930 от 10.12.14 г. на Министъра на
вътрешните работи прекратяване на служебно правоотношение, по силата на което
ищецът В.Й. е изпълнявал длъжността ****/ТП/ към Районно управление
"Полиция"-Враца при Областна дирекция на МВР гр. Враца, поради
придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, заедно с
мораторна лихва /лихва за забава/ в размер на 1778,93 лв. дължими за периода от
30.12.2014 г. до завеждане на ИМ 01.09.2015 г, както и законна лихва върху
главницата от предявяване на иска 01.09.2015 г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответното министерство
представя отговор, с който прави възражение
за недопустимост на иска, а също и по същество за неоснователност на
претенциите на ищеца.
Твърди се ,че МВР като юридическо лице по чл. 2 от ЗМВР не било носител на
материална и процесуална легитимация по предявените от ищеца искове, а
такава притежавала ОД на МВР Враца,
която била отделно от МВР юридическо лице
по силата на чл. 37 ал.2 от ЗМВР. Освен това в ЗМВР не бил определен срок за
изплащане на обезщетението по чл. 234
ал.1 от същия закон, поради което иска бил изцяло неоснователен.
С писмения отговор
ответникът не оспорва заявените в
исковата молба фактически твърдения и представените писмени доказателства. На
своя ред, ответното министерство
представя платежни бележки от които е видно, че размерът на възнаграждението на
ищеца Й. е 1320,20 лв, а посочен в
исковата молба – 1300лв., същото се отнася и за размера на претендираното
обезщетение – 26 404 лв.
С молба ищецът е
поискал изменение на иска, което е сторено с от съда с определение от
01.12.2015 г.
Окръжен съд гр. Враца, като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата на страните, както и като съобрази
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният главен иск от В.Й. е с правно основание чл.
234 ал. І от ЗМВР, а обусловения обективно, кумулативно съединен иск е и с
правно основание чл. 86 ал. І от ЗЗД.
Няма спор, че Й. е бил държавен служител в системата на
МВР, като е изпълнявал длъжността ****/ТП/ към Районно управление
"Полиция"-Враца при Областна дирекция на МВР гр. Враца, ". Със
заповед № 8121К-2930 от 10.12.2014 г. на Министъра на вътрешните работи
служебното правоотношение с ищеца е било прекратено на осн. чл. 226 ал. 1 т. 13
от ЗМВР поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО.
Служебното правоотношение е прекратено в деня на връчване на заповедта – 29.12.20-14
г. В заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, изрично е
посочено да се изплатят на ищеца Й. полагащите му се обезщетения по чл. 234 от
ЗВНР, като изпълнението на заповедта в тази й част е възложено на ОД на
МВР гр. Враца.
От приетата като доказателство по делото служебна
бележка, представена от ответника на
стр. 19, се установява, че към момента на прекратяване на служебното му
правоотношение ищеца Й. има прослужени 27 години, 02 м. и 28 дни като държавен
служител в системата на МВР по смисъла на чл. 235 и във вр. с чл. 234 ал.І от ЗМВР. А от представената от ответника платежна бележка на стр. 21, се
установява, че последното получено брутно възнаграждение преди прекратяване на
служебното правоотношение на ищеца е в размер на 1320,20 лв. Платежната бележка
на стр. 19 се установява, че на ищеца е начислено обезщетение в размер на
исковата сума 26 404 лв. Няма доказателства към момента да е извършено плащане
на тази сума.
При така установеното, окръжен съд прави следните ПРАВНИ
изводи по обективно кумулативно съединения главен иск по чл. 234 ал. І от ЗМВР.
Предявеният иск е допустим, а възраженията на ответника
съдът намира за неоснователни по следните съображения:
Доказателствата по делото сочат, че ищецът е бил държавен
служител в системата на МВР. Държавните служители на заеманата от него длъжност
се назначават и освобождават от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 158
и чл. 227 от ЗМВР. Именно поради това заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение е издадена от Министъра на МВР като орган по назначаването и
прекратяване на правоотношението.
Държавната служба е понятие на административното право и
се свързва преди всичко с изпълнение на функции в държавната администрация. Тя
има специфично съдържание, което се разкрива в съгласие с конкретните цели на и
институти, които обслужва. Служебното правоотношение е комплексно. От един
юридически факт – индивидуален адм. акт, възникват задължително две
правоотношения: административно и трудово. Административното е водещо и определя
специфичното проявление на трудово правните институти, включително прекратяване
на правоотношението, обезщетенията и др., откъдето произтича и разликата в
правната уредба.
Страни по служебното правоотношение - едностранно
властническо по възникване и характер и двустранно по субекти – държавният
служител и органът по назначаването. За длъжността на ищеца това е Министърът
на вътрешните работи. Съдържание на правоотношението са взаимните държавно служебни
права, задължения и компетентности на страните. Сред тях на определяне и
изплащане на заплата, както и изплащане на обезщетения при освобождаване от
служба. Те се осъществяват чрез структурата или звеното, в което служи
държавният служител, без това да я прави страна по правоотношението.
Организацията и управлението на структурните звена в МВР
е на принципа на централизма, от което следва изводът, че легитимирано да
отговаря по предявените искове е МВР като администрация на органа по
назначаването, който е страна по държавно служебното правоотношение и по
имуществения спор, разглеждан по реда на чл. 125 от ЗДСл, какъвто именно
характер има процесния спор. В изложения смисъл е и задължителната съдебна
практика по чл. 290 от ГПК - реш.№ 14 от
17.02.11 г. на ВКС по гр. дело № 625/10 г. на ІІІ г. о.
Конкретният спор няма трудов характер по смисъла на чл.
357 л. І от КТ. Както се посочи, създаденото между страните правоотношение е
комплексно. То включва административно правоотношение и трудово правоотношение,
като водещо е административното и то определя специфичното проявление на
трудово правните институти, включително и обезщетенията. Ето защо, съществува
разлика и в правната уредба и процесното обезщетение се урежда от ЗМВР,
конкретно чл. 234, а не от КТ.
С оглед гореизложеното, окръжен съд намира, че предявеният
иск за заплащане на обезщетение по чл. 234 ал. І от ЗМВР е и основателен.
По делото се установи, че служебното правоотношение на
ищеца е прекратено със заповед на Министъра на МВР, считано от 29.12.2014 г г.
на основание чл. 226 ал. 1 т. 13 от ЗМВР – поради придобиване право на пенсия,
като същият /ищецът/ към момента на прекратяване на правоотношението е имал
прослужени над 20 години като държавен служител в системата на ответното
министерство.
С оглед на тези факти съдът приема, че за ищеца В.Й. е
възникнало субективното право на обезщетение по чл. 234 ал. І ЗМВР, което право
е признато и в заповедта за прекратяване на правоотношението.
Установи се също, че размерът на дължимото обезщетение,
изчислено по правилата на чл. 235 от ЗМВР възлиза на 26 404 лв. Същото е
начислено, но до момента не е заплатено на ищеца. Липсата на реално изпълнение
на задължението на ответника, обуславя основателността на предявения иск и
същият следва да бъде уважен в претендирания размер, заедно със законната лихва
от датата на предявяване на иска 01.09.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По обективно, кумулативно съединения иск с правно
основание чл. 86 ал. І от ЗЗД окръжен съд намира следното:
Искът е акцесорен и следва основателността на главния иск.
По делото няма твърдения и доказателства, ищецът Й. да е
изпращал до ответника молба съдържаща искане за заплащане на обезщетението по
чл. 234 ал. І от ЗМВР. През м. март 2015 г обаче има изменение на чл. 234 от ЗМВР, където се фиксира тримесечен срок за заплащане обезщетенията по ал.1 от
страна на ответника, но това изменение не намира приложение в случая , тъй като
нормата няма обратно действие и не е приложима за ищеца.Затова окръжен съд
намира, че обезщетението се дължи на ищеца в срока посочен от чл. 234 ал. 10 от ЗМВР – обезщетението следва да се изплати
от датата на прекратяване на служебното правоотношение. И тъй като в
казуса правоотношението е прекратено на 29.12.2014 г., ответникът е бил длъжен на 30.12.2014 г да изплати на Й. процесното обезщетение в
размер на 26 404 лв и изпълни паричното
си задължение в посочения размер. След тази дата, ответникът изпада в забава и
на основание чл. 84 ал.І, изр. първо и във вр. с чл. 86 ал. ал.1 от ЗЗД ответникът дължи мораторна лихва до предявяване
на исковата претенция.
С оглед на изложеното, съдът намира за основателен и обективно съединения иск за заплащане на
мораторна лихва върху главницата от 26 404 лв. за периода от 30.12.2014 г. до 01.09.2015
г. По отношение размера на тази претенция, окръжен съд съобразява представената
от ищеца справката за изчисляване на лихва с електронен калкулатор, неоспорена
от ответника и приема, че този иск следва да бъде уважен в предявения размер от
1778,93 лв.
При изхода от спора, на основание чл. 78 ал. І от ГПК и
съгласно представения договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80
от ГПК, в тежест на ответника следва да
се възложат направените от ищеца съдебни разноски в размер на 450 лв. – платено
адв. възнаграждение.
В тежест на ответното министерство е и дължимата държавна
такса в размер на 1106,16 лв. / 1 056,16 лв. + 50 лв./, включваща д. т. върху
размера на иска по чл. 234 ал. І от ЗМВР и на иска по чл. 86 от ЗЗД.
При гореизложените мотиви Врач. Окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, с адрес гр.
София 1000, ул. "Шести септември" № 29, представлявано от Министъра
на вътрешните работи г-жа Р. Б. да заплати на В.М.Й. с ЕГН ********** *** сумата 26 404 лв/двадесет и шест хиляди
четиристотин и четири лева/, представляваща обезщетение с правно основание
чл. 234 ал. І от ЗМВР равняващо се на 20 месечни брутни трудови възнаграждения
и дължимо при прекратяване на служебното му правоотношение на осн. чл. 226 ал.
1 т. 13 от ЗМВР – поради навършване на пенсионна възраст, извършено със заповед
№ 8121К-2930 от 10.12.2014 г. на Министъра на МВР, заедно със законната лихва
върху главницата считано от 01.09.2015 г. до окончателното й изплащане и лихва
за забава /мораторна лихва/ по чл. 86 ал. 1 и във вр. с чл. 84 ал. 1 изр. първо
от ЗЗД в размер на 1778,93 лв/ хиляда
седемстотин седемдесет и осем лв и 93 ст./, за времето от 30.12.2014 г. до 01.09.2015
г., както и направените съдебни разноски /адв. възнаграждение/ в размер на 450лв/четиристотин и петдесет лева/.,
на осн. чл. 78 ал. І от ГПК.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи гр. София да
заплати по сметка на окръжен съд гр. Враца държавна такса в размер на 1106,16 /хиляда сто и шест лева и 0,16 лв/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ